Любители на котки - тема 36

Да, права си, Таня. Всичко съм пробвала до сега, колко хапчета са дали фира... Държала съм ги гладни, за да съм сигурна, че ще се нахвърлят на храната, но не би - стоят, гледат ту храната, ту мен. Дупенцата им притреперват от глад, мяукат без глас и гледат жално и питащо. Така е при нас.

Никога до сега не съм успяла да дам доброволно ни хапче, ни нищо. Дори и пастата против събирането на косми, която уж била вкусна и докторът ме посъветва да им я намажа по лапите, накрая беше изстискана насила в устите им. Много са интересни- докато единият зяпа, другите двама седят отдолу и съчувствено мяучат, като пусна жертвата, и тримата изчезват като стрели 
Това с  мазането по лапите при моите не върви- намазах ги, след което те се намазаха по килимите, без дори да помислят да близнат.
Всичко изсипвам в устите им и щат-нещат- преглъщат 

Ето малко снимки от моите лигочи. Една от снимките е снимана от мъжа ми   днес видях снимката като свалях останалите.

 - брей, постлаха ми любимото оделаце ... ще ме снимат  

И що сега иска да ме намества...че аз добре си бях зстанал.

Ама много нахална таз бе! Не стига, че й давам да ме снима, ми - Ей, така застани, онака се надупи... ааамаха...

  Айде, отнесе няколко зъба, да я видя сега няма ли да ме пусне ...
  Май иде моя ред.  

Почна се .

Леко се разминах тоз път  

А познайте тука кой ме снима  

Пу-пу, сладки мацорани.
Моят може да не надушва хапчето, горкият, нали почти си няма нос.  

Хаххаха, голяма радост за окото!



Елиас, това, че са съпричастни е много интересно. И при нас е така - когато къпя единия и той реве на умряло, другият се дере пред вратата на банята с не по-малко ужас в гласа. След това си разменят местата. Дали, защото са братчета? Не съм намерила отговор до сега на този въпрос.

Ted_cat , чудни са фотомоделите 

Аааа, Емел ....  как може да си мислиш такива неща 

Теди, колко е хубаво когато не си на работа! Много сладки снимки! И само да си казала, че другия фотограф не обича котките  .

Не знам    При нас бебетата са брат и сестра, баткото няма общо с тях, но е факт, че си съчувстват.
Много са интересни, когато тръгнат да се търсят- толкова специфично мяукат тогава- Ма-мау, ма-мау- нещо такова    И търсеният звяр излиза от леговището си със специфичното "Мрррррр". Изобщо, обогатих се филологически- котешки разбирам перфектно, но още не мога да се отпусна и да го заговоря 

И аз съм го забелязала, въпреки, че не са братя. От времето на приятелство имам много смътни спомени, но и сега ако на Мацо му се случи нещо/например дядо му да го настъпи/ и нададе вой, Мъро отваря всички врати хуква към стаята на Мацо. Добре, че поне нея не отваря, че не знам в каква тоналност ще продължат звуците  .

   Ама никой нищо не казва за подписа ми! 

Mного е хубава лапата на Мъро+окото му. 

   Както ми каза Теди - разпарчетосах го 

Абе, направо си  един котешки Франкенщайн   

Еее,че то има ли някой да обича хапчета?   И аз не ги понясям и ако се налага  да пия, по-големите таблетки винаги ги чупя – иначе ми засядат на гърлото и  после трябва да пия вода с литри, за да ми размине.  На котка стравнително лесно става по този начин: Стривате таблетката на прах (с цяла досега и аз не съм успявала), колкото може по-ситно. Взимате  една обикновена химикалка, ей такава,  да речем:   http://www.roel-98.com/files/62057_1179-item-thumb.jpg  махате пълнителя и тапата и сипвате прахчето в нея -  може с хартиена фунийка. Котката  се  увива в дебела хавлиена кърпа или одеало, за да не може да рита и драска, (тук, ако има асистент да я държи е по-добре)  отваряте малко устата  и отстрани изсипвате бързо прахчето от  химикалката.  После  няколко  минути трябва да се държи устата затворена, за да не плюе, прахчето да се разтопи и ще, не ще,  да го глътне. Важното е бързо да се действа, докато не е усетила какво и се готви, защото се плашат от такива процедури. След това ще се чувства онеправдана и известно време ще гледа "на въпреки”, ама ще и мине.    Номерът може да не  е успешен при всички обаче, и да има грозни сцени, при които  пострадалият изобщо няма да е тя,   затова, ако любимецът е по-агресивен или лесно се паникьосва  по-добре да не опитвате.  Аз не съм имала проблем 

пп. Благодаря на Таня (нослето става за аватар също  ), Ted Cat (Нико и Бени са като бонбончета) , elix и Месечинка за добрите думи, разбирането и съчувствието към моите притеснения!    (ама, то и аз не съм чак толкова „филмирана” - на периоди ме прихваща сякаш)

Теди, отново страхотни снимки на двамата сладурковци  Кажи как го постигаш тоя ефект като на последната снимка, обекта на първа линия, а фона размазан? Нямам много време да чета книжката и да се поровя в настройките, затова ако има по-кратко обяснение ще се радвам да го приложа. Четох във фото темата, но там има много информация и нещо не можах да намеря това, което търся. Снимам с Sony  DSC- H50 9.1 mega pixels.
Ако искаш може и на лс.