Ох милата. Позната история.
Ами горе-долу нещо подобно се случва и при нас, с тая разлика, че тя дори не е започвала да търси работа. Лайтмотивът е, че синът й е длъжен да я издържа. Да де, ама на днешно време разбирам да издържаш някой на 100%, ама той да е възрастен, немощен и да не може... А и наистина не мога да си представя мерака на някой да си стои вкъщи с години и да не прави абсолютно нищо. Ама наистина нищо. Копаела градинката пред блока, виждала се с приятелки, чистела, готвела... Ама тя, като е сама с кучето, колко ще изцапа, колко има да готви... Притеснява ме, че съвсем ще деградира психически.
Вашата е поне в Сф., има мъж, с който да се занимава. Нашата си стои съвсем сама и по цял ден си ровичка из интернет, зяпа телевизия и общо взето се чуди как да си уплътни деня. И дава вещи указания по скайпа как да живеем, какво да правим и т.н.
Детето не е било без надзор, нали не е било пуснато самичко да играе на улицата? Във вашия случай бабата е била до него, макар и с гръб. А щом и уличката е тиха, какво толкова фатално се е случило? 
