Днес съм разсипана отвсякъде, не мога да спра да тъжа и плача, още повече, че съм сама вкъщи, чакам Веско утре да дойде. Пила съм хапчета всякакви - за кръвно, за нерви, за главоболие. Сърцето ми днес щеше да хвръкне като я видях...Боже, каква празнота чувствам...Беше ми най-близкия човек по душа, бяхме като сестри. Тежко ми стана като видях децата и /втори братовчеди са с Веско/- дъщеря и студентка, сина и тази година абитуриент...толкова е жестоко...Винаги ми е казвала, че няма да го види абитуриент и затова най-много я болеше. Целият град днес тъжи за нея, работеше в болница като мед. сестра и на кого ли не е правила добро. Толкова много народ мина да почете паметта и. Защо живота е толкова жесток! Защо ми я отне? Защо трябва да се случва това на най-добрите хора. Нямам разумни обяснения.
Извинете ме за тъжния пост, не ми отговаряйте. Пишете си хубави неща. Прегръщам ви!

Наминавай по-често.



