Събирам забравени жестове (леко носталгична) - V

                     Venetta ,  http://www.vbox7.com/play:c9b4f42b&start=3

А така, я ги сложи на място!

Разсад може да работи, да пикира може, акъл може да дава.
Чакай за коремните мускули:
От ония дни ми се наложи да ида на летището в София из сградите, в някаква зона с граничен контрол. Ще ни претърсват граничари. Аз съм стар граничар, заставаджия и чакам колеги, и то като влезе една граничарка -  кинозвезда, едни крака, една ризка, стегнато, хубава....зачаках претърсването, старателно глътнал корем. От това гълтане ми се схвана врат по едно време, а мацката писа в едни хартии нещо, огледа ме без ентусиазъм и не ме претърси .
Неносталгично:
Вижте как добре са се развили гранични войски, по мое време само вмирисани момчурляци имаше. Ехаа, ако готвех на един два взвода граничарки. Закуска пшеничен зародиш, обяд - моркови и лимони със препечен хляб, за вечеря пилешко колкото кибрит. А тия мойте..един бидон мас от 150 литра за три месеца свършваше.

Ели, за посрещане се прави кокоша супа, с фиде. Да възстанови силиците. Баницата по-после.

Марииии, може ли едно Благодаря и от Българската част на Хубавият Син Дунав- повярвай, така си го усилих Валса, отворих широко прозореца на Кухнята и с широки гърди поех от Дунавския вятър, мириса на вода и риба, и далече, далече, зад завоя на Реката/додето погледа ми стигна/ сякаш долових шепота на напъпващите тополи, песента на "чичопейчетата", златната диря на слънцето и един......... много самотен шлеп/напомнящ за отминаващата зима/
С една дума, стана ми страхотно въздушно със Щраус и великолепният му Валс.  

                 Може,може
              И всички вас -Дунавски души- исках да поздравя , 
              но ми се скапа клавиатурата на глупавия сл.комп. 
               та само това успях да напиша .
                 Сега вече се чувствайте официално поканени на валс   
             

Бабче,Мари 66- раз,два,три...раз,два,три...валсувам с вас
 минаваха шлепове с огромни дървесни трупи.И три руски кораби -пътнически акустираха.Можеше да се повозиш луксозно по Дунава, да си купиш шоколадови бонбони "Каракум",матрешки,шалове с разписани цветя,черни дървени лъжици,парфюм "Белая сирень".Чели ли сте Борис Крумов,за Райко Морякът?
Куркума-мекици ли пържехте в кухнята с тая мас?
Кой вардеше границата с Румъния?Имало ли е граничари с кучета?
Помня,че не биваше да плуваме по-навътре от средата на реката,че румънците стреляха.
Ели-а десертът какъв ще е?

"Дунав, Дунав-бели Дунав, Дунав -българска река", малеее май съм пристрастрастена, ама немога без таз река, Господи/Голямото момче предложи преди време да купуваме къща на село, с дворче-той го дава земеделец - аз не, Може викам, ама селото да е покрай реката, у вътрешността - задуших се. Иначе както предложи и Венетка, спомените са си спомени, може и не наши и не от България, но за мене това си е Райско кътче/хубаво, хубаво ама тука най/.
     Имаме си ги много/ама по-малко/-най-отпред пак си ми е Реката- Унгария-Будапеща/красиво-даже бляскаво красиво/, Словакия-Братислава/а там пък две години от детството ми-дворци, гори и пак Дунав-великата река/-за Румъния-то всеки ден си ми е пред очите-ама много равно там-ужассс/е красиво/-ама Българският Дунав е Приказен-никъде не съм виждала такъв пурпурен изгрев/зад завоя/, никъде няма такъв златен залез, който като го погледнеш можеш да тръгнеш през реката без да се замислиш, че това е просто вода-този залез е като медена пътека, на която всеки иска да стъпи и да няма край,просто гледаш залеза и пред тебе диша Живота.

Десерта той ще го донесе- хубави шоколади 
Иначе знам, че ще го зарадва домашно приготвени тулумбички. Като казах шоколад каква луда радост беше като донесе кака Силви стюардесата тоблерончета..
Дунавке, айде аз да обещая да ти покажа морски залез от най-хубавото място, а ти на мен-дунавски. Че май не съм виждала..а така ми се прииска с тези живи описания.

Уф,от вчера таз модерна техника/компа/ ме направи  , тука има ... тука нема, ту включи, ту изключи.....а май предпочитам вече старата пишеща машина и  стария телефон  .
        Еличка, в търсене съм на най-хубавият залез над Дунава/макар, че имам малки проблеми с показването/.......Не, скъпа, не отричам залеза над Морето,/оправям поста/ той е като Нестинарска жарава - горещ и омайващ/нашият на Дунава/ е като Медена пита-сладък. И защото винаги съм обичала Морето нощем, винаги то ми е приличало на  сребърна монета хвърлена в Мастило, искряща, звънтяща с неповторимият аромат на водорасли, на успокоеното след забързаният и задъхващ дневен бяг Море. Вълните сякаш, заспиват загледани в Лунният път. /С една дума-друга с такава неповторима красота даже и в най-незабелижимото, като България няма./

Вес, маста си беше за готвене, готви се по рецептурник по БДС, един червен с 1500 страници, и там всички манджи са с мас. Става си, вкусно е. Мекици - не, виж, ако имаше граничарки, може би. 

Граничарското куче си е част от митовете от това време. Казва се Балкан, или Вихър, и е ловило много лоши хора. А граничарите го обичат като братче.
Почти е вярно, кучетата бяха безуречно обучени, едри и силни, можеха да уловят и задържат човек, изпълняваха команди само с жест. Инак са си ходещи бълхарници, които обожават най-вече готвача. Във ведомостта му за хранене си се водят и те - по половин кило месо и разни фуражи на ден.
Тия думи; оклад, разкладка, вещево доволствие, ведомост ми лъхат на складова книга, малко мухъл и мастило. Внушават ред, но и предопределеност.

Marie_66  , благодаря ти за Johann Strauss - The Blue Danube. Много го обичам и с него ми напомни за първото ми посещение на бал, на най-хубавия линцерски бал "Gala-Nacht des Sports".
Също благодаря и на Aистенок    за линка, в който намерих и тази балада и с нея се върнах отново в родния ми град и ми се прииска да се поразходя из стария град, по главната, изобщо да го обиколя за кой ли път, да поседя на някоя пейка в градската градина, да ида да видя отново фонтаните, да отскоча и до гребната база, на Лаута, на Альоша.... ех колко много места ми се иска да видя отново. Дано тази година да успея да си дойда и да се насладя отново на родния ми град.
Дунавска баба  , ето нещо специално за теб. Ей така като се взираш по Дунава, така както погледа ти се простира до завоя, затвори си очите и виж как изглежда Дунава минавайки през Линц.

http://media.snimka.bg/5831/017917639.jpg   http://media.snimka.bg/5831/017917659.jpg  http://media.snimka.bg/5831/017917667.jpg   http://media.snimka.bg/5831/017917670.jpg   http://media.snimka.bg/5831/017917674.jpg

Снимките са стари, от преди две години, но като се прибера в сряда ще ти направя нови ако желаеш. Сигурно ти прави впечатление колко по-тясна и малка е реката отколкото при вас там.

Нотар  , ами те къщите на са чак толкова самотни. Това са преди всичко стари къщи, които се намират на най-много километър от селцата, даже често и по-наблизо и всичко си имат. Ток, вода, канализация, телефон, кабел, Интернет връзка. Доколкото знам връзките минават на 80 cм под земята, така че нищо не им липсва.

Веселчето  , то да ти дам линк, но аз нямам нито рокля, нито пола с волани. Затова ще се въздържа да ти дам линк, че ще взема да те разочаровам с моите преди всичко прави или с плохи поли, че на това отгоре и до коляното. Направо ще го приемеш като нахалство такова облекло, вместо дългата богата кайзерска рокля на волани .

Куркума, само да вметна , че граничното куче не е мит.
Има, има- мъжки немски овчарки, женските ги "бракуват"-- луди глави са... неуправлеми.
Има си зачислен ветеринарен доктор и на порциона може да им завиди и офицер.

Ти май само граничарките забелязваш
Добро утро.

Ох , като ви чета и гледам снимки, ми остава успоковнието , че не остана до Великден! А тогава и аз съм на Дунав
На Паметниците.
А организират ли още преплуване на реката?
Това си беше голямо шоуу
Хубав ви ден!

Ех, пак сте на любимата ми Дунавска тема. Честна дума, довечера- от дом. комп. ще ви кача снимки от залези над Дунава, погрезднати от моята тераса. М--м-м, приказни са. /аз съм кьопав фотограф, не ми забелязвайте качеството/. При нас изгревите не са Дунавски... ако не ме лъже паметта при Свищов реката правеше някакъв завой... та я имат и тази екстра /бабе   /.
При нас все още има Празник на реката, но истинско преплуване - от българския до рмънския бряг- няма. Плуват момчетата и момичетата от един от близките български острови до кея на пристанището.


А аз през почивните дни не стигнах до гората, както се канех. В неделята затръшнах вратата на офиса /аман от съботно- неделно бачкане  / и отидох на рок концерт в Русе 
Е-е-ех, младост...
Половината в публиката бяха наполовина на моите години, някои- на третина  , ама ми беше хубаво-о-о-о.
Намигване от миналото- вървим- група от десетина момчета и момичета. Всичките дългокоси, всичките с дънки и тениски, кубинки- нищо, че е 40*... Отминаваме две бабета, които възмутено коментират момчетата в групата "Въй, видя ли ги!?  С тия дългите коси- туй момчета ли са? Какви мъже ще стане от тях!"
Вярвайте ми- стана мъже от тях. И от онова време са едни от най- стойностните мми приятелства 
Та пак по темата- вече разговор между баба ми и майка мпреди 20- тина години по мой адрес . Баба "Кой я знае и тя какъв мъж ще вземе- брадат и мустакат /хич не ги обичаше, милата, брадатите и мустакатите/" А майка ми- А, за брадат и мустакат- не зная, ам с дълга коса- сигурно  Така де 

                  Добър ден! Дано е спокоен и успешен ! 
                 Че мен ме завъртя въртележката от сутринта 
               А сега чакам от вас снимки - изгреви и залези 
                Това са най-красивите за мен часове от деня .
             Обожавам да гледам слънцето в тези моменти 
             Вчера колега донесе детския си албум - края на 70-те години в Женева.
                Пионерската организация - около десетина деца - с червените връзки
                 и знамената .
              И разликата - момчетата с дълги коси / спомняте ли си изискванията тук?/.
               Момичетата - с разпуснати дълги коси / няма плитки или опашки/
                 Бели ризки или блузки ,червени връзки и  дънки   
                 Нас ни връщаха от вратата за такива " своеволия" и "неприличен вид"

Облачно е, с леки облаци са най-хубавите изгреви и залези. Ако се червени облаците по залез, утрото е ветровито, съм чувал.

И аз това пиша, Aнн@,  имаше си кучета, разбира се, много си ги гледахме, и за порциона се грижехме, казвам, че бяха част от романтичната представа. А всяка романтика си е и малко фикция , та за туй така неточно се изразих. Женските - макар и рядко- се ползваха за стражеви, а младите мъжки -  за следови. В Берковица май ги обучаваха. Имаха си имена - с/к Бък, демек служебно куче Бък.
Хубаво е да се работи с животинки, убеден съм в това, особено след опита ми в работата с хора...

Имаше едни села, вършеха си работа със служебни животни, държавни. Помня един кметски кон, "държавниот" му викаха и чифт волове за инфраструктурни дейности - теглеха паднали дървета от реката.

Дядо ми се възмущаваше най-вече на късите панталони , които носят мъже. Срамно и недостойно, според него.
По-после, като се появиха мобилни телефони ме попита: Абе какви са тия, дека одат с йедни откАчени телефонйе по чаршиюту, па зяят юз них? Телефоните му ясни, ама на хората какъв им е случая.
Голям образ беше, лека му пръст.