НОЕТИКА

  • 42 847
  • 361
# 330
А, дали ако мислим, че са потиснати способностите ни бихме постигнали нещата, които желаем ?! Защо е нужно да се ограничаваме така- както казва един мой приятел- Там, където прокараш граница, там има  война   Heart Eyes
Виж целия пост
# 331
  Точно днес си мислех за границите. Границите ограничават и спират, предизвикват напрежение. Но пък от друга страна оформят,събират индивидуализират. Гриницата е етап.  newsm78
Виж целия пост
# 332
 Точно днес си мислех за границите. Границите ограничават и спират, предизвикват напрежение. Но пък от друга страна оформят,събират индивидуализират. Гриницата е етап.  newsm78
.... и начало на следващ такъв  Peace


п.п.ама мен не ми се ще темата да става филоСофска  Crossing Arms
Виж целия пост
# 333
п.п.ама мен не ми се ще темата да става филоСофска  Crossing Arms
Айде нема да продължавам тогава!  Mr. Green  Но нима ноетиката не си е поставила за цел да разбие точно тези граници..?  Thinking
Виж целия пост
# 334
Passi  това бе за мен си  Hug мен ме напиняше да се развилосифствам  Joy след поста на Amber Heart Eyes
Глей как форума "ограничава" някои възприятия   Crazy






Виж целия пост
# 335
  То и аз докато пишех си знех,че затъвам, ама тъкмо сутринта се чесах по темата и не се удържах.  Laughing Айде някой да ни вкара в релсите.  Hug
Виж целия пост
# 336
Ние създаваме Вселената като я наблюдаваме?

Теорията, която описва основните градивни части на материята – атомите и техните съставни елементи, се нарича квантова физика. Едно от големите и открития е, че елементарните частици могат да се държат и като частица и като вълна. Примерно ако се изстреля един електрон към екрана на изключен телевизор, когато той докосне фосфоресциращите  вещества,  покриващи стъклото, ще се появи миниатюрна светлинна точка.  Това  ясно разкрива типичната за частица страна на тяхната природа.

Но това не е единствената форма, приемана от електрона. Той може да се разтвори в мъгляв облак енергия и да се държи като вълна, разпространяваща се в пространството. Когато един електрон се проявява като вълна, той може да върши неща, които никоя частица не може.


Ако бъде изстрелян към бариера, в която са направени два процепа, той може да премине едновременно и през двата, като частицата се оказва на две места едновременно! При този прочут експеримент, резултатът, че частиците минават и през двата процепа е въз основа на модела на картината, която те образуват върху екрана от другата страна на преградата(наречен интерферентен модел). Всички резултати от  безбройните повторения на този модел сочат към един и същи резултат – всяка отделна частица преминава и през двата процепа едновременно!

Тоест  атомите могат да бъдат на две места едновременно! Тази странна природа на атомите поставя физиците пред загадка. Днес те смятат, че елементарните явления не следва да бъдат класифицирани като само вълни или само частици, а като някаква отделна категория неща, които са винаги някак си и двете. Тези неща са наречени кванти, а физиците смятат, че те са основният материал, от който е направена Вселената.


Може би най-изумителното от всичко са наличните неопровержими доказателства, че единственото време, в което кванти е се проявяват като частици, е когато ние ги наблюдаваме. Експерименталните открития показват, че когато примерно един електрон не е наблюдаван, той винаги е вълна(физиците са в състояние да стигнат до това заключение, тъй като са изнамерили хитроумни стратегии за проследяване как се държи един електрон, когато не е наблюдаван).

Според Копенхагенската интерпретация, актът на „наблюдението” на една микроскопична частица като атома е от съдбоносно значение. Точно този акт принуждава атома да вземе решение къде точно иска да бъде и да се задържи само на това единствено място от всички други възможни.  Оттук следва, че лунатичното поведение на атома е възможно само до мига на неговото забелязване. В мига, в който човекът,  провеждащ опита сложи някакъв детектор близо до процепите, за да се опита да открие през кой точно минава частицата, тя взема решение и си избира един от тях. Според тази хипотеза атомите не могат да съществуват като ясно дефинирани, локализирани обекти, докато някой не ги погледне!

„Преставете си само какво значи всичко това! Звездите и галактиките стават реални, едва когато светлината им е доловена от нашите телескопи. А Вселената е чакала именно нас – да се появим на сцената и наблюдавйки я  да вдъхнем живот на нейното минало и настояще! ” из  „Паралелната вселена“ Маркъс Чоун

Още в средата на 20 век, големите учени – Идлис, Уитроу и Дикс предлагат така наречения антропен принцип:

„За същетвуването на Вселената е необходимо на пределен етап в нея да се появят наблюдатели.”


Този принцип предполага, че всеки квантов обект(а целият свят се състои от квантови обекти) се намира в позицията на възможни състояния и само съзнанието на наблюдателя кара този обект да премине в едно по-определено, конкретно състояние.

Tова изглежда повече като магия, отколкото като вида поведение, който ние сме свикнали да очакваме от природния свят. В „Холографската Вселена” Майкъл Толбот  четем:

”Да си представим, че имате топка за боулинг, която е топка само докато я гледате. Ако поръсите с талк цялата пътечка за боулинг и изтъркаляте такава „квантова“ топка към кеглите, тя ще трасира единична линия през талка, докато я наблюдавате. Но ако мигнете, докато тя се търкаля, ще откриете, че за секунда или две, в които не я гледате, топката за боулинг престава да трасира линия и вместо това оставя широк вълнов шлейф, подобно на вълнообразните ивици на пустинна змия, докато се движи на верев по пясъка”.

Ситуацията с поведението на квантите (от които е създаден целия свят) става по такъв начин. Физикът Ник Хърбърт казва, че това понякога го кара да си представя, че зад гърба му светът е винаги „една напълно неопределена и непрестанно течаща квантова супа“. Но винаги, когато се обърне и се опита да види супата, неговият поглед мигновено я замразява и тя се превръща в обикновена реалност. Той смята, че това ни прави малко като Мидас, легендарният цар, който никога не познал усещането при допир на коприна или от ласката на човешка длан, защото всичко, до което се докоснел, се превръщало в злато.


„По същия начин хората никога не могат да изпитат истинската текстура на квантовата реалност – казва Хърбърт, – защото всичко, до което се докоснем, се превръща в материя.“

През 1957 година Хю Еверет от Пристън достига до извода, че квантовата теория е приложима не само в света на атомите, но и към всичко в макрокосмоса на всекидневието ни. Според Интерпретацията на Многото светове, светът на големите неща е абсолютно същият като света на атомите- т. е  ние и всичко около нас може да съществува на различни места. Според тази теория съществуват множество реалности, където има безкраен набор набор от наши версии, живеещи в паралелни измерения.

Всичко съществува като призрачна амалгама от възможности, дотогава, докато моментът на наблюдение не отдели един вариант, който трябва да придобие плътност и оттам да стане реалност.


Използвана литература:

„Паралелната Вселена” Маркъс Чоун

„Холографската вселена”  Майкъл Толбот

„Учението на Грабовой. Квантовите тайни на Вселенета“ В. и Т. Тихоплав

от тук http://sebepoznanie.com/vselena/nabludatel/  Peace


Има един филм който обяснява квантовата физика , механика  на достъпен език  Rolling Eyes ама пусто на момента не мога да се сетя  Crazy От "Колибка" май бе филма  Rolling Eyes в едно филмче по Дийпак Чопра също се обясняваше за квантите  Rolling Eyes Ако се сетя ще ги добавя  Peace

Виж целия пост
# 337
Казано с други думи-всеки живее в своя Вселена,със свое време-пространство.

По този повод се сещам за двама наблюдаващи излитането на ракета в космоса,обаче единия от Земята ,другия от Луната да речем.Е,видяното за всеки от тях е реалност,но различна една от друга,поради разликата във време-пространствения момент.

И сега си мисля-ето защо има толкова хора и мнения,всеки си живее в неговото си време-пространство,пък после защо ставали недоразуменията. Crazy Ами нормално.И все пак,срещат се и живеят заедно хора,които въпреки разликите във време-пространството,пак имат общи допирни точки.Което за мен поне доказва,че разнообразието във Вселената допуска точно това разнообразие и ето защо и пътуването във времето не е лишено от логика.
Виж целия пост
# 338
  Деси, сигурно си мислиш за Елегантната вселена,по книгата на професор Брайън Грийн.

  То и с хората е така, като има публика, е по различно поведението. Laughing
Виж целия пост
# 339
Цитат
Казано с други думи-всеки живее в своя Вселена,със свое време-пространство.
И не и да  Sunglasses

Защо тогава няма разлика т.е. ако аз виждам кръг  ти също ще го виждаш , няма да е квадрат или триъгълник  Sunglasses



Цитат
Деси, сигурно си мислиш за Елегантната вселена,по книгата на професор Брайън Грийн.
Мисля да , как да се "докопам" до нея и да я прочета  Laughing


 Hug

Виж целия пост
# 340
  Влиянието на наблюдателя върху елемнетарните частици се проявява дотолкова, доколкото за да регистрирме поведението им, ги обстрелваме с фотони - енергия, обаче тази енергия взаимодейства с тях. Това е само когато искаме да разберем поведението им. Иначе какво точно става, един господ знае, както се казва.  Laughing
Виж целия пост
# 341
A m b e r , е де  Peace


„За същетвуването на Вселената е необходимо на пределен етап в нея да се появят наблюдатели.”


Този принцип предполага, че всеки квантов обект(а целият свят се състои от квантови обекти) се намира в позицията на възможни състояния и само съзнанието на наблюдателя кара този обект да премине в едно по-определено, конкретно състояние.

Виж целия пост
# 342
Цитат
Казано с други думи-всеки живее в своя Вселена,със свое време-пространство.
И не и да  Sunglasses

Защо тогава няма разлика т.е. ако аз виждам кръг  ти също ще го виждаш , няма да е квадрат или триъгълник  Sunglasses


Грешиш,може да виждаме едно и също нещо,но под различен ъгъл,в различно време и изкривено пространство. Mr. Green Пак е същото,ама не съвсем.
Виж целия пост
# 343
 СИНЬО МЕЧТАНИЕPeace

Също като чашата, която може да е до половината празна или до половината пълна. Зависи как гледаш на нещата.  Аз залагам винаги на пълната половина.
Виж целия пост
# 344


Грешиш,може да виждаме едно и също нещо,но под различен ъгъл,в различно време и изкривено пространство. Mr. Green Пак е същото,ама не съвсем.
Разбира се ти си права .

Ако застана под същия ъгъл ще виждам същото  Wink друг е въпроса за интрепретацията  Simple Smile и това за чашата да  , но виждаме едно чаша с вода Peace


A m b e r Grinning


Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия