"Проблем" с ръста

Извини ме, но ми стана много смешно. Дъщеря ти има много приятно чувство за хумор.
И моята, макар че още няма 10 г., вече се е примирила, че ще е "тапа". И тя е на края на редичката по физкултура. Има по-голяма сестра, която вече е на 20 г. и е към 180 см. висока, баща й е също много висок, ама моята малка пикла не вярва, че ще порасне и това си е.
Успокой детето си, че всъщност е много шик да си по-грацилен и нежен и повече ще те забележат всред тълпата гиганти, отколкото ако се слееш с общия стандарт.
И мен така ме успокояваха на времето /не надхвърлих 160 см./.

Чувството за хумор го е наследила от баща си...
но иначе едно от предимствата. които й казахме беше това, че може да си ходи с каквито иска токчета, ако иска и 30 сантиметрови.  Освен това й казах да огледа съученичките си без очилата "Ох, колко са високи!"  и да види дали наистина е толкова невероятно, защото тя винаги може да си сложи обувки на токчета и да изглежда страхотно, докато някоя  ще се притеснява дали не е  по-висока от приятеля си.  

По-добре звучи така-децата винаги надрастват родителите си!Относно притеснението по-висока девойка от младеж-отдавна отпадна
нали не се сърдите за коментара ми,ама в кой век живеете?

Ох, и аз имах проблемите на дъщеря ти когато бях ученичка.
Трябваше обаче тогава да имам чувството за хумор, което имам сега Може и тогава да съм го имала, но да не ми е било до него
Надраснах мама със сантиметър-два Ниска съм, ама не ми пука
Кажи й, че най-вероятно в пубертета ще дръпне.

Моята щерка още не се е сетила да се притеснява за ръста си. Казва, че имало и по-ниски от нея. Но не знам какво ще ме очаква след някоя и друга година. Много е слаба моята щерка, но казва, че е дебела. Всеки с проблемите си
Аз съм ниска, баща й е по-висок. Дано наследи него

Аз имам младеж на същата възраст и със същите размери като дъщеря ти. За момчетата дори е още по-подтискащо, но той го приема сравнително спокойно, защото има примера на по-големите си братя - винаги са били най-дребните не само в класа, но и във випуска и едва към 10-ти клас израстнаха, но пък надминаха някои техни връстници, при които бурният растеж започна по-рано. А да си много висок си е жива мъка - особено при момичетата.

Мами, благодаря за отговорите
Дадох на дъщеря ми да прочете темата, защото явно само моето мнение не й стига. Усетих, че има промяна след като е разбра мнението на други хора. Сега се надявам да спре да се нарича Zwerg.
Кабо Алма, моя племенник също беше от ниските в класа си, но както се изрази майка му "нещо му прищрака" и взе да расте до такава степен, че на следващата година не можех да го позная Явно всичко си идва с времето. Важното е, че синът ти е щастлив

До десети клас бях последна в редицата когато се строявахме по физическо! По-дребна и слаба от мен нямаше бях 1, 52 в девети клас и 42 кг..Бях се примирила, че ще си остана дребна и незабележима, даже ми беше кеф като ми кажеха "джобно гадже". Днес обаче съм 1,72 и съм по-висока от почти всичките си съученички ! Израстанх буквално за едно лято. В момента съм по-висока  от майка ми с около десетина сантиметра и малко по-ниска от баща ми. Високи токове - 8 см. най-много и тогава вече се подтискам, защото стърча като пилон за знаме сред приятелките си.

Хехе, обясни й, че ако не порасне още, ще бъде едно сладко "джобно гадже". 

Иначе, за 14 годишна хич не ми се вижда ниска, още повече, че тепърва ще има да се развива... Че то аз съм 160 см висока.. 

Сега нещо чисто практическо - спи ли достатъчно? Хормонът на растежа се синтезира по време на сън. Тъй че нека си ляга по-навреме, а не да се заседява пред компютъра или пред телевизора, и ще дръпне на височина след няколко месеца. 

За момиче и да е по- ниско не е такъв проблем. По - кофти е момче да остане ниско.

Винаги има нещо, за което да се тормозиш...
Моята дъщеря още няма 12, а вече е 165 см. (аз съм 177 и както е тръгнала до година и половина ще ме подмине). Най-висока е в класа, но това не я тормози. Размерът на стъпалото обаче е проблем - 39 - 39 1/2. Преди 2 дни беше много нещастна, защото по някакъв повод в училище ги питали кой номер обувки носят и разбира се после са си правили майтап за нейна сметка (съучениците й).

И ние имаме подобен проблем. Големият ми син навърши скоро 15 г (8-ми клас), а е висок 160 см. Бил най-нисък в цялото училище (там са от 8-ми клас) и това определено го тормози. Обяснявам му, че това е заради късен пубертет по наследство по моя линия, ама му е трудно да разбере. То и още явни пубертетни признаци много няма Бащу му е висок 186 см, аз не съм гигант ама все пак съм 164, като съм най-дребна от моя род. Няма на кой да прилича да остане нисък, но пък има на кой да прилича за късния пубертет. Всички по моя линия сме пораснали в 10-ти клас. Майка ми, баща ми, аз и сестра ми. В 9-ти клас нямах и 150 см (освен това и 1 година по-рано бях тръгнала на у-ще, та съвсем си бях мънечка), сестра ми в девети клас беше 146 см в девети клас, както тя казва, направо джуде. Сега е 173 см. Спомням си, че като бях на 13-14 години мечтаех да стана 148 см, което е почти 150, за да имам някакъв що годе нормален ръст. Влязох в пубертет на 15-години. Съучиничките ми бяха отдавна станали жени. Казала съм му - ще чакаш до 10-ти клас, това е положението. Даже на бас сме се хванали, че в края на 10-ти клас ще е съвсем различен. Ама си страда детенцето При момчетата това е още по-трудно. Другият ми син е 6-ти клас, около 155 см, от него има едно дете по-дребно, та се успокоява, че не е най-нисък в класа. Ама той по-философски гледа на тези неща и засега поне много не му пука. Освен това е и много клечкав - 36 кг, от къде да вземе материал, че да порасне Чак ме срам хората да не си помислят, че не го храня Затова път девойката (4-ти клас) прилича на баща си и расте доста височка. Там пък чак се притеснявам, че е решила да става балерина. Ама госпожата каза - те сега балерините са високи, не са като едно време.

Аз съм и 1.57 и хайде, моля, да не се обиждаме на ръст Бях толкова на 12-13 г. и днес, след 25 години, започнах да губя надежда, че ще порастна
Майтапът настрана, знам колко е неприятно; и аз много страдах. След още 1-2 години ще спре, обаче, обещавам ти. Жената на чичо ми, която по-ниска и от мен, все ми казваше "По-лесно е при избора" Научих се да мисля като нея и го пробутвам наляво и надясно на страдащите по темата. Опитай и ти!
А, да, и още: тя поне е предпоследна. Аз си бях все най-последна... И с това се свиква

Подходът към детето зависи от ситуацията: ако е в начална фаза на пубертет, мензисът не й е дошъл или скоро й е дошъл - детето очевидно има още да расте и има смисъл да се убеждава, че ще порасне. Ако обаче детето вече е развито, трябва да се мине на вариант успокояване, че всъщност ниският ръст има своите предимства и трябва да свиква с това. Човек трябва да се чувства удобно в собствената си кожа и да се приема такъв, какъвто е, за да се чувства добре. 

това е моя" болезнена ' тема,защото аз пък съм висока 180см и децата ми предполагам ще ни "надрастнат".Като малка това винаги ми е било проблем,защото аз бях винаги1-2-ра по ръст,дори по-висока от момчетата.Мечтаела съм си да съм ниска,за да нося високи обувки,но не би.И сега детето ме пита -мамо защо не носиш токчета?Така,че винаги децата искат това което нямат,нормално е.