Усмихнати са детските очички - на тортата ни греят 2 свещички! Априлки 2008

И двете  ??? Миличките....

И двамата лежаха една седмица на венозни АБ-Елена с двустранна пневмония,а Коко с остър ларингит...Аман от болести и ветровито време

Честит рожден ден на Галя Илиева!!! Много здраве любов и късмет!!!  


Да почерпя, че и аз сложих още една годинка в общия сбор...  

Стиснати палци със Сумо всичко да е наред, въобще всички болни да се оправят!!! Азвази, 

здравейте.дано няма вече болни дечица Оливия е пример сред децата,никога не е болна и много здрав имунитет.тия дни кашляше и вдигна температира....и веднага АБ дадох един път и се обрина цялата-естествено го спрях....никакви такива вече.сега е само с билково сиропче и няма Темперура и не кашля.ще сменям и без това личната-много ме дразни и гледа лесното-АБ и бягай..... при нас иначе всичко е по старому,другия месец ще ходим до Русе при баба на гости и аз малко да почина и да се видим със Русенски съфорумки

Ето снимки и на моите 

   

Ранното море им се отрази много добре, събрахме много слънце, къпахме се в морето и дано сме здрави. 

Ехмея ,личи си,че сте се забавлявали  ,страхотни снимки 
И ние преди няколко дена отразихме първите бани за тази година,нищо им няма на малките освен,че бяха доволно изморени (за мое щастие  )
Някой има ли новини от Емма и Самуил?
На Милена и Галя честит рожден ден на патерички

Миленка1976, ако знаеш колко добре ми дойде това кампари с портокалов сок ...ммммм.... 

Здравейте момичета, Самуил сега спи, а аз най-накрая натаманих интернета и се възползвам. Той е......не знам как е, до вчера беше ни жив-ни умрял, ама той не иска да се храни-нали е злояд по принцип, а сега тука още повече, наплашиха ме че трябва да ходим при гастроентеролог, че можело да има вътрешен проблем с туй неядене, а да не бил само злояд....не знам вече, като излезем от тук тогава ще търсим решение на този проблем. Той е всеки ден на системи, тъй като не иска да приема нищо през устата, трябва да кашля да изхвърли секретите от дробовете, а той не иска да кашля....проклето до няма и къде. Добре поне че успяхме най-накрая да се прехвърлим в единична стая, та поне да си почива като хората....Не ми се мисли какво ще правя за възстановяване на организма му след като се излекува, отслабнал е страшно много, не мога да го гледам като го съблека, като ни приемаха беше 10 килограма, а сега сигурно е 9, че може и по-малко, прилича на някое от онези дечица от Южна Африка, които дават по телевизията.....как ще ги възстановяваме тия килограми не знам....

Охх Емичка, да оздравява бързо юнака 

За апетита, абе и аз понеже бях много злояда и все ме тъпкаха с рибено масло и един сок, ама трябва да попитам баба какъв беше, от бъз или, що ли 

Здравейте,
Емма, много е гадно това, през което минаваш, дано по-бързо малкия се оправи и да го изписват. Относно това, че е злояд, пробвала ли си да го оставиш да не яде, т.е. да не го караш, дали няма да прояде...(сега не е хич подходящо да пробваш, но живот и здраве, можеби е добра идея?)
Мирка, честита годишнина, пожелавам още много пъти по толкова години и все, изпълнени с хармония и любов
Ехмея, супер ви е било на морето, хем е нямало много хора
Азваси, милата, ужасно е, слава Богу, че вече са добре децата (добре са, нали?)

Ние бяхме 3 дена на Сандански, голям кеф беше, басейни, разходки..Обиколихме Мелник, Роженския манастир, Рупите, самуиловата крепост, а в самия сандански бяхме на разходка в някогашната резиденция на Живков, сртахотен парк, наистина...

Емма - стискам от сърце палци...дано се оправи сега бързо, за храненето после ще му мислим!!! Дано! Как е сега? Има ли  подобрение?
Честити 18-годишнини на Галката Илиева и Миленка Само прекрасни мигове пожелавам...
Мацки, чакайте и аз да ви споделя пресни впечатления, че ако взема да пиша на всеки по нещо - пак ще отече!
Първо - и мойто чаве беше няколко дни болно, но с някаква ентероинфекция - дрисък с Т - и тя един ден лежа и не искаше да стане та ми се изправи косата...стискам палци само да са ни здрави децата!
Та исках да ви споделя - за втори път мърдаме с Иван някъде без Елица - заведе ме в Турция, на Мраморно море, на плаж...е, да бъда честна - на фестивал по парапланеризъм както и да е - чудничко си прекарах петък пристигнахме късно вечерта и събота, рано-рано стана неприятен инцидент с едно момиче от БГ (с което се запознах предната вечер)...няма да ви разкзвам подробности - за друго ми е думата - оказа се, че аз съм единствената българка, която говори английски (Иван летеше в момента) и трябваше аз да отида с нея с линейката до болницата (впрочем аз го предложих де)...цяла събота прекарах в болницата с почти непознатото момиче - радвам се, че ще се оправи, но какво ме впечатли. В болницата действаха супер професионално. Държавна болница, не е лъскава, но спретната, чиста. Дойде линейка да я вземе от баира, после в спешното - викаха специалисти ортопед, хирург, неврохирург, уролог, томографист...и т.н. и т.н. Значи впечатли ме следното:
1) всички лекари бяха умерено любезни, усмихваха се, опитваха се да я успокоят
2) тя и приятелят й нито веднъж на НИКОГО не казаха "Благодаря" - аз казах десетки пъти на 20-та човека, които се занимаваха с нея - санитари, лаборанти, рентгенолози, фелшери, лекари, мед. сестри и т.н. Е, тя не каза нито веднъж...може би беше изплашена, ОК!!! Или мислеше че всички са ни длъжни...
3) приятелят й през цялото време мрънкаше - че са му взели цели 60 лв за излседвания (при условие, че направиха всичко възможно да й направят 2 операции напълно безплатно - за счупен карк и за счупен прешлен, звъняха по телефони и т.н. само и само да го уредят, зщото тя нямаше застраховка; направиха й спешен рентген, после томограф, после корекционен рентген и т.н...), че са й назначили антибиотик (въпреки че фрактурата й беше отворена и докато я транспортират до болница мина поне час), че не й преглеждат "съдовете", а кракът и бил "изтръпнал",  че инфузията върви мого бързо или много бавно...той остана като придружител и 50 и пъти пита, дали ще има храна от болницата и за него...
 4) аз прекарах целия ден с тях в морална и езикова подкрепа...цял ден! И най-накрая, честно ви казвам, се засрамих от всички нас...чувствах се зле и не на място. В една страна, в която хората са шарени, има бели и черни, ходят основно със забрадки и шалвари (поне в този град), но всичко друго им е европейско, много по-европейско от нас!!!, в която ни се усмихват, а ние ги питаме, дали ще ни дадат храна безплатно и им давам акъл как да си вършат работата...Мислех си, че в България лекарите са такива, защото пациентите са такива...както и че пациентите са такива, защото лекарите са такива...после разширих изводите до един единствен..срамувах се, наистина ви казвам! Срамувах се от хората с шалвари, които стояха пред нас, европейците, мрънкащи, изпълнени с егоцентризъм и снобария...а отвътре - бедни, много бедни!
Ами това исках да ви споделя...знам, че това е един случай...и не трябва да се генерализира,но...Първият българин, който срещнах на границата ми развали насроението...шофьор на автобус, който ни изпревари на опашката на границата с риск да се блъснем (както си чакам...) и аз най-културно отидох и го попитах: "Господине, защо ни изпреварвате", а той ми отговори "Защото съм автобус, а автобусите не чакат..." И просто всичко ни е толкова сбъркано, логиката ни, т.е. мисленето ни е сбъркано. Спомних си как като бутах количка на улицата с коли помолих един да не спира с 4 гуми на тротоара, а той ми отговори: "СПирам, защото няма място! Ти защо не вървиш по тротоара с количката! Щот няма място, нали? И ти си в нарушение..."
КАкто и да е, исках да споделя пресни спомени! Много натоваена се върнах от тази толкова лелеяна екскурзия

Целувки на всички!!!

Емма  - за да ме прочетеш...По повод написаното от Никито - ако си спомняш, бях поделяла за неяденето на Елица - точно така прояде - не я карах нищо да яде и след 2 дневен 100% глад прояде...Но това след като оздравее Сумо!

Хелън, за съжаление наистина сме малко идиотска нация и си заслужаваме съдбата, крайна съм, но така мисля. 
Да, хубави хора сме, но...и аз се срамувам понякога.