АВГУСТинчето си шава и на мама сладки ритничета раздава № 6

Това си е чиста проба народно творчество-за първи път чувам  и едното и другото.

Ми тогава я пусни в темата с бисерите 
Аз така им викам, по-съкратено ми е 

shanika - това, че ти чуваш за първи път, не означава, че не съществува думата.  Ти как им викаш събирателно?  Родителите на мъжа ми?

Иначе се успокоих момичета, явно не само моята баба мисли така. Не че това ме кара по-малко да й се ядосвам, ама поне я разбирам - явно си е до поколение. 

А, как, според мен са си много популярни изрази - свекърите и тъстовете.
Shanika, по-скоро ми се струва въпрос на шанс, че досега ти не си попадала на тях.

П.С. А иначе аз лично наистина ги наричам родителите на мъжа ми Няма майтап!

На въпроса на Либи, ами никак не им викам събирателно. По втория въпрос, мисля че това е разпространено в някоя област на България.

Золка, аз съм за секцио...поне така ме водят...и диоптри имам и с близнаците...просто отговарям на всички критерии...то упойките са две епидурална и спинална...първата е с по-кратко действие и довливат течност ако е необходимо, а втората е с дълго действие...държи около 3 часа...

Аз също им казвах родителите на мъжа ми, докато един ден той не ме попита - е, все пак те и на теб са ти някакви, нали
Иначе аз също не харесвам думата, и като цяло свекър, свекърва, тъст, тъща, обаче какво да направим - така са ги измислили.  

И аз като Zolka се интересувам от епидуралната упойка. Нали съм си паника...  

Ми не знам за областите, аз съм от Русе, Либи гледам е от Сливен. Пускам мини анкета: я мамите от южна и западна България да се включат - в техния край използват ли се тези изрази?

Мими, как ме зарадва само с името си ще си имаш малък адаш значи, защото ние си избрахме Михаил за име. За мъника се надявам, че е поспалн и това е причината да не се обажда често последните дни. Може би покрай резултатите от амниото съм го изтормозила много и той сега наваксва съм и събира сили. Непременно ще пробвам студения душ само да се добера до нас. Дори мисля да си тръгна по-рано от работа, че днес не съм със всичкия си. Трябва да си намеря сериозно занимание, за да не ме хващат лудите.

  Благодаря ти мила! А за имената какво да ти кажа, радвай се че мъжът ти не запъва да се кръщава на техните, и си свиркай на останалите коментари   Все пак, Важното е, че ще си кръстите детето както вие си го чувствате!  


Юле,    


  , Е тогава напълно ме разбираш защо изключвам имената с Йо  .. Като си представя как седим накъде с малката Йоана, и ме карат да ни спелувам имената и ме напушва на смях, доста време ще отнеме, а после докато си кълчат езиците да произнесат ту мойто ту нейното   А Виктория, на мен винаги ми е харесвало.. само че сега, като знам, че ще се казва така заради свекъра, а не защото ние така сме си решили и малко ми горчи.. Но поне името ми харесва  


Мила, и твоето име е красиво ! А Миша, по точно Мишка (не като плъх   , а от руското наименование на меченце ) ми вика само мама   на мен също Даниел/а ми е фаворит , много харесвам това име.. Таткото се казва Данаил, но не заради него а просто ми звучи нежно, но..
И за международното звучене , те разбирам напълно..
Мъжът не спира да се смее като се прибере от работа понеже от скоро имат нов колега който се казва Х.й   Ама, отде да знаят техните че името на български не е много за пред маса  
 Мдаа.. Трудно е това с имената..

bonniem , не унивай  .. Аз на теб май разказвах , как мама е искала да ме кръсти Мила, понеже много е искала момиченце, и съм и била много миличка, но майка и казала, че това звучало като "мила съм чинини" , и мама така се разстроила, че и другите така ще ме възприемат, че се е отказала от името.. Мисълта ми е, че е важно че вие си го харесвате, избрано е с любов, и не е селско   А и тук в англия ще му е лесно, понеже ще му викат Мат, или Матю   Така че си е даже успешно международно име, обясни на вашите колко ви харесва това име и съм сигурна, че първоначалната неприязън, ще отмине!  

Здравейте момичета. Аз имах тази нощ страхотни болки в таза. Почти не мигнах. Не ме боли само ако лежа по гръб, но така никак не ми е удобно. Имам чувството, че се задушавам. Дори през нощта започна да ми изтръпва единия крак. Уф много е гадно това. Незнам как ще издържа докрая.
Името и мен ме вълнува като тема. Първото си дете не кръстихме на никой.  Всъщност малко след като разбрах че съм бремена, сънувах, че имам дъщеря и тя се казва Дара. Бях убедена, че ще е момиче и друго име въобще не сме обсъждали. Още преди да й разбера пола се обръщахме към бременния корем с Дара.  
Сега незнам. Имам идея да го кръстя на свекъра ми, но никой въобще не ме е убеждавал за това. Даже не съм споделила и на мъжа ми. Просто името му ми харесва, а бебето ще се роди около неговия рожден ден  и просто така си мисля, че не бих имала нищо против да зарадваме човека. Още повече, че заслужава.
Zolka  предишния път раждах с епидурална упойка. Този път не съм съвсем убедена дали ще искам такава. Вярно е че не се усеща болка, но при мен имаше усложнения. Тоновете на бебето паднаха страшно много, а аз не усещах напъни поради упойката и съответно не можех ефективно да напъвам. Трябваше бързо да го родя, но аз просто не можех. Беше много гадно. Състоянието на бебето беше фатално. Използваха форцепс и имах страхотни разкъсвания. Важното е че имам жива и здрава дъщеря.
Не искам да плаша никой (Даже се чудех дали изобщо да го споделя) но все пак реших да чуете и едно друго мнение за упойката.
И все пак не във всички случаи става така. Повечето момичета благославят упойката, но аз за себе си май този път ще предпочета да изтърпя болките и да не рискувам здравето и живота на детето.

Аз родих с епидурална упойка и живот и здраве пак я искам. Сложиха ми я  на  5 см разкритие и след половин час започнаха напъните, демек имах пълно разкритие. Усещах ги много добре, понеже анестезиологът дозира добре упойката. Родих след още най-много половин час. Изобщо родих много лесно(общо за 2 часа), после ме шиха и нищо не усещах. Без упойката е доста болезнено казват.

Jenap, незнам какво да кажа - аз имах същия сън преди да разбера че съм бременна! Просто удивително, само дето аз още се надявам, че ще е Дара  . Имам надежда до 30.03.
Явно колкото по-голямо става бебето, толкова повече болят костите.
Синът ми не го кръстихме на никой - аз лично съм много против кръщаването на някой от родата. Звучи ми като - ти заслужаваш - ти не заслужаваш. И затова решихме да не е на никой. Най-куриозното е, че 9 месеца си говорихме с моя мъж как искам да се казва като него - Мирослав - на мен ми харесва името, и точно 2 дена преди да родя просто както си седяхме и си говорихме един ден и ми щукна защо да не се казва Мартин и така.

Да ви разказвам за моето първо раждане - ще си умрете от смях.
Ще раждам нормално, но съм се подковала че искам епидурална упойка и бях чела някъде във форума, като вляза в болницата веднага да си я поискам. Всичко добре, но водите ми изтекоха на 5 срещу 6 май. А тогава се падаха 4 почивни дни,т.е. от 6-ти май до 10-ти май вкл. събота и неделя се събираха 5 дни някъде. Отивам аз през нощта в болницата - 2ра градска и още от вратата викам - искам епидурална упойка. Те сестрите си спяха и ми казват - добре, но трябва да намерим анестезиолог. В болницата само 1 такъв поставял тази упойка.
Приеха ме, процедурите разни, и аз непрекъснато си питам - а епидуралната кога?
Чаках, чаках, минаваха сестри и ми казват - да обадили сме се ще дойде сутринта, на вас още ви е рано - много бавно ми течеше разкритието. И така настава сутринта - доктора го няма. Идва смяна на докторите и аз с надежда, че ето видиш ли - всеки момент ще се появи анестезиолог. За да не става много дълго ви разказвам в кратце - мотаха ме още 2 часа и накрая като стана време наистина да раждам, изплюха камъчето, че анестезиолога бил заминал в провинцията и изобщо нито са му звъняли, нито пък дори са имали намерение да му звънят. После колко ме бъзикаха с тази упойка......
Стана дълго, но това за лека вечер   

Aз също много настоявах за епидурална, докато лекарката ми не ми каза, че бебето е високо и няма да рискува с упойка. Сложиха ми при епизотомията. Родих за 2 ч от първата контракция и не мога да кажа, че беше чаккк толкова болезнено...издържа се, а самите напъни не болят.

Аз кръстих сина ми на свекъра ми...не ми беше любимото име, но за мен това нямаше чак такова значение...все пак детето определя името, а не обратното...обратно на всичко, аз мисля, че това е много хубава традиция, която разбира се трябва да се прави без натиск.

Всеки има различен праг на болката - за едни не е чак толкова болезнено, а за други адски болки  За мен лично епизиотомията ми беше най-гадното нещо от цялото раждане до махането на конците. Едно е сигурно обаче - всяка болка се забравя щом зърнеш малкото съкровище 

Нашето дете е кръстено на баща ми Георги. Мъжът ми беше малко против, но аз настоях, защото това е любимото ми мъжко име. Тогава му обещах, че ако имаме второ дете ще го кръстим както той поиска. Сега ще трябва да си удържа на думата. Той иска да е на майка му, която се казва Наталия. Така че името ще е с буквата Н. Хареса ли сме за момиче Никол, а за момче Никола. Но живот и здраве да се роди здраво детето ... И по принцип смятам, че майката трябва да има последната дума за името, защото само ние си знаем през какви състояния преминаваме докато сме бременни, докато родим и отгледаме едно дете.