Промяна на име

  • 8 096
  • 79
# 15
Тук иде реч може би за това дали по стара българска традиция да изберем име на детето си или да оставим избраното от друг име. Още повече, когато детето е над 3 години. Поне аз така разбирам Линд.

Да, ние сме родители на децата си и ние би трябвало да имаме тази привилегия да им изберем име. Но, поне за мен, като израз на уважение към малкото същество и неговия живот преди мен, съм запазила името. И в това няма нищо страшно. Живота й не почва с мен, тя се е появила с името си и аз просто приех този факт. Но хората са различни, всеки си има мотивити. въпроса е да не са просто "по стара българска традиция", а да има смисъл в тая смяна.

Е, ако името ще пречи на детето и ще го прави за посмешище или ще подчертава различия, напълно мотивирано би било да се смени.
Виж целия пост
# 16
От сърце ти пожелавам  да разбереш какво ти казвам бързо и без житейските шамари, с които аз го разбрах  Laughing

Благодаря ти   bouquet

Но това дали съм родител или не и дали възприятията ми ще се променят след осиновяването, няма отношение към тезата ми е ли добре да се смени името на 4 годишно дете. Знам че тази смяна на името в най-добрият случай няма да навреди особено. Но по-вероятно е да доведе до трудности на детето да интегрира отделните части на личността си в процеса на израстване. Може да доведе до различна степен на дисоцация на Аз-образа. А в по-битов план  Mr. Green до изказвания в пубертета "Вие никога не сте ме харесвали, такъв какъвто съм. Винаги сте се срамували от мен и от произхода ми. Ето дори името ми сте сменили." и т.н.
Виж целия пост
# 17
Благодаря на всички, които се отзоваха и споделиха мненията си по въпроса.
Молбата ми беше за съдействие към подхода за новото име и как би станало по-лесно и забавно за детето.
Предложението да го попитам ми допадна.
Аз съм прекало боса оща по темата, даже не зман как точно да започна разговора, затова открих темата и затова ви моля за съдействие.
Благодаря.
Виж целия пост
# 18
Близо 4 годишна възраст не е чак толкова висока и фатална, за да доведе до негативни последици при детето.На децата в домовете изключително рядко имената са избрани от биологичните им родители, най-често някоя мед. сестра или акушерка измисля някакво пожелателно име или каквото първо се сети. Освен това, може и да изглежда странно, но тези деца изключително рядко чуват името си като обръщение.Във всеки случай, в пъти по- рядко отколкото деца, расли в биологичното си семейство.

Аз също имах колебания.Предварително си казах, че ако детето е с хубаво име, ще го запазим.Е, детето беше с хубаво име, макар и не сред любимите ми. След съвсем кратки колебания решихме да дадем име, което и двамата с мъжа ми харесвахме.И да, желанието ни беше с новото име за детето да почне новото начало , защото животът му до момента е бил тъжен .

Виж целия пост
# 19
Прави ми впечатление, че всички сменили името на детето си говорят за тяхното право, като родители да дадат име на детето си. Добре е човек да държи в главата си, че да упражняваш правата и привилегиите на родител е хубаво нещо, но задълженията са значително повече и по-важни.

Цитат
Близо 4 годишна възраст не е чак толкова висока и фатална, за да доведе до негативни последици при детето

Не чак толкова не означава липса на какъвто и да било риск, нали. Аз лично предпочитам да не поемам рискове да навредя на детето си, особено когато ползата е съмнителна и преди всичко за егото ми.
Виж целия пост
# 20
Името на моето дете не е често срещато и предполага еврейска принадлежност, която не е реална. Дълго мислех, дали да го сменя, понеже не е характерно за България и предполагам, че ще му създава проблеми в бъдеще. Детето ми беше на 2 години и 10 месеца, когато трябваше да се сдобие с ново име, но детето ми знаеше 10-20 думи, една от които беше Иси - така се наричаше. Не използваше "аз", както би трябвало да бъде, говореше за себе си в трето лице (дъщеря ми на 2 г. и 2 м. в момента изпробва използването на "аз", но все още за нея е важно името й - Дара). Не му смених името - може и да съм сбъркала, но сърце не ми даде. Пиша това, понеже тук все са описани истории на сменени имена - нека има една за цвят поне  Wink
Виж целия пост
# 21
Името на моето дете не е често срещато и предполага еврейска принадлежност, която не е реална. Дълго мислех, дали да го сменя, понеже не е характерно за България и предполагам, че ще му създава проблеми в бъдеще. Детето ми беше на 2 години и 10 месеца, когато трябваше да се сдобие с ново име, но детето ми знаеше 10-20 думи, една от които беше Иси - така се наричаше. Не използваше "аз", както би трябвало да бъде, говореше за себе си в трето лице (дъщеря ми на 2 г. и 2 м. в момента изпробва използването на "аз", но все още за нея е важно името й - Дара). Не му смених името - може и да съм сбъркала, но сърце не ми даде. Пиша това, понеже тук все са описани истории на сменени имена - нека има една за цвят поне  Wink

Фоксче, Исак е прекрасно библейско име - като Йоан, Магдалена и т.н.   bouquet
За това говоря и аз, че Аз-образа на детето преминава през това трето лице - Мими е жадна, Мими е гладна, Мими обича мама, това нямаше да сле случва при всички деца, нямаш да е част от развитието им ако не беше важно.
Опита да се заличи миналото (било то и болезнено) чрез ново начало, е по-скоро вреден отколкото полезен за детето.
Виж целия пост
# 22
Ако ще се боядисваме - аз не съм сменила имената и на двете си деца.  Grinning

Когато трябваше за два дена да решаваме за сина ми как да се казва за в бъдеще видях от документите че е кръстен на името на родител на БМ. Решихме да не го сменяме и сега, когато сме на фаза разговори с почти 7-годишно дете за себе си се убеждавам, че сме били много прави да оставим името.

За дъщеря ми колебанията бяха много по-големи, защото много исках да я кръстя на свекърва ми - човек когото много уважавам. А аз в себе си вярвам, че с кръщаването на някого и част от духа на този човек преминава в кръщелника. Спряха ме две неща - първо свекърва ми винаги казва че не харесва името си и второ - вече бяхме оставили сина ми с рожденото му име и не бях сигурна дали ако сменим това на дъщеря ми няма да си създадем допълнителни проблеми от непредполагаем характер в бъдеще. И третото - по случайност първите две букви съвпадат с първите две букви от името на свекърва ми... Може би съдбата все пак си знае работата...
Виж целия пост
# 23
Името на моето дете не е често срещато и предполага еврейска принадлежност, която не е реална. Дълго мислех, дали да го сменя, понеже не е характерно за България и предполагам, че ще му създава проблеми в бъдеще. Детето ми беше на 2 години и 10 месеца, когато трябваше да се сдобие с ново име, но детето ми знаеше 10-20 думи, една от които беше Иси - така се наричаше. Не използваше "аз", както би трябвало да бъде, говореше за себе си в трето лице (дъщеря ми на 2 г. и 2 м. в момента изпробва използването на "аз", но все още за нея е важно името й - Дара). Не му смених името - може и да съм сбъркала, но сърце не ми даде. Пиша това, понеже тук все са описани истории на сменени имена - нека има една за цвят поне  Wink



Фоксче, Исак е прекрасно библейско име - като Йоан, Магдалена и т.н.   bouquet

Благодаря ти за включването на теб и на Сисли. Защото това че нещо се случва масово, не означава че е редно. Масовостта не би трябвало да придава нормалност на неща които не са.
За това говоря и аз, че Аз-образа на детето преминава през това трето лице - Мими е жадна, Мими е гладна, Мими обича мама, това нямаше да сле случва при всички деца, нямаш да е част от развитието им ако не беше важно.
Опита да се заличи миналото (било то и болезнено) чрез ново начало, е по-скоро вреден отколкото полезен за детето.
Виж целия пост
# 24
Пиша това, понеже тук все са описани истории на сменени имена - нека има една за цвят поне  Wink

Това трябваше да е към предишния пост, ама нещо оплесках нещата с редактирането. ooooh!

Исках да напиша обаче и още нещо.

Линдт, моментът, в който трябва да решаваме дали да оставим или не рожденото име е много деликатен - много сме далеч от способността да мислим рационално и хладнокръвно. Особено ако това е първо, дългочакано дете. Този момент трябва да се преживее, няма как да се обясни с думи.

Така че абсолютно съм убедена, че всеки от нас е постъпил правилно за себе си и той самият трябва да е убеден и убеждаван, че е така, а не обратното. Ох, много сложно стана, но мисля че повечето ще ме разберат.  Grinning
Виж целия пост
# 25
Може и да е странно, но никога не чух името на детето си от самото дете, става въпрос за старото му име.В момента, в който му казахме новото си име ,той започна непрекъснато да го повтаря.
Това аз не си обяснявам с някакво свръхестествено съвпадение, а по-скоро с реалния факт, че децата от домовете рядко чуват името си като обръщение.

Аз не споря дали е правилно, редно или приемливо да се смени името на детето,  просто разказвам как е било при нас и какви са били съображенията ми.

А за случаите на несменени имена- убедена съм, че ако бяха с различно етническо звучене всички други съображения " за" и "против" щяха да минат на заден план и името тутакси да се смени.
Виж целия пост
# 26
Пиша това, понеже тук все са описани истории на сменени имена - нека има една за цвят поне  Wink

Така че абсолютно съм убедена, че всеки от нас е постъпил правилно за себе си и той самият трябва да е убеден и убеждаван, че е така, а не обратното.

Gankata, и аз съм убедена, че всеки постъпва правилно за себе си. Просто ми се иска повече хора да постъпват правилно за децата си.
Виж целия пост
# 27
А за случаите на несменени имена- убедена съм, че ако бяха с различно етническо звучене всички други съображения " за" и "против" щяха да минат на заден план и името тутакси да се смени.
Светкавица, извинявай много, но ми стана интересно, защо намеси точно ти точно това? Все пак твоето дете не е било с име с различно етническо звучене, нали?

В групата на сина ми в дома имаше 22 деца - нито едно не беше с ромско име, всичките имаха чудесни български имена, точно понеже имената се дават обикновено от акушерката или някой социален служител. Второто дете, което ни предложиха, имаше чудесно италианско име, но беше от ромски произход. Според мен е рядкост дете с ромско име, по-вероятно е дете с турско име.
Виж целия пост
# 28
А за случаите на несменени имена- убедена съм, че ако бяха с различно етническо звучене всички други съображения " за" и "против" щяха да минат на заден план и името тутакси да се смени.

Аз съм убедена, че съществуват и хора надраснали въпроса с етноса. И не биха сменили името тутакси, защото мини възродителен процес не допада на всеки като идея.
Виж целия пост
# 29
А за случаите на несменени имена- убедена съм, че ако бяха с различно етническо звучене всички други съображения " за" и "против" щяха да минат на заден план и името тутакси да се смени.

Различно от кое етническо звучене имаш предвид? Защото Фоксче вече даде пример, че е запазила името на детето си, което определено е с различно от българското етническо звучене.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия