Юлски бебета 138

Мерси за мненията.  За пореден път се убеждавам че няма как да не травмираме децата. Не ми се струва възможно всеки път да имам съвършен самоконтрол и да постъпвам правилно.  Особено като ме е изкарал извън нерви. Дано се движим в златната среда, както казва Танита. Да усещат любов, но и границите.

Отбиването засега пропадна. Още щом се прибра и почна да вика "ика, коки, кокии"(искам цоки). Успявах да го разсейвам докато легна да заспива, но там вече започна драмата. Рева със сълзи и се жалва десетина минути и аз не издържах. Държи се непоносимо - мрънка, непрекъснато повтаря "ника, ника" (не  искам) за всичко и се тръшка, абе ужас  Ту ме прегръща и реве ако изляза от стаята, ту ме удря и после ме гали. Явно ми е обиден дето го оставих при баба и дядо и сега ме наказва  И миналия път така стана след Мароко. Подлуди ме с претенциите си. Чувствам се виновна че го оставих и сега се чудя как да му угодя, а той е все недоволен. Явно ще се кърмим до първи клас и за повече от една нощ няма да го оставям.

Аелия, и Никола се държи по подобен начин, когато съм го оставяла дори за няколко часа при баба му и дядо му. Явно са много чувствителни и си търсят мама. Да видим като дойде време за ясла/градина, как ще се оправяме, хич не си представям детето ми да реве и аз да го бутна в ръцете на някаква другарка и да се врътна и да си отида  Но сигурно и на това ще му дойде редът някой ден, няма как без раздели...

Всъщност при мен Никола вече не е толкова непоносим с кърменето, случва се да заспи и без кърмене, но трябва баща му да го приспива. Отдавам го най-вече на това, че кърмата ми вече драстично намаля от бременността.

Аелиа, до момента пробвах какво ли не за да я отбия, къде успешно, къде не. И аз я оставях на майка да я гледа, пък аз се криех, защото не ми стискаше да я оставя съвсем. Това което разбрах обаче, е че аз съм тази, която трябва да намери начина, а раздялата предизвиква обратен ефект. Дори и да мрънка и да недоволства като отказвам, е много по-спокойна и възприема като и говоря.  Разбира се, всяко дете е различно, ти най-добре ще усетиш как да станат нещата при вас.

Леле, момичета, колко литература сте прочели , а аз карам по усет .
С каката не помня да съм имала проблеми. За 13 години никога не съм и посягала и не е удряна. Като кажех нещо и не повтарях. Ако почнеше да прави беля или тръгнеше към улицата например, само името и извиквах и тя дотичваше. Виж сега обаче всичко ми се връща.  Аз си говоря , а тя само едно "добре" си ми отговаря и дотам. Пуберска история.
А Здравко и той пубертетски маниери взе да придобива(сигурно гледайки кака си). Аз му говоря, той не ми обръща внимание. Или ме погледне и продължава. Но за опасните неща нямам прошка. Колкото и да е отречено от някои педагози и психолози, за посягане към контакта(въпреки , че е с капаче), шляпам ръката. Не мога да му позволя дори да пробва. И аз по- често подвиквам и той знае , че като чуе "не" трябва да се спре. Вярно , че е за секунди , но аз мога да реагирам и да стигна до него ако съм далече. Е, и той взе да ми вика "ниеее", но ще го преживея . 

Привет Николета не ме е изваждала извън контрол до момента. Само, ако прави нещо опасно повишавам тон. Надявам се да не си позволя да я ударя, защото ако го направя дори веднъж сигурно ще го и повторя. Не искам да я възпитавам така.

Аелия, успех! Сами колко често се кърми? Николета не е сукала от миналата сряда. Не съм си цедила гърдите, но като стисна има мляко. Напрежение имах на втората и на третата вечер. Тя си търси още. Преди малко ме дърпаше. Обяснявам й как няма мляко вече. Много са големи сега и не мисля, че могат да се отбият за 2-3 дни. Трябва много повече време. Резултатът за сега е (пу-пу да не са й уроки) - спи по цяла нощ, но леко сомнамбулства и я намирам на странни места. Снощи паднала от спалнята, а уж беше в леглото си, което е залепено за спалнята.

Току-що в новините опровергаха това за списъка с антикризисните мерки и по-конкретно орязването на майчинските, така че си отдъхнете.
По въпроса за премахването на оценките в начален курс (от 1 до 4 клас), аз съм с две ръце ЗА! Досега в първи клас също нямаше оценка с цифри, само с думи, т.е. Отличен, Много добър, Добър и т.н. Това се нарича качествена (а не количествена) оценка, въпреки, че аз лично не виждам голяма разлика.
Първо, спецификата на началното образование според мен е такава, че оценките освен, че подтикват създаването на условия за развитие на бележкарство още от съвсем малки у децата не играе никаква роля. В първи клас се създава така наречения плавен преход от детската градина към училището. Полагат се някакви основи за възникване на навици у децата за самостоятелност, мислене, ориентиране в обстановката. Оценката като такава е просто формален знак, а не някакъв вид условие за класифициране на децата като добри и лоши ученици (нещо, което аз като учител никога не съм си позволявала и мразя, защото всички деца са различни и се развиват с различни темпове във времето).
Във втори, трети и четвърти клас се полагат основи на елементарната грамотност и присъствието на оценка с цифри е по-скоро само за ориентиране на учителя относо знанията на децата. Така че смятам тази мярка с премахването на оценките за добра.
Все пак навсякъде по света учениците полагат тестове и събират точки които се приравняват в проценти, никой не им пише оценки.
По въпроса за възпитанието - аз да си прзная си го потупвам Емо по дупето и го пляскам леко по ръчичката (ако е направил разбира се нещо опасно за здравето му). И си мисля, че колкото и хубави книги да прочета, всяко дете е различно и може изобщо да не се вписва в характера и модела на поведение, описан от автора на книгата. Е, да, и аз си мечтая да мога да приложа всички прекрасни методи, които пише там,но не се получава. Просто моето дете си е щуро и това си е! Като кажа 1000 пъти "не" и той ме гледа с кравешки поглед, прави се, че не ме разбира и отива нарочно там, където не трябва се е случвало и да му изкрещя (което даже мисля, че е по-гадно и от потупването) и да го пошляпна.  

За отбиването и аз се чудя, ще съм благодарна ако споделяте как върви при мамите, които отбиват. Има ли дете като моето, което освен на гърда не заспива по друг начин?
Броени пъти е заспивала с баба си, и то часове след обичайното време за лягане. Днес на обяд например трябваше тя да я приспи. Резултат- спала 10 мин и беше толкова изморена, че преди малко я приспах за вечер. Не че ми пречи толкова да я приспивам на гърда, но как ще ходи на ясла?
    И искам да допълня по въпроса за границите- мисля че не влагаме едно и също съдържание като казваме граници, затова ще се опитам да уточня какво имам пред вид аз. Ще дам пример с голям човек- има неща, с които знаем, че трябва да се съобразяваме, независимо дали ни харесва- всички обществени, социални норми, закони, и т,н, Малко хора си позволяват да ги прекрачват, обикновено социопати. Това са нашите граници. Отделно имаме и ценностна система, която съдържа всичко което сме приели за свое, но то идва от родители и важни за нас хора. Това са нашите вътрешни граници, които сами си налагаме да не прекрачваме.
    Сега си представете нашите деца- ами те са едни малки дивачета в момента, при тях всичко е стихийно, още искат всичко тук и сега, не могат да отлагат желанията си, времето за тях е абстрактно понятие. Така че  в този смисъл поставянето на граници е абсолютно неизбежен процес, децата сами ги търсят и ние без да си даваме сметка че го правим ги поставяме някъде. Така децата проверяват реалността, придобиват идея за света около себе си.
  Но смятам че един родител на когото му пука, винаги ще намери кое е най добро за детето му, дори и инстинктивно. Не че четенето вреди, но децата не се травмират толкова лесно, от една наша грешка. Най важното е детето да се чувства обичано. Някъде бях прочела, и ми хареса, че най добрата майка не е най интелигентната, а най преданата.

Танита, по-често се включвай.   за последните ти няколко поста.

Но аз пък нямам намерение да я отбивам, така че не мога да съм особено полезна.

tanita66 Много професионално казано   Благодаря и аз  
Аз също мисля,че ние сме хората които трябва да кажат, кога е ДА и кога е НЕ и кое е ДОБРО и кое ЛОШО.  Децата няма как да го знаят, трябва някой да ги научи Не подкрепям родителите които са на принципа " Остави ги сами да се оправят, така се учат"..имам близки които възпитават така   Не подкрепям и хората които не казват Не на детето си .
Да трудно е да му кажеш НЕ и то да се разплаче и да ти се разсърди и да ти каже, че не те обича и си лош, но това е да си родител.
Има една реплика която съм запомнила " Ако децата ти те обичат, значи не си добър родител  " Това е пресилено естественно, но факт е , че ти си човека който се кара и наказва
Аз съм ви казвала вече, че във възпитанието ми се случи всичко което съм отричала и за което сам упреквала другите родители   Не става като по книга и това си е. Тръшкат се, викат, срам те е и така   Ясно е че няма да станат идеалните хора и сами ще доизградят характерите си. Но ние полагаме основите.
За мен най-важно е да науча децата си на морални ценности, а те до голяма степен ще очертаят границите  по които да доизтрадят характера си сами  

Джоли  Браво !
Да ти кажа само, че ад отбих Маги по Коледа , а до скоро ми вдигаше блузата  И още като се събличам пред нея и вика "Ам-ам" Ама са големи и помнят. Отказвай и и ще свикне  Важното е, че не се тръшка, а пита възпитано детето  , знае ли, може да е дошло млякото и да го изпусне 

Рапунцел, Кети, , благодаря ви.
Бухти, ти си ми утехата, да знаеш,  . То и аз искам сама да се отбие, ама яслата
Иначе ми харесва идеята за естественото отбиване.

От месец и половина Боби не суче денем, не знам как, но се получи естествено. От месец постепенно започнах да го приспивам без сукане на обяд, не всеки ден се получаваше, ако е много изнервен му давах. От седмица спрях да го успокоявам с кърмене нощем, суче преди сън вечер, но той заспива след това като легнем заедно. Имаше една нощ с непробуден сън, това никога не се беше случвало. Определено е естествено отбиване, не вярвах, че ще се случи някога  . Тази вечер не сука изобщо, много му е запушен носа. Струва ми се, че може снощното кърмене да е било последното  . Сега пък ми стана мъчно  .

За възпитанието и шляпването  . Бо е шляпван, майка му е с неиздържливи нерви, но и той е голям бяс. Обаче интересното е, че викна ли и шляпна ли много силно влияние има веднага изпълнява и мирясва. Чудя се добре ли е това.

Моля ви, погледнете ми статуса във Фейсбук и ако може ударете по едно рамо. Благодаря ви!

Днес хубава срещичка си спретнахме, малко по-късно ще пусна снимки. Съжалявам, че си изпуснах нервите така Наистина се изплаших от този боб, който Анна намери от някъде.

На нас българите ни е присъщо да викаме. В чужбина майките не крещят като нас и не повтарят едно и също нещо 100 пъти. Как обаче става-незнам!