Хубава българска традиция ли е абитуриентския бал....

Ани,
ако чаках всичко да ми е наредено, планирано и подредено, децата ми сега нямаше да са на по 10-11 години, а щяха да са бебета! А може би нямаше и да ги има! Добре, че за може би най-важните неща в живота не съм правила големи планове, защото сигурно щях да отлагам до безкрайност и все нямаше да съм "готова". Планирането си е планиране. Но аз не виждам смисъл в дългосрочното планиране, защото в него има много неизвестни и повече става въпрос за пожелателност, а не за някакви разчети. Планирането се получава от самосебе си. Например, като се роди дете, отрязъкът до 3-годишната му възраст е бебешки период, който предполага животът на семейството да тече в едно русло. После, започването на училище променя коренно сметките. После идва кандидатстването след седми клас... Това са все точки във времето, които изискват някакво планиране и организация. Няма как детето ми сега да е в пети клас и аз да не мисля за това какво да направим, че да му подсигурим успешен старт за кандидатстване. Да, следя какво става с изпитите, обаче както ги сменят на година-две, ограничавам се с най-общи сметки. Сега твоето дете е на 2. Докато дойде време за първи клас ще минат 5 години, през които, дето се вика, я камилата, я камиларят! Когато един младеж започне последната година в училище, родителите вече от няколко месеца са започнали да обмислят нещата. Това също е планиране, а не да се смятат неща за след 10 или 20 години! По същия начин мога да си наплюнча пръста да видя накъде духа вятърът или да ти хвърля едни карти.
разбирам те, разбирам мотивите ти, но след още известно време ще разбереш, че всичко това е вятър работа. Това залитане по бъдещето на детето е често срещано при майки с малки деца, особено при първото дете. 

Това само с възрастта може да го проумееш, че от дългосрочно планиране може да има само загуби.
Давай си парите ани по застраховки, когато ти потрябват може да са толкова обезценени, че нищо да не струват. А би могла да ги инвестираш в много по-изгодни неща, които да носят доход СЕГА.

Като казахте застарховки - баба ми е направила застраховка на мое име като съм била бебе, която може да се изтегли само като навърша 18г. Е това, което беше останало след инфлацията не ми стигна дори за обувки. Бяха останали около 20 лева. Така, че застраховките не ми се струват много разумен вариант.

Относно работата по време на учене си в някаква огромна грешка. Няма престижен университет, който да успееш да завършиш, ако работиш! Няколко вечери бейби ситинг, може и да не ти влошат ученето, но, нормална работа, забрави! Дай пример за някой, който учи медицина във Франция и работи през това време? Да не говорим за някой по-тежък курс подготовка за другия вид, платените "вузове".
Да, можеш да си избереш някой смешен у-тет, да запишеш лека специалност, да се озърташ за французин, който да си "хванеш" за паспорта и да си повтааааряш годините колкото може.
Ако си решил да научиш нещо, няма как да работиш, освен през лятото, ако не са ти останали изпити за септемрви!

Подкрепям и с мен се е случило същото - баба ми ми е направила застраховка когато съм родила, и трябвало да я изтегля като стана на 18, и по последни данни е 20 лв. Не съм се сетила да я изтегля за бала, но виж с тези пари, които е внесал определено е щяла да помогне на родителите ми, ако просто им ги е дала  да купят нещо


ПС: Уча в престижен английски университет и може да се работи, НО до 20 часа седмично, не повече. Това са около 130 паунда. Не е малко, но не винаги е достатъчно. И все пак не е невъзможно да се  справи човек.

Между другото, какви са таксите на семестър в престижните университети? Да речем "Харвард"?

Харвард е около $30,000 на година. Отделно още толкова за разходи по живеенето, учебници и т.н.. Но ако влезеш в Харвард, ще се намери кой да плати, поне обучението.

Относно застраховката, такава е, че когато ми потрябват парите и реша, винаги мога да си ги изтегля без загуби.
Относно бъдещето на детето, обичам да съм подготвена.
Е, аз затова родих на 33, направих го когато се почуствах готова.
Казах:''разни хора, разни идеали'', за някои дългосрочното планиране е плюс, за други минус.
Можем доста да поспорим по въпроса, но изместваме темата(само вметка, моите родители, например винаги са ме възпитавали, че образованието е важно и нужно, че след средното образование ще продължа да уча висше, никога не съм се съмнявала в това, и не съм го подлагала на съмнение, т.е. с този начин на възпитание и мислене, те са пример за дългосрочно планиране )

Ти май наистина не разбираш! Образованието си е образование и никой не отрича ценността му. Но не ми се вижда нормално едно дете дори още да не може да си улучва устата всеки път с лъжицата и да не може да каже едно свястно изречение, пък да се мисли за висшето му образование. По времето, когато ти си се родила, родителите ти са били като всички други - живяли са в сигурност, имали са усещането, че соцът никога няма да свърши, а и кой родител не мечтае детето  му да завърши университет! Това навремето беше един от малкото белези а различен статус.
А връзката с цялата работа с бала е, че който иска ще отдели пари за бал, пак ще намери и пари за таксата за университета. Особено пък, ако е някой от тези с тежките рангове. Ама, ми става смешно като някой започне да ги прави такива сметки. В много университети човек може да влезе, ама ако е т "онези" университети, дето студентите са деца на родителите си с големите пачки, вече се получава една стъклена бариера. Богатите избягват да допускат бедните, също както аристократите избягват простолюдието. Изключенията са редки. Определено, на такова място не се виза със застраховка, направена от мама и тати от раждането на бебето.

Между другото, при застраховките и предсрочното им изтегляне не се ли плаща данък, от една страна, и някакви такси на застрахователя, подобно на наказателната лихва? Защото не виждам причина застрахователят да се раздели с твоите пари безболезнено.

Въобще е много глупаво да отделяш от скромния си бюджет, от храната на детето си докато е малко, при условие че докато то порасне достатъчно че да се възползва, то самото може да бъде сто пъти по-добре финансово, и то вас да издържа, вместо вие него.

Това е отвратителна българска черта прививана ни с майчиното мляко- сакън на децата бъдещето да се подсигури.  Смятам че порасна едно изключително глезено поколение готованковци, разчитащи за всичко на мама и тате.

Но аз лично на твоята възраст и с малко дете мислех по подобен начин. Трябваха години наблюдение и възприемане на западен манталитет за да ми дойде малко акъл в главата.

Бубка, моят занюхан университет е толкова на година . Имаме си две представителки на Харвард тук във форума. Могат да споделят, макар че те сигурно са били стипендиантки. Браво на Дидитка и мишолина-на това му викам успех аз- да изучиш Харвард от никому непозната България.

Знам за Колумбия, че е 50 000 на година,  не вярвам Харвард да са по-малко. Един гугъл и ще разберем, но мен ме мързи...

П.С. Мързи ме, ама явно не чак толкова   Четете за Харвард:

http://www.hsph.harvard.edu/administrative-offices/registrar/tuition-and-fees/

Не мога да повярвам, че моят университет поддържа цени като на Харвард. Безобразници.

Андариел, Андариел................
кой какво не разбира незнам...............защо неприемането на твоята позиция е неразбиране?
Казах спора се поизмести от темата.
Аз съм си такъв човек, обичам плановете и да съм подготвена. Винаги мисля за бъдещето, за мен това не е затормозяващо и депресиращо. Който както иска да си харчи парите и да си ги влага, негов проблем, аз съм от тея, където никога няма да изхарчат всичко до дупка и винаги нещата са ми разчетени, така ми харесва, така се чуствам ок, това за мен е правилно, дали за вас е глупаво или нещо подобно, не ми пука . Никога не съм плащала данък обществено мнение.
Относно примера с образованието, като дългосрочна инвестиция, ами ти май не ме разбра, или аз не обясних правилно, незнам........?
Ставаше въпрос за образованието, като дългосрочна инвестиция, не във финансово измерение, а като възпитание.Какво имам предвид: на мен от малка ми беше обяснено и възпитано, че образованието е важно и ще уча висше, не го подлагах на съмнение, от 5 клас знаех, отивам после в ПМГ-то, от 5 клас си избирах висше училище.Имам познат, мой набор, скоро обсъждах ме, защо не си е продължил образованието, обясни ми че не искал, за какво му било(според мен малко съжаляваше, но .......), родителите му не могли да го убедят, какво имах предвид, разбрах те ли ме вече? Мен ме възпитаваха от малка в определени неща, например образованието е нужно, и аз въобще не го подлагах на съмнение(с това визирам дългосрочно планиране), на познатият ми родителите му си живееха на принципа'' има време'', няма какво да се мъчим с излишни мисли за бъдещето, и така. Сега разбрах те ли ме? Какво имах предвид, не само финансовата страна, като планиране.
Относно обучението в чужбина, че можело да се работи, само да те приемат и т.н. не съм сигурна, че е точно така.
Една от приятелките ми, която приеха да учи във Франция, не замина, защото просто не можаха да съберат парите...........това беше преди 10 години, но едвали са се променили нещата. Ако за някой няколко хиляди евро са нищо, с тях или без тях, все тая, аз не мисля така. Или пък винаги ще ги събере, ако са му нужни и му потрябват, ами браво на него!
 Относно приятелката ми, която благодерение на застраховките щерка и ще успее да учи във Франция, не съм запозната колко е безплатно обучението и т.н., може и да са ми казали, не помня. Знам, че малката иска да учи архитектура в Париж, помня че това ми обесняваха, че колко е била предвидлива преди 10-15 год, благодарение на тези застраховки, има голяма част от нужната и първоначална сума.
И пак да повторя: Всеки да си живее, както му харесва, стига да не пречи на другия!
Дали сте ме разбрали или не, за мен е без значение, не ми пука, това си е моето мнение, никой не ангажирам с него, нито искам да го натрапвам.
Относно балът на синът ми след години, ако съществува традицията. Ако малкият държи на показността и всичките глупости, негов проблем, да си изкара парите и да си ги осигури, от мен има почерпка и подарък за завършването, но всичко останало...............без мен.

Добре де, ти тогава какъв избор си имала в този живот? Всичко ти е било надлежно разчертано и обяснено от родителите ти. Те от момента, в който си се родила вече са ти дръпнали чертата, границите, живота, обяснили са ти надлежно и ти като добро дете си го изпълнила? Какво си решила сама в този живот? А ако се беше разбунтувала? Или беше установила, че ПМГ не е за теб, нито че висшето образование е най-ценното постижение? Да ти кажа честно, на мен ми настръхна кожата от такава родителска опека.
И за мен е важно образованието, и за децата ми, но дотолкова, че то е едно предимство. Ние с баща им не сме останали без висше образование, дори не спираме да учим. Но пази Боже, да им начертая живота, защото после ще очаквам и да го изпълнят. И къде остават самите те? Превръщат се в една компания, която трябва да бъде бутана да изкарва печалма, в един безнеспроект. Мерси, ама не е за мен! Аз съм бунтар човек и мисля, че всеки има право да си живее своя живот, а не този, начертан от родителите. Знам ли ги какво ще им дойде на ума на моите деца? Да, има време, ани27, всяко нещо с времето си. Аз мога да кажа на децата си общо-взето какви са пътеките, но не мога да ги накарам да тръгнат насила по някоя от тях. Аз и сега не зная те какво искат да учат след седми клас. Единственото, което правим е просто да си говорим с тях за живота, за това какви училища има и прочее. Те са достатъчно умни и талатливи, че да могат да се справят където и да отидат. И точно това, че почти всичко им се отдава ще е проблемът, защото са все още малко на принципа "искам всичко". Днес искат да ходят в английската, утре в маметатическата, вдругиден в музикалното.
Да сме живи и здрави, с голям кеф ще организирам баловете на децата си, нека да дотам стигнем благополучно! Много ще ми е интересно да се чуем след... колко, 16 години, като дойде време синът ти да завършва. Тогава вероятно ще установиш, че балът е дори по-важен за теб като майка, а не толкова за него. И разбира се, всичко, което ти направиш няма да е простотия и разточителство.

Разбира се, не съм против спестяването. Аз самата съм човек, който не обича да влиза в борчове и съм по-скоро от тези, които не обичат да харчат. Така че, откъм характер нищо не ми пречи да спестявам, но просто по принцип, а не специално за едно или друго. Като има спестени пари, ако човек може да си позволи да спестява, лесна работа е наместването - кеф ти учене, кеф ти имот, кеф ти сватба, кеф ти нещо друго!

Между другото, бих искала да имам работник като теб, но не и началник. Също и сина ти би станал чудесен работник - от малък ще е научен да се подчинява.

да му се не види, с кафето много ме хваща логореята. 

Четох ви до сега...
Вижте сега, за някои неща няма родителски амбиции, а просто трябва да ги има...
Всеки има право на избор и не бива да бъде спиран и ограничаван в това негово право, но...
Не вярвам нечии родители да са на върха на щастието, ако детето им зареже висшето образование с лека ръка, просто защото има избор и на тази крехка възраст "морето е до колене".
И затова е хубаво от ранна детска възраст някои неща да се възпитават, дори и като начин на мислене.
При мен, мога да кажа, че родителите ми никога конкретно не са ми натяквали "Ти ще учиш висше!", но тъй като родата ми до девето коляно са с висше, аз не само съм го знаела това, но и съм го и искала, и най-вече - възприемала съм го като нещо толкова естествено, че без него би ми било зле.
Даже в университета ми беше смешно, когато една съквартирантка ми каза: "Аз съм единствената в цялата ни рода, която учи за висше и сега всички гледат мен." По този начин е смешно, защото наред с тези думи, тя преписваше, само и само да мине в горен курс, което е същото като да нямаш висше за мен...
Относно плановете - хубаво е да ги има, разбира се. Вярно е, че нищо не можеш да предвидиш със сигурност толкова дългосрочно, но все пак - човек трябва да има представа какво иска, защото от целите му се определят и действията в настоящето.
Delusion, планирането за децата далеч не е българска черта, даже мога да кажа, че въобще не е практика тук (като изключим само редовното "апартаментче за двамата ми сина" и подобни, но - до там само.). Много хора и в "Чужбината" правят дългосрочни планове още от раждането на децата им. Правят влогове до започването на училище, после до завършването, за да имат за университет и какво ли още не...

Servallan, подобни влогове правят не от грижи за децата а заради данъчни преференции. И то...далеч не всеки се хваща на подобна въдица.

Между другото, не бъди толкова сигурна, че всеки мечтае детето му да е с висше образование. Богатите бизнесмени твърдят че университетите възпитават наемни работници, а това винаги значи бедняци. Знам  такива които даже на училище не си дават децата, та не в университети. 

Практически в Бг едно половината ако не и повече завършили висше  не работят по специалност за висше образование. Просто нелепо какви глупости изучават само българските деца за да могат да кажат един ден че са с висше, предварително знаейки че никога това няма да го работят.