Ох, и мен ме влудяват тези, които предпочитат да се отпуснат на течениято, пък дори и то да ги отведе на няколко метра под земята. Даже поредпочитат това да им се случи, защото - видите ли?! - така ще им свършат проблемите. Наистина ми писна от такива хора. Свекърва ми по цял ден това приказва - дори и пред децата! Вярно, тя не е на 33 г., ама пък и не е престаряла - на 74 г. е! Е, има си болести, ама то на нейната възраст кой няма? То ние ги подредихме едни, та що остава за родителите ни! Ама баба ми на 85 г. се държеше като младо момиче - сутрин става, измива се и си прави прическа. Живееше съвсем сама (дядо ми е починал още докато баща ми е бил студент). Не можеше да излиза, защото коленете й бяха много зле и трудно се придвижваше - трябваше да дойде някой да я изведе. И тя си намери решение - канеше непрекъснато гости в къщи. Нямаше с какво кой знае колко да ги почерпи, ама те и не идваха за това. Идваха заради духа й - да почерпят сили и настроение от нея. Тя пееше, разказваше истории, клюкарстваше по малко за лицата от телевизията или за някои общи познати - и на всеки имаше какво да каже. По едно време тя гледаше Гого през летните ваканции - аз го водех сутрин при нея и с и го прибирах вечер. Двамата се забавляваха страхотно. А знаете ли как ни посрещаше сутрин в 7.30 на вратата? С рокля (не домашна дреха или пеньоар!), с прическа и с червило. И казваше: той е малък мъж, а една жена НИКОГА не трябва да се показва небрежно облечена пред мъж - пък бил той и собственият й син, внук, брат и т.н! Много мъдрости казваше тя, но си отиде много бъзро и неочаквано от този свят.
И се чудя на тези хора, които доброволно се предават, дори не се опитват да се борят - ако не за себе си, поне за децата си. Винаги има за какво да се живее. Винаги! Каквото и да е стоварил животът върху нас, той ни е единствен и ние трябва да го изживеем - такъв, какъвто си го направим сами.
И на мен ми се живее!
И не знам какво става с този свят, но съм твърдо решена да не позволя моето семейство и близките ми да се предадат.
И виждам, че тук сме се събрали все такива жени - ИдИномислещи.
И ми олеква, когато видя, че не съм единствена.
Радвам се, че ви имам, виртуални приятелки мои!
Виж целия пост
И се чудя на тези хора, които доброволно се предават, дори не се опитват да се борят - ако не за себе си, поне за децата си. Винаги има за какво да се живее. Винаги! Каквото и да е стоварил животът върху нас, той ни е единствен и ние трябва да го изживеем - такъв, какъвто си го направим сами.
И на мен ми се живее!
И не знам какво става с този свят, но съм твърдо решена да не позволя моето семейство и близките ми да се предадат.
И виждам, че тук сме се събрали все такива жени - ИдИномислещи.
И ми олеква, когато видя, че не съм единствена.
Радвам се, че ви имам, виртуални приятелки мои!
обаче един зъб дето цял месец го лекуваме и щифт му сложихме и не ме е болял и проблеми не е правил... снощи се отлепи щифта - и сма пак в самото начало. Незнам какво ми става. Така не съм страдала от зъби никога. Даже проблеми не съм имала като цяло... Но сега - Всичко се руши, не държи и ми е голям проблем 
Еми друга не мога да бъда в този шибан живот мамка мууууууу.....
пожелавам ви бързо оправяне на зъбите!