Дали защото беше болен и две седмици не ходи на градина или е постоянна тенденция занапред - не зная. Но искрено се надявам да е първото / макар и да се съмнявам/.
Та в какво се състои проблема, въпреки, че едва ли има нужда от пояснения. 90 процента на нещата, които поискам от Денис ми отговаря с - няма. Твърдо, ясно и категорично. От там се започват повторенията от моя страна, които ескалират в молби, увещания, минават през заплахи и обикновено свършват или с изкрейзването ми под формата на крясъци и бяс или с вдигане на ръце. Но при всички случаи - безусловна моя капитулация.
Другия момент е да се прави на глух. Пак същия сценарии.
Искам да помоля мами с опит в тази насока да споделят начини и пътища за преодоляване или поне някакъв удачен подход, който да прилагам. Защото в едно се убедих - детето ми се налага, а аз не успявам да се справя.
Което е доста плашещо начало, тъй като съм убедена / въпреки плахите надежди изразени в началото/, че това е именно началото на един дълъг път, които ни предстои да извървим от сега нататък с него. Или казано иначе може би поредния етап от изпитания.