Февруарски смешни малки пръсти нещо все във шкафа търсят

Да ни е честит новия-стар цвят на темата!
Честито и на Тони за розовите новини!
^desika^ от първия ден ли е целодневно в яслата малкия? У наше село първите три дни си ги вземаме на обед да посвикнат с обстановката и чак след това остават да спят там и на обед. Та ми стана чудно де. Вие в частна ясла ли сте?
Хетера ако искаш може да му дадеш и осцилококцинум то нали е хомеопатично. Всъщност за кога ли ти давам предложения то станало утре и ще отидете при док.
Как сте с детските тоя месец по разните градове? При нас още ги няма.
За прането и аз като болшинството пера със Сано - когато преобладават дрехи на детето и Персил Сенситив - когато са общи, не пера неговите дрехи отделно.
Иве ама моля ти се бе жена! До кога ще ни държиш в напрежение почнах да се обривам вече!  
Лека нощ от мен!

Благодаря ви за подкрепата момичета,  нещо вчера се бях сдухала.
Днес до обяд тичах да оправям документи и се разсеях доста.
Въпросче към Елфи,    като изляза в болнични ще вземам ли 50% от майчинството?
Деси, супер е, че Йоан не е плакал, дано от утре се чуства още по-добре в яслата. 
Аз пера с Персил Сензитив, може би още от началото, на Дими дрехите, които не са много тъмни, ги пера с наши чаршафи.
Водата за АМ-то сутрин и вечер я завирам, иначе пие Девин.

Момичета,

според мен първият ден не мина успешно в яслата.
Преди обяд се обаждах там и ми казаха, че бил спокоен и си играел. Сестрата ми обясни, че ако прояви раздразнителност или неспокойство ще ми звънне да отида да си го взема на обяд, ако не да отида към 4.
Ами така и не звънна.
Отидох към 4 часа. Една от лелките донесе Йоан, той като ме видя първоначално не знаеше как да реагира. След няколко секунди кокорене се размрънка. В момента, в който ми го подадоха той се вкопчи супер силно в мен. Обви двете си ръччики около врата ми и само стискаше и не мърдаше. Така поседя около 3-4 мин. В този момент имах чувството, че сърцето ми спира. Толкога мъчно и тъжно ми стана, че сълзите пак потекоха.
Взех си детенцето и тръгнахме към вкъщи. Той беше много тъжен, с подути и зачервени отдолу очи, на едното око има драскотина /на клепача/, там му беше зачервено и леко подуто.
Никога не съм виждала детето си по този начин. Имах чувството, че съм го изоставила. Кошмарно е.

Питах ги дали е плакал, а те ми отговориха, че се бил сещал от време на време за мен, но това било нормално. Аз пак питам плака ли, те ми отговарят , че децата в началото свиквали по-трудно.
След това минахме на спането. Питах спал ли е? Те ми отговарят, да. И аз продължавам, добре де, как заспа, защото той не заспива сам вкъщи. И те ми отговарят , не се притеснявайте никой не е оставил детето само, постоянно има хора при дечицата.

А съм убедена, че Йоан се чувстваше и изглеждаше така от рев и известна доза недоспиване.

Всичко ще ми се пръсне от напрежение. Не съм си представяла ,че това е толкова труден и тягостен момент.

Моля момичетата, които вече са минали по този път да кажат как са се адаптирали децата им, забелязвахте ли промяна в тях, за колко време свикнаха и всичко , което мислите, че ще ми е от полза като информация.

Калина, на частна ясла сме. Те също позволяват да се взема детето по-рано. Но тъй като той не отреагира по никакъв начин сутринта и сестрата каза да го оставя да спи там, само да отида по-рано да го взема след обяд.
Не трябваше да я слушам. Сега си мисля, че цял ден стоене там му се е отразило натоварващо.

Съжалявам, че всеки пост е едно голямо мрънкане, но ми е ужасно тягостно. Днес не знам вече колко пъти съм ревала. Не мога да си обясня защо толкова тежкко го преживявам.

Деси не се подтискай така и не се поддавай на тези емоции. Детенце те усеща и се шашка и то. По добре е няколко дни да го вземаш на обед и да си спи у вас да посвикне. Цял ден без теб и в съвсем нова обстановка му е дошло в повече. Дано спинка спокойно нощес. И не се впрягай толкова всичко ще е наред ще свикне бързо не се тревожи. Не си и помисляй да се обвиняваш за това че си го дала на детска ясла това е съвсем нормално. Ако го дадеш на две или три няма да е по лесно напротив. Поне аз така мисля. Лека вечер и  ,

Десика, милото детенце, представям си как се е вкопчил в теб . Със сигурност е много гадно, но си мисля, че колкото по-малко  детето, толкова по-лесно се отпуска и свиква с обстановката. Ето гледам Мишето, вече дори при майка ми не иска да спи през деня и всеки ден става все по-свързана с мен и нетърпяща други хора. Днес посиня от рев, защото в асансьора с возихме с един съсед. А гледам на братовчедка ми сина, когото от малък пуснаха на ясла колко е социален и изобщо не се притеснява. Стискам палци утре да е по-добре!!!

Десика, на всяка възраст има период на адаптация! Дано мине по-лесно!

Миме, доктора дето ме израждаше почина, за съжаление. Иначе докторката, дето трябваше да ме изражда (за нея съм сигурна че би ме оставила на спокойствие) роди наскоро, но мисля че работи, трябва да питам. Но само в Разлог.... Ако искаш пиши в сайта на Естествено, те там събират информация за лекари, които оставят жени да раждат спокойно, биха могли да ти дадат насоки. Дано да имаш едно прекрасно раждане! 

ДЕсика,съжалявам ,че се чувстваш по този начин,а и не само ти и милия Йони дано по-бързо свикнете и двамата.Само едно ще ти кажа,Едо е на 5 и половина и  все още отива с мъка на детска и със сълзи на очите,а ходи на частна.Просто някои деца не я обичат тази обстановка.А аз я обожавах,дано и Мая е така.

Яна,благодаря ти за съвета,но днес ми попариха ентусиазма за нормално раждане.Но въпреки това ще се посъветвам с поне още двама специалисти.

Така както ви казах днес най-накрая отидох да се запиша на ЖК,и докторката която ме пое,млада,сладка и обяснителна.Прегледа ме,разпитва ме,аборти,раждания,неразположения.....Лягам аз на кошетката да ми мери таза,поглежда ме с най-сериозния си тон ме пита "на теб кой ти разреши изобщо да раждашщ нормално и с тази предистория( спонтаните аборти,не знам каква връзка имат)Аз до сега си мислих,че наблюдаващия ми док ме е агитирал за секцио с Мая,защото той само така изражда,а то ще се окаже,че истина ми е говорил и доста от мъките които преживях е можело да си спестя.Както и да,определено не се увствам добре в момента,вярвайте ми такъв страх изпитвам от това да ме срежат,че от сега се побърквам.Извинявайте ,че ви занимавам,но да си излея мъката

Весе,за доктор сте мила,Мая така я почна,дано ви се размине
Лори,Едо не е със шарка(така се оказа),благодаря ,че питаш.Радвам се ,че вече сте добре
Иве, ти вече по-добре ли си?
Калинче,ама много си ми наблюдателна,вие как сте???От кога си на работа?

Диде,Пате,разпишете се,как са коремите
Спирам,че стана дълго.............
Адашката,честита ти придобивка,като пристигне да домъкнеш на някоя среща да ни поснимаш

Миме, аз си мисля че и секциото може да бъде едно леко раждане Не се страхувай, каквото и да е! Иначе- за меренето на таза знам, че не се практикува по света, т.к. е важен вътрешния размер на таза, а той може да се измери само с рентгенова снимка и при това по време на раждането малко се променя. НЕ го пиша с цел да те навивам за нормално на всяка цена, забравила съм вече каква е историята на предишното ти раждане, явно не е било леко, за което съжалявам! Дано намериш правилния лекар, който ще ти обяснява спокойно всичко без да те плаши! Аз имам тук приятелки, които разказват за ражданията си като за хубаво преживяване- сред тях има такива, родили вагинално, има и родили със секцио

Миме имам приятелка , която е с много тесен таз (дори по-тесен от твоя) и е много дребна и на ръст и въпреки това роди два пъти нормално  Но имайки предвид предишното ти раждане все пак си се посъветвай с няколко доктора поне , въпреки че наистина го има тоя момент , че докторите напоследък агитират за секцио за щяло и нещяло 

А някой знае ли Деси06 дали е още в БГ  , че нещо отдавна не се е разписвала.

Десика  и за двама ви

desika милото детенце Много ми стана мъчно и за теб,представям си как се чувстваш.Това с градината наистина е много травмиращ период и за майката и за детето.Не искам и да си представя аз как ще го изживея като дойде този момент.Спомням си една приятелка преди години като даде сина си на градина и стоеше по няколко часа на едно кафе до градината и когато ги пускаха да играят на вън тя го гледаше,но така,че то да не я види.Аз много и се смеех тогава,изобщо не разбирах защо си губи времето да виси там.Сега обаче всичко това бих направила и аз.Пожелавам ти от сърце Йоанчо бързо да свикне.Може би наистина е по добре първите дни да си го взимаш и да си спи в къщи детето.
Тони,честито розово вързопче.Много се радвам за теб
При нас времето се оправи,днес беше много топло бяхме по къси ръкави.Толкова ни омръзна в къщи цяла зима,че сега почти не се прибираме Утре за първи път ще го водим Кико на зоологическа градина да го видят маймуните Ще видим дали ще му хареса.Весел ден на всички.

Деси Помисли и за детегледачка, май ви е рано още за ясла... Аз съм много доволна от моята и няма такива проблеми.

Миме, секциото е нищо в сравнение с това, което ти преживя - шевове, да не можеш да си седнеш на Д-то... На третия ден се чувстваш само леко отпаднала. Честно!

Миме, не се притеснявай, дори и да ти се наложи секциото - повярвай ми, никак не е страшно. Най-голямото неудобство при мен беше слагането на катетъра 

Десика, след като е в частна ясла, има ли вариант да си с него за по няколко часа? Мисля, че ти споменавах - в детската градина в Пловдив, в която се каним живот и здраве да записваме Енчо, ако се преместим, ми предложиха постепенен вариант - първите няколко дни - за по няколко часа, и аз при него - първия ден за постоянно, после да идвам по няколко пъти, докато свикне да не ме търси. Не вярвам в софийска държавна градина да ти  го позволят, но частниците биха могли.

Деси, много съжалявам за емоциите, които сте изпитали с Йони. Ама много се ядосвам така, какво ще ти говорят, че е бил ок, като ти си го виждаш детето  Сакън да не си изгубят бройката! Може би няколко дни е хубаво да си го взимаш на обяд, да посвикне детето... Успех и дано скоро се адаптира 

Сватя, абе не е страшно,бе! )) Много е гот даже, особено когато има причина. Една жена при нас се мъчи 12 часа с контракции, накрая имаше 10 см разкритие и я срязаха, защото бебето така и не слезе надолу. Така че и да тръгнеш нормално да раждаш пак няма гаранция, че ще е цветя и рози (както и ти знаеш де ). А щом и докторите те съветват...Наистина има около 5 дни болки, след това си пушка! И не чети разни ужасии по форумите, че аз ги бях изчела всичките и полза няма! 

Миме, честита придобивка! Страхотно изглежда апарата! Айде после ще ни снимаш по градинките

Здравейте мами,не съм чела назад,но попрегледах последната страничка и виждам че Десика е с моите притеснения,та затова:
Деска и Александра първия ден беше като Йоан,като я взех се сгуши в мен и не ме пусна ,беше плакала много,даже вечерта вдигна 40градуса температура от стреса,на мен ми беше два пъти по трудно от на нея,макар да ми е второ дете ,но каката я пуснах почти на 2 години и някакси по лесно свикна,но тя и до ден днешен е много контактно и отворено дете.НО в нашата селска яслапървата седмица ги водиш в 9 и си ги взимаш в 11.30 часа,вземаш си и храната и храниш вкъщи,втиората седмица я водих от 8.30 и обядваше там и след това я слагаха да спи,но тя се събуждаше много бързо и те ми се обаждаха да си я взема,третата седмица(тоест тази)вече сутрин влизаме с усмивка ,веднага отива навътре и си сяда на столчето,защото след малко им предстои закуската,ходя да я взимам след 4 часа ,много добре се чувства ,усмихната е ,спокойна.
Та мисълта ми беше,че наистина началото е трудно,но не му показвай че и ти се тревожиш,защото той го разбира.Пожелавам ви бърз период на адаптация,и с усмивка да посещава яслата,а на теб спокойствие.
Извинете ме за дългия и объркан пост,дано който ме е прочел да ме е разбрал .
Сега лек ден от мен и да почета каквото съм изпуснала назад.

Добро утро, момичета

Деси, милата, не се отчайвай и не си мисли, че си лоша, защото го оставяш, всички дечица са така, племеницата ми, която е на 4 и половина до ноември-декември все се сгушваше вечер в снаха ми и я молеше: "Не ме води, не искам, не ме води...", а тя се чудеше как да я успокои, то явно си зависи и от детето де, но аз съм убедена, че Йони ще свикне скоро, само трябва и ти да си спокойна, защото той, ако вижда, че си притеснена и плачеш сигурно си мисли, че ти го взимат насила, знам ли, нали децата гледат нас и като видят, че се усмихваме и те се усмихват, като видят, че сме уплашени и те се плашат, така че бъди силна и малко по малко ще се справите  

Миме, по-добре съм, още шавам из къщи с маска, но носът ми е малко по-добре, гърлото вече не ме боли и днес даже ще излезем на разходка и за кухнята, че временцето е супер За секциото, не го мисли от сега, да ти кажа нищо, че ми се възпали раната и бях 12 дни в болница, то и при нормално може да се случи, но въпреки това не ме е боляло особено много, болката е поносима и минава за седмица някъде, не е никак страшно, самата рана е изтръпнала и нечувствителна и дълго след това ще ти е изтръпнало мястото на белега, но това притъпява и болката, така че няма страшно, ако наистина си с тесен таз е хубаво да не се мъчиш, но това лекарката ти ще прецени накрая, защото тогава и тазът се разширява най-много, направи така както е най-добре и за теб и за бебчо и само бъди спокойна, щом си минала веднъж през такова раждане каквото имаше ти, с всичко ще се справиш  

Мдааа, честит ни "стар" цвят на темичката, много, много се радвам, предполагам Мимето още повече, сега забелязах и единственото положително нещо на розово-зелено-жълтата гама, понеже не съм си сложила точно "родени2009" във фейвъритс, а началото на форума, като "цъках" върху нашето подфорумче напоследък даже и не четях, само ние бяхме "различни", а сега доста се поузорих докато ни открия  Ама здраве да е, така е вече по-добре