Понеже снова тук-там из форума, ще копна полезно инфо за мамите, които си гледат сами децата вкъщи и имат нужда от свежи идеи за забавление:
от темата:
Виж целия пост
от темата:
Понякога на пръв поглед безмислени и безполезни неща са много добре оценявани от децата.
Имаше един период от време в който със сина ми се гледахме у дома, а децата на неговата възраст ходеха на ясла/градина.
Не съм имала амбиция да го уча само на "полезни неща".
Задължително всеки ден, ако не е дъждовно и влажно или много студено, излизахме.Аз не съм любителка на детските площадки, но заради него ходех, защото знаех, че има нужда да си изразходва енергията.По пътя до площадката му пеех, понякога и докато е на люлките.Той много се радваше, а след това и сам преповтаряше песничките- къде умело, къде не, но това го забавляваше.През есента си заравяхме краката в шумата и пак ни беше весело.Лятото на плажа се "надбягвахме" до определена цел.Глупости в общи линии, но създават емоции на детето.
Задължително проучвах всички детски театрални представления, мюзикъли , общински прояви, благотворителни карнавали и не пропускахме нищо.
Задължително минимум един път седмично ходехме на място и по време, където има дечица на неговата възраст.
У дома си играехме най-често на "сюжетни игри".Нареждам му играчките и си измислям разни истории с тях.Така- 10-15 минути.След това или на другия ден у него се появява желание да преповтаря "сюжетните линии", да си ги наглася.
Когато простирах на терасата, той ми подаваше щипки.Аз му казвах кой цвят да ми даде и той така научи цветовете.
Докато готвех и той беше край мен измислях песнички за продуктите/ за морковчето, картофите и т.н./, като включвах и неговото име сред персонажите.Ама не някакви шедьоври- просто си налучквам мелодия и си редя думички, на детето му е интересно.
На около две год. не обичаше книжки .Тогава аз му задавах задачки- да търси катерицата, охлюва и др. животни на коя страница са се скрили, голямо забавление падаше.
Сега често играем "на банка", при все, че аз много малко разбирам от банковите дела.
Тази игра сама си я измислих.Подреждаме една по-голяма играчка да е собственик на банката, детето е упрвител, а по-малките играчки идват да теглят и внасят пари.
Поставям стотинки пред "Собственика" ,както и картончета с цифри, това са документите на банката. И напр. зайчето решило да си купи кола, трябвали му пари .Трябват му две парички и детето отброява две прички.После търси картонче с цифрата две, за да има "документ".после идва слончето, то ще си купи къща и му трябват повече парички и т.н.Забавление, театър, а детето се научи не само да брои, но и да отброява, да сравнява по-голямо и по-малко, да свързва числата с цифрово изображение.
Игрите ни са такива, че често детето има желание само да си ги възпроизвежда, след като съм му показала.Т.е. има време за общи занимания, но тези наши занимания му създават интерес да си ги преповтаря сам.
Рисуване, оцветяване много не го влекат, но и стях се занимава.
Сега вече е на ДГ, но в почивните дни пак с подобни неа се занимаваме, както когато си бяхме двамата у дома.
Имаше един период от време в който със сина ми се гледахме у дома, а децата на неговата възраст ходеха на ясла/градина.
Не съм имала амбиция да го уча само на "полезни неща".
Задължително всеки ден, ако не е дъждовно и влажно или много студено, излизахме.Аз не съм любителка на детските площадки, но заради него ходех, защото знаех, че има нужда да си изразходва енергията.По пътя до площадката му пеех, понякога и докато е на люлките.Той много се радваше, а след това и сам преповтаряше песничките- къде умело, къде не, но това го забавляваше.През есента си заравяхме краката в шумата и пак ни беше весело.Лятото на плажа се "надбягвахме" до определена цел.Глупости в общи линии, но създават емоции на детето.
Задължително проучвах всички детски театрални представления, мюзикъли , общински прояви, благотворителни карнавали и не пропускахме нищо.
Задължително минимум един път седмично ходехме на място и по време, където има дечица на неговата възраст.
У дома си играехме най-често на "сюжетни игри".Нареждам му играчките и си измислям разни истории с тях.Така- 10-15 минути.След това или на другия ден у него се появява желание да преповтаря "сюжетните линии", да си ги наглася.
Когато простирах на терасата, той ми подаваше щипки.Аз му казвах кой цвят да ми даде и той така научи цветовете.
Докато готвех и той беше край мен измислях песнички за продуктите/ за морковчето, картофите и т.н./, като включвах и неговото име сред персонажите.Ама не някакви шедьоври- просто си налучквам мелодия и си редя думички, на детето му е интересно.
На около две год. не обичаше книжки .Тогава аз му задавах задачки- да търси катерицата, охлюва и др. животни на коя страница са се скрили, голямо забавление падаше.
Сега често играем "на банка", при все, че аз много малко разбирам от банковите дела.
Тази игра сама си я измислих.Подреждаме една по-голяма играчка да е собственик на банката, детето е упрвител, а по-малките играчки идват да теглят и внасят пари.
Поставям стотинки пред "Собственика" ,както и картончета с цифри, това са документите на банката. И напр. зайчето решило да си купи кола, трябвали му пари .Трябват му две парички и детето отброява две прички.После търси картонче с цифрата две, за да има "документ".после идва слончето, то ще си купи къща и му трябват повече парички и т.н.Забавление, театър, а детето се научи не само да брои, но и да отброява, да сравнява по-голямо и по-малко, да свързва числата с цифрово изображение.
Игрите ни са такива, че често детето има желание само да си ги възпроизвежда, след като съм му показала.Т.е. има време за общи занимания, но тези наши занимания му създават интерес да си ги преповтаря сам.
Рисуване, оцветяване много не го влекат, но и стях се занимава.
Сега вече е на ДГ, но в почивните дни пак с подобни неа се занимаваме, както когато си бяхме двамата у дома.
После 1 седмица ми повтаряше,че не съм детенце ,а съм майка му.
Мислех да ви пусна снимки, но се отказах...Разликата в лечението спрямо Бг е, че тук ни изписаха прахчета за вана, на пшеничена основа, да я къпем по 2-3 пъти на ден и мисля, че много помогна за завяхването, докато инструкциите в БГ май са децата да не се къпят...
Аннабел говори доста напоследък, с прости изречения, но подрежда думите много подходящо и ми прави впечатление, че има много развито асиоцитивно мислене, така ги свързва нещата, че може лошо да ти стане...Трябва много да внимаваме какво говорим пред нея 
Основните занимания тези дни са да я изпитваме за цветовете, да брои всичко, което й е пред погледа, дори сега пъпките си по лицето 
, строи високи кули със строител и гледа 3 бебета с всичките екстри по сменяне на памперс, хранене, днес дори видях, че учи едното да ходи 
)
Обичат да рисуват, за сега на магнитни дъски (по веднъж давах пастели и фулмастри и пораженията бяха тежки), да разглеждат книжки (но не дават да им чета), да строят. Но от всичко най-обичат да гледат Том и Джери. А аз се дразня, че имат 100 филмчета и нищо друго не искат да гледат. "Котето" го въртим повече от месец нон стоп и още не им е омръзнало, а аз го сънувам вече. 
За сега единственото, което мога да направя, за да огранича зяпането на телевизора е, да спирам образа, а да оставям само звука и да я забаламосам с нещо. Тя като чува познатите гласове на дубльорите е спокойна и за мое щастие често номерът минава.
От известно време използва и гърне-столчето си за тази цел да скача по него, покатерва се като си го слага до някоя мебел и оттам е ясно докъде стига 
Сега чакам с нетърпение да се пооправи времето, евентуално Галя да тръгне на ясла, да се срещаме в градинката с други мами и дечица и така малко да влезна в ритъм, че направо ме е срам като тръгна на работа как ще изглеждам в очите на новите си колеги /защото на 90 % са се сменили/. Такива ми ти работи 
