Мъргалче и х-х-х...момичетата много хубаво са го казали и за ще потвърдя, че не поставяте граници, за това така се получава. Трябва просто да разберете/ осъзнаете, че всичко е във ВАШИТЕ ръце, а не на мъжете ви или на когото и да е...Вие решавате да си играят с вас или не...
Другия не е виновен за това, че ви върти на малкия си пръст. Вие сте позволили това..вие и само вие! И това го пише във всяка книжка, така че нищо ново под слънцето...
Мъргало... ти пишеш, че се разтваряш още на първа среща със съвсем непознат човек. Историята доказва, че в 99 % от случаите, накрая следва разочарование. Оказва се, че е по добре в началото по резервирано поведение...
х-х-х , това че ситуацията се повтаря и с втория съпруг, означава мила моя, че не си си научила домашното Като не си учим домашните , и ни се случват поучителни случки. И ако не ги осъзнаем, те ще продължават да се повтарят пак..и пак..и пак, само че с друг сценарио, докато накрая не" вденем "...
Така че, ситуацията ще се повтаря до безкрай. Дори и да напуснеш този човек, ако не осъзнаеш , какво става и защо става...пак ще привлечеш трети човек, копие на другите. Чудно ми е, как така не дават.
Бившият не ми даваше да пея, да свиря, да танцувам, да спортувам, да уча, да чета (дори във вестник да се загледам и ставаше скандал), филм не ми позволяваше да видя, контролираше ме в работата, изолираше ме от всичките ми близки и познати... Разводът беше най-хубавото събитие в живота ми, бях като отвързана, не знаех как да се нарадвам на свободата си да мога да правя всичко, което радва душата ми без страх от скандали и побои... Няма нищо по-хубаво от свободата...
И все пак сглупих да повярвам отново на мъж, който уж изглежда пълна противоположност на първия, но...
Как така, не ти дава, и не ти позволява??? За стола ли те връзва за да не може да правиш тези неща...или те наказва ..или как? Това не разбирам, как ТИ позволяваш" да не ти дава?" Да не би да те е купил на пазара, че така да не дава!
Моя единственото нещо , което" не ми дава" е да инсталирам нещо си на компа. Когато му кажа, че искам да инсталирам нещо и той настръхва от ужас. Това е синдрома на всички компютърни специалисти, които треперят да не би да бъде инсталирано нещо, което ще вкара вирус, после иди че го чисти, ако си нямаш работа ! Разбирам го напълно моя мъж и неговия страх, та то си е за страх... Бях наисталирала разни програмки, че после го молих да ми чисти компа... ...така че другаря е прав
В началото, мрънкаше малко, че се събирам прекалено много и често с българските момичета. Казах му, да се оженил за норвежка, а не з българка ...след време се извини и осъзна,ч е не бил прав. Всъщност той бил ревнувал, защото аз съм много социална личност, а той е доста затворен и не общува много много с хора. А пък не дай си Боже да има опит за скандали и заплахи... просто го напускам! Няма да го заплашвам на думи всеки път ," че ще го " .... просто ще го направя! Все пак моя живот е много ценен и не съм си го намерила на улицата.
Също така е хубаво / за нас самите/ да си дадем равносметка, че в един конфликт, вина има не само другия, ние също...защото участваме в този конфликт. Така че редно е да потърсим вината и в нас самите...след като това се случва на нас, значи нещо правим не както трябва? Какво е то...? Трябва да се открие...
Обичай си мъжа, но и обичай и себе си! И най важното, мила х-х-х - Почни ти самата да уважаваш себе си!/ .много е важно/
Пращам ви една голяяяяяяяма прегръдка и на двете и да се вземете в ръце, хей, че живота е кратък, момичета! Трябва да се живее в радост, любов и щастие!