Ирак - четвърти полет над измъчена земя с желание да разнесем надежда !

Криси, наистина не съм го питал колегата. Другата седмица ще ходя до факултета и ще го питам. А за забележките - не съм хаплив, просто не обичам намеците... предпочитам да натвърдя    интерес на истината често правя намеци. разчитам на това, че хората ще разберат. харпийката не обича да намеква, защото счита, че не може да си позволи лукса хората да нацелят точния смисъл на думите й, а и по принцип предпочита да го каже директно или я избива на сарказъм. аз намеквам уж, за да съм по-вежлив, ама май понякога хората го приемат за лицемерие, че не казвам нещата направо. та в крайна сметка май и аз ще мина в графата "нагъл и безочлив" по някое време като поумнея. Днес май прекалих със седенето на компютъра. Чао засега и специални поздрави за дядо хаджия, делта, астарта, криси, ум яхя, марси, нероли, махам, близнаците, бз, ммм3, мария хадад, никито, ас, делфина, рали буба, фаима, дала, белбей, токачката, алвера, айа и всички останали, които четат скришом, но с удоволствие. Ако съм пропуснал някого от съфорумците моля да ме извини.
kanq se da probwam eto takiwa ne]a: http://www.youtube.com/watch?v=oVAp-8QDGz0&feature=player_embedded#

ЯСКА плюс цунки-мунки
Там за намеците си много прав. Ама аз все гледам да съм по мека, ама греша и на тези години. Все да съм бяла и добра, ама и това не става със някои хора. Не визирам никой от темите тука.  Някой път много искам да съм такава "нагла и безочлива" ама многУУУ беее!!! И за вежливостта си прав- мислят го за лицемерничане. Защото не вярват, че има и такива хора добри и вежливи.  Съдят по себе се Душеейй, и ми е мъчно, че това са млади хора. Пожелавам ти бързо възтановяване. И моля те помогни на Хадилчето колкото можеш.
Кошмар е със това местене по кваратири. Имам голям опит......

ясине, много се радвам,4е си ве4е на линия, макар и за кратко!наистина трябва да е  било много сериозно! инашала лабес!
хадил, успешно местене! ясин4о с тебе ли си го забираш?  
я, кажете това с целувките на идване ,на отиване- как е по иракско ?  тук много проблеми ми е създавало, докато свикна с тях  или те с мене! но отделно да попитам за  4есто  поздравяващите ме  непознати деца, възрастни ,особено като си вървя по по4ти безлюдна улица, при  разминаване и опс! изненада! някой ми казва: селам! принципно знам,4е едно време е било невъзможно да се разминеш без да се поздравят! приятно е, някак съпри4астни!
лека ви нощ,4е имам 4увството ,4е съм атлас напоследък!
делти4, ти бяла и добра, аз "бяла" и "европейка"! ама от бг! не съм франсалка- то си е друго! 

тцъ - не си го забирам с мен. той ще си ходи в Ирак, за да копае и учи, а после се връща в отделна квартира. иначе сега помага за събирането, но няма да може да носи, че този трясък в главата си беше сериозен - шевовете са най-малкото, което отнесе, ама и той не слуша. сега ме притеснява с това, четене, ама вече се отказах да мрънкам.
А за целувките - ами аз съм си свикнала, ама нали имам навик да подавам ръка, та това ме спасява от много излишно целуване.
Иначе за поздравяването - вярваш ли, че това е от нещата, които ми липсват най-осезателно тук. У нас казват "Алсалам сунна уа алджауаб фард." тоест поздравът е сунна (нещо, което е желателно да направиш /вече сме обяснявали май сунна какво значи/), а отговорът е задължение.
а за намеците и другите неща, за какво да коментирам - нали ме виждате във форума, така съм и в живота. като се опитам да съм възпитана веднага някой решава, че е лицемерие. след като и директните ми думи, все се намира някой радетел на някаква кауза, който да ги изопачи, какво да говорим за намеците. иначе за сарказма - да имам този лош навик, май ми е част от националната принадлежност, като гледам и останалите иракчани. трудно го избягвам и то основно, защото нямам желанието да се напрягам, все пак е по-добре да съм саркастична, отколкото злъчна и злобна.

ХАДИЛЧЕ
Моя сарказъм тогава и той бял и добър тогава, щом не се усеща
Много обичам да поздравявам, ама многооооооо. И само като отида във Родопите, само там ме поздравяват ей, така без да ме познават и ми става едно драго, драго на душатааааа

Здравейте  , за моя радост успях да се добера до интернет, но е ужасно бавен и никакви снимки не мога да кача. Яска, радвам се, че вече пишеш  , то голямо удряне ще да е било като толкова време те няма. Не си давай много зор с четенето, ама като знам, че Хадил е компетентна в здравните грижи съм спокойна  . Иначе малко ти завиждам за копането, аз винаги съм си мечтала някой да ме вземе на някой обект и да търся някакви неща. Сигурно е изморително обаче, ако има много копане, аз повече си го представям да побутвам тук там и находките сами да излизат  .

Делте  , само така, ако на млади години се предадем на някакви болежки, какво да очакваме като остареем. И аз като тебе съм мила и добра, че чак според някои мои приятели прекалено. Сега си спомням в началото като отидох в Сирия и трябваше да се наредя на една опашка на гише, а тук понякога опашките са купчина мъже и кой както свари се добира до гишето, аз леко се стъписах. Ама арабите се оказаха за моя изненада големи кавалери и всички се свиха да ме пуснат. Иначе тук права жена в маршрутка е невъзможно да видиш. Качи ли се жена и няма място веднага някой мъж става и то ВИНАГИ, иначе другите почват да правят забележка. А аз в началото колко глупава съм била, стоях и чаках да дойде някоя по-празна, ама после се изхитрих и почнах да си ги спирам наред  , малко късно се усетих обаче. Те мъжете тук даже като вървят по улицата са едни такива свитички, жените като тръгнат из пазара и вървят по права линия без да им дреме, а горките мъже трябва да ги заобикалят. Един път, докато си въвях заплеснато както обикновено, се блъснах в един мъж. Той така се стресна, като почна да се извинява, а аз бях виновната  . Съвсем наскоро пък видях една жена си свали чехъла на улицата и почна да налага един полицай по главата, чак ми стана жал, ама бях малко далече и не можах да разбера за какво ставаше въпрос  .

Ние сега сме отседнали в гр. Мадаба в Йордания, известен като града на мозайките, на 30 км от Аман. Най-известната е от 6 век на пода на една църква и представлява карта на светите земи и Йерусалим, направена е от над 2 млн плочки и е наистина огромна. Ходихме и до Бетания отвъд Йордан, не знам защо се казва точно отвъд Йордан, за неосведомените това е мястото, където се предполага, че Йоан е кръстил Исус. Не знам дали това е истинското място, но мястото е доста особено и създава едно странно усещане. За жалост реката е много мизерна,явно Израел и Йордания източват прекалено много вода за напояване, представям си колко жалка изглежда през лятото. Четох някъде, че заради отклоняването на води от реката, нивото на Мъртво море спада с всяка изминала година и е застрашено от изчезване, понеже реката е почти единствения му приток, а заради температурата изпаряването е огромно. Дано нещо направят двете страни, за да спрат този процес, защото ще е жалко за всички.

Хадил, днес забелязах из форума, че има някакви теми за начинаещи за учене на разни езици, дали няма да има желаещи и за арабския и да спретнем ако имаш желание една такава, ти като носител на езика и аз може да съм полезна като преминала през мъките да го изучавам и със сирийския.

Това е засега от мен, скоро може и да не се вясна пак, поздрави на всички  !

Мария, то вече има тема за изучаване на арабски език в хобитата.

Да те попитам вие с организирана група ли сте или самостоятелно пътувате в Йордания ? И ако е самостоятелно - лесно ли се организира такова пътешествие.

Мдааааа, има такава тема, ако имах и постоянство да завършвам започнатото, щеше да е чудесно . Да видим кога ще ме удари пак музата и ще се върна към ученето.

Ясин, явно ударът е бил много сериозен, за да имаш толкова строго ограничение на компютър, четене и тн. Така че ти е малко мърморенето на Хадил и е напълно права да ти трие сол на главата. Да те пази Господ, че явно сам не можеш да се пазиш . Има си такива хора, при които инцидентите са ежедневие. Братовчед ми е такъв от малък - правят му няколко курбана през годината, защото животът му е висял на косъм много пъти - първия път четиригодишен, та чак досега 26 годишен. Но като че ли напоследък намаляха при него опасните ситуации, дано и при теб намаляват с годините

Мария, това с налагането на полицая с чехъл направо ме изуми . Моя приятелка работеше в Дубай преди години и ми разказваше същото - мъжете не смеели да погледнат към жена на улицата, заобикаляли ги и извръщали глава .

По повод поздравяването - явно все пак в големия ми син се проявяват иракските черти, нищо че мъжът ми твърди, че е взел от него една нула (кръвната група ). Като излезем от нас, минаваме през всички малки магазинчета наоколо, за да поздрави продавачките, обикаля пейките пред блока да поздрави седящите. А ако някой случайно се е заговорил и не му обърне внимание, той седи и си чака отговора

Хехехехехеее Астарта, напомни ми за моят син като беше малък. Същият беше и си чакаше отговор на поздрава. Поздравяваше и непознати по улицата и те го гледаха като тряснати
МАРИЙЧЕ
Много се радвам на пътеписите ти, ама много. И така чудесно пишеш, че си представям всичко като, че го виждам. Отново много ти благодаря, мила. Чакаме следващия репортаж А иначе кака ти ДелтЪ не е от много младите, може да провериш. Но на болежки, никога се съм се давала. Ни преди, ни сега, ама нали знаеш, че има всякакви хора. Много ми хареса това кавалерско отношение на мъжете там, наистина е кавалерско. Такова нещо съм виждала във Турция във автобусите по рано. И сега от време на време го виждам, ама във България го няма и това от време на време. Та сега е време да си похваля мъжо, че ако сме във рейс той става и прави винаги място. Във първия момент го гледат сякаш, че е чудо невидено. Та и той вика, вече да не ставал, щом го гледали по тоя начин. А там за чехъла още се хиля да знаеш
А и аз благородно му завиждам на Яската за разкопките. Аз пък не се уморявам, ще съм плътно до него Марийче, а на тебе ще ти даваме чай, дакото си почиваш а ние ще си копаме, а ти ще ни разправяш за местата които си посетила за да ни върви копането по леко. То там както знаеш не е само копане, ами едно бавно разкриване, ама за такова нещо вече не съм Овен, там съм си много внимателна и търпелива. Ама как го описвам и аз, сякаш вече Яската станал началник на разкопките и ни е грабнал там да ни угоди на желанията Поне това ми остана, да си помечтая, като не стана да уча археология.......офффф
То вече късно за закуска ама да ви поднеса нещо такова

По повод на отстъпването на място в автобуса, се сетих за една моя история от близкото минало . Автобусът е 88, най-раздрънкания в цяла София. Прибирам се от работа с един колега. Качва се някакъв дядо, ама не от най-немощните, идва право при мен и ми казва: "Стани да седна" . Аз седя от вътрешната страна, а от външната до мен е моя колега - здраво и право момче. Питах го дядото защо от цял автобус точно мен реши да вдигне - "младежът нямало да стане, затова мен ме попитал" . Е, "младежът" го прати на свободните места от другата страна, защото места имаше доста, но дядката не искаше да се разхожда, моето му беше удобно.
А докато бях бременна и пътувах с маршрутки редовно ми се облягаха на корема за по-удобно , хиииич и на никой не му е идвало на ума да ми отстъпи място

АСТАРТА
На мене ми е прилошавало във автобуса, като бях бременна и то във напреднала бременност. Всички се правеха, че не ме забелязват и гледаха разсеяно. Включително и жените......
А такива старци като тоя много са ме нервили. Има свободни места но те искат някое точно което те са си харесали и искат него. Искат уважение, но за да получиш трябва да дадеш. Това вече е наглост. Ми поискай го човешки бе. Набрах пак аз
Пък да не разправям, като бях със малко дете на ръце, как такива здрави старци ме коряха къде съм тръгнала със детето по рейсовете. Нито съм им искала място, нито нищо. Просто ставаха агресивни, само като видеха, мама със малко дете. Ми как, нали трябва да станат и да им се прекъсне рахата...

Делте, и аз съм овен  .

дядо хаджия, пътуваме самостоятелно с кола. Ние го организираме лесно, резервираме хотели с и-мейл или в краен случай по телефона, с това проблем не сме имали. Не знам обаче дали ще е лесно за хора, които не познават района, в Сирия например английският не е много на почит, младото поколение обаче вече го знаят, има и говорещи руски, в Йордания е по-добре. За пътуването - между големите градове и в двете страни има редовни автобуси, които са модерни и бързи, не бях очаквала транспортът тук да е така добре развит, в Сирия има и влакове, които са по-хубави и бързи от нашите. Но има и обекти, до които няма редовен транспорт, например сега до Бетания и Мъртво море мисля че е най-добре да имаш кола или с такси (транспортът тук е мн. по-евтин от България).
Та идеята ми е, че ние знаем всичко къде е, как, кога, на кои гари, цени и т.н. Ако проявяваш интерес, мога да ти пратя много подробна информация за много хотели с приблизителните им цени, предимно в Сирия и по-малко в Йордания, понеже много народ се е извървял през мен да ги развеждам, за жалост като се върна в България, няма да съм в Сирия до края на годината. Аз даже сега търся да намеря другари за пътуване до Сирия и Йордания на двама мои приятели, защото ги било страх сами, те не искат с агенция, защото било по-скъпо, а самоорганизирано, завършили са арабистика, та ако някой проявява интерес може да се организира с тях. Мога да ти пратя и информация къде какво има, как се стига, от кои гари се вземат автобусите, как да се оправяш в града и т.н., така че ако желаеш ми пиши  . Все пак тук има страшно много западняци, които пътуват сами, мисля че им казваха backpackers, щом те могат, защо и българи да не могат, все пак ние сме по-близо до Ориента. Освен това Сирия и Йордания са много по-добре от България по отношение на личната сигурност, има много голям страх от полицията и съда и пътуването там е напълно безопасно, нещо което с големи мъки убеждавам разни мои приятели. До там има няколко автобуса седмично от България, които по мое мнение са бързи и удобни, с лична кола не препоръчвам да се тръгва от тук, защото в арабския свят няма правила за движение и карат като луди  . Сори, май се поотплеснах, ама винаги като някой ме пита за пътуване, почвам да навивам хората да отидат, могат да се видят уникални неща.

Астарта, това с извръщането на поглед май е по-друго, там са може би по-религиозни, тук моята теория е, че жените от нахалство вървят така. А мъжете тук определено не извръщат поглед  .

МАРИЙЧЕЕЕ
ти на коя дата беше? А ако знаеш и аз как обичам да пътешестваааам.......

http://patepis.com/?p=3581
Понеже и аз обичам да пътешествам,ето ви малко и интересно пътешествие из Йордания,просто това намерих.
Имам въпрос,защо преди войната в Ирак/поне аз не съм чувала/не е имало от Бг екскурзии до Ирак,няма никакви материали и снимки.

КРИСИ
Благодаря ти мила, страхотен пътепис, браво и на това момче