Хубава българска традиция ли е абитуриентския бал....

Значи, все пак не си реагирала така, а само пишеш как евентуално би реагирала!
Колкото до масовия вкус, той затова е масов - защото повечето хора го следват! Но естествено, всеки от нас си мисли, че масовият вкус важи само за другите, а ние сме над него!   Като родители може да си свършим работата прекрасно (по нашите критерии), но не трябва да пренебрегваме фактd, че децата ни са съвсем отделни индивиди, а и на всичко отгоре искащи да се доказват. За мен доказването чрез дрехи е малкият дявол. Повече бих се притеснила от начина на мислене и действие за важните неща в живота. Децата се бунтуват независимо от това какви са родителите. Вродено им е, нормално е, част от живота е!

Мирама, много, ама много, много искам да те познавам след 18 години.

Ако все още съм дотолкова откачена, че да пиша тук....може и да се познаваме. )
Но не смятам, че ще си променя мнението...

Интересно защо аз и сестра ми не сме изглеждали по подобен абсурден начин на баловете си....

Въпросът не е до абсурдния вид.

А в кое по-точно?

Ееее, стига ръсили тука разни прокоби, все едно сте 100-годишни зли орисници с по едно око  

Макар децата ни да не са все още тийнове, имаме свежи спомени от собственото си тийн преживяване - не беше тоооолкова отдавна, все пак. И тук коментираме, забележете, не модата и нравите, а неподвластните на времето отношения родител-дете. Минавали сме и ние през бунтове, неподчинение, неприбиране, сенки до слепоочието, скрити токчета в мазето и цигари в комшията, но важното е как и защо. Когато си винаги наясно с мнението на своите родители, и когато принципно ги имаш за авторитет, съвсем естествено е да правиш всичко възможно да си близо до тях, а не напротив.

Не бях на страницата, на която беше никът ти, докато пишех, не го и запомних. Проблем мисля няма с това. Ти от това се обиждаш? Не виждам причини.
Между впрочем отговарях и на съвсем друг човек, не на теб, на питанка конкретна.
Не знам за "пиклата", не го употребявам така свободно този епитет.
Когато ти порастне детето, живот и здраве, най- вероятно ще мислиш различно, дори след пет години. И ако затова, че отишло една вечер с тоалет, който не одобряваш, е причина да го изгониш- твоя си работа. Надявам се тогава това да не е толкова важно за теб, наистина.
Вие със сетра си сте изглеждали така, както сте се виждали сами и е нормално да сте се одобрявали така, както и останалите.

За начинът ти, по който възприемаш израстването на детето си, като моделиране и ако не стане- драма.

Да изгониш детето си от къщи, заради една дреха?!

Едва ли. Но това не пречи да се ръсят категорични мнения по форумите.

Такова чудо в западна дьржава няма: "Скъпи абитуриентски балове в бедна България" - така е озаглавен репортажът на германската агенция ДПА, който описва подробно огромните разходи и усилия, хвърляни за една лъскава вечер, слагаща край на училищния живот.


Ромският оркестър свири, а превъзбудените абитуриенти изброяват годините в училище от първи до дванайсти клас. Тази картина на завършващи училище млади хора може да се види навсякъде в България. В най-бедната срана от ЕС една от улиците пред гимназия в София се оказва прекалено тясна, за да побере всички луксозни автомобили. Независимо от икономическата криза абитуриентите пристигат на бала си с лимузини и джипове. И ако семейството не разполага с такава кола, то я взема под наем.


По 2 000 лева за рокля...

Една пета от населението в България живее под границата на бедността, но за абитуриентите се купува само най-скъпото. На практика всички желания на 18-годишните се изпълняват. Абитуриентът бива глезен с най-голямата кола, с най-добрия ресторант, най-новия хотел и най-екстравагантните дрехи. За някои се организират дори екскурзии в съседните Турция и Гърция.

Родителите се бъркат дълбоко в джоба, макар да са заплашени от безработица. Някои майки признават, че са дали 2 000 лева за рокля и аксесоари. Сумата е равна на три учителски заплати в държавните училища.

Празничният маратон започва по обедно време у дома. Кайо, който е абитуриент от София, празнува дори два пъти: първо с роднини, после с приятели. И докато гостите си похапват от луксозно наредената шведска маса със сандвичета и сладкиши, Кайо се приготвя за бала. За пръв път в живота си момчето облича елегантен костюм. И всички се чудят колко мъжествен изглежда Кайо изведнъж.

Време е да се направят снимки и да се доведе съученичката, която ще бъде дамата на Кайо за абитуриентската вечер. До дома й, където също има парти, младежът пътува с колата на чичо си - американският джип е украсен с цветни балони. Срещата с останалите абитуриенти е на паркинга на един супермаркет, където идва и класната им. Автомобилното шествие се отправя към гимназията и предизвиква навсякъде задръствания.


Накъде след скъпата абитуриентска вечер?

"Човек само веднъж е абитуриент" - гласи девизът, който оправдава всички разходи. С двестата лева, давани за самата абитуриентска вечер, пенсионерите в България живеят цял месец. И въпреки икономическата криза се стига до още по-големи крайности - дори 6-годишни момиченца се обличат като "абитуриентки", за да отпразнуват с родителите си завършването на детската градина в резервиран специално за случая ресторант.

Същинският абитуриентски празник започва вечерта със снимки в двора на училището, където се носят уханията на скъпи парфюми. След това автомобилната колона се отправя към ресторанта, където младите хора могат да се забавляват най-после без родителите си. Облечените в западни дрехи абитуриенти са магнетично привлечени от ориенталския кючек. Рано сутринта, след бурна нощ в дискотеката, те щурмуват входа на училището. Мнозина все още не знаят накъде да поемат - шансовете за образование и работа не са никак розови...

Аз пък да ви кажа, абсолвентския ни беше много хубав!  И нямаше изцепки, само купон!

Аз проспах моя абсолвентски бал

И какво като в някакъв чуждестранеен вестник някакъв журналист е писал тази статия? Голям праз! Като е германец да не е седял с Господ на една маса, че да му е меродавно мнението? Да, България е най-бедната в ЕС. Но в края на каищата хората имат право да празнуват каквото и както искат. За това не е нужно одобрението на външни лица. И не се изненадвам, че се празнува точно така. Хората искат да разпуснат и да му отпуснат края и баловете са такъв повод. Повечето младежи изобщо няма да облекат костюм до края на живота си, едва ли ще имат друго образование, освен средното. И много добре съзнават, че няма повече да помиришат джип отвътре, нито ще вечерят в луксозно заведение. Повечето младежи ще станат работници, ще живеят в някоя панелка и ще ходят в кварталната кръчма. Дори сватбите им няма да са такива пищни! Защо тогава да не се почувстват по-луксозни за една вечер?

Andariel, дано да не ги стигне това, което им мислиш!
Думи нямам към последния коментар!