Искам си бебето,а нямаме възможност

  • 3 674
  • 33
# 30
Не го махай!
По поста ти личи, че няма да можеш да го понесеш! А ако не намериш себе си след това?!?  Rolling Eyes
Какъв живот, какво жилище, какво тото - ако не ще можеш да си го простиш, няма да намериш утеха в нищо!
Няма начин да няма начин!!!  Hug
Виж целия пост
# 31
Вещичке, едва ли в този подфорум някой ще те посъветва да не родиш бебето, тук всички мечтаят да заченат и се борят за мечтата си. Мисля, че най-вече ти трябва подкрепа и затова пишеш тук, това е правилното място.
Миличка, ще се справите с всичко, ще видиш! Всичко минава и заминава, палачинката често се обръща, времената се менят, възможностите - също, но децата остават! Мечтала си за бебче и ето на - получило се е, това е щастие и благословия! Аз например чаках, чаках да ми се подредят нещата, да си стъпя стабилно на краката и после да си имаме детенце. То не бе пазене, не бе чудо... а сега пък бебето не бърза да идва. Това боли Sad Честно казано, съжалявам, че съм мъдрувала толкова години и не съм била по-смела.
А от майка си знам, че деца се гледат преди всичко с любов, най-важно е това да им дадем! Освен това, не съм чула никоя жена да съжалява, че е родила и отгледала детето си, независимо от трудностите.
Ще се справите, кураж! Hug Hug Hug




Истински вярвам, че децата са подарък от Бога! Hug
Виж целия пост
# 32
Не го махай!Ще намериш сили!!! Светлина в тунела винаги има... Къде с много, къде с малко ще го отгледате това детенце. Важното е, че ще е обичано ... Прегръщам те силно и ти стискам палци всичко да се подреди по начина по който искаш!!!  Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 33
Здравейте,мили майчета!Благодаря ви за подкрепата,милите думи и куража които ми давате! Hug
Не писах няколко дни,а само ви четях,признавам си,защото просто исках да си събера мислите.Не че успях много,но стигнах до някъде.
С мъжа ми решихме да изчакаме малко.Имаме още време.Да узрее решението и да е адекватно.Подкрепата му я имам напълно,просто проблема е съвсем различен.Не е в нас.Искаме това дете повече от всичко.Решили сме да имаме двечки и да им дадем цялата си любов.Просто сега изведнъж,така неочаквано,не планувано,изведнъж не можем да вземем решение.Всичките планове се по объркват.Финансовото положение ни е наистина малко затруднено,защото само той работи,работата му е на 50 км от където живеем и общо взето всичките ни пари отиват за пътни  ooooh!Все се оправяме,аз помагам с каквото мога,дистрибутор съм на една фирма и т.н.Искахме да се устроим да живеем сами защото тук положението е повече от критично!А това дете го искам повече от всичко.Дрешките от дъщеря ми са прибрани всичките грижовно в кутии,и ги пазя за второто  LaughingКоличка имам,кошара,всичко, но не е това проблема.Искам да дам на децата си освен цялата си любов,а това е несъмнено,и пълноценен живот.Да ги осигуря с каквото мога.Не съм на себе си 3 дни вече от мисли и противоречия със самата себе си.Задавам си въпроса,коя съм аз че да имам правото да махам детенце,коя съм аз да се противопоставям на един човешки живот.Не знам как ще продължа напред и дали някога ще го превъзмогна и простя.....За това си оставям време.
Благодаря ви мили момичета,помогнахте ми много.Тук намерих приятели от които имах нужда  Hug
Благодаря на модераторите че не ми преместиха темата в ДИС,която умишлено не пуснах там,защото точно в този момент нямах нужда някой да ме обвинява и да ми яде кокалите,само го правя по 24 часа и е достатъчно.Имах нужда от съвет и приятели и тук ги намерих.Не знам какво щях да правя без вас!
Пожелавам на всички много здраве,на вас ,на дечицата ви и колкото се може повече детски усмивки и бебета!
Моля мод да заключи темата,за да не разводняваме!
И още веднъж благодаря ви от сърце-едно не чак толкова лошо,но голямо и топло.......
 newsm51
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия