
Сега много надълго споделям моите неволи около първия ни учебен ден
Сутринта в яслата, докато си говорехме с едната лелка и другата ми я отмъкна вътре. Не чух Галя да плаче и си викам, няма страшно - кораба потъва нормално
Обикалях малко около яслата, пък после се прибрах да си порева в нас на спокойствие.
Да ви кажа през 5 минути гледах часовника, бях се барикадирала с телефоните си и стоях нащрек дали лелките няма да ми звъннат. Седях си вкъщи, гледах тъпо, някаква невероятна тишина поради факта, че с Галя задължително или слушаме музика или тя гледа нещо по ТВ от РС-то
Та в един момент всичко ми беше толкова неестествено... Ми нали и за час не съм се делила от нея 
Става 11 ч. - звъня на моя и го питам плахо "Бе да звънна ли и да питам как е?", пък той " Я не се лигави, щом не ти звънят - значи всичко е наред!"

И така, свеки звъни в 12 без 15 и тя пита кво става, аз й се жалвам, тя ме навива да звъня без да ми пука
Звънкам аз на лелката, отсреща " Ми да, елате да си я вземете, че порева"
Така се отслабва 
Та хапнала закуската /интересно как се е получило/, на обяд лелката я държала на коляно и си изяла супата, половината от второто /пак не ми се вярва, защото без песни на ТВ-то номера не минава при мене
/. Взехме си довиждане и до понеделник, хванах си я за ръчичка и хайде през парка малко на пързалката, малко на люлките и бавно да се прибираме. А тя като отвързана ви казвам по пътя - то тичане, гонене, бягане... Едва успявах да я стигна. Имам силните подозрения, че изобщо не ги бяха извеждали навън, но и не попитах в бързината. Прибрахме се, сложих и да яде и в първия момент гледам добре започва, значи е гладна... Но след 4-5 лъжици край, никакви песни не помогнаха - та колкото яла, толкова
Съвсем нормално си се държи, весела, палава, пее си, приказва си - само майка й се шашка в повече 
Заспа като къпана, а аз само се ослушвах дали няма да проплаче в съня си, но засега всичко е нормално
Ще видим нощния сън как ще ни се получи. Та така приключи нашият първи учебен ден. Интересно ще е в понеделник, когато ще знае какво й предстои - подозирам, че ще си сменим ролите, тогавя тя ще реве

Сави, откъде толкова болести - от яслата ли ? Дано да се оправяте бързо

Бременните мами да се държат

ღVivi~anღ , наистина изненадата ще е страхотна
На мен хич не ми се дава, но то и без това ще я вземат чак другата есен, та засега съм спокойна.
Не мога да се понасям направо. Днес така й се скарах на Ели, че не иска да заспива, а тя ми казва "Мамо не карай мен, аз много бича тебе!". Леле като ревнах..... Направо ми идваше да избягам от вкъщи. 
Само дето не яде още, ама ще прояде все някога. 
Страхотно е, когато детето ти покаже или каже, че си те обичка много

Така, че звъннах днес в яслата да кажа, че няма да ходим ден-два-три, докато не се оправим и това е. Гледкаме си се 


