Не се ли се чувствала по-прецакана от другите хора,особено на тази възраст,когато всички разчитат на "мама"Аз лично изпитвах ярост,че нямам вече мама,при която да отида
Или да я попиташ дали си спомня нещо отдавна забравено.
Починали родители
- Публикувана: 3 март 2010, 06:21 ч.
- Последно мнение: 30 март 2010, 13:05 ч.
# 15
3 март 2010, 09:33 ч.
Или да я попиташ дали си спомня нещо отдавна забравено.
Виж целия пост
Или да я попиташ дали си спомня нещо отдавна забравено.
# 16
3 март 2010, 09:37 ч.
Колкото и да ни е мъчно трябва да приемем нещата.
Идва време, когато ние ставаме на-големите, на нас разчитат.
А и хората не са умрели за да избягат от нас.
По мои наблюдения - изродите и бог не ги иска. Имам бивши съседки - много злобни бабички, сами живеят като кукувици вече по 90 год. Само скандали и простотии правят, но - здрави сърца.
Виж целия пост
Идва време, когато ние ставаме на-големите, на нас разчитат.
А и хората не са умрели за да избягат от нас.
По мои наблюдения - изродите и бог не ги иска. Имам бивши съседки - много злобни бабички, сами живеят като кукувици вече по 90 год. Само скандали и простотии правят, но - здрави сърца.
# 17
3 март 2010, 09:37 ч.
Не точно прецакана от майка си,колкото от несправедливостта в живота!
Виж целия пост
# 18
3 март 2010, 09:45 ч.
kati1000 от кога си без родители?
Аз съм без майка от две години. В началото усещах, че не мога да гледам жени на нейната възраст по улиците без да се питам как те са живи и здрави, а моята майка я няма ( почина на 63 год.). Сега ми е малко по- спокойно, но не мога да проумея защо има толкова самотни, болни, забравени от всички възрастни хора, а трябваше да умира майка ми, която имаше всичко- така желано внуче, деца, съпруг, много роднини, които безкрайно я обичаха.
Виж целия пост
Аз съм без майка от две години. В началото усещах, че не мога да гледам жени на нейната възраст по улиците без да се питам как те са живи и здрави, а моята майка я няма ( почина на 63 год.). Сега ми е малко по- спокойно, но не мога да проумея защо има толкова самотни, болни, забравени от всички възрастни хора, а трябваше да умира майка ми, която имаше всичко- така желано внуче, деца, съпруг, много роднини, които безкрайно я обичаха.
# 19
3 март 2010, 09:49 ч.
толкова гадни зли хора видях и то на по 80,че съвсем ме хвана яд,казват,че Бог прибирал рано добрите души,да не се мъчат тук,ама нещо не ме утешава,особено по празници,когато всички се събират по семейно,а ние -сами
Виж целия пост
# 20
3 март 2010, 09:52 ч.
Още го имам чувството!МАМА почина на 55,преди 5 години и още ме държи
Виж целия пост
kati1000 от кога си без родители?
Аз съм без майка от две години. В началото усещах, че не мога да гледам жени на нейната възраст по улиците без да се питам как те са живи и здрави, а моята майка я няма ( почина на 63 год.). Сега ми е малко по- спокойно, но не мога да проумея защо има толкова самотни, болни, забравени от всички възрастни хора, а трябваше да умира майка ми, която имаше всичко- така желано внуче, деца, съпруг, много роднини, които безкрайно я обичаха.
Аз съм без майка от две години. В началото усещах, че не мога да гледам жени на нейната възраст по улиците без да се питам как те са живи и здрави, а моята майка я няма ( почина на 63 год.). Сега ми е малко по- спокойно, но не мога да проумея защо има толкова самотни, болни, забравени от всички възрастни хора, а трябваше да умира майка ми, която имаше всичко- така желано внуче, деца, съпруг, много роднини, които безкрайно я обичаха.
# 21
3 март 2010, 10:07 ч.
Е, айде стига глупости де! Какъв е този гняв, я се успокой! 
Да не си петгодишна! Отгледала те е майка ти, възпитала те е, била е до теб, докато пораснеш, помниш съветите й, чуваш думите й. И тя наистина ще бъде винаги до теб, докато си жива. Много хора и това нямат.
Мен не ми е мъчно, заради това, че ме е изоставила. Знам, че вече мога да се справя и без нея. Мъчно ми е заради нея самата, заради нейния прекъснат живот.
Виж целия пост
толкова гадни зли хора видях и то на по 80,че съвсем ме хвана яд,казват,че Бог прибирал рано добрите души,да не се мъчат тук,ама нещо не ме утешава,особено по празници,когато всички се събират по семейно,а ние -сами
Да не си петгодишна! Отгледала те е майка ти, възпитала те е, била е до теб, докато пораснеш, помниш съветите й, чуваш думите й. И тя наистина ще бъде винаги до теб, докато си жива. Много хора и това нямат.Мен не ми е мъчно, заради това, че ме е изоставила. Знам, че вече мога да се справя и без нея. Мъчно ми е заради нея самата, заради нейния прекъснат живот.
# 22
3 март 2010, 10:37 ч.
Ще ме извиняваш, но си овратително злобна 
Как разсъждаваш само 
Виж целия пост
Как разсъждаваш само 
# 23
3 март 2010, 12:15 ч.
Не съм загубила родителите си и ми е мъчно за всички , които са ги загубили. Свекървата почина 2006 , а свекъра 2008 и знам колко е тежко на съпругът ми особено по празници.
Виж целия пост
# 24
3 март 2010, 13:28 ч.
Жаве,съгласна съм с теб.Живота продължава за нас,жалко е за тях,че не са до нас да споделят радостите и трудностите,да ни дават съвет когато имаме нужда.
Не се чувствам предадена от майка си,бях на 15г. и я гледах всеки ден как се бори с болестта,и повярвайте никак не е лесно да си свидетел на такава гледка.Е мама загуби битката с рака,но поне се бори до последно.Светла и памет
Виж целия пост
Не се чувствам предадена от майка си,бях на 15г. и я гледах всеки ден как се бори с болестта,и повярвайте никак не е лесно да си свидетел на такава гледка.Е мама загуби битката с рака,но поне се бори до последно.Светла и памет
# 25
3 март 2010, 13:34 ч.
Майка ми почина м.октомври миналата година, а свекърва ми сега януари (и двете от една и съща болест).Много ни се събра за 4 месеца, а свекър ми е починал преди 10г.Аз поне все още имам баща ми, но на мъжът ми му е мн тежко - и той така се чувства изоставен, но някак си се стреми да се държи заради нас.Най- лошо от всичко е когато детето започне да ги търси и все пита кога бабите му ще слязат от небето да го видят.Много е тежко да загубиш родител, но сме длъжни да се държим и да бъдем силни заради децата си.
Виж целия пост
# 26
3 март 2010, 13:39 ч.
kati1000, не се грижи за тези, които не оценяват това, което имат - за теб от значение би трябвало да е ти каква си била, докато му е било времето.
Съжалявам най-вече, че от криворазбрани скрупули, не казах на татко колко безкрайно много го обичам. С много неща съм го показвала, но колко ли бих го разтопила,
казвайки му "Татенце, обичам те с цялото си сърце!" Мъчно ми е, че по-лесно изричаме груби думи, а ни е срам от тези, хубавите.
Съжалявам, че толкова рано си отиде от нас, сега беше времето да се радва на много неща. Последното нещо, за което съжалявам е, че го няма, за да се бъхти за мен и да ми е в помощ от този тип. Достатъчно се вя по пустините, за да бъдем по-добре. Съдба.
Виж целия пост
Съжалявам най-вече, че от криворазбрани скрупули, не казах на татко колко безкрайно много го обичам. С много неща съм го показвала, но колко ли бих го разтопила,
казвайки му "Татенце, обичам те с цялото си сърце!" Мъчно ми е, че по-лесно изричаме груби думи, а ни е срам от тези, хубавите.
Съжалявам, че толкова рано си отиде от нас, сега беше времето да се радва на много неща. Последното нещо, за което съжалявам е, че го няма, за да се бъхти за мен и да ми е в помощ от този тип. Достатъчно се вя по пустините, за да бъдем по-добре. Съдба.
# 27
3 март 2010, 17:44 ч.
Аз го оценям и затова им го казвам всеки ден. Направо ми се свива сърцето като ви чета, защото знам колко обичам моите родители и не мога да си представя, че мога да живея без тях.
Но това е ходът на живота - прегръщам ви всички
Важното е човек да е и да успее да съхрани вярата си дори след загуба на толкова любим човек.
Виж целия пост
Просто завиждам на тези,които имат,но не го оценяват
Аз го оценям и затова им го казвам всеки ден. Направо ми се свива сърцето като ви чета, защото знам колко обичам моите родители и не мога да си представя, че мога да живея без тях.
Но това е ходът на живота - прегръщам ви всички
Важното е човек да е и да успее да съхрани вярата си дори след загуба на толкова любим човек.
# 28
3 март 2010, 18:19 ч.
Точно след 1 седмица стават 4 години откакто почина тате. Аз бях почти на 17 тогава. А майка ми... тя е жива, но поради редица причини съм прекъснала всякакви контакти с нея от 2 години и половина. За това време нито тя ме е търсила, нито аз нея. За тези, които не разбират ще кажа само, че има хора, които наистина не стават за родители и "мама" е една от тях. Да допълня, че и брат ми се скара с нея преди около половин година. Той е на същото мнение като мен. Тъй че практически и тя е мъртва за нас по някакъв начин (не и чисто физически).Забравих да кажа, че майка ми и баща ми се разведоха, когато бях на 5.
На мен също ми е неприятно на празниците, че нямам родители до мен, но в същото време се и радвам (като живеех с майка ми ненавиждах всички празници, защото винаги започваха и свършваха със скандали).
Преди една година почина и свекър ми. Явно моите деца няма да имат дядо. Това ме натъжава най-много в цялата ситуация. Радвам се, че поне свекървата ми е стабилна, което си е огромен плюс.
Подкрепям те, за 80-годишните
Виж целия пост
На мен също ми е неприятно на празниците, че нямам родители до мен, но в същото време се и радвам (като живеех с майка ми ненавиждах всички празници, защото винаги започваха и свършваха със скандали).
Преди една година почина и свекър ми. Явно моите деца няма да имат дядо. Това ме натъжава най-много в цялата ситуация. Радвам се, че поне свекървата ми е стабилна, което си е огромен плюс.
толкова гадни зли хора видях и то на по 80,че съвсем ме хвана яд,казват,че Бог прибирал рано добрите души,да не се мъчат тук,ама нещо не ме утешава,особено по празници,когато всички се събират по семейно,а ние -сами
Подкрепям те, за 80-годишните
# 29
3 март 2010, 18:47 ч.
А ние с моя мъж какво да кажем,като и двамата си нямаме никого ? Аз изгубих майка си,когато бях на 5 г. баща си на 20. Моята свекърва е починала,когато мъжът ми е бил на 17, а преди 3 г. почина и свекър ми. Липсват ми всички, но,какво да се прави-съдба.
Виж целия пост
Препоръчани теми