"Момичето, което си играеше с огъня" от Стиг Ларшон

Скарлет Йохансон?!

Е, това са само слухове, накрая може, никой от споменаваните да не е. Но, предвид че е бестселър, със сигурност ще търсят популярни имена.

Откъде си свалихте втория филм?
Знае ли се кога излиза третата книга?
Брад Пит и Скарлет Йохансон  - пълно безумие...

E от Замундата, оттам и първият. Третата книга требе да излезе всеки момент.

Ако не можеш да намериш филма, свирни ми, ще се вържем с тебе и ще ти го прехвърля.

Мерси, Жоз. Първият от друго място си го бях свалила, вторият го нямаше там и затова питам.

В сайта на Колибри пише , че на  26.07 ще излезе третата част  .

Имам и трите книги (не на български език), но от много време се двоумя, дали да ги прочета.
Любопитна съм, популярността на какво се дължи? Има ли насилие?

Има, много.
Мога да кажа на мен какво ми хареса: започвам с националността на автора - принципно шведски автори излизат рядко на български и обикновено са подбрани. Поне тези, които съм чела още в детските си години, не че са много, определено ми влизат в топ-класацията на любими автори - Селма Лагерльоф, Аксел Мунте, Артур Лундквист, даже няма да споменавам Астрид Линдгрен, че тя си е всеобща любимка.
Освен това шведският криминален роман има много добри традиции, въпреки че е сравнително непознат тук (повечето неща, които съм чела са били на руски) и е много характерен, поне според мен - общият фон е сив, мрачен, изолиран (действието често се развива на острови), обикновено има много насилие (физическо или психологическо), доста е "физиологичен", но не в стил "тя усети набъбналата му мъжественост" , липсват опиянението (у автора, предполага се - и у читателя) от омазването в кървища и задъханият ужас. Насилието е поднесено много делово и също толкова делово и методично е и противопоставянето му. Няма екзотични детективи с изключителни способност (тип Холмс или Поаро), нито вдъхновяващи престъпници (тип Ханибал Лектър), мотивите, в повечето случаи са принизени до основните - пари и секс. Т.е., хубаво е да останеш с впечатление, че не е необходим супергерой за да реши проблемите, достатъчни са ангажираност и методичност, което лично мен ме успокоява. Засегнати са доста социални проблеми, някои от които са тъмната страна на иначе социално ориентираната шведска политика.

Всичко това го има в "Милениум", в допълнение (сигурно затова се харесва на феновете на "холивудската школа") главните герои са журналист, който освен професионалист, е и "мъж на много жени", без това да накърнява общественият му имидж или да му създава проблем с паралелните партньорки (мъжката мечта ) и "супергърл" (правя асоциация с Пипи), аутсайдер и жертва на насилие, която, в крайна сметка, набива канчето на лошите (женска радост ). 

Gargamela, благодаря ти за коментара! Впечатленията ми от скандинавските автори не се много богати, но се припокриват с твоите и съм напълно съгласна с това, което си забелязала и ти.
Любопитството ми, както усещам, ще надделее, но се притеснявам много от насилието.
Четох за живота на Стиг Ларшон, интересен е.

Цугуми, моеъо мнение е, че насилието е максимално "дискретизирано". Виж, ако гледаш филмите...
Не го усещах така силно в книгата.

Най-накрая прочетох и третата книга, в началото вървеше малко мудничко, особено с едни описания 20 страници за живота на някакъв си, но накрая направо не можех да спра.

Много ми хареса, добър завършек и спокойно мога да я определя като най-добра от трилогията 

Днес ще паля подметките, денят на излизането на третата част на български е.
Не че филма вече не е гледан.

Вече ми я доставиха

Дразнителкееее, аз съм още на работа !

Захапах я от снощи и мисля, че това ще е оръжието, което ще успее да ме отдели от форумите за известно врмее.