Това с грубостта е добър пример. Да, детето няма избор и се примирява. Но това е при липсата на друга алтернатива! А погледнато от страната на майката? Не е ли по-добре тя да се старае да не бъде груба, вместо да излиза с тезата "ми аз съм си такава, нервна съм, имам проблеми в работата, ама нали го обичам ... и т.н." За мен точно това не е приемливо!
А това със старанието на хлапе да не предизвиква майка си... направо ме кара да потръпна. Всички знаем, че насилниците обикновено това казват: "Старай се да не ме предизвикваш!" Но проблемът най-често не е в жертвата, а в извършителя. Всяка жертва в един момент се чувства виновна... но разводнявам темата
Относно примера за катастрофата: времето си тече и стават някакви неща. Защо се приема, че те са предопределени? Да, хората остават без крака. Умират. Или печелят от тотото. Защо искаме да виждаме предопределеност в събитията? По-лесно ли ни е, освобождаваме се от отговорността за личния си избор?
. 

Ама ка издържа с таз панделка на главата, ей това ми е чудно
ПОне мен ,де.....

И какво да правя? Да седя да гледам ли? Вече като видя, че посягат към реотаните на отворената фурна и директно шамаря ръката, която посяга. Не ми се виси в Пирогов.

