С какво Ви дразнят най-много СВЕКЪРВИТЕ - 3 част?

Много бих искала да кажа, че съжалавам (доколкото разбирам си се рзавела), но като знам какви пронлеми имаше по-скоро се радвам за теб. 

ааа живеехме на семейни начала,все още без деца.Таман мислех да ги плануваме,но нещата се обърнаха.

SweetHarmony-съжалявам,но когато се затваряла една врата се отваряла друга.Много късмет ти желая 

Сменяй линийките отдолу, тогава : Пуша от 1 седмица! И втората ....

ааа това с пушенето си остава,няма да пипна цигара вече а за втората линиика си права,забравих я

Здраве ти желая и щастие занапред.От това което съм чела си се отървала от един дразнител. 

Sweet, я се усмихни   
Стани, направи си едно кафе или каквото пиеш сутрин, излез на терасата, ако не си на работа, а ако си вдишвай от въздуха на свободата с цели дробове 
Свободна си!А светът е голям и спасение дебне отвсякъде   
Успех и много слънчеви усмивки дарлинг   

хванах се да излизам постоянно да не ми минават лоши мисли и сега усещам свободата,която преди нямах.Винаги се съобразявах кога на мъжа ми ще му е удбно да излезнеме.А свекито след като толкова го искаше сега си го получи с всичките му недостатъци,които до скоро тя мислеше за добри качества,ама сега като са на нейн гръб ще я видиме докъде ще изкара.

Ох, с почти всичко вече!
Колко пъти си повтарях да не мисля за нея, да не обръщам внимание на думите й, да подминавам с насмешка тъпите постъпки! Ми не става - явно нито съм толкова благородна, нито толко интелигентна, че да не й обръщам внимание. Дразня се на простотията и злобата й това е - сигурно е човешко! Ако трябва да съм честна - само на един човек се дразня повече - свекъра - двамата ги слагам под общ знаменател и макар да са доста различни, успяват да направят такъв тандем, че свят да ти се завие!

Не се обади цяла седмица след раждането на детето, нито на мен, нито на сина си, защото не сме я били кръстили на нея! А бебка беше на системи и здравата ни бяха уплашили - не мога да си преставя баба да знае, че новороденото й внуче е болно и цяла седмица да не се поинтересува живо ли е, здраво ли е!

Непрекъснато мрънкат, че не ходим често да ги виждаме, а в същото време - те никога не идват! Тя е идвала 3 пъти, а свекъра 1 път  и то само след дъъълго увещаване от наша страна. Мъжа ми винаги им предлага да отиде да ги вземе с колата и да ги върне(живеят в друг град). Далече им било - 100 км и имали кокошки, които не можело да се оставят сами - в същото време непрекъснато ходят на разни екскурзии с пенсионерския клуб! Ако ние отидем - често се е случвало някой от тях да не си е вкъщи - при положение, че са пенсионери и нямат никаква важна работа - просто отишли на гости на съсед или роднина. Друга практика е да са обядвали вече без да ни дочакат - защото обядват в точно в 12 и ако случайно по пътя сме се забавили заради детето - няма кой да ни чака. Последния път свекъра направи скандал, че масата била сложена, а аз още съм хранела детето(нещо не искаше да яде тогава) и салата им от домати пуснала сок и сега не могат да я изядат! Изрично ги бях предупредила да не ме чакат, ами да почват ако са гладни!

Най-много се дразня от факта, че не харесват детето - все си мисля, че баба и дядо би трябвало да обичат внучето си безрезервно и каквото й да е то - да им се струва най-прекрасното! Редовно чувам коментари от рода - "детето не ми харесва - нито говори, нито ходи, а само мъца"! "Като я видях си казах - какво е това дете - много грозно", "все си мислех, че това дете никога няма да се научи да седи", "не е малка вече, а толкава неща не може", "много е щуро - нищо не разбира", "защо не иска да идва при нас - ще стане саможиво" и какви ли не други глупости!

За какво драпаш да ти виждат детето тези кукумицини,по на далече!

Ох, момичета, страшно много ви съчувствам, вярвайте ми, защото и моето семейство е в подобна ситуация. Свекървата на майка ми е страшна актриса. Тя все е с високо кръвно, все й е лошо, а пие по 1 кола и седи на двора по цял ден на слънце, а после мрънка баща ми да ходи да я вижда и винаги се меси, където не й е работа, въпреки, че живее при чичо ми. Но това е друга тема на разговор.
Отскоро съм изпаднала в ситуация, от която си мисля, че няма излизане. С моят приятел сме заедно от почти 3 години. Не живеем заедно. Той си живее с майка му и сестра му в наскоро закупен апартамент. Теглиха два заема, за да го купят и стегнат. Обаче в моето съзнание изникнаха няколко въпроса. Как ще живея с майка му и сестра му под един покрив, ако евентуално решим да се женим? Аз майка си понякога не мога да понасям, какво остава за майката на моята половинка? Тя не е лоша жена, но винаги нещо недоволства, все му се кара кога се прибира и към мен в определени ситуации е била малко по-рязка, но в рамките на нормалното. Той е на 24 години, а тя все му се кара да се прибира навреме, да не го чакала през нощта. Да, като майка я разбирам, но той е мъж, има си собствен живот, независимо, че е глава на семейството им, има нужда да създаде и свое отделно такова. Като му казах, че не искам да живея с техните и му казах, че няма да отстъпя, се разделихме. Нашите са ми обещали да ми купят собствено жилище, което аз да си обзаведа както искам, или с мъжа ми, защото брат ми също има свое, в което ще си живее с жена му и децата му. Но моят казва, че целия си живот дължи на майка си и сестра си, няма да ги остави за нищо на света сами, при положение, че си е купил апартамент, няма да ходи да живее на чуждо място, т.е. в апартамент, купен от моите родители, само ако аз съм си го купила със собствени средства или заем, но и тогава не било сигурно дали ще дойде при мен. Страшно много ме боли от това положение, защото така той ме поставя на последно място и моите нужди и желания нямат никакво значение. Пита ме - ти ще оставиш ли майка си сама да живее в толкова голям апартамент? Какво ти пречи майка ми, при положение, че тя си има стая? Не може да разбере, че така никога няма да бъдем с него отделно семейство. Как щяло да ми бъде вечер да сядаме на масата само двамата? Ами как да ми е - супер! Ние и сега вечеряме в хола само двамата, а майка му и сестра му в другата. Аз разлика не виждам. Той не искал да оставя майка си сама. Питам го - каква е разликата като сега си по цял ден навън, или в нас и се прибираш за едното спане и се виждаш с ваште за 10 мин. и ако живеем отделно и идваш да ги виждаш всеки ден за по 1-2-3 часа и пак се прибираш на друго място да спиш? Той седи и ме гледа - Еми имало разлика... Ако станело нещо, защото майка му била възрастна - ама чакай малко, той не може винаги да е до нея, пък 64 не е кой знае каква възраст, при положение, че за щастие жената си е здрава, единствено внига кръвно от време на време, но й минава бързо с хапчета, но моят не ще и да чуе за отделно съжителство.
Вие какво бихте направили в тази ситуация? Той за квартира не ще и да чуе. Дори и ако вземем апартамент срещу настоящия, пак не иска да остави майка си в апартамента сама...Не знам вече какво да правя? Като стана на 50 въобще няма да ми пука с кого ще живея, ако ще 100 човека да се бутаме в 2 стаи, но младините, най-хубавите години искам да ги изкарам спокойно с мъжа ми и децата ми. Както моите не искат да се бъркат, така не искам и другите да го правят.
Извинете ме за дългия пост, но наистина ми е много натежала тема и усещам, че ако нещата не се променят, няма да има общо бъдеще...

Бия му шута веднага, е*ати и маминото синче, е*ати и чудото.
 

За някои неща го разбирам - израснал е без баща и майка му и сестра му са единственото му семейство, нормално е да е толкова привързан към тях, но чак до такава степен за мен е неприемливо. Той е длъжен да се грижи цял живот за майка си и сестра си - това са негови думи.

Мило момиче, намери си някой, който ще поставя теб и ВАШЕТО семейство на пътрво място.
Иначе ще има да пускаш теми в ДиС. 

...вмомента ме дразни,поради факта,че не ни е посещавала отдавна!!!!!Верно работи,ама  ни липсва!!!!