Няма !

  • 3 300
  • 71
# 30
Додо, аз имам същия проблем, само дето нервите ми не издържат и пердаша по дупето. При нас винаги се казва "нече" (не искам) или ако я карам да направи нещо си прави оглушки... абе все едно не съм в стаята и не говоря на нея. Майка ми попита дали ме поглежда през рамо нагло.... аз си помислих, че и на нея го е прилагала, но майка ми през смях каза, че й е познато отпреди около 30 г., когато на Александра майка й точно по същия начин й е пилила нервите.... След което ехидно натърти "Не го бий детето, да не си лоша майка като мен..." Shocked Embarassed Rolling Eyes #Crazy
Честно казано иска ми се да вярвам, че е период и ще отмине.... другото, колкото и досадно да звучи вече, ама откривам много прилики с майка ми, която също е Овен. На нея като й кажеш нещо първата й реакция е "НЕ", после като усмисли може да се съгласи, но в повечето случаи реагира така...
С интерес ще следя темата ти ако мога да намеря решение и аз...
Виж целия пост
# 31
всеки с проблемите си, Додо извинявай че не пиша точно по темата. Ще се поправя! Grinning

Нищо, нищо - пиши, интересно ми е.
Не съм я чела тази книжка, така че давай.
За храненето е ужас. Но вие знаете - аз съм писала за този проблем.
Хич няма да го впечатля ако му кажа - ми добре, ама после като огладнееш няма да ядеш.
Той ще е доволен дори, щото няма шанс да огладнее и сам да си поиска храна, а аз няма да го тормозя с настояване.
Ако не успея да го накарам или убедя по някакъв начин - ще си стои неял с дни.
И понеже в общи линии него насила нищо неможеш да го накараш да прави - гледам да го прилъжа най-често. Я с нещо което знам, че обича да яде, я като обещая нещо в замяна Embarassed
Прясна случка например от снощи. Прибира се от градина и решава че иска да яде солети. Казвам - ок, но искам преди това да си обуеш пантофтите, щото пода е студен.
Той казва - няма ! Аз казвам - ок, няма солети. И му ги взех. И от там почна голямата драма. Рев, рев, рев...Зарекох се да запазя самообладание. Седнах на спалнята със солети в ръка. Той ме обикаля и гледа да ги докопа . Аз не давам и спокойно казвам - пантофите. И така 15 минути. Накрая той съвсем истеряса. На мен ми писнаха ушите и станах. Казах му - излизам от спалнята и те затварям тук да ревеш на спокойствие. Солети няма засега. Ако решиш да дойдеш оттатък - чакам те със пантофите.
Остана вътре около 10 минути през които рева, трещя, блъска.
Накрая излезе...без пантофи.
Бях изтощена буквално. И като знам, че ако не изяде тия солети, няма да сложи троха в устата си изобщо цялата вечер - ги оставих на масата, така че да си ги вземе сам.
Това е.
А кажете ми как трябваше да постъпя ? да бъде твърда докрай и да не му ги дам. Обаче се сблъскам с проблема с неяденето му. Не че кашкавалените солети са нещо кой знае какво - но пак са нещо. А аз и на малко се радвам. Sad

Точно същата картинка.... с пантофите.... накрая побеснявам и й ги обувам аз... така е победила ТЯ. Друга историйка - с играчките.... Александра, прибирай конструктора!.... все едно не е чула. Така 3-4 пъти... Накрая побеснях, грабнах конструктора, който тя прибира в една количка за кукла. Започнах да го прибирам и да казвам "Ей сега ще го изхвърля в боклука и изобщо всяко нещо неприобрано когато съм казала ще го хвърлям...." Тя се разрева и се разкрещя "Прибирам, прибирам...". Аз я избутах, досъбрах конструктора и го скрих.... Казах й, че искам когато кажа да се събират играчките да го прави. Викам "Разбра ли ме?", а тя подсмърчайки "Да!". Сега понякога минава номера като ми прекипи скачам и почвам да събирам "за боклука" и тя скача веднага.... Оня ден баща й я плашеше, че ще изхвърли моливите в печката. Тя обаче не се впечатли, явно има значение с какъв рейтинг е в момента играчката  Wink
Виж целия пост
# 32
Предварително се извинявам, ако някой по горе е написал същото или подобно, тъй като този съвет го прочетох в книга, ан е съм си го измислила сама Laughing.
Винаги поднасяйте това което искате по начин по който детето не може да отговори с не или няма. Например ако искате то да си ляга.Не му казвайте  ,,ще си лягаш ли или хайде в леглото,, ,а му го поставете под формата на -КОя пижама искаш да си облечеш, червената или бялата?
Не знам дали работи, моя син е още мъничък, но пък си спомням че при племенниците ми се стигаше до затваряне в другата стая, при което те ритака по вратата, късаха , дърпаха и т.н., но за сметка на това сега са най послушните и прилежни ученички.Това последното като успокоение.Късмет и да са ни живи и здрави.
Виж целия пост
# 33
В хода на себеосъзнаването фазата на отрицанието е съвсем нормално явление, бих казала - задължително. Започва в различно време, след навършване на 2г., продължава различно в зависимост от темперамента на детето, средата и ред други фактори, но поне е временно!!! Въпросът е как да се държим и как да постъпваме в този период. Е, явно няма правило. Подходът към всяко дете е напълно различен. Например, номера с изхвърлянето на любима играчка, ако не я прибере, при Лора имаше ужасяващ ефект. Реших да го пробвам и уж изхвърлих любима играчка. Ефект - нула, все едно, че нищо не се е случило, спокойна и пак си знае нейното. През нощта, обаче, в 3,00часа, като се събужда /винаги спи дълбоко още от бебе и не се буди/ и като започва да реве и да пищи, като че ли я колим. Ужас! И няма успокояване, направо истеряса. Прегръщане, целуване, виж там нещо интересно и всичко останало - не действа. Пищи та се къса. Дадох й въпросната играчка, не издържах, хвърля я и продължава. 1час се дра, ама яко, накрая гушна въпросната играчка, изблъска ме и си легна. Явно е сънувала случката през деня. От тогава не смея да действам така. В повечето случаи предлагам избор или го обръщам на майтап. В екстрени ситуации бия, но ефекта е обратен и става по-лошо.
Мисля, че конкретен съвет не може да се даде. Май трябва търпение, индивидуален подход и свещичка в църквата - периодът да свърши по -скоро.
Виж целия пост
# 34
В хода на себеосъзнаването фазата на отрицанието е съвсем нормално явление, бих казала - задължително. Започва в различно време, след навършване на 2г., продължава различно в зависимост от темперамента на детето, средата и ред други фактори, но поне е временно!!! Въпросът е как да се държим и как да постъпваме в този период. Е, явно няма правило. Подходът към всяко дете е напълно различен. Например, номера с изхвърлянето на любима играчка, ако не я прибере, при Лора имаше ужасяващ ефект. Реших да го пробвам и уж изхвърлих любима играчка. Ефект - нула, все едно, че нищо не се е случило, спокойна и пак си знае нейното. През нощта, обаче, в 3,00часа, като се събужда /винаги спи дълбоко още от бебе и не се буди/ и като започва да реве и да пищи, като че ли я колим. Ужас! И няма успокояване, направо истеряса. Прегръщане, целуване, виж там нещо интересно и всичко останало - не действа. Пищи та се къса. Дадох й въпросната играчка, не издържах, хвърля я и продължава. 1час се дра, ама яко, накрая гушна въпросната играчка, изблъска ме и си легна. Явно е сънувала случката през деня. От тогава не смея да действам така. В повечето случаи предлагам избор или го обръщам на майтап. В екстрени ситуации бия, но ефекта е обратен и става по-лошо.
Мисля, че конкретен съвет не може да се даде. Май трябва търпение, индивидуален подход и свещичка в църквата - периодът да свърши по -скоро.

Да ти кажа Александра явно също беше потресена от "изхвърлянето" на конструктора, защото през нощта бълнуваше и викаше "Мамо, строи къща.. конструктора...количка..."  Embarassed Rolling Eyes накрая като й донесох конструктора тя миряса... обаче впоследствие като кажа, че ще хвърля картите примерно се засилва да ги прибира...явно й държи влага
Виж целия пост
# 35
така,така и аз" хвърлям" преди малко един пъзел"изхвърлих",ама диването найш кво рече:"Е ми ти другата седмица като идеш на работа,ще спечелиш за нов пъзел,по-голям и по-хубав този и беза това е бебешки"
Виж целия пост
# 36
ако веднъж нещо съм отказала, значи съм го отказала. и точка. ама да реве колкото си ще Naughty (а нашто диване не е истина колко е гръмогласно - буквално ми писват тъпанчетата).
не мога да допусна да ме работи по този начин и това е!
друг е въпросът, че отказвам ако наистина е наложително да откажа.
та това ми хрумна: не се кандардисвайте много-много. вместо да го караш да отива да се измие в банята, хващаш го за ръчичка и докато си говорите примерно, вече е в банята. на какво тогава ще ти вика няма?! примерно.
Виж целия пост
# 37
Всъщност много ме е яд, че рядко измислям друг начин да я накарам да свърши нещо освен чрез заплахи или подкупи. Може да нямам време или търпение, но незнам как да избягам от това :
Аз - Хайде да слагаме капки в нослето
Лора - няма, не икам  !
Аз - Ааааа, тогава няма изненади!
Лора - Дай капките!
"Хвърлянето" е друг вариант на същото. Безсилни ли сме, Авторитетът ни ли е нищожен - май да.
Виж целия пост
# 38
Това "няма" и при нас е същото. И е единственото, което ме изкарва от релси. Щото е целенасочено и провокативно. В момента нямам време, но със сигурност ще изчета внимателно всички мнения по темата.
Иначе при нас да си носи последствията не помага. Вчера стоя цяла вечер по потник и гащи, просто от инат, а в къщи си е студено. Обръщането на игра пък изобщо не помага, защото не разбира че съм сериозна и може по 20 пъти да си обува и събува дънките, само за да й се скарам на уж, да хукна да я гоня и т.н. За неща, които трябва да станат хич и не я чакам, грабвам я и със сила и принуда. Миенето на зъбите и обличането за ДГ са такива. Докато тя пищи й обяснявам, че е можело по по-приятния начин, но не ми е дала възможност.
Иначе непрекъснато й говоря за задълженията и че когато си играем-си играем, а когато нещо трябва да се свърши, то се върши. Говоря й как всеки си има задължения, разказвам й аз какви неща трябва да върша, които не са ми приятни. И все се надявам, че изведнъж ще й просветне за какво й пея.
Сега тук е мястото да си призная, че заради провокативно поведение съм я пошляпвала.
Виж целия пост
# 39
така,така и аз" хвърлям" преди малко един пъзел"изхвърлих",ама диването найш кво рече:"Е ми ти другата седмица като идеш на работа,ще спечелиш за нов пъзел,по-голям и по-хубав този и беза това е бебешки"

Малееееее    Crazy
Виж целия пост
# 40
dodo_dodo, и моят син ми върти същите номера, нищо че е по-малък от Денис. При нас не винаги има "нама", понякога минаваме директно на тръшкане и викове (в стил "хуните идват"). Ако у дома има външни хора, куражът като че ли му идва и изпълненията са още по-живописни.  Embarassed Единственото спасение в този момент е да не го оставям да се налага, защото следващият път ще пробва с още по-голямо упорство. Правя се, че не ми пука (освен ако няма вероятност да се нарани) и че ми е все тая; друг вариант е да пробваш под формата на игра, с хитринка да го залъжеш и той сам да изяви желание да го направи (защото е интересно). Например, ако е с пантофи, краката му ще изглеждат по-големи (като на Супермен или Мики Маус, да речем)...
Успех!
Виж целия пост
# 41
Сега тук е мястото да си призная, че заради провокативно поведение съм я пошляпвала.
Е, като ще се отваряме на признания - не си само ти Embarassed
Най-обичам като отговаря с: "И какво от това" или "Пет пари не давам" на сериозните ми заплахи.

Между другото през уикендите се разбираме много добре. Проблемите  възникват основно през седмицата - обяснявам си го с това, че е преуморена от ДГ и, че там се старае да е "най-" и просто някъде трябва да избие.

Ив, веднъж изхвърлих спонтанно една фиба от седми етаж Embarassed - после с Цветка търчахме заедно да я търсим - беше направо потресена какво съм направила.
Виж целия пост
# 42
Моят Мишо е на 3, и при нас има едно инатесто НЯМА, което няма равно на себе си. Пробвала съм да му кажа, че му се сърдя и че не му говоря, единствения ефект е, че ми каза и аз тогава ти се сърдя и не ти говоря и е способен 30 минути да ми се цупондри и криви. Значи това не работи. Ефекта с неприбирането на играчките и заплахата че ще ги дам на някого или изхвърля е, че започва да рита конкретното нещо или пък отключва вратата и го мята и казва, тогава и аз ще го хвърля и нека да си нямам еди какво си.
За яденето и ние имаме подобен проблем, не обича да яде и е истинска мъка понякога, а в градината лапа всичко сам и без да чака да го подканват, в къщи мама го мъчи с лъжицата, иначе не яде.
НО всичко обърнато на шега и със смях при нас проработва, ако влезем у дома и кажа с шеговит и преправен глас: Ей Мишеееее да не вземеш сега да си събуеш обувките и да си обуеш тези за в къщи??? Следва едно кикотене, падане и ставане от бързане да се преобуе и в същото време аз продължавам да се шегувам, примерно по темата, а той заинтересовано ме разпитва какво ще се случи, аз измислям някаква глупост и смешка и ТАКА РАБОТИ.
А за екстремни ситуации на улицата, в момента реагирам понякога и с лек шамар и вик, но после на спокойствие у дома обяснявам какво е сгрешил и как трябва да правят големите и най-добри батковци (при Мишо е много важен момента с подчертаването че вече  е голяяяяяяям батко) и той се заслушва и после слуша и навън. Това се сещам аз.
Как се казва тази книга за която говорите много ми е интересно да я потърся.
Виж целия пост
# 43
Имам една книга - "ОТГОВОРЪТ Е НЕ" . Доста е полезна. Дадени са добри примири как да реагираш и какво да кажеш в дадена ситуация
Ето я: http://www.books.bg/book.php?ISBN=9546494003
Виж целия пост
# 44
Мерси Лекси! Ще си я купя май...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия