Няма !

Публикувана: 12 окт. 2005, 13:05 ч.
Последно мнение: 16 окт. 2005, 20:46 ч.

3 310
71

Владетел на силата

# 30 13 окт. 2005, 10:59 ч.

Додо, аз имам същия проблем, само дето нервите ми не издържат и пердаша по дупето. При нас винаги се казва "нече" (не искам) или ако я карам да направи нещо си прави оглушки... абе все едно не съм в стаята и не говоря на нея. Майка ми попита дали ме поглежда през рамо нагло.... аз си помислих, че и на нея го е прилагала, но майка ми през смях каза, че й е познато отпреди около 30 г., когато на Александра майка й точно по същия начин й е пилила нервите.... След което ехидно натърти "Не го бий детето, да не си лоша майка като мен..." Shocked

Shocked

Embarassed

Rolling Eyes

#Crazy

Честно казано иска ми се да вярвам, че е период и ще отмине.... другото, колкото и досадно да звучи вече, ама откривам много прилики с майка ми, която също е Овен. На нея като й кажеш нещо първата й реакция е "НЕ", после като усмисли може да се съгласи, но в повечето случаи реагира така...
С интерес ще следя темата ти ако мога да намеря решение и аз...

Виж целия пост

Владетел на силата

# 31 13 окт. 2005, 11:14 ч.

Цитат на: dodo_dodo в ср, 12 окт 2005, 14:35

Цитат на: Flash* в ср, 12 окт 2005, 14:19

всеки с проблемите си, Додо извинявай че не пиша точно по темата. Ще се поправя! Grinning

Grinning

Нищо, нищо - пиши, интересно ми е.
Не съм я чела тази книжка, така че давай.
За храненето е ужас. Но вие знаете - аз съм писала за този проблем.
Хич няма да го впечатля ако му кажа - ми добре, ама после като огладнееш няма да ядеш.
Той ще е доволен дори, щото няма шанс да огладнее и сам да си поиска храна, а аз няма да го тормозя с настояване.
Ако не успея да го накарам или убедя по някакъв начин - ще си стои неял с дни.
И понеже в общи линии него насила нищо неможеш да го накараш да прави - гледам да го прилъжа най-често. Я с нещо което знам, че обича да яде, я като обещая нещо в замяна Embarassed

Embarassed

Прясна случка например от снощи. Прибира се от градина и решава че иска да яде солети. Казвам - ок, но искам преди това да си обуеш пантофтите, щото пода е студен.
Той казва - няма ! Аз казвам - ок, няма солети. И му ги взех. И от там почна голямата драма. Рев, рев, рев...Зарекох се да запазя самообладание. Седнах на спалнята със солети в ръка. Той ме обикаля и гледа да ги докопа . Аз не давам и спокойно казвам - пантофите. И така 15 минути. Накрая той съвсем истеряса. На мен ми писнаха ушите и станах. Казах му - излизам от спалнята и те затварям тук да ревеш на спокойствие. Солети няма засега. Ако решиш да дойдеш оттатък - чакам те със пантофите.
Остана вътре около 10 минути през които рева, трещя, блъска.
Накрая излезе...без пантофи.
Бях изтощена буквално. И като знам, че ако не изяде тия солети, няма да сложи троха в устата си изобщо цялата вечер - ги оставих на масата, така че да си ги вземе сам.
Това е.
А кажете ми как трябваше да постъпя ? да бъде твърда докрай и да не му ги дам. Обаче се сблъскам с проблема с неяденето му. Не че кашкавалените солети са нещо кой знае какво - но пак са нещо. А аз и на малко се радвам. Sad

Sad

Точно същата картинка.... с пантофите.... накрая побеснявам и й ги обувам аз... така е победила ТЯ. Друга историйка - с играчките.... Александра, прибирай конструктора!.... все едно не е чула. Така 3-4 пъти... Накрая побеснях, грабнах конструктора, който тя прибира в една количка за кукла. Започнах да го прибирам и да казвам "Ей сега ще го изхвърля в боклука и изобщо всяко нещо неприобрано когато съм казала ще го хвърлям...." Тя се разрева и се разкрещя "Прибирам, прибирам...". Аз я избутах, досъбрах конструктора и го скрих.... Казах й, че искам когато кажа да се събират играчките да го прави. Викам "Разбра ли ме?", а тя подсмърчайки "Да!". Сега понякога минава номера като ми прекипи скачам и почвам да събирам "за боклука" и тя скача веднага.... Оня ден баща й я плашеше, че ще изхвърли моливите в печката. Тя обаче не се впечатли, явно има значение с какъв рейтинг е в момента играчката Wink

Wink

Виж целия пост

P

# 32 13 окт. 2005, 11:37 ч.

Предварително се извинявам, ако някой по горе е написал същото или подобно, тъй като този съвет го прочетох в книга, ан е съм си го измислила сама Laughing

Laughing

.
Винаги поднасяйте това което искате по начин по който детето не може да отговори с не или няма. Например ако искате то да си ляга.Не му казвайте ,,ще си лягаш ли или хайде в леглото,, ,а му го поставете под формата на -КОя пижама искаш да си облечеш, червената или бялата?
Не знам дали работи, моя син е още мъничък, но пък си спомням че при племенниците ми се стигаше до затваряне в другата стая, при което те ритака по вратата, късаха , дърпаха и т.н., но за сметка на това сега са най послушните и прилежни ученички.Това последното като успокоение.Късмет и да са ни живи и здрави.

Виж целия пост

I

# 33 13 окт. 2005, 12:51 ч.

В хода на себеосъзнаването фазата на отрицанието е съвсем нормално явление, бих казала - задължително. Започва в различно време, след навършване на 2г., продължава различно в зависимост от темперамента на детето, средата и ред други фактори, но поне е временно!!! Въпросът е как да се държим и как да постъпваме в този период. Е, явно няма правило. Подходът към всяко дете е напълно различен. Например, номера с изхвърлянето на любима играчка, ако не я прибере, при Лора имаше ужасяващ ефект. Реших да го пробвам и уж изхвърлих любима играчка. Ефект - нула, все едно, че нищо не се е случило, спокойна и пак си знае нейното. През нощта, обаче, в 3,00часа, като се събужда /винаги спи дълбоко още от бебе и не се буди/ и като започва да реве и да пищи, като че ли я колим. Ужас! И няма успокояване, направо истеряса. Прегръщане, целуване, виж там нещо интересно и всичко останало - не действа. Пищи та се къса. Дадох й въпросната играчка, не издържах, хвърля я и продължава. 1час се дра, ама яко, накрая гушна въпросната играчка, изблъска ме и си легна. Явно е сънувала случката през деня. От тогава не смея да действам така. В повечето случаи предлагам избор или го обръщам на майтап. В екстрени ситуации бия, но ефекта е обратен и става по-лошо.
Мисля, че конкретен съвет не може да се даде. Май трябва търпение, индивидуален подход и свещичка в църквата - периодът да свърши по -скоро.

Виж целия пост

Владетел на силата

# 34 13 окт. 2005, 13:57 ч.

Цитат на: Iv в чт, 13 окт 2005, 12:51

В хода на себеосъзнаването фазата на отрицанието е съвсем нормално явление, бих казала - задължително. Започва в различно време, след навършване на 2г., продължава различно в зависимост от темперамента на детето, средата и ред други фактори, но поне е временно!!! Въпросът е как да се държим и как да постъпваме в този период. Е, явно няма правило. Подходът към всяко дете е напълно различен. Например, номера с изхвърлянето на любима играчка, ако не я прибере, при Лора имаше ужасяващ ефект. Реших да го пробвам и уж изхвърлих любима играчка. Ефект - нула, все едно, че нищо не се е случило, спокойна и пак си знае нейното. През нощта, обаче, в 3,00часа, като се събужда /винаги спи дълбоко още от бебе и не се буди/ и като започва да реве и да пищи, като че ли я колим. Ужас! И няма успокояване, направо истеряса. Прегръщане, целуване, виж там нещо интересно и всичко останало - не действа. Пищи та се къса. Дадох й въпросната играчка, не издържах, хвърля я и продължава. 1час се дра, ама яко, накрая гушна въпросната играчка, изблъска ме и си легна. Явно е сънувала случката през деня. От тогава не смея да действам така. В повечето случаи предлагам избор или го обръщам на майтап. В екстрени ситуации бия, но ефекта е обратен и става по-лошо.
Мисля, че конкретен съвет не може да се даде. Май трябва търпение, индивидуален подход и свещичка в църквата - периодът да свърши по -скоро.

Да ти кажа Александра явно също беше потресена от "изхвърлянето" на конструктора, защото през нощта бълнуваше и викаше "Мамо, строи къща.. конструктора...количка..." Embarassed

Embarassed

Rolling Eyes

накрая като й донесох конструктора тя миряса... обаче впоследствие като кажа, че ще хвърля картите примерно се засилва да ги прибира...явно й държи влага

Виж целия пост

B

# 35 13 окт. 2005, 14:08 ч.

така,така и аз" хвърлям" преди малко един пъзел"изхвърлих",ама диването найш кво рече:"Е ми ти другата седмица като идеш на работа,ще спечелиш за нов пъзел,по-голям и по-хубав този и беза това е бебешки"

Виж целия пост

# 36 13 окт. 2005, 14:24 ч.

ако веднъж нещо съм отказала, значи съм го отказала. и точка. ама да реве колкото си ще Naughty

Naughty

(а нашто диване не е истина колко е гръмогласно - буквално ми писват тъпанчетата).
не мога да допусна да ме работи по този начин и това е!
друг е въпросът, че отказвам ако наистина е наложително да откажа.
та това ми хрумна: не се кандардисвайте много-много. вместо да го караш да отива да се измие в банята, хващаш го за ръчичка и докато си говорите примерно, вече е в банята. на какво тогава ще ти вика няма?! примерно.

Виж целия пост

I

# 37 13 окт. 2005, 14:34 ч.

Всъщност много ме е яд, че рядко измислям друг начин да я накарам да свърши нещо освен чрез заплахи или подкупи. Може да нямам време или търпение, но незнам как да избягам от това :
Аз - Хайде да слагаме капки в нослето
Лора - няма, не икам !
Аз - Ааааа, тогава няма изненади!
Лора - Дай капките!
"Хвърлянето" е друг вариант на същото. Безсилни ли сме, Авторитетът ни ли е нищожен - май да.

Виж целия пост

Т

Тинкърбел

# 38 13 окт. 2005, 14:35 ч.

Това "няма" и при нас е същото. И е единственото, което ме изкарва от релси. Щото е целенасочено и провокативно. В момента нямам време, но със сигурност ще изчета внимателно всички мнения по темата.
Иначе при нас да си носи последствията не помага. Вчера стоя цяла вечер по потник и гащи, просто от инат, а в къщи си е студено. Обръщането на игра пък изобщо не помага, защото не разбира че съм сериозна и може по 20 пъти да си обува и събува дънките, само за да й се скарам на уж, да хукна да я гоня и т.н. За неща, които трябва да станат хич и не я чакам, грабвам я и със сила и принуда. Миенето на зъбите и обличането за ДГ са такива. Докато тя пищи й обяснявам, че е можело по по-приятния начин, но не ми е дала възможност.
Иначе непрекъснато й говоря за задълженията и че когато си играем-си играем, а когато нещо трябва да се свърши, то се върши. Говоря й как всеки си има задължения, разказвам й аз какви неща трябва да върша, които не са ми приятни. И все се надявам, че изведнъж ще й просветне за какво й пея.
Сега тук е мястото да си призная, че заради провокативно поведение съм я пошляпвала.

Виж целия пост

Владетел на силата

# 39 13 окт. 2005, 15:11 ч.

Цитат на: bimba в чт, 13 окт 2005, 14:08

така,така и аз" хвърлям" преди малко един пъзел"изхвърлих",ама диването найш кво рече:"Е ми ти другата седмица като идеш на работа,ще спечелиш за нов пъзел,по-голям и по-хубав този и беза това е бебешки"

Малееееее

Crazy

Виж целия пост

V

# 40 13 окт. 2005, 15:23 ч.

dodo_dodo, и моят син ми върти същите номера, нищо че е по-малък от Денис. При нас не винаги има "нама", понякога минаваме директно на тръшкане и викове (в стил "хуните идват"). Ако у дома има външни хора, куражът като че ли му идва и изпълненията са още по-живописни. Embarassed

Embarassed

Единственото спасение в този момент е да не го оставям да се налага, защото следващият път ще пробва с още по-голямо упорство. Правя се, че не ми пука (освен ако няма вероятност да се нарани) и че ми е все тая; друг вариант е да пробваш под формата на игра, с хитринка да го залъжеш и той сам да изяви желание да го направи (защото е интересно). Например, ако е с пантофи, краката му ще изглеждат по-големи (като на Супермен или Мики Маус, да речем)...
Успех!

Виж целия пост

Л

Потребител

# 41 13 окт. 2005, 15:31 ч.

Цитат на: Tinkerbell в чт, 13 окт 2005, 14:35

Сега тук е мястото да си призная, че заради провокативно поведение съм я пошляпвала.

Е, като ще се отваряме на признания - не си само ти Embarassed

Embarassed

Най-обичам като отговаря с: "И какво от това" или "Пет пари не давам" на сериозните ми заплахи.

Между другото през уикендите се разбираме много добре. Проблемите възникват основно през седмицата - обяснявам си го с това, че е преуморена от ДГ и, че там се старае да е "най-" и просто някъде трябва да избие.

Ив, веднъж изхвърлих спонтанно една фиба от седми етаж Embarassed

Embarassed

- после с Цветка търчахме заедно да я търсим - беше направо потресена какво съм направила.

Виж целия пост

I

# 42 13 окт. 2005, 15:37 ч.

Моят Мишо е на 3, и при нас има едно инатесто НЯМА, което няма равно на себе си. Пробвала съм да му кажа, че му се сърдя и че не му говоря, единствения ефект е, че ми каза и аз тогава ти се сърдя и не ти говоря и е способен 30 минути да ми се цупондри и криви. Значи това не работи. Ефекта с неприбирането на играчките и заплахата че ще ги дам на някого или изхвърля е, че започва да рита конкретното нещо или пък отключва вратата и го мята и казва, тогава и аз ще го хвърля и нека да си нямам еди какво си.
За яденето и ние имаме подобен проблем, не обича да яде и е истинска мъка понякога, а в градината лапа всичко сам и без да чака да го подканват, в къщи мама го мъчи с лъжицата, иначе не яде.
НО всичко обърнато на шега и със смях при нас проработва, ако влезем у дома и кажа с шеговит и преправен глас: Ей Мишеееее да не вземеш сега да си събуеш обувките и да си обуеш тези за в къщи??? Следва едно кикотене, падане и ставане от бързане да се преобуе и в същото време аз продължавам да се шегувам, примерно по темата, а той заинтересовано ме разпитва какво ще се случи, аз измислям някаква глупост и смешка и ТАКА РАБОТИ.
А за екстремни ситуации на улицата, в момента реагирам понякога и с лек шамар и вик, но после на спокойствие у дома обяснявам какво е сгрешил и как трябва да правят големите и най-добри батковци (при Мишо е много важен момента с подчертаването че вече е голяяяяяяям батко) и той се заслушва и после слуша и навън. Това се сещам аз.
Как се казва тази книга за която говорите много ми е интересно да я потърся.

Виж целия пост

Л

Потребител

# 43 13 окт. 2005, 15:42 ч.

Имам една книга - "ОТГОВОРЪТ Е НЕ" . Доста е полезна. Дадени са добри примири как да реагираш и какво да кажеш в дадена ситуация
Ето я: http://www.books.bg/book.php?ISBN=9546494003

Виж целия пост

I

# 44 13 окт. 2005, 16:03 ч.

Мерси Лекси! Ще си я купя май...

Виж целия пост

Препоръчани теми

Проблемен характер

1 128
12

Нашите деца от 1 до 6 години

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

1 550 032
3 647

Нашите деца от 1 до 6 години

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

13 842
140

Нашите деца от 1 до 6 години

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.