Април не е далече, за рожден ден се стяга АПРИЛското човече

Честит рожден ден на Габи (на патерички)!!! Да е здравичка, послушна и добра кака

Честит първи рожден ден на Даниела! Да има безгрижно детство, изпълнено само с усмивки!!!!

Айде и аз да разкажа за раждането. На 04.05 се прибрахме вкъщи около 21.30 след дълга разходка и аз започнах да правя вечеря. Седнахме пред телевизора и някъде около 22.00 ми изтекоха водите. Казах на мъжа ми "мило, май ми изтекоха водите" и той "какво?" и аз "ами изтекоха ми водите" и той много се изплаши и стана, подскочи хахах, а аз спокойно си влязох да си взема душ, след това си направих прическа. Обадих се на д-ра и той ми каза да си лежа и да чакам контракции. Аз обаче бях много нетърпелива и след 1 час му звъннах пак, за да му кажа, че имам леки контракции (а нямах никакви) и той ми каза, че трябва да са болезнени и да си стоя обаче ме усети, че не ми е спокойно вкъщи и ми каза, ако искам да отида в болницата, но гледката няма да е много приятна. И така някъде към 02.00ч бях в болницата. Нямах никакви контракции до сутринта и в 08.00 д-ра ми дойде и ми сложиха системи. Аз не исках да ми слагат упойка и ми сложиха някакви обезболяващи, а от тях така ми се приспа..... и по-едно време идва пак той и вика, айде не се излагай в 21 век сме дай да сложим упойка. И аз ами ако вие искате, слагайте! И ми сложиха....след това трябваше да напъвам, ама аз хич не успявах и при напъните направо си заспивах от обезболяващите Най-сетне имах 10 см разкритие и ме сложиха на магарето и там ме караха да бутам с крака и да дърпам с ръце и да напъвам, обаче аз нищо не можех да направя. И при един от напъните д-ра ми започна да ме пръска с вода и аз на ум си мисля "този пък какво ме пръска, ще ми развали прическата.... " ахахаха и така продължавах с напъването и накрая реших да пусна дръжките, които държах и хванах д-ра и анестезиолога и на 1 напън, Влади се появи в 11.04ч. Миличкото ми веднага изплака, нямах търпени да си го видя.... като ми го показаха, беше едно чистичко и пухкаво бебе... и като ми казаха, че е 4 кг и 53 см не можах да повярвам, коремчето ми беше толкова малко, че чак д-рите се питаха къде ли съм го била побрала това голямо бебче!!! Този ден ще бъде най-най-хубавия в живота ми !

Чакайте да ви покажа Ива на 4 часа.
http://aprilki2009.snimka.bg/baby/nashite-bebeta.356435.17835240.big

Десирее май си права за носталгията
Брауни много сладка Ивка
А ето я  и Диди на няколко часа

Ивето каква е бузанкааааа,и Диди също  ,поразгледах цялото албумче...Божке какви малки мишленца са ни били априлчетата ,......ето ги моите вързопчета на 3 дни ,нямам снимки на по-млада възраст .

момичета, моля ви се, пред цикъл съм... така се разплаках, леле каква носталгия ме обзеее... мислех да пиша, да разкажа, но ще е малко по-късно, първо ще се отдам на гледане на бебешки снимки...

Деси ама те много си приличат
Маре не се натъжавай  чакаме разказа ти
Видях че Поем ни чете хайде разкажи за Сами, как е той?

Момичета, видяхте ли това:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=482927.0
 

Не знам какво ми иде да ги направя!!!!

Миме,така е,приличаха си....като новородени обаче само
Мара Каси,много ми домиля за тебе ,как си се описала...хайде чакаме разказа

Чоки,кръвта ми кипна,честно.... ...

Деси наистина като новородени Саши и Ани си приличат отколкото Мади и Ники 
прилагам доказателство тук сме на 5-6 часа
Не стига че Блъгарите сме застаряваща нация ми с тия мерки сме един век само в книгите ще пише че сме съществували дано се вдигне шум и се спре това безумие

 мимееее...много си наблюдателна  Какво да ви разкажа за Сами... За раждането - планово секцио ден преди термина. Лекаря познат и ме лиши от удоволствието да пренощувам в болницата , а чак на сутринта отидох. Не успях да спазя препоръката да не ям цяла нощ  ... Не се страхувах..ама и не ми се раждаше още...убеждавах мъжо по целия път към болницата да се върнем в къщи и когато шматката реши да излиза тогава да отидем...ама той беше категоричен  Преди да вляза да раждам се разфоткахме с мъжо във фоайето и сестрите изпопадаха от смях  Сега като се гледам на тези си снимки приличам на огромен хипопотам с раздут нос като прасешка зурличка...а тогава ми се струваша че съм доста симпатична. Големите страхове бяха когато ми слагаха упойката, че имах алергия към всичките упойки и анестезиолога доста се беше спекъл от притеснение да не се сгътам....ама всичко мина добре. После извадиха бебе и ми дадоха да го нацелувам...най- милият момент в живота ми, забравих е не ога да дишам, забравих всичко... беше толкова миниатюрен че имах чувството че ако си поема по рязко въздух и ще го глътна  ...прибраха ми чарковете със симпатични проплясквания и ме метнаха в някаква стая с още една ранена в корема като мен ...голямо охх ахх беше...ама мен упойката още ме държеше и се почупвах да се смея ...на всичко  После упойката мина и дойде голямата болка...щот без обезболяващи вече щото алергията гипритесняваше  ...ама когато ми дадоха бебчо....вече нямаше болка  Сега като го гледам как щръклясва напред назад и се опитва да говори...а тогава го обръщах посред нощ ту наляво ту надясно....бих искала да си народя още поне 5 бебета  Така бързо растат 
 А иначе за нас сега нищо кой знае колко ново. Ходим, бягаме, кляка става....див е подивял...но ми е кротък като цяло. Като не го болят зъбетата може цял ден да не се обади. Когато огладнее идва и си казва аН аН аН- храним се, като му се приспи идва и вика наннн наннн нанн- слагаме се да наним, а през останалото време разнася играчките из къщи иправи невъобразим бардак  ... създава уют  Вечер...все още не спи  но вече мина почти година...ще минат и следващите две  Психически съмсе подготвила че безсънните нощи ще са до към три години 
 За рд и аз съм се замислила сериозно каква украса да правя...тортата почти съм я решила- за бебешкото парти мисля да е бисквитена , че всички бебета да могат да си хапват от нея, а за големите...още не съм решила.
 chockolina, много силно съм възмутена, нямат право да са такива тъпаци...наглеят прекалено много вече! 
 Честито на месечинковците и Едногодинка Дани!
 Ние вчера имахме последна месечинка...ама каквато съм заспала пеперудка , добре че прочетох тук че някой ни честити, та да се усетя коя дата сме  ...та да ви почерпя ..с каквото ви се похапва...ама да е сладичко 
 Още щях да пиша...ама дребен маугли иска да яде и после нани  ....
 Лека вечер момичета и много гушки на априлските бебоци сладки 

Отворих да чета форума по обяд, и така стои, чак сега седнах.

Честит рожден ден на Дани!!! Пожелавам да расте весело и щастливо дете!!!

Честити месечинки на Ивка и Жани!!!!!!!!!!!!

Момичета, благодаря на всички за отговори за кисело мляко    но Миша и него не хареса  Купих "органик" на Маги Малеева 3.6%, аз лично обожавам това мляко, макар че ва пъти по-скъпо от обикновеното. Домашно тати изяде, чакаме свекърва ми пак да донесе и да пробвам с него. Не знам какво точно намира Миша в моите цици, но явно намира, защото пак виси на тях цяла нощ. Но явно така било писано на тях 
Маги се разболя, дигна температура вчера и все повтаряше, че й боли корема. А през ноща повърна. Сега се опитвам да изясня с нея нещата, защото спомена че в градина яли на обяд кисели краставици, които обича по-принцип, но които този път не й харесаха, каза че били горчиви. Да не би нещо от тях? Засега ще изчакам още малко, да не вдигам градусите сред родители, но интересно, че след това повръщоне температура не се вдигаше повече. 

Емили, дръж се мила! 

Вери, Габи е прекрасна!!!! А Вики и Пипо страхотна двойка!!! 

Жабче, а вие с тати къде спите? в кошарките? 

Миме, хубава тема се повдигнала. Точно сега, след една година, започвам да мисла как бързо та отмина 

При мен ,както и при Десире, беше планувано секцио. Все чаках да се притесня, ама никак. На 6 април тати заряза работния си ден и се разхождах ме по улиците двамката ,като гаджета. А на обяд отидох ме на ресторант, и аз изядох половин казан супа от тиква с къри През ноща не можах да спя добре, а в 5.30 вече станах, че към 6 ни чакаха в болница. Много бързо свърши процедура по записване и настаняване. Мъжът ми беше преоблечен цял като лекар, направо много му отиваше! И отидох ме в стаята да чакаме. Аз съм добре- на легло, започнах дори да се унасям, а пък мъжът ми изведнъж започна да се притеснява. Досега споменава тези два часа, като най-тежките. По едно време дойде психоложка  да ни подготви морално, обаче видя ,че ние подготвени по-добре от нея самата, и ни остави на мира. В 9 часа ни викнаха в залата, много усмихната акушерка. Мъжът ми изчака отвън, докато ми сложат упойка и катетер (всичко това протичаше под хита на Кети Пери, и сега тази песен се асоциира само с моето раждане ), и дойде при мен. Много смешно стана, когато лекари започнаха да питат мъжа ми къде да резнат (че имам бенка точно на анатомична гънка), а аз викам: "Мен питайте! Защо него?!" Точно в 9.16 усетих леко придръпване и се появи моето малко зайче! Видях само ,че прилича много на тати, и че съвершенна! А мъжат ми така се развълнувал,че запомнал да повтаря не знам защо на руски "девочка! девочка!" Докато ми шиха ,той отиде да снима, а после в реанимация, след като разпратих смс-и и поговорих по телефона, донесоха ми моето съкровище. Веднага се залепи за цицата, от която потече така оранжева, точно като супа от тиква! 

Миша на няколко минути.Красавица!Получи 10 по Апгар
с усмихната акушерка
смукачето на мама

  Ооххх,Сватя,току нема,нема , пък се разпишеш подобаващо! Момичета,на всички явно са хубави спомените. При мен няма нищо смешно или поне не се сещам. Помня смао,че ако не ми бяха насрочили дата за секцио, моите момички , щах и да ги пренося. Ама хич няма намерение да излизат.А, аз ги чаках оше от седмия месец. Та отивам аз, предния ден и уж първа на следващия,бре чакам никой ме не вика.Отивам и питам какво става,докито вика,оо един колег аме помоли да си сменим часовете.След това си ти.Ооо! и аз ми, добре. Става 10, бре никой не идва и аз започвам да откачам, ама откачам ви казвам, щото за първи път, незнам какво е. Лелее като ревнах о тнерви, по едно време идва сестрата и вика,ма що ревеш бе,да не помосли, че сме  те забравили и аз още повече. След това долу,отивам и там набъзо легай тука на операционната.Лелеее,егати и масата, на мен ли ми се виде тясна и висока, незнма, ама аз кинта и двайсет и с корем 5 мин пред мене.Викам ей сега се утрепах, утрепах и децата,баш на финала.Ама всичко мина де! После в интензивното една идва и ме пита алергии и аз, ми да имам много и май към течен аналгин и тя ме гледа, гледа и вика: Ми сега, ако не разберем, няма кога и шаааат в д..то,е оказа се ,че нямам към аналгин! Та ,така.Има и още,ама Стига,че се забравих!

Сетих се,покрай ,това,как се смеех на Темата на Олчето,за смешното раждане,та Олче,  много ми помогна,поне малко по –леко приемах неизвестното!
Честито на всички рожденици и месечковци, които съм пропуснала! Да сте живи и здрави и мноого щастливи!

Честит първи рожден ден на малката Диди! Много здрава да расте!
Мария_, защо не пишеш?
При моето раждане интересното беше, че някъде в началото на 9 месец сънувах, че раждам на 12 април и е 3200гр. За датата се сбъдна, но не и за теглото, роди се 2560гр. Тогава още не знаех, че тогава е Цветница, а пък аз хич не исках да раждам на празник. На 11 април даже излизахме с Чоколина и Габи на всички разправяше: "Мама утре ще ражда" и хората от съседните маси я гледаха странно През нощта почнаха контракциите, но чак към 7 събудих мъжът ми, бяха станали на 15 мин. и мислех, че наближава. Къпах се, правих си прическа, Габи се събуди и аз й казах, че ще раждам и тя се разплака После почнаха да ми звънят приятели по тел. да ми честитят именния ден и ме питат как съм и аз "Ами с контракции съм, ще раждам ". Обаче контракциите станаха на 20 мин., пих чайове цял ден, нищо не ядох, накрая изпих хомеопатичното, което е за по-ефективни контракции и изведнъж станаха на 7мин. и аз се притесних, нали уж с второто става по-бързо разкритие, та се притесних да не родя вкъщи. Звъня на д-ра, той на маса с 3-ма именници в семейството Ей, затова не исках да раждам на празник Разбрахме се да отида в болницата и той да дойде. Дойде точно след като ме подготвиха, спука ми мехура, включиха ме на система, аз рекох плахо "Не може ли без система?", той "Да не искаш цяла нощ да раждаш", а аз си знаех, че скоро ще родя, просто чувствах, че овнето вече е решило да излиза. Сложиха ми система, 40 мин. след това, може и по-малко да е било, но бяха ужасно дълги и болезнени минути, и аз родих, след 19часа контракции , но поне в болницата бяха час и половина общо, с първото бяха общо 8часа. Д-рът видя дали съм добре и се върна пак вкъщи на масата Общо 2 часа с идването му отне моето раждане Нататък вече бях спокойна и уверена и си гушках малкото ангелче. Ето го 2 часа след раждането: http://lh6.ggpht.com/_umZerEyczpw/S5_5zAjCJlI/AAAAAAAAB4o/2ukOFj … s800/P1040601.JPG http://lh3.ggpht.com/_umZerEyczpw/S5_50Y7WEeI/AAAAAAAAB4s/Z7LT_A … s800/P1040602.JPG
Като финал само ще кажа, че след това раждане се чувствах физически много по-добре, убедена съм, че това е хомеопатичните, които приемах повреме и след раждането

Ади и аз да разкажа  Събуждам се 6.00 часа на 30 март / а аз принципно преди 12 не ставах / , ставам и ми изтичат водите  Паника ... ще раждам , рева , че съм изцапала килима и си мисля , че трябва пак да го перем  Влязох в банята , къпя се и се чудя какво да правя ... Лекарката ми каза по най-бързия начин в болницата да отивам било то контракции или води . Събуждам милото и му казвам възможно най-спокойно " мило , раждам" , той като скочи от леглото и ми вика "дръж малко / има предвид да не родя , докато го чакам / , ей сега идвам " ... Връща се , ошашавен , излиза на вън пак влиза  голяма маргитка ми е  Докато накрая не го хванах и го пораздрусах да се поуспокои . Тръгнахме към болницата , където ни приемаха 100 часа , влизам аз да чакам за разкритие ... настаниха ме временно в предродилна зала , легнах аз на едно легло да си отспя , щото иначе съм крива и през час ме будят сестри да мерят тоновете на бебето . Минава час , два , три аз нито имам контакции нито разкритие . 7 часа след като ме приеха решиха , че трябва да ме сложат на системи . Легнах, сложиха апарат дето мери тоновете на бебето и сестрата ми обяснява , че ще ми сложат система с Окситоцин и ала бала какво щяло да стане , аз само повтарям да да да и в един момент забих , имах чувството , че мозъка ми се бълника вътре под кората  и повтарям само , че ми се вие свят . Заспала съм и се събуждам от виковете на някой , а то им свършва смяната на едните и идват другите , тоз новия крещи на лекарката , че не трябвало толкова време плода да стои в мен , отдавна трябвало да съм родила  Вкараха ме по спешност в операционната , там помня само , че беше адски студ и Л.В. масата наистина е висока и тясна  После дойде анестезиолога пита ме каква упойка искам , аз започнах да разсъждавам на глас и той реши вместо мен  Каза ми " до скоро виждане Жулиета " и се будя в коридора на болницата с някакви ужасни болки в устата , щото съм си прехапала бузата и болки след операцията ... Сестрите ще ме вкарват в стаята ,където слагат родилите с операция , обаче явно не бяха тренирали достатъчно , щото колкото колони имаше по коридора - всичките ги уцелиха , аз само крещя " ах,ох" и мойто мило се провиква " по-полека , по-полека" сестрите - "да,да" и пак удар със стената  Показаха ми Тони за малко , на следващия ден му се любувах 

ЧРД на Дани , да расте весело , умно и добро дете 

Да се разпиша и аз . Днес пък, моето момиченце става на една годинка. Искам да ви почерпя вместо с храна/напитки, с най-топлите чувства, които могат да ви подарят вашите малки (и големи дечица) и вашите семейства. Ще й празнуваме РД-то в събота, тогава ще я снима и фотограф. Надявам се да се получат хубави снимки, които ще ви покажа след това. .
Раждането при мен дойде твърде неочаквано - 3 седмици преди термин (хем доки ме беше предупредил, че ще е скоро заради намалели околоплодни води, но аз бях убедена, че беба ще е овне тоест, имаше време още ...). Аз така бях убедена, че ще е момче преди да я видят на 3D, и други разни убеждения имах, които не се осъществиха, нещо интуицията ми хич я нямаше за това събитие, за сметка на това нашия тати позна доста повече факти
А за раждането ... на 16-ти март имах сума ти ангажименти - зъболекар, курс по английски и други по-дребни, а вечерта на рожден ден на един приятел: имаше толкова вкусотии, че доста добре си похапнах, тръгнахме си в 23.00, легнахме си в 01.00 на 17-ти. В 02.00 се събуждам и отивам в тоалетната и виждам нещо, което явно беше тапата и като шурнаха ония ми ти води и като се паникьосах, краката ми започнаха да треперят и така до края, хората си мислеха, че ми е студено, а то от шубе ... Будя милото и му казвам с треперещ глас, че ще се ходи в болницата, а пък не съм си стегнала багажа, той: спокойно, казвай какво да слагам и ми напълни чантата.
Смешното при мен беше, че от клизмата излезе, може би, 10% от всичко погълнато на рождения ден (упрекнах се за лакомията ), а останалото излизаше на малки порции до самото раждане . До 06.00-07.00 имах само 2 см разкритие и почти никаква контракция, та ръчно ми го направиха на 5 см, което беше брррр, ужасно ... после системи, епидорал, неефикасни напъни, бутане по корема да излезе беба (издържа милото, тоновете и бяха нормални до края) и в 11.45 излезе с почести