А и не и дреме много, не ми отговори на въпроса, а ме нападна защото нямаше какво да отговори.
Аз не се засегнах, ни то от обидите за правописа ми, ни то за жълтите весници, тук наистина почти всички се познаваме и хората знаят какво представлявам, а и даже какво чета.
Да ти кажа чесно даже и съм благодарна че ме нападна, иначе кога ще каже толкова хубави думи за мен, толкова стисната на похвали като теб
Знаете ли, радвам се когато се появява някой такъв, тогава започвам да разбирам колко сме близки въпреки всичко, понякога се дърлим и се чопкаме за нищо, но винаги разбираме какво иска да каже другия, винаги знаем че не можем да използваме такива обиди които ръси госпожата(или пък господина).
Защото знаем колко много Нели прави за децата си в училището, колко старания полага да им интересно да учат.
Защото знаем, как се отнася Яна към хората и как винаги търси оправдания за всяка не до там добра постъпка.
Защото знаем коя е, и какво постигнала всяка от нас. И не е важно дали тя е фризьорка, продавачка, компютерен специалист, лекар, педагог или пък просто жена която обича да чете жълти весници но пък това не и пречи наред с това да чете Нидше например.
....



