Пролет наближава-тестче с две чертички да изгрява.!!!!!еп.15

  • 17 870
  • 738
# 495
Редактирам се след около сто часа, защото попаднах на нещо което ме изуми. Споделям тема. Искаше ми се да напиша нещо смислено в нея, но не успях да намеря подходящите думи. Оглупях. Какво е това?

Чиста следродилна депресия в доста тежка форма... За жалост и аз минах през това!  Sad Не прочетох цялата тема, леко нямах сили... Но писах на момичето на лични.

И за мен това е следродилна депресия. И аз минах през такава за няколко дни, но много по-лека.
Виж целия пост
# 496
Редактирам се след около сто часа, защото попаднах на нещо което ме изуми. Споделям тема. Искаше ми се да напиша нещо смислено в нея, но не успях да намеря подходящите думи. Оглупях. Какво е това?

Чиста следродилна депресия в доста тежка форма... За жалост и аз минах през това!  Sad Не прочетох цялата тема, леко нямах сили... Но писах на момичето на лични.
Не ми се е случвало подобно нещо.И двата пъти просто нямах време от грижите по детето.Принципно,когато нещата ми натежават се стягам и продължавам.
Виж целия пост
# 497
polito_84  Hug всички ти влизаме в положение и като се замисля, около мен повечето приятели са в това положение. Криза , нямаме време за развлечение и да се поглезим, но аз твърдо съм решила, че това няма да ме спре да имам бебче. Макар в момента да сме на прага на оцеляването, го правя с цел да ни е по-добре като се появи бебчо. Може да се каже , че инвестирам в бъдещото за сметка на настоящето ама здраве да е.
ninanb и аз се надявам тия дни да ме споходи подобна изненада  Blush. пазим се за след 3-4 дни когато сме решили да действаме всеки ден  Laughing
Виж целия пост
# 498
Привет  Grinning.

Визи, момичето то онази тема просто страда от следродилна депресия. Дано се обърне към специалист и близките да й помогнат адекватно. Ще се оправи и ще се чуди как са й хрумвали такива неща.

Поли, нормално е да имаш такива моменти, колкото и голям оптимист да си. Трябва ти презареждане  Grinning. И при нас нещата са като при вас. Ама няма да се даваме! Шъ сЪ УпраЙм, нали Wink?

Аника, страхотна емоция е била с този филм. Много обичам интересните и нестандартни преживявания.

Лиана, стискам палци да се похвалиш.

Ети, до колкото ти е възможно не го мисли предварително. Нищо не можеш да направиш освен да чакаш. Аз ще ти стискам силно палци и ембриончето ще се дели като по учебник   Hug.

Барборанка, няма да се плашиш. Виждаш колко майки има с Хашимото, а и с други проблеми. И при теб ще стане, поне проблема е открит. В Здравния форум има тема на страдащите от Хашимото, може да намериш полезна информация. Като се замисля тази диагноза много често я поставят  newsm78.  
Виж целия пост
# 499
Редактирам се след около сто часа, защото попаднах на нещо което ме изуми. Споделям тема. Искаше ми се да напиша нещо смислено в нея, но не успях да намеря подходящите думи. Оглупях. Какво е това?

Чиста следродилна депресия в доста тежка форма... За жалост и аз минах през това!  Sad Не прочетох цялата тема, леко нямах сили... Но писах на момичето на лични.
Не ми се е случвало подобно нещо.И двата пъти просто нямах време от грижите по детето.Принципно,когато нещата ми натежават се стягам и продължавам.

За жалост е по-сложно отколкото изглежда. Факторите, които водят до депресията са доста повече от това дали ти тежат грижите за детето... На мен никога не са ми тежали, но ми се случиха други неща, които ми разказаха играта... А не съм човек, който лесно се поддава и предава, напротив... Никой не е застрахован за съжаление! Всеки си има една граница, след която се пречупва...
Виж целия пост
# 500
Данили, благодаря за закусчицата! Тъкмо навреме пред очакван напрегнат ден Grinning.
Лианка, стискам палци другата седмица да ни зарадваш fingerscrossed!
Неземна, така е, права си, че всички сме различни. Лейди Фрост, и аз бих си помислила, че е следродилна депресия, но "мразя" ме накара да затихна. Едно е да копнееш по стария си живот, да не желаеш промяната когато вече е факт, да си стресиран, депресиран, съвсем друго е един голям човек да се изправи и да каже "мразя". Много силни думи.
Ивапче, дано си права Hug!
Полинка, това е период и ще отмине, вирни нослето! Едва ли, някой е цъфнал и вързал точно в този момент.


Виж целия пост
# 501
Лейди Фрост, и аз бих си помислила, че е следродилна депресия, но "мразя" ме накара да затихна. Едно е да копнееш по стария си живот, да не желаеш промяната когато вече е факт, да си стресиран, депресиран, съвсем друго е един голям човек да се изправи и да каже "мразя". Много силни думи.

Аз също мразех детето си... Не искам да си спомням какъв ужас беше и през какво минах... На никого не го пожелавам... Всъщност това мразя е доста характерно за този род депресии... А аз дори не съм искала стария си живот... Психиката е странно нещо.
Виж целия пост
# 502
Психиката е странно нещо.
Безспорно.
Виж целия пост
# 503
Визи, депресията, била следродилна или друга има различни проявления. Не е само плач, меланхолия или апатия. Точно за следродилната е характерна тази "омраза" към бебето. То се явява причината за голямата промяна, за новите отговорности и от там то "обира" негативните чувства. Важното е, че тази омраза не е истинска и нещата са поправими.

Виждам , че и Лейди Фрост е писала  Peace
 

Виж целия пост
# 504

Аз също мразех детето си... Не искам да си спомням какъв ужас беше и през какво минах... На никого не го пожелавам... Всъщност това мразя е доста характерно за този род депресии... А аз дори не съм искала стария си живот... Психиката е странно нещо.
изглежда много страшно и както каза, никой не е застрахован / лично мен много ме е страх за след родилната депресия /, но искам да те попитам като време бързо ли отминава и каква помощ е най-добре да получи жената в такъв момент
Виж целия пост
# 505

Аз също мразех детето си... Не искам да си спомням какъв ужас беше и през какво минах... На никого не го пожелавам... Всъщност това мразя е доста характерно за този род депресии... А аз дори не съм искала стария си живот... Психиката е странно нещо.
изглежда много страшно и както каза, никой не е застрахован / лично мен много ме е страх за след родилната депресия /, но искам да те попитам като време бързо ли отминава и каква помощ е най-добре да получи жената в такъв момент

Строго индивидуално е! Според мен най-добре е консултация с психоаналитик и да се избягва приемането на антидепресанти (разбира се има случаи, в които са наложителни, но те са редки). При мен най-тежкия период беше първите 4 месеца след раждането, в един момент се усетих какво става и се свързах с психотерапевт. Ходих около 10 месеца. Двете решихме, че за момента няма смисъл да ходя повече и прекъснах. Но аз съм си бавничка, непрекъснато усещах, че нещо е останало в мен, дълбоко покрито. Преди няколко месеца отново изкочиха симптомите - сънливост, ревливост, вечер не можех да заспя, сутрин не можех да се дигна от леглото, независимо колко съм спала, нямах никакво желание да се грижа за малкия, всячески се опитвах да прехвърля грижите, дразнеше ме, изнервяше ме страшно много... Тогава вече се обърнах към хомеопат. Прецених, че ако сама не мога да усетя нещата, психоаналитика не може да ми помогне, защото ако можеше, тогава още като я посещавах щяхме да изчистим всичко. (това си е индивидуално разбира се, повечето хора се оправят и само с помощта на психоаналитик; също така държа да уточня, че психоаналитичката ми ми помогна ужасно много и вероятно, ако бях продължила да ходя щяхме да изчистим до край нещата))
От три седмици съм на хомеопатично лечение, още първата седмица, да не кажа първите дни се изчистиха нещата почти напълно. Не се мина и без лечебни кризи, но бяха сравнително леки и търпими. Та така, влачих си го почти година и десет месеца... При мен основното, което отключи депресията беше ненужното секцио, което ми направиха. Дълга и болезнена история, не ми се навлиза в подробности. Та секциото, в комбинация със сложните отношения със семейството ми ме бутнаха в пропастта на депресията.
Виж целия пост
# 506
Лейди Фрост, като те чета и си мисля, че това е била тежка депресия и моята може би не е била депресия, а моментно състояние на отпускане. При мен беше само апатия и нежелание да се виждам и чувам с приятели (само с приятели и познати, но не към детето или мъжа ми), но слава богу не трая дълго. Аз също се имам за силен човек и дори не вярвах, че може да ми се случи да изпадна в депресия, но хормоните си казаха думата.
Виж целия пост
# 507
Охх, като чета за депресиите много ме е страх да не изпадна в нещо такова. За сега само си поплаквам вечер от време на време, но то по-скоро е от преумора и от седенето вкъщи. Това затваряне между 4-стени може да ме побърка. Но за детенцето всичко бих дала. Не знам как майка може да каже, че "мрази" детето си  #Crazy
Виж целия пост
# 508
Ариел, напълно съм съгласна с теб!!! Аз също карах много дълга и тежка следродилна депресия, мразех всички и всичко, дори себе си, плачех доста често и ми беше много, много тъжно, незнайно защо ... Но към детето ми не съм изпитвала омраза, не съм изпитвала досада, напротив, много, много любов! Гушках си я и си плачех и ми ставаше по-леко!!! Незнам, може би това момиче е егоист в голяма степен ... нямам представа! Но се надявам да се научи да обича бебето си ... а в крайна сметка, щом осъзнава, че това не е нормално може и да има надежда за нея! А възрастта няма значение, вярвайте ми, аз станах майка много рано!
Виж целия пост
# 509
Много пусто днес в темата, дали ако сервирам по едно коктейлче, няма да се напълни.  newsm78

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия