Има ли и други като мен?

  • 2 779
  • 29
# 15
нито знам какво искам ,нито какво да правя.Не мога дори да определя чувствата си към хората.Абсолютно на моменти съм.
Наистина страшното е , че го осъзнавам и се чувствам безсмислен човек.


И аз го осъзнавам. "Безсмислен" може би не е точната дума,но чувствам как времето минава,а единственото което имам зад себе си са безброй различни взети решения и последиците им от тях.
Виж целия пост
# 16
Хм..а сама ли си ? В смисъл - имаш ли съпруг/ приятел?

Виж целия пост
# 17

И сме на 36....
Виж целия пост
# 18
Хм..а сама ли си ? В смисъл - имаш ли съпруг/ приятел?



Имам сериозен приятел.Но и с него е същото.Днес го обичам,утре не ...Хаотично мислене.
Виж целия пост
# 19
И аз съм била така,когато съм била на 19-20 г.
Поставяй си реални цели,ако ти е по-лесно си напиши на един лист какво искаш и кога да го направиш и зачерквай това,което си свършила.Ще ти помогне да се чувстваш по-подредена.
Виж целия пост
# 20
И аз съм била така,когато съм била на 19-20 г.
Поставяй си реални цели,ако ти е по-лесно си напиши на един лист какво искаш и кога да го направиш и зачерквай това,което си свършила.Ще ти помогне да се чувстваш по-подредена.

Аз правя така - постоянно пиша и драскам - наистина помага много.
Виж целия пост
# 21
Не съм в близост до ничии родители,определено не е от това.Както казват и другите по-горе просто някаква постоянна колебливост ама дали така или иначе...Ако е иначе,ама що пък не беше така...Уникално лутане.

br не знам дали правилно съм те разбрала, може ли да дадеш конкретен пример. Ако отидеш да си избираш дреха:
Вариант 1:  харесваш нещо след много колебания и все не можеш да избереш
Вариант 2: убедена си, че искаш това, но на другия ден изведнъж ти светва, че тая рокля е ужасна, изобщо не ти отива и не подхожда на нищо друго от това, което имаш и почваш да се чудиш: "Абе с какъв акъл съм я избрала  newsm78"
Та не знам при теб кой от двата варианта е, но при мен определено втория  Sad Проблема си го реших като просто не правя нищо спонтанно, ама нищо, старая се да оставя идеята да отлежи, да видя дали все още е това и чак тогава го правя.
При първия вариант се касае повече за несигурност, невъзможност за взимане на решения, и това е свързан с понижено либидо, ниско самочувствие и т.н.
Виж целия пост
# 22
Ами и аз съм така, често си меня настроенията, някои решения също, но не чак важни и кардинални такива. За мен си е темперамент.
Виж целия пост
# 23
Mога само да ти кажа: Споко..Wink
Като родиш едно дете всичко ще се пренареди бързо-бързо и ще се "постегнеш"..
 Hug
Виж целия пост
# 24
Mога само да ти кажа: Споко..Wink
Като родиш едно дете всичко ще се пренареди бързо-бързо и ще се "постегнеш"..
 Hug

br,все едно за мен говориш,а мнението по-горе ...родих си едно дете ,ама не се оправих .. Mr. Green Мн си се харесвам ,поне ми е интересно - какво ли ме чака утре ..?   Joy
Виж целия пост
# 25
Като родиш едно дете всичко ще се пренареди бързо-бързо и ще се "постегнеш"..

Май не е точно така ...  Rolling Eyes
Тогава решенията са още по-отговорни ... и объркващи.
Виж целия пост
# 26
br, защо не почнеш с по-малките и прости неща? Като начало да си изградиш собствена представа за самата себе си седни и напиши на един лист какво харесваш и какво не - примерно ХАРЕСВАМ: котки, лалета, дълги коси, мъже без косми, лаконични отговори, нецинично чувство за хумор и т.н, а после списък какви са твоите качества /например - великодушна съм, добронамерена съм, малко разхвърлена и т.н./ да се опознаеш сама себе си, а не какво другите очакват от теб да си. После като си изградиш собствен образ можеш всяко решение да преценяваш дали се вписва в образа.
Виж целия пост
# 27
Вече и това ми е минавало през ум - да пиша по листи.Сигурно тогава всеки ден ще късам и хвърлям,защото пак ще съм си променила мнението.За простите неща бих казала,че не е така - каквото съм си харесвала преди си харесвам и сега.По отношение на начина ми на живот нещата са далеч по-зле.Вместо да се примиря с едно за сметка на друго,аз сякаш искам всичко да е наред и променям ли променям , за да получа нещо , губейки останалото.После пак си казвам "аааа сега не е добре,преди беше по-добре" и така се въртя в кръг.
Незнам дали едно дете би оправило нещата.Страхувам се да бъдат такива след появата му.
Незнам как да си помогна.
Виж целия пост
# 28
  Да пиша..минала съм през това ,по-късно намирамнаписаните листи и си умирам от смях (обикновенно) ,какви съм ги писала тогава.Това че вятъра духа в различни посоки не му пречи да събаря къщи нали?   Mr. Green
Виж целия пост
# 29
Човек като роди - взема решенията много по-мотивирано и много повече ги обмисля, защото съзнава каква отговорност вече носи. Като си без деца - си без отговорност, освен към себе си реално.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия