Ирак - четвърти полет над измъчена земя с желание да разнесем надежда !

Здравейте на всички  , аз бях писала преди време, но отдавна не се бях вясвала, така че едва ли ме помните. Да се похваля преди няколко дни като бях в Сирия с мъжа ми при поредното ни пътешествие стигнахме на няколко километра от иракската граница. Почнахме с два от мъртвите градове, уникални са, има запазени цели къщи още от византийско време, както и град Маарра, родното място на големия средновековен поет Абу Аля Ал-Маарри, с много хубав музей на мозайките, но градът е известен най-вече с твърде мрачното си минало.

После продължихме все на юг по Ефрат, първо с Ракка, град построен от абасидите (кръстили го Рафика) и трябвало да имитира стила на Багдад, даже бил за малко и резиденция на халифа и нещо като столица, все още има останали развалини и наистина доста се различават по архитектура от развалините на запад. После Дейр Ез-Зор и на юг двете древни селища Дура Еуропос и Мари, второто е част от цивилизацията на древна Месопотамия, аз не бях очаквала че толкова на север в Сирия има шумерски останки. Последна точка беше гр. Албу Кемал (Абу Кемал) на няколко километра от Ирак. Направи ми впечатление, че в Източна Сирия хората говорят по съвсем различен начин от Дамаск, а според мъжа ми говорели на някакъв иракски диалект. Не знам защо но тази част е по-занемарена отколкота Западна Сирия.

И няколко интересни документални филма, които гледах - първият беше за свръхчовешките способности от поредицата "Вярно ли е?" (Is It Real?), стана дума за един дервишки орден в Багдад, но не от онези дервиши, които се въртят в кръг. Казваше се Тарика нещо си, втората дума така и не успях да я чуя. Та в този орден показаха как хората си режеха и пробиваха разни части на тялото и някои неща бяха наистина екстремни, например някои с чукове си забиваха ножове в черепа най-отгоре върху главата толкова дълбоко, че един от екипа на филма като се опита да извади ножа, той така беше забит в костта, че даже не се и поклати, а другото по-добре да не разправям . Кръв почти нямаше, те не изпитвали болка, а според обяснението на филма шейхът с помощта на Аллах помагал на другите членове да извършват това без да пострадат. На мен ми стана доста интересно за тези ордени в Ирак, всички сме свикнали със станалите едва ли не туристическа атракция въртящи се дервиши, та Хадил, ако имаш някаква информация, мисля, че ще е интересно.

Във втория ставаше въпрос за един обичай в Ирак, не помня обаче дали при кюрди или араби, гледала съм го мнооого отдавна още преди да се обвържа с арабския свят. Та там говореха как се решавали спорове в някои общности - нажежават на огъня една лъжица и после я допират до езика на съответния човек, ако езикът му не се подуе значи е прав и казва истината, ако се получи мехур, тогава лошо - хем езикът му ще пострада, хез излиза и лъжец.

Та това е от мен, съжалявам за дългия пост, дано ви е било интересно.

МАРИЯ
Добре си се завърнала, мила 
Много, ама много интересни неща си ни написала. Вярвай ми и на другите от Компанията ще им хареса. Още веднъж, Благодаря ти за интересния разказ

Мария, удоволствие е да те видя на линия отново. Хубави места си посетила, ще се радвам, ако имаш и снимки да покажеш (стига да искаш разбира се). А за ордена на дервишите ще разкажа, само да намеря малко снимков материал (между другото те са малко далеч от суфистките дервиши и ислямът не гледа с много добро око на техните занимания, заради нараняването на плътта). А това с лъжицата е обичай на една от кюрдските общности и е свързан с една интересна легенда, която ще напиша в някой следващ пост.

Сега не мога да коментирам всичко, което си писала, но предполагам до неделя ще съм разказала всичко.   

Утре или вдругиден ще се опитам да кача снимки, ако разбера как. Аз да си призная за 5 години в Сирия, пък съм обиколила и повечето арабски страни, така и не съм виждала дервиши  . Иначе за членовете на този орден за тях си явно са си прави, в исляма явно някой все някого не признава, тук в Сирия например наште шиити (аляуити) винаги исторически са били подтиснати (положението им сега е нещо ново), сунитите нещо много не ги считат за мюсюлмани и даже за президента трябвало да издават фетва, че е мюсюлманин. A за лъжицата и аз предполагах, че е при кюрдите.

Ако някой проявява интерес, ето линк за филма, в който ставаше въпрос за дервишите, не е с голям размер, около 20 мин. и е на български
http://www.bgshare.com/455380/Is.It.Real.Superhuman.Powers.DivX. … io.Nat.Geo.Ch.avi, трябва да се изчака малко преди да може да се сваля.

Дзааааааааааак
Да побутна темата малкУ.
МАРИЙЧЕ
ей сега ще се опитам да отворя това което си оставила да зяпамИ

някак не ми даде сърце да подмина коментарите по темата, ама да чуя вашите първо:

http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2851451

http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2590351

http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2500031

http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2851051

За косите нЯщУ не ми е сЮФсем яснУ, много съм проста явнУ. Ама каква е целта на занЯтиетУ, щом се стрижеш за да си разкараш сексуалността  А същевременно да си пляскаш разни перуки После тоя мъж и той ли не харесва дългокоси русалки Не иска ли булката му да издава сексуалност. Е, да не познавам религията на тези хора. Не искам да си правя майтап със това. Но вземи и сЪ острижи до голо и после ОдИ и си купувай перука за 1000 евра Някак не ми се връзва със религия. Много лицемерно беееее
А иначе дългите си коси бих ги остригала  като в песента на Емил Димитров.  Който наистина е нямал, знае какво е да не ти пука, че ще си острижеш косите, за да помогнеш на детето си, да си вземе хляба във ръце. Майната му на косата ми, ще порастне а аз ще съм могла да помогна на детенце. Не, че парите които ще взема за косите си ще са много.
За Паленстинска държава, ко да кажа, като по горе писах, че май съм много простЪ и май немога да мисля умнУ. Чакам да има скоро, че да настане мир, ама дЪл шЪ имаааа.......аз вечната оптимистка малко се съмнявам. Но ще се радвам, аз, да не съм права.

Хайдееееййй, ставай теееееееееееее
Слънчо, напечеееееей

Хайде по един лахмаджун за закуска
Май почнах сама да си говоря  От снощи това правя май

.

Това отгоре е доказателство за моя компютърен гений 

Добро утро и от мен! Ето малко шоколадово настроение и внимателно с дозите:Р

Връщам се да чета и евентуално да коментирам.

П.С. Статията в Нюзуик беше мн. интересна.

Няколко неща. Ако се срещнеш с Уиккан/Уич, можеш да  си сигурна в три неща:
а) няма да се взриви пред теб, заедно с половината квартал;
б) няма да се опитва да ти пробута религиозни брошурки и да те убеждава, че душата ти е осъдена на вечни мъки ако... не си дадеш едикакъвси процент от доходите баш на неговата църква;
в) няма да се опитва да се стриже/лекува/крие своята сексуалност, а ще я приема и празнува като дар от Бога, каквото и да е името Му;
Имат само една Божия заповед "An Ye Harm None, Do What Ye Will". Прави каквото искаш, но не вреди никому. И си носи отговорността за постъпките си. Всичко друго са джуфки. (А като си помислиш, колко глави са падали в името на джуфките и дали наплютото от муха не променя думата от"Бог" на "човек" - справка -  Тери Пратчет , започваш да се замисляш дали си струва...)
Разбира се, религиозната индустрия се опитва да налази и тях, но повечето се държат.

file:///C:/Dokumente%20und%20Einstellungen/kpapka/Desktop/803.html
Za ostanaloto,publikuvano ot Hadil-linkovete,bez komentar.
V momenta niamam kirilica,kato imam hte piha po podrobno

/Dokumente%20und%20Einstellungen/kpapka/Desktop/803.html

sajalivam,ne stava nehto s linka

Кои са древните шумери?

Строителите на Варненската цивилизация (най-старата в Европа и най-значимата след потъването на Атлантида) са принудени да напуснат Балканския полуостров и да тръгнат към Кавказ, Азия, поречието на Нил и Месопотамия. Но по-късно част от тях отново ще се завърнат в своята прародина.

Нека направим някои важни уточнения. Старите местни жители на Балканите първо са известни като пелазги, а след това като траки и мизи. Македоните са познати в началото като пелазги/пелгари, после мизи и накрая българи. Съществуват сведения, че мизите, наречени тракоилири, в стари времена се делят на кимери/кимбри - „северните бриги" и скити (северни траки, наречени по-късно славяни). Всички те принадлежат към голямата древнобългарска общност).
Пелазгите/пелгарите са потомци на митичния Пеласг, син на Зевс, роден в Аркадия. Историческа хроника за борбата за власт в края на IV хил. пр.н.е. в Горен Египет отбелязва спора между двамата братя близнаци Египт и Данай, които са пелазги. Победител излиза Египт и Данай е принуден заедно с привържениците си да напусне Египет в посока Либия. Те се заселват в Западна Мала Азия, а по-късно поемат към североизточната част на Пелопонес.

Някои наши изследователи справедливо извеждат произхода на думата „българ" от „пелгар". Още повече, че в гръцкия език няма звуковете „б" и „ъ" и техните естествени заместители са „п" и „е". Към това следва да добавим, че втората съставка на името „кар"/„гар" е свързана с племето на карите - смятани за праотци на траките. Докато първата част от съчетанието очевидно сочи кимерийците, почитащи Слънцето (известно и като бог Бел/ Бал). Названието „пелгар"/ „белкар"/ „българ" вероятно означава „слънчево-лунни" или кимеро-тракийци.
От територията на съвременна Северна Гърция през древната Троя в Мала Азия, като се стигне до територията на Палестина и Израел, навсякъде този ареал е обитаван от сродни племена, известни като пелазги (пелгари), а по-късно като траки, мизи или македони. Всички те обявени от гърците за „варвари".

Според „бащата на историята" Херодот пелазгите са тези, които първи използват мистериите. Известният наш учен проф. Ал. Фол смята, че думата „траки" произхожда от сродната дума „трескайя", използвана най-рано също от Херодот и означаваща „култови церемонии, религиозни обичаи". С тази дума очевидно са се назовавали непонятните обреди на затворените (орфически) общества.

Установено е, че от населението по Северното Черноморие и Кавказ водят началото си календарите на хуни (кимерийци), шумери и българи. Важно свидетелство за това е библейският апокриф „Книга на Енох", където ясно личат месопотамските традиции. Енох е взет от ангелите на небето, където му се разкриват важни тайни за живота във Вселената. Той живее преди Библейския потоп (прадядо е на Ной). В апокрифа годината също като древнобългарската се състои от 12 месеца и 364 дни, към които се прибавя нулевият ден. Има четири сезона - всеки по 91 дни.

Бащата предава на сина си Матусал (в превод „земя на планетата Земя, божествено спасена") получените знания. А Матусал - дядо на Ной, се смята от арабския летописец Ал-Масуди (893-956 г.) за родоначалник на българите.

Направените изследвания въз основа на природните описания показват, че авторът на „Книгата на Енох" говори за място, което трябва да се намира между 45 и 50 градуса северна ширина - т.е. в северните райони на Каспийско или Черно море (Кавказ).

Областта край Кавказ се явява своеобразен продължител на уникалната материална и духовна култура на Варненската цивилизация. Важни свидетелства за това са производството на бронз, злато, както и откритите край Севастопол (полуостров Крим) пирамиди, залети с вода, датирани преди египетските.

Затова и немалко изследователи са на мнение, че кимерите и шумерите са двата клона на един и същи народ. И ако кимерите са свързани с по-студения планински климат, шумерите населяват главно топлите южни области на Месопотамия.

Предположението се потвърждава и в древнобългарския епос „Джагфар тарихьГ. След Потопа някои от самарците били недоволни, че корабът на Ной останал на върха на планината Самар и го смъкнали. Това е поводът самарците да се разделят. Заселилите се около полуостров Крим били наречени камирци (кимерийци).

Името „Самара" е свещено название за древните българи. С нето те наричали построените от тях пирамиди и храмове, създадените от тях градове и области по пътя на своите мащабни преселения:

- Самар, селище в Хималаите, областта Мустанг (между Тибет, Непал и Бутан);
- Самара, град на р. Тигър (Месопотамия);
- Самара, град в Русия (неговите жители шият знаме и участват в Руско-турската освободителна война);
- Самария, столица на Израилтянското царство след смъртта на цар Соломон; В „Джагфар тарихь|" е записано: „А преселниците от Идел (древна арийска държава - обединение на седем племена - Бел. авт.), отишли най-далече от всички на запад и се нарекли българи. На новото място те издигнали като първо дело огромна планина в чест на Та Ра (върховното божество Танг Ра) и я нарекли - нея и своята държава Самар. А своя разцвет тази държава на кавказките българи достигнала при царя Камир Батир... Но след неговата смърт някои от самарците замърсили с нечистотии водата, забравяйки, че тя се смята за свещена, понеже отразявала тяхното божество Та Ра. Разгневеното божество решило за този грях да потопи цялата земя Самар, но отначало предупредило хората със страшен глас. От неговия глас се разтресла земята и изпадали всички листа от дърветата. Част от самарците, изплашвайки се, стигнали още по-нататък, на запад и се назовали в памет на знамението „агачири" или хора на дърветата. Те достигнали Мис Ра (Египет), където също известно време живели и построили не малко планини - Самар или Джукетау (молитвена планина, храм)...

Културата „Самара" заедно с културите „Хасуна" , „Халаф" и „Обейд" са тези, които влияят и върху развитието на праисторическа Месопотамия, в т.ч. и на Вавилония, заемаща нейната южна част.

Известният изследовател Хари Сагс в книгата си „Величието на Вавилон" отбелязва, че началото на праисторическия слой „Самара" следва да се търси около 5500 г. пр.н.е. (т.е. след Потопа в Черно море). Той се развива на територията на днешен Северен Ирак. Характерно за него е, че първи въвежда напояването, без което цивилизациите на Шумер и Вавилония едва ли биха достигнали тези висоти. Техни южни съседи са селища от така наречения период „Обейд" по името на селището Ел Обейд в Южен Ирак, намиращ се недалеч от известния град на халдеите Ур. Обедийци-те продължават създадените традиции и също използват напояването, но тяхната задача е доста по-трудна, защото трябвало да укротят две от най-пълноводните реки по това време - Тигър и Ефрат.

Легенда сочи южния произход на шумерите. Но тогава естествено възниква въпросът, защо са се кланяли на божества, поставяни на хълмовете. Това определено подсказва, че предшествениците им, носителите на така наречената „обедийска култура", са не морски (воден), а планински народ. А може би едното не изключва другото?

Самуел Крамър - един от големите познавачи на шумерския език и литература, като изследва имената на най-известните шумерски градове - Ери-ду, Ур, Киш, Ларса, Исин и др., стига до извода, че те не са местни. Подобни са и названията на реките Тигър и Ефрат. В различни клинописни текстове те се четат като „идиглат" и „буранун". „Ид" е със значение на „река", „вода". По всяка вероятност от същия корен е и названието на р. Инд. В дравидските езици редуването на „н"/„нд" често се среща и пак означава „река", „вода". Доказано е, че черепите на основателите на културата на Мохенджо-Даро и Харапа са почти идентични с черепите на обедийците и по всички признаци спадат към средиземноморската подраса, най-типични представители на която са обитателите на Кавказ. Изказването на английския изследовател Артър Кийт е ново потвърждение за това. Според него физиономичните черти на древните шумери могат да се срещнат все още на изток - в жителите на Афганистан, Белуджистан и поречието на Инд.

Тези сведения сочат едно - създателите на шумерската цивилизация са дошли от Афганистан (в древността част от Индия) и поречието на Инд. Възможно ли е това?

Разкопките, направени в земите на съвременен Афганистан, потвърждават тази теза. Открита е култура от месопотамски тип. Най-древните паметници са датирани най-малко IV хил. пр.н.е. Некрополите сочат, че населението е белокожо, еропеидно и е водило уседнал начин на живот. Жителите обитавали градове, използвали поливното земеделие, развивали грънчарство, производство на накити, обработка на метали и др. Намерени са множество бронзови печати с рисунки на крилати лъвове - още едно доказателство за връзката с Месопотамия. Забележителни са откритите статуетки на седящи жени. За тях В. Масон пише: „...изваяни като тъмни серпантини, а главите им - от светъл мраморовиден варовик. Тези фигурки носят явен отпечатък от художествените канони на далечна Месопотамия. Тази високоразвита култура няма местни предшественици в Северен Афганистан като паметници на ранните земеделци. Тя се появява в Бактрийската равнина вече в завършен вид и е възможно пряко да заменя културата на ловците, носеща архаичния облик на неолита..."

Самар в Хималаите е смятан за важно свещено място, където двата клона от протобългарските племена - кимерийците (наричани още именци по името на родоначалника си Боян Имен) и синдите-арии (траки) се обединяват. Графично те могат да се изразят като ипсилон (Y), като кимерийците са поклонници на Слънцето, синдите - поклонници на Луната. В легендата на волжките българи (потомци на синди-те-/к/арии) се казва, че кимерийците (именци) произхождат от техния клон. Спираме се на нея, защото тя не само поставя началото на българския род, получил се от смесването на северните (кимерийците) и южните (синдите), но и хвърля важна светлина върху произхода на шумерите.

„Кимерийците са клон от синдийското племе. Когато синдиийците започнали да правят идоли на своя бог Тара или Тангра, me се отделили от тях, отишли от Синд (Афганистан) на предишното си място при река Самар и планината Самар област, която се наричала Ту-ран. Когато в Туран някои започнали да правят идоли от злато, а някои от глина, част от синдийците отишли в друга земя, която отново нарекли Самар. Тези преселници другите започнали да наричат самарци, а всички останали синдий-ци наричали масагети (вероятно мизигети - Бел. авт.).

А с името Самар синдийците наричали най-високите и красиви планини, зад които изгрява Слънцето.

Онези от тях, които наричали идолите си Тарвил, заминали на запад. Тях почнали да наричат аси или армани. А преселниците от Идел (Волга), които отишли най-далеч на запад, се наричали българи. На новото си място в Кавказ издигнали веднага висока планина в чест на Тара и нарекли своята страна с името Самар. А своя разцвет тази земя на кавказките българи достигнала при царя Камир Батир - юнака, направен от тесто."

Едва ли е нужен обширен коментар. Всички тези древни данни недвусмислено доказват, че шумерската цивилизация е основана от трако-киме-рийците, наричани още синди и именци, носители на културите „Обейд" и „Самара". По всяка вероятност те се придвижват към Месопотамия от две посоки - и от Кавказ, и от поречието на Инд.

Като потвърждение на това нека кажем няколко думи и за третата култура (след „Самара" и „Обейд"), позната като „Халаф", повлияла в развитието на Месопотамия. Обикновено тя се датира около 5500 г. пр.н.е. до 5000 г. пр.н.е. Селищата от този период са пръснати в доста широк периметър -повече от 800 км (от югоизточната граница на днешна Турция през Банското езеро до Североизточен Ирак).

Изследователите все още трудно обясняват появата на името „халаф". Интересно е обаче, че в областта Балх в Индия, където се е намирала древната българска държава Балхара расте планинското дърво „хилаф балхи", известно още като „бахрам", „бахрама". От него се прави жълто-кафяв и чер-вено-виолетов пигмент. Думата „хилаф" е твърде сходна с „халаф". Нека напомним, че част от древните българи са познати като „хора на дърветата" - акацири, агачири (агатирси). Те са наричани още самарци, преселници от древнобългарската държава Идел (от района на р. Волга, чието старо име е Итил), строители на пирамиди. Всъщност българите (болгите) са кръстниците на р. Волга (Болга). А другото название „бахрам" ни води към свещениците от Индия - брахманите. Очевидно става дума за свещено дърво.

Многобройните изследвания на антрополозите на останки от скелети на шумерите доказаха, че не може да се говори за отделна раса. Повечето от учените винаги изтъкват разликите между шу-мери и семити (кимерийци, скити и др.) и ги определят като две етнически групи. Отлики се забелязват в езика, религията, обичаите и т.н.

Според някои автори в основата на деленето стои религията. През III хил. пр.н.е. в района на Северна Месопотамия (Акад) се развива главно „семитска религия", докато в Южна Месопотамия - „шумерска религия".

Мнението на известния учен Хари Сагс е, че корените на системата от възгледи безспорно трябва да се търси в историята, но заедно с това и в природната и обществената среда. Тя е различна за отделните градове държави. Северните планински селища се обитават главно от семитите, докато югът е заселен предимно с шумери, които налагат и изграждат градската среда в равнините.

Поддържам тази теза, но бих направил и едно красноречиво сравнение. Става дума за паралел между земите на Месопотамия и на днешна България. Археологическите разкопки по нашите земи показват, че в Северозападна България селищата се откриват повече на естествено укрепени места. В Южна България селищните могили преобладават в равнинните части. Данните се отнасят както за периода на новокаменната епоха (VIII-VI хил. пр.н.е.), така и за медно-каменната епоха (V-IV хил. пр.н.е.), т.е. преди заселването на Месопотамия. Остава да добавим, че у нас на север живеят мизите (известни в древността като кимерийци и скити), а на юг - траките.

Днес множество сведения говорят, че шумерите са преселници в Месопотамия. Древно предание разказва за човека риба Оанес, който преплувал Персийския залив и донесъл множество знания и умения. Самите шумери също споменавали, че техните предци са се преселили през Персийския залив. Местните митове свързват постиженията на цивилизацията с Енки -бог на Мъдростта, и неговия град Ериду. Това е бил най-южният град, основан още преди Потопа в Месопотамия (около 3000 г. пр.н.е.).

Други учени твърдят, че шумерите са дошли от Кавказ и са стигнали в Месопотамия по течението на р. Ефрат. Потвърждение за това са разкопките в Северна Месопотамия и Сирия, където са намерени останки от културата „Урук", открита също и в Кавказ. Всъщност думата „урук" е позната още като „унуг"/„унук", твърде сходно с българското племе оногури, обитавало земите на запад от Памир.

Името е идентично с шумерското Унук Кудур, което означавало главното централно племе. Едва ли е случайно, че точно оногурите заемат средищното място в държавата на Кубрат - Стара Велика България, и са част от по-късната Дунавска България. В Месопотамия се срещат още характерните за древните българи названия на градове като Хун и Вологезия (Бологезия).

В началото Урук - символ на шумерската цивилизация, се състои от две селища, около които се изграждат светилища и други важни сгради - Кулаб и Еана. Кулаб е познато име сред древните българи. В Кавказката хроника „Дербент-наме" се отбелязва, че строителите на стари български градове в Кавказ - Булкар Балк, Хумар (идентичен с Плиска), Кумух и др., идват от изток, от определени селища. Населението на Булкар Балк преди това е живеело в Балх (днешен Афганистан), а на Кумух дошло от Кулаб. Петър Добрев сочи, че става дума за старинен град в днешен Таджикистан, в подножието на Памир. Но това не означава, че Кулаб в Месопотамия следва да се пренебрегва. Сходството в имената ясно говори, че тези територии са населявани от едни и същи племена и народи.

Ако проследим етимологията на думата „Кулаб", ще видим, че тя се състои от две части - „кул" и „аби", които се използват от древните кимерийци (населявали областта Акад) в различни краища на света. С първата съставка на думата („кул") се обозначават водоизточници, докато втората „аби" - в превод „издигнат" - е част както от името на легендарната майка на камирците (кимерийците) - Камар аби, така и от името на родоначалника на евреите Аврам - от вавилонското „Аби-раму" - „издигнатият баща". А бащата на Аврам е Тара, чието име безспорно напомня за древния бог на българите Тангра (Тара).

Заслужава да се спомене и фактът, че от Кулаб води потеклото си легендарният Гилгамеш/Билгамес. Неговият баща е цар жрец на Кулаб. Известно е, че Билгамес - владетел на Урук, търси своите предци на запад към Балканския полуостров.

В обема на една статия трудно могат да се изложат всички доводи в подкрепа на една теза. И все пак според проф. Ал. Фол: „Българите са единственият народ в Евро-Азия, който носи ценностите и на трите ядра на исторически живот - на най-източното в зоната на Памир-Хиндукуш, на степното и на равнинно-планинското, включително между Двуречието (Месопотамия - Бел. авт.) и Нил." Към казаното дотук бих добавил, че редица съвременни изследователи твърдят за доказани сходства в различните древни цивилизации като шумерската, египетската, индийската, китайската, гръцката и т.н. За връзката между древните българи, от една страна, и индийците, шумерите и египтяните, от друга, вече говорихме. Интересно кой ли е този народ, който лежи в основата на човешката цивилизация, след като гърците никога не са били в територии, заемани от Китай, а древните българи хилядолетия са техни съседи?

Този факт обаче очевидно не вълнува родните историци и политици. Журналистите също упорито мълчат.

Народ, който не уважава себе си, едва ли ще бъде уважаван и от другите. Забравя се простата истина, че в трудни моменти всеки се връща към своите корени, за да черпи поуки, сили и вдъхновение. Когато знаеш кой си и откъде идваш, по-лесно и ще вървиш напред към бъдното.

Нямаме причина да се срамуваме от славното си минало като един от най-древните цивилизовани народи на Земята. Не е ли време за това да узнаят повече българи?!


Taka de tova e statiata.Na lubitelite arheolozi priatno 4etene

Страшно интересно   

Сега, имам проблем. Мойто дете-идиотче се прибра тая сутрин татуирано. Няма лошо, но татусът е на "арабски" и имам въпрос към говорещите езика - какво означава това, точно колко сме се изгубили в превода и колко да се срамувам? Тя си я харесва, но аз, пуста душа даскалска, нямам мира.
Помагайте!