Разбирам напълно какво ти е. При мен мъките се проточиха почти година след раждането, като първите 2-3 месеца бяха истински ад.
Имах вътрешни, които боляха неистово и външен, който в началото също беше доста болезнен. Случвало ми се е в тоалетната да не мога да сдържа вика си и сълзите си от болка. Направо мразех моментите когато трябва да отида в тоалетната. Моите явно бяха доста обострени, дори не мога да опиша за нечовешката нетърпимост, която усещах. За съжаление хемороидите са много упорито заболяване, което и до сега не е намераило, оптималното си лечение. Изчетох всичко, което може по форумите и здравните сайтове.
Ходих на лекар още първия месец, защото не се търпеше. Предписа ми Проктогливенол свещички и каза, че се съчетават с кърменето (кърмих без проблем повече от година). Ползвах си аз Проктогливенола, после Флебодия, миех се със смрадлика, дори и Антифлегмин си взех (не го препоръчвайте с лека ръка, все пак е за животни и го ползвайте умурено, ако ви боли много). Истината е че трябва да си много упорит, да спазваш определени правила при хранене, да се миеш само с вода след всяко изхождане (без сапуни и без тоалетна хартия). Има и теории, че самата поза е важна и че старовремските клекала са много по-полезни, отколкото днешните тоалетни чинии. Каквото и да правех, при мен подобрението започна много, много бавно. Сега съм доста по добре, но понякога при по твърди изпражнения болката се връща, макар и не толкова интензивна. За това и Дуфалака ми е пръв приятел. Но все пак, аз бях по-тежък случай. Ето, при някои момичета Проктогливенола е помогнал още първите дни.
Пожелавам на авторката и всички с подобен проблем, скорошно оздравяване.
Виж целия пост
Имах вътрешни, които боляха неистово и външен, който в началото също беше доста болезнен. Случвало ми се е в тоалетната да не мога да сдържа вика си и сълзите си от болка. Направо мразех моментите когато трябва да отида в тоалетната. Моите явно бяха доста обострени, дори не мога да опиша за нечовешката нетърпимост, която усещах. За съжаление хемороидите са много упорито заболяване, което и до сега не е намераило, оптималното си лечение. Изчетох всичко, което може по форумите и здравните сайтове.
Ходих на лекар още първия месец, защото не се търпеше. Предписа ми Проктогливенол свещички и каза, че се съчетават с кърменето (кърмих без проблем повече от година). Ползвах си аз Проктогливенола, после Флебодия, миех се със смрадлика, дори и Антифлегмин си взех (не го препоръчвайте с лека ръка, все пак е за животни и го ползвайте умурено, ако ви боли много). Истината е че трябва да си много упорит, да спазваш определени правила при хранене, да се миеш само с вода след всяко изхождане (без сапуни и без тоалетна хартия). Има и теории, че самата поза е важна и че старовремските клекала са много по-полезни, отколкото днешните тоалетни чинии. Каквото и да правех, при мен подобрението започна много, много бавно. Сега съм доста по добре, но понякога при по твърди изпражнения болката се връща, макар и не толкова интензивна. За това и Дуфалака ми е пръв приятел. Но все пак, аз бях по-тежък случай. Ето, при някои момичета Проктогливенола е помогнал още първите дни.
Пожелавам на авторката и всички с подобен проблем, скорошно оздравяване.
