ПЛЕВЕН - 131

А, това за гъбите го знам, ние с моя мъж много обичаме, дори познаваме някои и си ходехме преди редовно за гъби. Но трябва да се внимава с тях. Като бременна не съм яла, за по-сигурно. На детето даваме само култивирана печурка (тя и само такива обича), а самата ми щерка си знае мярката и никога не преяжда (понякога дори се чудя дали изобщо се е нахранила с трите залъка, които изяжда).

Хахаха ей покрай вас как започвам деня с хубаво настроение.

Сетих се и аз за първите си стъпки в кулинарията. Живеехме в София и след месец на яйца и принцеси реших ,ч е е време да направя нещо по въпроса.Първото ми сготвено беше пиле с ориз. С голямо желание подредих масата и зачаках Бисер да се върне от работа. Като започна да яде горкия и лошо ми стана, звука който се чуваше беше невероятен- вес едно бях готвила орис с камъни.
Втората ви гозба беше мусака с 1кг картофи и 1кг кайма за двама души

Ооо свекърва ми и баба му на Бисер постоянно и до сега му казват че много е отслабнал, а той си е все един и същ, но след 12 г.  вече изобщо не ми прави впечатление

Ей аз полудях за тази количка на Див.(намерих я новия водел за 89 долара) Може ли някой който е пазарувал от щатския ибей да ми пише на лс да ми обясни някой неща  

Веси,провери ли през Ломбард колко би ти излязла доставката,ако не доставя сайта до Бг?

Е аз това ,което сготвих се яде аз и преди съм готвила ...ама тя незнам какво си мисли.Само дето свинското нещо му беше сухо...ама той само ми обяснява ама спокойно то такова си е месото.Иначе и за първи път заек с ориз направих,стана хубав,ама основно той яде и му писна ...Аз все нали гледам да не ям  
Липсва ми въображение откъм готвенето това ми е проблема  
Иначе Валенце взех като на г-жа Бедствие SANYO ECJ HC100S май беше.Още не мога да споделя впечатления ,че си чакам и трансформатора нали е от ЮЕС ЕЙ  и не бачка без трансформатор.
ВЕСИ пиши един имейл на тези ,които продават количката дали могат да ти я пратят и колко ще струва.

Звездев прави интересен сладкиш в момента.

Проблеми с готвенето не съм имала, но аз готвя от 13годишна. ))) Естествено първите опити правих върху дядо ми на село. Баба ми беше влязла в болницата, а аз за лятото на гости. )
Направих ориз на яхния.... като първият го изхвърлих в една кофа за прасетата, защото толкова се развари и като сожих и доматите стана на туткал.  След това веднага втори път реших пак същото да готвя....вторият опит беше малко по-сполучлив, но пак не особено годен за ядене.
И дядо ми така примляскваше и обясняваше колко е вкусно....ама нали и аз с него ядях същото, едва го преглъщах, ама нали аз съм си го готвила. 
След това на 15г вече се бях специализирала, майка ми беше купила една страхотна книга с рецепти от цял свят и им правех все специалитети. ) А баща ми обясняваше - ей много вкусно готвиш, ама то твоите яденета ми излизат като на ресторант да ги ям. )))) Като го пратех със списъка в магазина и той обикаляше половината град докато ми намери всичко. )))))

Аз като по малка на тати редовно му правех тортички и той доволен сутрин с кафето има нещо сладко

Да споделя и моите първи опити в готвенето - била съм около 12 - 13-годишна,  когато реших да правя къпана пита. Е, омесих тестото, изхабих около 1 кг брашно, но стана много твърдо и аз реших, че не е станала. Да, ама майка ми трябваше да се прибира от работа за обяд и аз къде да скрия несполучливото си произведение(за да не ми се карат) - под кревата във вестник. След това мама пак отиде на работа, а аз завих несполучливата пита в още вестници и в кофата. Да, ама тя до вечерта взела, че втасала в кофата за боклук и бях разкрита. Е, не ми се караха, ама аз откъде да знам. С това приключих опитите си за готвене за доста дълъг период - до студентските си години.

На мен пък съвсем скоро свекърва ми ми каза, че Емо е надебелял в резултат на съвместното ни съжителство А това не е вярно, дори е 5 кг. по-слаб от тогава. Костюмът от сватбата му е широк.

Иначе готвя и обичам да го правя. Дори Емо ми е казвал, да спра малко с готвенето, че не можел да се ограничава   Да се чудиш от къде тази любов като докато не се омъжих си живеех с нашите и нищо не пипвах в кухнята освен да си направя сандвич. Но явно е наследствено, взела съм уменията на майка ми  

Рая, ако ти липсва въображение посещавай по-често Готварския - http://www.bg-mamma.com/index.php?board=11.0
Заради него сега съм на диета. Толкова много и различни неща съм готвила с идеи от този раздел на форума, че собствената ми майка започна да ме пита кое как?  

Айс, мисля, че мислите и действията ти са насочени единствено към детето. Не, че не е редно да е така, но си трябва баланс. Мъжът ти, поне аз оставам с такова впечатление от отва което споделяш, не съм ви в къщата, е на мноооого заден план оставен. Това естествено го изнервя. На никой не му би било приятно да е така. Детето, детето, детето........и нищо друго. Лично аз се старая да не допускам децата да влиаят на отношенията ни в негативен план. Не, че не се е случвало да сме изнервени, ако имаме проблем, най-вече ненаспали се и да си раменим по някоя съскаща реплика, но като цяло трябва да си малко като Шива и да тъчеш на няколко стана така, че всички да са в душевен мир и спокойствие. Да не залитваш само в една посока за сметка на другата.
Те така виждам аз ролята на майката и съпругата.   Може да не съм права и много хора да не споделят мнението ми, но засега не сме имали сериозни сътресения в 5 годишният си брак, пу-пу... За което естествено заслугата е и на двама ни, де. Емо е хипер, мега и не знам още колко търпелив  

Да ви кажа, не си спомням кога за последен път е имало толкова сняг през март  
И на мен като любител на снега и зимата ми писна вече.

Дикси благодаря за съвета,ще погледна...днес пак трябва да се готви   Аз от форума взех и рецептата за заека де. Някой пробвал ли е Броудстър Чикен,че на моя приятел му е мерак да яде?

Понякога и на мен всекидневното готвене ми дотяга, а и винаги трябва да съобразявам яденето и с това, което Калина може да яде - тоест да не е люто, твърде пикантно и т.н.
Макар че тя като има супа и няма никакъв проблем, супа винаги яде и обича. )))

Дикси, напълно съм съгласна с мнението ти за децата и семейството. )
Трябва да има баланс във всяко едно нещо. Не може винаги да се поставя детето на първо място, пред всичко останало, а да се третира съпруга като някакъв придатък.
Айс, мисля че трябва да обръщаш внимание и на него, а не само и единствено да се занимаваш с детето. То си е дете, но и другите имат нужда от внимание.

Никакви кулинарни опити не съм правила аз, преди да имам деца. Виж, откакто имаме деца, си готвя с кеф. Какво ще ядат иначе   Просто ми е приятно да знам, че нещо хубаво ще си хапнат.

Дикси, не знам, аз съм по-зле и от Айс, имам ли бебе, изобщо забравям за мъжа ми   В смисъл не че забравям, ама много на заден план ми минава, бебето ми е номер едно. Слава Богу, и за него е така, въобще у нас има ли бебе, ние се въртим край него нон стоп и нямаме много време за нас си, хеле пък да се караме. Честно казано не си и представям да имам малко бебе и да обръщам еднакво внимание на него и на мъжа ми. На мъжа ми му е  обръщано внимание години наред. Но пък и той никога не би се засегнал от подобно нещо, може би затова и аз никога не гледам да "балансирам", а правя каквото ми идва отвътре в момента. Моят мъж също е мега търпелив и супер спокоен. Благодарение на това сме заедно вече 15 години   което като се замисля, си е доста. Моят принцип е, че на мъж не трябва да се угажда прекалено, да не вземе да иска и още и още, а напротив - трябва да се изисква от него колкото се може повече. Леле, май само аз съм на това мнение като гледам   Как ли съм семейна още  

Рая,в нашето семейство готвенето е неизменна част най-вече заради това,че и двете ми деца ходят в такива детски заведения,в които не се предлага храна.Както е в детските градини.Тоест всекидневното готвене не ми мърда.Не ми тежи никак,ако ми тежи купуваме пица .Ангел през седмицата не ми помага с нищо вкъщи,просто защото излиза по тъмно и се прибира към 19ч.Може и да се смеете,обаче аз всяка събота си правя седмично меню и си го закачвам на хладилника.Така ми е по-лесно.Хем пазаруваме веднъж седмично каквото е нужно,хем не го мисля всеки ден дали-или.Идеи взимам от готварника и от една много хубава книга Българска традиционна кухня.Подари ми я съквартирантката ми от Студ град за сватбата...знаеше момичето ,че имам нужда. Рядко готвя засукани неща просто защото през седмицата нямам това време.Събота и неделя може.
А,Рая,точно същия кукър поръчах за моята приятелка и щях да взема и за мен.Тя е много доволна.
Явно сме обградени от мега спокойни мъже.За десет години брак Ангел ми повиши тон само един единствен път .Не знаех как да реагирам и ме напуши неистов смях тогава.
Противопоказно ми е да не водя децата на училище,изписах сума ти постове днес.

Тес, не си само ти на това мнение за мъжа, аз също. Че вече го експериментирах - колкото повече му угаждам, толкова повече се отпуска и разлигавя. Та затова трябва да се стяга мъжа от време на време, по всяко време.  То той и моя е хипер търпелив, ама аз такъв съм си го избирала. 

Тесс, не става въпрос за това ще се засегне ли той или не ако е на втори план. Става дума и за самата мен, освен за него. Бих се побъркала, ако 24 часа 7 дни в седмицата се въртя само около детето и нищо друго не ме вълнува. Просто не съм такъв тип човек.
Затова много често се грижа да оставаме само двамата - за една вечер ли ще е, за един уикенд ли ще е, няма значение. С което смятам, че не лишавам децата от нищо по никакъв начин. Дори така разнообразявам и тяхното ежедневие, както и на бабите  
Затова моят съвет към Айс е да си осигурят време свободно от детето. Което дори не е вече бебе. Доколкото схващам няма проблем да нощува Стелито поне една нощ в седмицата при баба си.
В тази свободна вечер да си правят нещо, което ще ги разсее от ежедневните занимания. Пица да си поръчат, филм да си пуснат, едно сантасе ако щеш да изиграят, на боулинг да отидат, на кино.......абе каквото и да е, само да се забавляват, да се смеят, или пък да се скарат на воля и после да се отдадат на креватни упражнения  

И двамата сме Деви. Но балкан разлика има между нас. Аз колкото съм темпераментна, нетърпелива, на места сприхава и избухлива, той е толкова спокоен. Това дори ме е влудявало на моменти.
Май аз имам нужда повече от стягане от двама ни