Събирам забравени жестове (леко носталгична) - V

  • 33 452
  • 753
# 165
Добро утро!
Фейското царство е болно у дома и сме си тук на топло, съвсем по женски.
Спомних си как мама ме лекуваше с нейните илачи.
Особено мразих компреса с ракия на врата и намазаните с мас и сол гърди, а върху тях лист от вестник.  Sick

Олди, жив и здрав да е рожденникът ти!
Ама и твоят шарж е страхотен и ти пасна идеално!
ria, благодаря ти! Надявам се, че не съм ти създала много работа. Embarassed
Пропускът открих вчера като тръгнах да търся нещо из старите теми.
Виж целия пост
# 166
...
Давайте идеи старовремски за отмахване на 10 кила.
Утринната гимнастика я направих току-що.


Няма такива, Дедо! Едно време хорат не са се притеснявали, ако се "пооправят". Пробвай с малко пост, зехтин, и повече лапад и коприва.

Един трънчанин все си ходел в града на лекар, лекарка по-точно. Веднъж годишно, не помня по какъв проблем. И така, идва за пореден път, а докторицата през годината понапълняла, ама стабилно, и той влиза в кабинета, ококорва се и веднага и прави комплимент:
" Ей, докторке, ама ти така си...възмъжала, браво" .

Виж целия пост
# 167
Като отворихте темата за килограми-моята баба имаше една приказка-"Мъж, дето няма сто оки, мъж ли е?"
И още една ситуация от преди години, като за темата. Отиваме с мъжо на гости на имен ден в селото на кума ни. Родителите му го познават от дете, двамата са съученици от Морското. Та, посреща ни майка му на кумеца и се възрадва на поналелия ми се съпруг.
"Е, мойто момче как си се поправил, мъж си станал"
Виж целия пост
# 168
Аз пък като малък съм бих пухкав, сега малко тангирам на другата посока и някой от моите близки по този повод все ме оправдаваха, ако някой ми направи забележка, с думите: Слаб, слаб, ама ат дебел виждали ли сте?
Олди, да ти е жив и здрав Ата и все на ръце да те носи! И аз като Дедо само от бонбонките ще си взема!  Laughing
Виж целия пост
# 169
Олди, да ти е живо и здраво момчето  Hug И много, много години да ти е радост и опора!   bouquet
За килограмите- в рода на майка ми всички са едри хора /вуйчовците и са все мЪже към 1,90 и със съответстващи килограми, като по обясними причина на единия прякора беше Аршина  Mr. Green/. От другия род са къде 1.80, ама с едни широки раменища- дето казва мъжа ми /родом е от  дъгейско/- е, това е баш добруджанин.
Та за какво ми беше приказката- заженил се вуйчо ми, а бъдещата вуйна- мъничка, дребничка и слабичка. Поогледал я дядо ми от тук от там и казал: "Булка, в тоя род слаби хора няма. Ще видиш, че и тебе ще те  пооправим"  Mr. Green Така де, няма да петни рода.  Crazy  И наистина- вуйната след второто раждане може на ръст да не порасна, но на широчина взе да се вписва в нормите на дядо ми  Laughing
Виж целия пост
# 170
Като отворихте темата за килограми-моята баба имаше една приказка-"Мъж, дето няма сто оки, мъж ли е?"
Като в Преди да се родя и след това. Бяха занесли едни гащи на бъдещата булка, да види за какво става въпрос. Женихът не можел да отиде, защото трябвало някой да пасе овцете. Пък гащите бири ушити бая по-големи, да не му умалеят. Родата на булката я навивали с думите - Земи го ма, тез гащи мъж ги носи.
Виж целия пост
# 171
Хехе, Вълк, как ми припомни, че отдавна не съм си "прехвъляла" Ивайло Петров...Когато четях "Преди да се родя...и след това"  за първи път, бях някъде девети-десети клас. "Готвех" се за олимпиада по математика( така казах на мама, за да изклинча от някаква работа), обаче щом майка ми излезе от стаята-награбих книгата и се започна едно кикотене...По някое време мама си показва само главата на вратата и изстрелва: "Тези задачи много смешни нещо, по наше време математиката ни караше на рев, не на смях!"
 Като говорите за 100 оки мъж...аз пък да ви кажа как в Банско си избират невеста. Сутрин, като тръгне за къра мъжа, плесва момата по задницата.Ако вечерта, като се прибере, месата и още се тресат- значи я бива.
Виж целия пост
# 172
Имали са стандарти хората едно време. Сега от пластове грим, изкуствени коси и силикон в бюста и устните не можеш да  разбереш какво е било в оригинал...
Виж целия пост
# 173
Бел Фльор, ник-ът ти винаги ми напомня един сорт ябълки, дето татко все ми носеше от овощната градина, щом започнеше беритбата.
 А и самият Ивайло Петров казва някъде( не си спомням вече в романа или в някой разказ), че едно време, за да видиш дупе, трябвало да отместиш гащите, а сега за да видиш гащите трябва да разгърнеш дупето...О, времена, о нрави...
Виж целия пост
# 174
А, не знаех,че има такъв сорт ябълки. Дъщерята ми го изтропоса този ник, франкофонка е. Не бяха ли Златна превъзходна сорта?
Виж целия пост
# 175
... "Готвех" се за олимпиада по математика( така казах на мама, за да изклинча от някаква работа), обаче щом майка ми излезе от стаята-награбих книгата и се започна едно кикотене..ю

Сети ме за олимпиадите. Бяха хем гордост, хем тегоба. Май и на учителите им искаха да осигурят участници, че все ни караха да идем. Веднъж ме впрегнаха да ида на олимпиада по литература. Олеле! На няколко пъти беше умирала баба ми, и трябваше да измисля нещо оригинално...На уречения ден се явих на олимпиада с бинтована дясна ръка "Срязах се като отварях сутринта компот" рекох на слисаната учителка Какъв компот рано сутрин, тогава не се закусваха плодове, ама на това измислих Wink. една седмица ходих бинтован в училище, че да поддържам тезата си.

Какво е миналото без детски хитрини?

Него ден отидох в най-разнебитеното кино в града да гледам един индийски филм - "Любовна история". Смешки, песни. Седалките дървени, и скърцат, и тряскат. Пълно с млади роми, държат в ръце касетофони и записват песните, че много пееха в тия индийските филми. И си шъткат и се кълнат, ако някой мръдне на стола, други припяват... Какъв ли саунд са докарали, а, unplugged. Laughing

Брей, колко се ревеше по индийските филми.
Виж целия пост
# 176
Единствената  филмова прожекция, на която  ходихме цялото семейство /мама, татко, брат ми и аз/ беше на "Слонът моят приятел". Нищо не помня, ама явно за времето си е било голямо нещо- целия салон претъпкан,  не се диша... а аз фъсток, седнал на първия ред... ще  ме сгазят слоновете Mr. Green
Сега  да ме вържат с въже, няма да ида на индийски филма, ама тогава...
Виж целия пост
# 177
Аслан, билим биляазер.
Виж целия пост
# 178
Какво, какво? Имам предвид: "Аслан, билим биляазер"
Виж целия пост
# 179
И аз имам спомен от такова масово мероприятеи, дори не съм сигурна, че филма е същия.
Някой знае ли кино "Родина" -беше голямо, с балкон. Зимно време, цялата фамилия сме на някакъв нашумял филм. Преди Нова Година е, на площад "Баба Ганк" има базар, купиха ни по една играчка за елха. Моята беше снежен човек, стъклен,  целия обсипан с някакви лъщящи нещица. Завиха го в прословутата амбалажна хартия. През цялата прожекция го държах в ръка, от филма нищо не помня, нямах търпение да се прибера и да го сложа на елхата. До скоро стоеше в кутиите с коледни украси, но децата вече не го слагат-бил счупен носа му, лъскавите нещица тук-там са поопадали. Та си е един тъжен,счупен спомен от детството. Но си го пазя.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия