Приятели, това пристигна вчера в пощата на "Мулти-мама":
Здравейте,
Казвам се Радостин на 18 години от град София.
Пиша ви защото имам нужда от помощ.
Ученик съм в 12 клас на 26 СОУ „Йордан Йовков”.
Аз съм кръгъл сирак, родителите ми починаха преди 2 години.
Живея в общинско жилище и по документи се водя, че живея с братовчед си.
Казвам по документи, тъй като той живее в апартамента на приятелката си и аз живея сам.
Имам нужда от помощ, тъй като скоро ще остана и без дом защото нямам средства да си плащам наема.
Нямам никого до себе си, братовчед ми не се интересува от мен и няма към кого да се обърна.
Готвя се за матури и кандидатсутдентски изпити, а ме чака и абитуриентски бал, на койо аз няма да присъствам тази година, тъй като нямам средства да отида.
Трябва да спра да се храня или да си плащам сметките защото живея с 137лв на месец от наследствената пенсия и детските надбавки.
Имам мечти, имам цели, които искам да постигна, но животът ме събаря и няма кой да ми подаде ръка, а вече нямам сили и да стана.
Родителите ми починаха в ръцете ми и след тяхната смърт разбрах, че имам и още един брат за когото никога не съм знаел. По воля на съдбата аз го открих, но братските отношения нямаше как да се зародят след 18 години и нещата във взаимоотношенията ми с този човек не потръгнаха.
Умен съм и все още съм запазил в себе си доброто, великодушното, но колкото и да съм добър, колкото и стойностно момче да съм, животът ми ме мачка с все сила, а аз не мога да се боря вечно.
Може да ви се сторя нахален, нагъл или както искате ме наречете, че търся помощ от хора, които дори не познавам, но нямам никого до себе си и няма на кого да се подпра
Моля ви, помогнете ми... Може да съм нахален, но го правя защото искам да успея. Ако ме изгонят от дома ми ще остана на улицата, а тогава ще се съсипя.
С каквото и да ме е сблъскъл животът, аз се запазих стойностно момче, защото познавам деца, които са като мен без 1 или без двама родители и са станали наркомани, крадци или хора без никакви цели, без ценностна система, а аз успях да запазя себе си. Може би защото винаги съм смятал, че човек трябва да бъде себе си и може би в такива моменти се разбира кой колко струва... Но колкото и да струва, човек сам определя цената си...
Моля ви, помогнете ми!
Зовът ми би потрошил всички стъкла в столицата, а вече нямам сили за нищо.
Целите и мечтите ми започват да ми се изплъзват и става все по-трудно да ги постигна, а тогава животът ми ще загуби всякакъв смисъл
Благодаря за отделеното внимание!
Хубав ден ви желая!
Не искам да се превърна от сирак в бездомник.
Днес сутринта се обадих на директорката на училището и тя потвърди, че такова момче наистина съществува. Майка му е починала когато е бил малък, а баща му преди 2 години. Каза също, че се опитват да му помагат, но не е кой знае колко. Търсили са подкрепа от БЧК, но оттам са им отказали. Директорката потвърди, че Радостин е добро, съвестно момче в изключително тъжна ситуация. Би ни съдействала с информация и каквото е необходимо, ако решим да помогнем. Това, което я попитах е колко е куверта за бала (250лв) и на коя дата (26.05). Съучениците му са дали по-малко и по този начин са покрили капарото, но без средства Радослав не би могъл да отиде.
Аз вече разговарях с моите шефове и те имат желание да се срещнат с момчето, за да му предложим някаква работа след завършването. Надявам се и да успея да се видя този уикенд с него, за да ви дам повече информация.
Виж целия пост
Здравейте,
Казвам се Радостин на 18 години от град София.
Пиша ви защото имам нужда от помощ.
Ученик съм в 12 клас на 26 СОУ „Йордан Йовков”.
Аз съм кръгъл сирак, родителите ми починаха преди 2 години.
Живея в общинско жилище и по документи се водя, че живея с братовчед си.
Казвам по документи, тъй като той живее в апартамента на приятелката си и аз живея сам.
Имам нужда от помощ, тъй като скоро ще остана и без дом защото нямам средства да си плащам наема.
Нямам никого до себе си, братовчед ми не се интересува от мен и няма към кого да се обърна.
Готвя се за матури и кандидатсутдентски изпити, а ме чака и абитуриентски бал, на койо аз няма да присъствам тази година, тъй като нямам средства да отида.
Трябва да спра да се храня или да си плащам сметките защото живея с 137лв на месец от наследствената пенсия и детските надбавки.
Имам мечти, имам цели, които искам да постигна, но животът ме събаря и няма кой да ми подаде ръка, а вече нямам сили и да стана.
Родителите ми починаха в ръцете ми и след тяхната смърт разбрах, че имам и още един брат за когото никога не съм знаел. По воля на съдбата аз го открих, но братските отношения нямаше как да се зародят след 18 години и нещата във взаимоотношенията ми с този човек не потръгнаха.
Умен съм и все още съм запазил в себе си доброто, великодушното, но колкото и да съм добър, колкото и стойностно момче да съм, животът ми ме мачка с все сила, а аз не мога да се боря вечно.
Може да ви се сторя нахален, нагъл или както искате ме наречете, че търся помощ от хора, които дори не познавам, но нямам никого до себе си и няма на кого да се подпра
Моля ви, помогнете ми... Може да съм нахален, но го правя защото искам да успея. Ако ме изгонят от дома ми ще остана на улицата, а тогава ще се съсипя.С каквото и да ме е сблъскъл животът, аз се запазих стойностно момче, защото познавам деца, които са като мен без 1 или без двама родители и са станали наркомани, крадци или хора без никакви цели, без ценностна система, а аз успях да запазя себе си. Може би защото винаги съм смятал, че човек трябва да бъде себе си и може би в такива моменти се разбира кой колко струва... Но колкото и да струва, човек сам определя цената си...
Моля ви, помогнете ми!
Зовът ми би потрошил всички стъкла в столицата, а вече нямам сили за нищо.
Целите и мечтите ми започват да ми се изплъзват и става все по-трудно да ги постигна, а тогава животът ми ще загуби всякакъв смисъл
Благодаря за отделеното внимание!
Хубав ден ви желая!
Не искам да се превърна от сирак в бездомник.
Днес сутринта се обадих на директорката на училището и тя потвърди, че такова момче наистина съществува. Майка му е починала когато е бил малък, а баща му преди 2 години. Каза също, че се опитват да му помагат, но не е кой знае колко. Търсили са подкрепа от БЧК, но оттам са им отказали. Директорката потвърди, че Радостин е добро, съвестно момче в изключително тъжна ситуация. Би ни съдействала с информация и каквото е необходимо, ако решим да помогнем. Това, което я попитах е колко е куверта за бала (250лв) и на коя дата (26.05). Съучениците му са дали по-малко и по този начин са покрили капарото, но без средства Радослав не би могъл да отиде.
Аз вече разговарях с моите шефове и те имат желание да се срещнат с момчето, за да му предложим някаква работа след завършването. Надявам се и да успея да се видя този уикенд с него, за да ви дам повече информация.
Много ми се искаше да го посетя,но съм сама с 2 деца,а и не съм шофьор 
