Ирак - четвърти полет над измъчена земя с желание да разнесем надежда !

Умми, страшно си права. Най-големите лицемери се тупат в гърдите, колко са религиозни. Ама накарай ги да свършат нещо смислено - веднага ще се скрият зад мъгла от религиозни цитати. От снощи някаква личност ме дразни във фейса с публични и лични съобщения, които са в пълно противоречие със заявените му (явно само на думи) християнски добродетели. И това на празник, който би трябвало да прави хората по-добри. Ако знаеш само как ми е писнало от лицемерие

Делте, хиляди пъти бих предпочела да не съм права, но в моята работа нямам право на илюзии по отношение на човешката природа. Аз си знам какво ми струва.

Хора, кажете нещо весело и позитивно, че голямо мъртвило зацари тук.

Как е детето-самоубиец? Оправя ли се?

Не само Исус, но и вярващите в него не биха харесали това.
Напълно съм уверен, че и пророка Мохамед и истинските мюсюлмани също не харесват някои нелиеприятни изпълнения пък на мюсюлмани.

Не мога да възприема "модата" да отидеш на великден пред църквата, да се буташ като пияно говедо, да се подиграваш със свещениците, да им подвикваш "Аре по бързо бе попе, че пиячката ни чака", да предизвикваш охраняващите полицаи подпитвайки ги кой им плаща да охранявате тия тъпоумници. Жал ми стана после за едно от най-активните момчета, че като си тръгнаха се спъна много лошо (сам се спъна даже коментирахме с околните въобще на какво се е спънал). Тръгна си със наранена глава и неосъзнаващ къде се намира. До там ли трябва да се стига. Като не уважаваш вижданията на другите хора не налагай своите на тях.

Сигурно съм ви казвал, че в нашия вход имаме мюсюлманско семейство. Няма тяхни и наши празници. По байрямите ние ходим да им честитим, стремим се да им занесем нещо, за което сме сигурни, че го приготвят тогава. Жените ни помагат на стопанката на дома, защото те се събират голямо семейство на техните празници. Вчера в неделя мюсюлманската съпруга беше направила козунаци и ги разнасяше на възрастните хора (имаме 4 семейства само от много възрастни хора, така и не ми е удобно да разпитам къде са им децата). Ние пък им занесохме боядисани яйца (тя има три момчета) - много се зарадваха (е ... и аз се изфуках с моите козунаци де, а пък булката не пропусна да занесе и от агнешкото). И така си живеем ние. И така живеят в десетките смесени села с християни и мюсюлмани. И да даде Бог така да живеем и за в бъдеще.

Аз съм сигурен, дори уверен, че нито ние християните, нито мюсюлманските ни съседи нарушаваме някакви религиозни догми. Питал съм моят свещеник, той даже ни похвали и каза, че ето така трябва да живее истинския християнин. Може би пък ако имам възможност ще попитам някога някой мюфтия, защото ми е любопитно да чуя и той какво мнение ще има.

Апропо ... получих поздравителен имейл за великден от един мюмюслманин от Тунис. Виждали сме се само за час и нещо, разменихме си имейли. Той е учил в България - медицина. Преди около три-четири седмици ми изпрати имейл да му хербарирам кокиче и да му го изпратя.

Аз след трагичната случка с приятелката ми от детинство,не отидох на черква.Не че съм права да го правя,но се почувствах обидена и неразбираща Всевишния.
Толкова изроди живеят на тази земя,радват се на жалкия си живот,а хора отрудени,добри и съвестни си заминават без време от този свят,ЗАЩО?Аз ли съм прекалено глупава или просто всичко е сложно и аз не разбирам живота.Сега се оказа,че и майка и има рак на белия дроб.Тя е смазана.
Аз не разбирам когато свещеник каже Бог е пожертвал единородния си син от любов към хората.
Ако обичаш някой,то не му причиняваш лошо и не го жертваш,обратното правиш всичко хубаво за него.
Не може Бог да не е знаел,че човешката природа е отвратителна,кому е била необходима тази жертва тогава?За какво след като нищо толкова хилядолетия не се е променило.
Объркана съм и се чувствам предадена,сякаш злото просто побеждава навсякъде,а аз едва ли не като един Дон Кихот трябва да вярвам,че доброто ще победи.Е,да,ама Не,поне не ъасега.

ДЕДЕ
Във една друга тема бях писала подобно на това което ти си писал за твоите комшии. Така си живеехме със нашите комшии и ние. А те не бяха само едно семейство. Помня майките ни как си помагаха една друга. А по празници си помагаха точно така както ти го описваш.  Ключ да им оставиш, да ти наглеждат къщата докато те няма за по дълго време, за детето да се погрижиш, ако се връщаш по късно от работа, да не изреждам. Ама ми изтриха темата нИзнам защо мисля, че там имаше и кофти написани теми, та покрй сухото, нали и мокрото гори, та така ще е било де.
КРИСИ
За злото не само ти мислиш така,  със тия вятърни мелници и аз се боря и после се питам, толкова ли съм проста.  Е там за хората и злобата малко по нагоре сме си поговорили със Делфинка. Дано да не завъдя злоба, че това много страшна болест. Но съм виждала и други Дон Кихотовци, е не са много но ги има....и това ме успокоява поне мъничко.

Криси , мила , съжалявам за болката Ви , но не всичко е от Бога. Има и Дявол . Добро- Зло - тази ос върви през живота на всеки. Аз вярвам , че не Бог е позволил да се отнеме живота на приятеля ти, а Дявола е надвил в ситуацията. Може би мястото на твоя приятел не е било там , може да е имал знаци да не упорства да живее на това място , но той да не им е обърнал внимание.
Лично аз вярвам , че има знаци, които много често разчитаме пост фактум, за съжаление....
И аз гледам некролози на скъпи хора , които можеше да живеят пълноценно до дълбока старост , но вървяха срещу здравето си , срещу всички правила и се погубиха....

Ужасно е всичкото зло , което се върши от човеци, да се надяваме , че някога ще се разкаят за постъпките си!

Като млада трудно прощавах , с годините се опитвам първо да анализирам , да намеря причината за стореното , да открия вината(злото) в себе си и тогава да съдя. Колкото и да се старая, да не искам и аз върша неща , които нараняват околните . От недообмисляне, от спонтанност или от липса на смелост и кураж да кажа истината в очите...грешни сме...и като , че ли ни е писано непрекъснато да сме в борба...добро-зло.

Отплеснах се....празник е , нека се радваме на победата на духовното над тленното и да вярваме в доброто, колкото и рядко да го срещаме.

Откривам , че все по-често в ежедневието си мисля за съдбата на Ирак , на хората там и всичко свързано с тази страна, благодарение на Хадил и Ясин. Сетих се , че в началото на 90-те един братовчед на майка беше там за втори път на работа , той е строител. Като се върна каза ,че работите не вървят на добре, не било както първия път , когато ходил(а това не помня точно кога е било , но имаше май амплитуда от 10-тина години) Колко прав се оказа за жалост...Не съм го виждала отдавна, за да го разпитам какво си спомня.


Делфи - сега ще ти кажа нещо , което преди малко ме разплака от щастие и е от хубаво най-хубаво. Непознато другарче по съдба от друг форум, което прави ин-витро опит с донорска сперма, защото мъжо на живота го е изоставил,  си има три прекрасни оплодени яйцеклетки ! Ако е рекъл Бог ще се превърнат в три прекрасни ембриона , а защо не и в бебета!
Това така ме зарадва, това такива надежди за по-добър живот ми дава , дори и в личен план , че думи нямам.... На едно място Бог не успява да съхрани живот , а на друго се мъчи със сетни сили да даде - не е ли велико?!!

 

Честит Великден!
Съжалявам за настроението, обзело повсеместно списващите тук. Дано ни очакват по-добри дни, изпълнени с разбирателство, позитивни емоции и здраве

АлЮЮЮЮЮЮЮЮЮЮЮЮЮюю ТайФЪтЪЪЪЪЪ
Де сте беееееееей Много ми липсвате вечИИИИИИИИИ

Четохте ли за днешните експлозии в Ирак,ама остана ли вече някой жив?Това е безобразие,независимо дали е местно дело или не.Това вече не е държава,а бойно поле,ама докога???

докога ли ? ами докато има такива изпълнения: http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2890251 и в днешно време.

токачката - радвам се да те видя.

Делте, ще се опитам да съм по-активна, но започвам да се пренасям, да търся мебели и т.н. и ми е малко зор.

Делфина - самоубиецът е що-годе добре, чете и все пак се опитва да си изпълни претоварената план-програма.

Добре де, какво да коментирам ? Струва ли си и тук да говоря какви наглеци са американците ? Струва ли си и тук да започвам споровете за това кой ни насади американците в региона, кой ги подпомага, кои държави се съюзиха с тях срещу нас ? Кой има изгода да си държи петролните квоти и да продава нефт, защото икономиката му се крепи единствено и само на това ? Кой се радва на бягащите навън иракски капитали ? Малко са държавите, които приютиха бедни иракчани, да не кажа, че от арабските държави е само една.

Какво значение има колко иракчани са убити ? Нима нашият живот струва, колкото този на един американец ? Нима бедните, жалки иракчани сме на нивото на някои от претендиращите за висока култура и огромно богатство арабски събратя ?  Само Господ знае колко ми се иска никога да не сме били част от арабската лига и да не се натискат да ни помагат. Колко много искам да нямаме нефт и да ни оставят западните лешояди на спокойствие. Много неща ми се искат, но единственото, което правя е да се ровя цял ден в хорските грижи и да преглъщам обидата от това, какво става с хората.

Наистина ми се иска да мога да пусна дори един нормален пост в темата, но не мога... да не говорим пък да отделя време, за да пиша нещо в блога. За какво да ви пиша ?! За историята ни ?  И какво от това - американците нямат история, а се гаврят с нас. За традициите ни ?! имаме само една традиция - да умираме като кучета...

я го зае.....те тоя свят

Хадил,има възмездие,лошото е,че понякога много закъснява и се обезмисля.Има една бг.поговорка/където е текло,пак ще тече/
Империята САЩ бавно,но славно залязва.Ще поживеем и ще видим.Щом Ирак толкова години е възкръсвал,пак ще възкръсне,дано само цената не бъде прекалено висока.

ХАДИЛЧЕ

Здравейте  , с голямо закъснение ЧЕСТИТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО! Делте, Ум Яхия, извинявам се, че не ви честитих навреме рождените ви дни, желая ви от съце здраве, любов и късмет и най-вече щастие!!! Я сине  , оздравявай! Съжалявам, че не писах, но не можах да намеря време. Сега съм в Сирия и за Великден са пристигнали от Америките всичките роднини на мъжа ми, много народ, много нещо и нямаше как да не отидем,  тъй като рядко се случва всички да се съберем.

Аз сега съм в Мармарита, родния град на мъжа ми. Градчето се намира близо до морето, изцяло християнско е, може би е най-голямото селище в областта Уади Ан-Насара (Долината на християните).
Великден
http://lh4.ggpht.com/_OYY19Xwrs08/S7vRaEsEPZI/AAAAAAAACnk/4ZHZ1_ … _e8c68543e4_b.jpg
http://lh4.ggpht.com/_OYY19Xwrs08/S7vRackzFLI/AAAAAAAACns/em0TOx … _8992dcb421_b.jpg
Крака
http://lh6.ggpht.com/_OYY19Xwrs08/S7vRahVQeRI/AAAAAAAACnw/bPGuf7 … _a6535de900_b.jpg
Града
http://lh6.ggpht.com/_OYY19Xwrs08/S7vRZ5ZT1xI/AAAAAAAACng/z-sK81 … _5d631c087f_b.jpg
http://lh5.ggpht.com/_OYY19Xwrs08/S7vRaBsVWSI/AAAAAAAACno/J-kRFw … _6f51d88da6_b.jpg

Сигурно поне половината от населението, както голяма част от родата на мъжа ми, са се пръснали из двете  Америки и Австралия. Тук най-интересното нещо са крепостта от времето на кръстоносците - Крак де Шевалие, която мисля е една от най-запазените крепости от тази епоха в света, разположена на един хълм на 5 км от града и един карнавал, провеждан лятото, когато повечето емигранти се връщат, представлява нещо такова - http://farm3.static.flickr.com/2661/4036200577_6db4112cc2_o.jpg
http://farm3.static.flickr.com/2592/4036950824_1a3b7d09b9_o.jpg
http://farm3.static.flickr.com/2472/4036951704_f6fa4b5d30_o.jpg
http://farm3.static.flickr.com/2730/4036200375_29fc58ddeb_o.jpg
http://farm4.static.flickr.com/3525/4036199135_422012cc40_o.jpg
http://farm4.static.flickr.com/3197/4036198411_5709d65161_o.jpg
http://farm3.static.flickr.com/2043/1509795614_0d9e46713d_b.jpg
http://farm3.static.flickr.com/2023/1509796812_c943e99184_b.jpg
http://farm3.static.flickr.com/2573/4036951384_475c597121_o.jpg
http://farm4.static.flickr.com/3510/4036200033_7786325d4c_o.jpg
Тук между другото е доста по-хладно, отколкото си мислех, че е, но чувам че в България е по-студено.

Хадил, много си права в това, което казваш. Познавам няколко иракски семейства тук в Сирия, все избягали след падането на Садам и съдейки по тях не мога да проумея какви са тези иракчани, които извършват тези зверстава. Един от тях казва: някои ни завиждат, че имаме петрол, арабите спорят дали заливът трябва да се нарича Персийски или Арабски, аз го наричам проклетия залив.

В тази връзка ето една от тъжните гледки, които могат да се видят в някои части на Дамаск:
http://www.flickr.com/photos/charlesfred/4305538091/in/set-72157622970362701/
http://www.flickr.com/photos/charlesfred/4305537233/in/set-72157622970362701/
http://www.flickr.com/photos/charlesfred/4305536607/in/set-72157622970362701/
http://www.flickr.com/photos/charlesfred/4306280234/in/set-72157622970362701/
Много иракчани имат трудности с намирането на препитание, преди време с мъжа ми бяхме наели една баба иракчанка за нещо като готвачка, никой в семейството й нямаше свястна работа и положението им не беше много добро. Тя се казваше Батул и от нея научих много неща за иракчаните. Беше много интересна, не знам как да ви я опиша, но много ми напомняше на някои особено оправни баби, които имаме на село в България. Тя и повечето иракчани, които познавам, дано не обидя някой  , са нещо малко доста цапнати в устата, от което съдя, че това им е нещо като национална черта. Като се установим есента за постоянно пак в Дамаск мисля да я потърся отново, защото аз с готвенето съм скарана и освен яйца и кафе друго не правя  , горкият ми мъж, въпреки че е малко по-способен от мен в това отношение, няма време.

Като се върна в България ще потърся да кача снимки от нашето събиране и от Мармарита. Съжалявам, обаче аз съм по-активна по-нощите. Поздрави на всички   !

Желая на всички в иракската тема много усмивки и по-скоро да се върне оптимизма тук, защото вие сте много мили и слънчеви 

Хадил,честит професионален празник.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК ХАДИЛЧЕ Пожелавам ти да имаш здрави нерви, много търпение и свестни пациенти!!!

МАРИЙЧЕ
Много, много ти благодаря за поздравленията  Не се коси, че не си ни поздравила навреме. Все пак не можеш да бъдеш постоянно пред компютъра.
Много красиви снимки си ни оставила да гледаме, Много интересни неща си ни показала. А толкова ми стана интересно със този карнавал. Че те като във Рио бе или все едно във АвропЪта. Браво на хората, че умеят да се веселят. Но като видях снимката със онова младото хубаво момче, ми се сви душичката. Аз и друг път съм писала, че съм много милозлива и такива неща като тази снимка много ме разстройват и ми става много жал. Милата душичка, дано да има късмет и да има работа за него а и за всички като него
Дано намериш оная бабичка, щотУ шЪ Уставиш фамилията на фотозинтеза бе момиче Ама той тоЗ съпруг да му кажеш, че е голям герой Поне едни палачинки сЪ научи ва правиш да го замайваш от време на време, че умееш и да готвиш Ейй, радвам сЪ, че сме случили на мЪжове. Аз, готвя, ама мойтУ мъж една филийка със масло да има и е щастлив, ама сина друга работа. А иначе еднакво съм си ги гледала. Но той от здравословно ядящите е. Не че пържа, много рядко го правя, ама многоооооо. Ако решат кюфтенцата ми да са пържени, иначе и тях на скарата. Картофите във Флейвъра, не пържени. Обаче диването пляска пилешкото едва ли не от сутринтЪ за закуска заради пусти мускули и протеинови диети. Вчера направил едно пилешко страОтноооо. Във някаква негова си измислена марината, че не съм била имала всички продукти. Ще ви я напиша като се събуди и го попитам, че се налага и вечер да работи-търсят го и вечер.
Хайде скачам сега във банята аз.
На всички от таЙфЪтЪ много гуш и на оня малкия самоубиец- Бързо да се поправя