Йога- физически упражнения, философия, духовност, начин на живот или...

Знам, че имате право- самата аз се доверявам много трудно по принцип, хеле пък за такова нещо. Трябва да ми хареса обстановката в студиото, да са ми удобни локацията и часовете, но най-важен е учителят. А аз много бързо се разочаровам. По-скоро ще се откажа, но няма да приема посредственост.
Предполагам, че тя ще се откаже, защото никъде не среща подкрепа на идеята си.

ОМ благодаря за отговора. Все пак трябва да имам някой учител който да ми показва какво да правя. Но в града който живея със сигурност скоро няма да се открият йога-школи.
Имам още един въпрос. Знаете ли някои упражнения за бременни? Да са леки и достъпни за правене.

http://www.youtube.com/watch?v=vOHFE3huhOQ&feature=related

http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=32923

Интересни неща сте си говорили през последните няколко дни. Искам да попитам нещо. Как според вас се познава, че човек напредва в областта на йога?

Йога е наука за самопознанието и затова е трудно да се отговори на този въпрос.Т.е. всеки сам трябва да определи какво в него се променя и как.Това зависи от практиките дали са от време на време,дали са постоянни или интензивни.Знам,че може за около 6 месеца да се напредне много,но само ако човек е изцяло отдаден на това.Но при положение,че не живеeм откъснати от света и имаме много други задължения,напредването е различно.Освен това понякога даваме назаден.
Някои определят качването на крака/та  зад главата за напредък.Но аз не го намирам за такова.Естествено колкото по-гъвкаво е тялото-толкова по-гъвкав е ума,но по-важно е не какво можеш да правиш,а да движиш тялото си свободно и да не усещаш дискомфорти никъде,които да те отклоняват от духовните ти търсения.
И въпреки,че ние не сме тялото,то е инструмент на духа.Това означава,че не трябва да се пренебрегват желанията на тялото и първите 4 чакри трябва да бъдат изцяло задоволени.
Напредването е,когато се отървем от страховете си,когато започнем да се вслушваме в себе си,научим се да казваме "Не" на останалите,когато искат да навлязат в нашата сфера,без да е необходимо.Мoже да не звучи много йогийско,но това е вид здравословен егоизъм,който съхранява нашата енергия.
Напредването е,когато нещо ни изкара от равновесие,да успeeм да го забравим бързо или да станем безразлични,за да не подхранваме ситуацията и другите с отрицателна енергия,която всъщност се връща при нас.
Напредването е среща със самия себе си-да си наясно,че каквото и да се случва с теб-ще премине,то е само прериод от живота ти и от теб зависи колко дълго ще продължи.Това е силата да променяме обстоятелствата.Това е поемане на отговорност за собствените постъпки-тогава,когато престават хората и обстоятелствата да са ни виновни и поемем своя дял за  това,което се случва-от нашата роля като творци на собственото ни битие.Това е,когато човек осъзнава ясно,че не може да промени света и хората в него,но е успял да промени себе си,или по-точно своето отношение към случващото се.
1 % е това,което ни се случва и 99% е начинът по-който го възприемаме,казва Аюрведа.
За това е по-добре да не гледаме много сериозно на живота,а да останем в позицията на свидетели.А където е необходимо да се намесим да го направим 100% премислено и осъзнато с всички произтичащи от това последици.И е добре да знаем,че не трябва да гледаме на пречките като проблеми, а като предизвикателства,които трябва да преодолeeм,за да си научим уроците- тук спадат и грешките.Важното е да ги осмисим и да не ги допускаме отново.
Каквото и да правим да го правим без привързаност-т.е. без да очакваме от другите да са ни длъжни за нещо по-късно.
И т.н.
Дълга тема.Извинете за философските мисли и може би даже объркани,но ще ми е интересно и на мен да прочета мнения по този въпрос.

Постът на ОМ е на човек, който вероятно напредва.
Поздравления за философските мисли, прочетох ги с удоволствие!

Уау, още доста трябва да практикувам, за да се доближа поне малко до описания от ОМ напредък
В мен са всички противоположности на 18-те итита.
Но нищо, де, хубавите работи ставали бавно 
Важното е да не се отказваме 

Някой чел ли е литература от Димитрина Спасова и има ли запознати с нейната философия?

тя не води ли семинари за Ейбрахам по книгите на Естер и Джери Хикс
това и книгата 'Тайната' май са й философията

Чела съм 2 книги на нейното издателство "Cрeбърно звънче".Едната за "Закона на привличането",другата не помня как се казваше.Може да си изтеглиш нещо от спиралата ако ти се чете.Не знам дали има собствена авторска книга,ще ми е интересно да я прочета.
Имам и 2 нейни диска-единият с йога нидра,другия-йога нада.Не мога да кажа,че съм възхитена,може би защото записите имат един странен шум...А нидрата се прави без странични шумове,които отвличат вниманието.И гласът и е малко напевен...Както и да е.
Иначе съм чела разни неща за нея.Знам че е живяла няколко години в ашрам в Индия.Предполагам,че на живо ще е интересно да се научи нещо полезно.
Колкото до книгите във връзка с закона за привличенто и т.н. аз залагам силно на Вадим Зеланд и траснсърфинга.Всичко останало,което съм чела  ми се вижда някак непълно и издиша.

Благодаря за отговорите.
Последните 2 дни изчетох и изгледах всичко, което намерих за тази жена. Визхитителна е! Преживяла е толкова много  и нищо не я сломило. При всеки удар на съдбата вместо да пада духом, тя сякаш развива все по-положително отношение към живота.
Мен ме интересува това, дали загубата на дъщеря й е променило с нещо философията й, т.е. чудя се доколко е обективна след тази тежка лична трагедия. Но тук май никой не посещава часовете й.

От кога духовното напредване се измерва с уменията да се борави с риториката?
Лично аз в поста виждам концентрация на "АЗ, Мене, Мене си".

Няма как да се отрази пагубно. Тези хора нямат нашия светоглед, за тях смъртта е преминаване в нов живот. Защо трябва да я съкруши, когато тя смята, че това е най-доброто за детето й?

 

Кажи ни bksi, ти занимаваш ли се с йога и може ли да ни кажеш какво за теб е напрeдък в йогата?Или за теб духовното е среща и кланяне на твоя бог(направих си труда да ти прегледам профила).Ако е така ще си упражня риториката по въпроса с удоволствие,но не в тази тема.

Значи виждаме различно. Аз зад риториката виждам много повече. А концентрацията, която споменаваш не я забелязах.

Всъщност не знам голямата промяна в живота в кой момент е дошла. Защото ако е след загубата на дъщеря й, бих гледала по-различно на философията й. Май преди се е занимавала с йога, а сега- с "добруване".

Мили дами,
ако някоя има информация за йога ,,Арт ъф ливинг,, моля да спедели?
Мисля да изкарам един курс там, че ми близо
Мерси