Хубава българска традиция ли е абитуриентския бал....

Много хубава тема,с много и различни мнения.Според мен,всеки е прав за себе си,всеки си има свой начин на възприемане и разбиране.Аз имам две момчета и може би нямам право на мнение за момичетата.Въпреки,че лично  мен някои доста ме шокираха с  визията си.Големия син вече е на 24г.,нямах абсолютно никакви грижи с него.Малкия  е на 16г, отсега ми е заявил,че ще бъде с кожени панталони и яке,и с кубинки.Ами барабанист е човека на метъл група и неочаквах друго желание:))Сигурно и той ще шокира някои майки ..Когато аз бях ученичка,ходихме на две плитки,със сини мантички.Имахме си детско излъчване.Но на самия бал,леле мале.... Сега като гледам снимките от бала....ужас!Всички накъдрени на "студено къдрене",беше много модерно.Роклите с хиляда финтифлюшки и ламени конци.Всички състарени поне с няколко години.Ако сега бях абитуриентка,никога нямаше да се облека така и да си направя прическа " разплетена дамаджана".Може би и момичетата от снимките които показахте тука, след време също  така ще мислят и ще съжеляват за облеклото си.
На майките на бъдещите абитуриенти пожелавам приятни емоции и много късмет!

п.п.Да уточня.Бях абитуриентка в далечната 1983 г.

Брей, тук спрягате специално наети или взети назаем коли за бала, пък голямо възмущение пада за днешните младежи и техните родители! Ей, на, аз пък отидох на бала си с Москвич! Не зная колко е струвал целият масраф по моите дрехи и посрещането на гостите. Само зная, че всичко ми беше по поръчка шито, включително обувките, чантата и аксесоарите, сума време прекарах разглеждайки модни списания (макар да не си падам хич по това), ходих на проби и нещата бяха изпипани до последната подробност. Още си пазя роклята и спокойно бих могла да я облека и сега и няма да изглежда старомодна, нито кичозна. И ходих и на първа, и на втора, че и на трета вечер и изобщо не ме е интересувало колко струва. Родителите ми преценяваха какво и доколко могат да си позволят финансово и организационно. Абитуриентската е като със сватбата - веднъж в живота се завършва училище, пък ако ще после и още десет дипломи да изкара човек. Когато човек се жени, прави го с мисълта, че това ще му е първата и последната сватба, а партньорът ще е за цял живот. После, ако ще още пет пъти да прави сватба, не е същото като първия път. Като първия секс е - неизвестно, вълнуващо и с много надежди и очаквания.

Колкото за манталитета, за мен по-страшно беше, че повечето от съучениците ми, ей така, както се пишеха много от сой, не знаеха елементарни правила за поведение на масата. Не ядоха пържолите, защото не успяха да си ги нарежат и се чудеха защо има толкова много прибори. Много беше смешно, ама явно на много хора дори не им идва на ума, че в ресторанта си има етикет.

Върнахте ме приятно в спомените за моя бал, който също беше по времето на УПК-тата.

Гостите бяха родителите ми, лелите ми и вуйчовците ми - брой хора, които да обиколят една средно голяма холова разтеглива маса.
Роклята ми беше ушита от моя братовчедка седмица преди датата, защото не исках да имам в гардероба си нещо неизползваемо в бъдеще. В разрез с официалните цветове и дължини, моята беше шарена като акъла ми и също като него - къса.
Колата, с която ме разкараха от едната до другата пресечка, беше бял "Москвич" на вуйчото на кавалера ми. Но не какъв да е "Москвич", освен, че е бял, ами с някакви си джанти на "Good year" - голЕма екстра, хаха.
Лаченката ми чантичка беше за сума от 50 лв, за която оревах света, че била най-невероятната на света, а леля ми орева света, че съм загубена да давам толкова пари за "тоз боклук". Към днешна дата тази невероятна вещ е някъде в килера.
Обеците и колието ми бяха от полския център в града - много ефектни, много евтини и също толкова много скоро жълтият метал стана кафеникав (сега събират прах в кутията с писмата).
Лачените ми чепици сдадоха багажа още на сутринта, когато ходихме да срещаме изгрева на слънцето. Скоро след това ги подарих на една циганка и тя беше много щастлива, .
А суперрелефният суперчорапогащник беше скъсан пак при слънцето, защото модата беше да му се кланяме боси,  .
Бях избрана за подгласничка на Мис Бал, имам 4 снимки от вечерта, всяка следваща вечер с роклята обикаляхме по другите ресторанти и влизахме като абитуриентки - не за друго, а за да се натанцуваме.

Днешните балове не ми се коментират - виждам ги всяка година от толкова близо, както сега гледам монитора.
Става ми жалко как млади и хубави деца, които до оня ден са ходили с анцуг и маратонки, обуват 13 см ток, изглеждат като лелки, крещят като обезумели и половин час след това метАт пода на ресторанта с парите на мама и тате - мъкааааа.

 Честно казано аз в темата виждам основно  коментари на снимки и изводи направени по тях, което за мен си е втренчване в детайлите. А ценностите как може да ги разберем, като няма диалог, а  само монолог?
  Винаги е имало изцепки в облеклото по абитурентските балове, не е от вчера, нито от оня ден.
  Аз лично отказвам да окачествявам и да определям хората в категории по снимка, особено от нещо толкова изкилиферчено, като абитуренския бал.
 
п.п. За да съм  по темата за традицията, аз лично не я разбрах никога и за това и не ходих на бал.

Айде да се върнем към темата, а не към спомените.
Има ли област от битието ни, която да не е опошлена и изплискала се извън нормалните граници? А защо абитуриентските
балове (ей така, като ги гледаш по снимки и репортажи, а не по сантиментални лични спомени) да правят изключение? няма
основания. Че се случват крайни простотии - факт. А даваме ли си сметка, че се правят в 80% от родителите? Нали те плащат,
наемат, поръчват и т.н. Те са онези, които взимат кредити, не децата.
Дали е така по света? Ето това ми е интересно. Принципно - не очаквам да има кой знае каква разлика. Не знам място, което
да е незасегнато от своята си "чалга".

Не, не е дребнавост, а важна подробност. Ще се опитам да обясня, понеже виждам, че все още съществуват неясноти.  

Баловете са традиционно американско и английско начинание от края на 19 век. Истински балове - с музика, класически танци и съответното формално облекло. Впоследствие нещата се поразчупили, дрехите станали малко по-пъстри и фриволни, но все пак смисълът се запазил - първата вечер, в която съучениците оставят униформите си вкъщи и се виждат в изцяло различна светлина. Да не говорим, че мероприятието много често давало на младежите право на първа легална среща по нощите

В Америка е традиция непосредствено след вечерята да се организира парти в нечия къща или на друго място, под надзора на учители и родители, за да се избегнат /или поне сведат до минимум/ пиянските изстъпления /и сексуалните също/. Нощувки по хотели няма. На места в Европа балът си е чисто и просто официална вечер - така, както е концертът например - и често пъти родителите са гости. Търсене на "подходящ" автомобил няма, защото по тези места "луксозните" коли не са екстра, а просто... коли. В най-добрия случай група ученици събират пари за някоя 100-местна лимузина или екстравагантна карета. Туй то.

Абитуриентският бал в българския си вариант е нещо невиждано и най-вече, тотално лишено от традиционна идея и смисъл. Прави се, защото... и ние не знаем защо.

На някои места смокингът и дългата рокля са задължителни. Един вид дрес код  за бала.  Виждала съм и снимки на американски абитуриенти, които по нищо не отстъпват на нашите.  А наемането на лимузина ки е баш американско.

Американците наемат лимузини, защото не е масова, често срещана кола. Ние наемаме Майбах, Ауди и Мерцедес, защото също не е масова кола...къде е разликата? И сериозно ли твърдиш, че точно американските младежи са примерни - някои се опитва да сведе пиянство и секс до минимум хахахаххах? 


Съгласна съм обаче, че липсва генералната идея на един такъв бал... или ние сме я изопачили много, не знам.

Съвсем сериозно, да. Пиянски оргии сред 16-18-годишните в Америка няма да видиш такива, каквито в България. Нито в Европа ще видиш тийнове с водка в заведение. Лимузина там се наема за купона, защото вътре се събира половината клас; не се прави, за да се демонстрира класа и лукс, както в упоменатия от теб случай с Майбаха.

Крейзи, много телевизия гледаш. Има и напивания, и наркотици, и секс. Само това чуждопоклонничество го няма.
Що е чуждо все е хубаво, що е наше - все лошо.

Напротив, Трещерица, напротив - телевизия не обичам и не гледам. Имам навика да говоря само за неща, в които съм сигурна. И със събеседници, които се опитват да разсъждават. Това тук вече стана изморително и аз си тръгвам. Довиждане. Приятни балове. 

Да, бе, американците, горките, хич не пият! Също и европейските им връстници, и те хич не пият! На бала си карат само на безалкохолни и лек пунш! Ха-ха! чудно, защо ли толкова много се оплакват от тийнеджърски проблеми с алкохола! И не забравяйте, че по нашите географски ширини пълнолетието настъпва на 18-годишна възраст, а днешните ученици завършват дори на по 19 години! Разликата между нашенските и чужбинските е, че онези се крият, а нашите не. Което, пък, не прави пиенето по-малко.

Имам чувството, че много се дразниш от мненията, че балът по български е абсолютен цирк 

Че, аз лимузина мога да наема и дори, ако реша да ходя на концерт, има го като опция в цената. И, да, не е демонстрация на лукс, просто си плащам да ме возят.

Много весела тема, особено като се изредят гледащите прекалено много щатски филми. И те облъчени като тези с турските сериали  

Не, дразня се от мненията, че пак чужденците са по-по-най, а ние сме не знам какви си, лоши! Ами, цирк или не, така се празнува. Никой никого насила не кара да го прави, нали? Хората се веселят както си знаят. Тази тема ми напомня за онази, за сватбите, където пак се оказа, че нашенските сватби били кофти, пък вижте ги чужденците колко са супер! На мен това ми говори за това, че много хора, които уж искат да се отделят от нашенското и да припознаят чужбинското, са всъщност хора с ниска самооценка на ниво националност и все си мислят, че като се гнусят от родното, току виж чужденците ги харесали. Напротив, получават се хора без национално достойнство! На мен пък, чужденците ми се струват твърде големи сухари, когато се владеят, обаче като обърнат две питиета, та се забравят на принципа " без едно мога, но с едно не мога". И на сватби на чужденци съм била, не че са нещо особено.  Ако случайно не сте забелязали, БГ се е превърнала в туристическа дестинация за евтин алкохол и секс и се пълни точно от чужденци! Интересно, как тези хрисими по родните си места чужденци, като дойдат тук, или отидат в някои азиатски страни направо се осират от пиене, друсане и секс! Затова, хайде, моля, не ми ги хвалете толкова! Вие тук си мислите, че абитуриентите ни били кичозни, ама аз ще ви разкажа как на една чужбинска сватба, свекървата беше дошла по чехли тип джапанки, плетена чанта с халки (от типа пазарски от времето на соца) и рокля, която и нашенските були не биха облекли за всеки ден, пък да не говорим за сватба! А уж бяха от голямото добрутро!