Усмихнати са детските очички - на тортата ни греят 2 свещички! Априлки 2008

Ето,че с повечето сме на едно мнение  . А цитирането на психоложката е удър в десятката,защото аз търсих,търсих,но неможах да намеря точно подобен цитат.  Това е,децата нямат нужда да общуват едно с друго до 3г. Играта им се състои в това всеки самостоятелно да си играе с нещо. А иначе за песничките и стихчетата,то си е до дете.Ако ще и да не пропуска нито един ден в яслата и въобще да не боледува,ако самото дете на този етап не иска или неможе да научи нещо,то няма как да стане.Обратното-ако искаш можеш да го научиш и на 10 песнички и стихчета.   Аз за себе си смея да твърдя че мога да осигуря мноооооого по-голям комфорт на детето си,от каквато и гледна точка да погледна и никой неможе да ме убеди в противното,защото фактите говорят.
Относно частните и държавните ясли,също може да се спори. Това е като при частната болница. Изръсваш се сума ти и пари за раждане и очакваш все пак нещо повече от отношението в държавните болници,очакваш че ще ти помогнат за кърменето,че с радост ще ти показват как се сменят пелени,че ще те посещават винаги когато поискаш помощ за нещо.....но не би-манталитета им е такъв просто,те са свикнали на селско отношение,само да подвикват,да се цупят и да мрънкат какви лигли сме родилките. А пък в крайна сметка си плащам м*мка му. Така е почти навсякъде,защото слава Богу са останали,макар и мноого малко съвестни и истински хора.

А ето и самото мнение :

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=483490.0

Аз пък не мога да си намеря място и от една друга мисъл - за момичетата никога не съм изпитвала такива угризения....Приемах всички тези неща за нормални. И сега изпитвам страхотно чувство на вина  Май трябва да продължа темата в често цитирания от мен напоследък психо- подфорум  Там ми е мястото

Ха, изненада- не бях, никога не съм харесвала DC и няма и как да ги харесам сега.
Иначе Самуил ще ходи на частна ясла сега от юни, дано свикне бързо, въпреки че не го виждам много как ще стане.
И нас не ни приеха в държавната, ама и не съм очаквала, а и сякаш не искам да го давам там. 

Днес бях на рафтинг в тоз пороен дъжд, супер яко е, идете ако имате възможност за такова нещо.

Еее, не, тука не съм съгласна  Аз раждах в частна клиника и си беше като все едно съм на курорт, по всички параграфи. Отидох само с лични тоалетни принадлежности, а не с половината покъщнина. Нищо не носих и за бебето. А за отношението няма да говоря, защото все едно бях кралица там. Явно не си попаднала на точното място 

))))))))))))) Емма - като си намериш баба на село - свиркай - ще дам и моето ))))))))))))) Много се смях!!!
Мерси за мненията на всички...много интересно - за много неща не се бях сещала - хубаво е да чуеш и двете страни!
Аз пък имам доста гадни спомени от детската градина - имаше един Кръстин, който докато спяхме събуваше гащите на момичетата...аз като малка бях по-едричка ( ) - не ви се вярва, ама е така - и един ден го набих и мен не ме закачаше повече. Но това ми беше като кошмар. После учителките влизаха да ни проверяват дали спим и веднъж ме видяха, че си говоря с някой и другарката Султанова дойде и ме стисна и ме изправи толкова рязко, че аз се...напишках, от страх! И после тя скри и не каза на майка какво е станало. Майка дълго време се чудеше как така съм се напишкала! Същият Кръстин с един Марин  късаше крилцата на калинките и ни караше да го гледаме...Един друг, Стефан, караше една Манолка да си яде сополите. Абе с една дума явно в някакво психо съм попаднала и направо се чудя как що-годе съм пораснала нормален човек Явно средата в детската градина не е определяща много-много
А за тези държавни детски градини - аз нещо не мога да разбера. Където и да кандидатствам имам все най-много 8.1 точка - а с такъв резултат почти не приемат. Ето, днес кандидатствах в една друга ДГ - ами там сме 190 човека с резултат 8.1 - на какво точно да се надявам? Според мен е безсмислено да се обсъжда дали възпитанието в държавните или в частните е по-добро - просто всичко е изключиелно относително. Предните 2 седмици обиколих около 8 частни ДГ, запознах се с разни мами, които ми разказаха странни истории и за предните частни ДГ на децата си - направо косите ти да настръхнат! А иначе Елица беше по принуда 1 ден в (частна) ДГ и си изкара прекрасно - ревеше като я вземах - умрях от срам...Но за държавните ДГ просто ме е яд - ЯД ме е...че моето дете няма никакви права спрямо тези, деца на учители, възпитатели, лели и т.н...Безумие! Все едно от утре казвам - децата на лекарите с предимство при лекуването! Ясно е, че всяка гилдия с подкрепя - но някъде да сте видели официален критерий: "Дъщерите на лекарите раждат с предимство ))))))))" ...А то най-вече именно от тези идват вредените в ДГ с 10 точки... Щ взема да пиша на Гиньо Ганев...той нали...е добре, все още!
ВаняМ - честна да бъда, не мога да ти дам съвет за ваксините - мама Ласилина е по-в час от мен, ама нещо се скатава напоследък! айде че реве нещо отатък - абе има ли такива, дето още не спят по цяла нощ??? Вече и на вампир не приличам...
Целуууууууууууувки! Бъдете здрави!!!

Абе Helen, какво ти обикновено село бе жена, планина казах!!!! Също искам да споделя, че не си само ти с кошмарите от детската градина  . Аз не съм имала честта да ходя на ясла(при мен е присъствал елемента с бабата, но също не на планина), но виж детската градина и до сега я помня, като най-ужасното място на света (а има приказка, че е лесно само в детската градина, от там нататък живота ставал труден..е, за мен школовката от градината явно ми е подействала добре). Нямаше ден в който да не съм ходила с рев до там, молих майка ми да каже на лелките да не ме карат да ям(?!?!), да не ме карат да спя, да играя с другите деца...един вид да ме оставят поне сама в ъгъла да си изживявам мъката може би....е, не стана!
 А от оносно яслите и нещата, на които учат децата там-аз също нямам зор за това и нямах това предвид. Всички предполагам знаете, че самуил не блести с особен ум и прозорливост-не са го научили да пее песни, да казва стихчета и тем пособни(а, това всъщност ми е най-омразното-всяка баба дето го види и да почва да иска да прави нещо-я стихотворение, я песничка, я циганско колело, я партия шах-мат...), просто ...самото му поведение е променено. А относно ученето-аз съм на менение, че цял живот ще го карат да учи какво ли не, а и днешната система на образование е толкова сбъркана и несъобразена с възможностите на децата, та искам възможно най-дълго време да си остане.......необременен мозъка му с каквато и да е информация.

И както сме на вълна спомени от детските години, да разкажа и моите. Била съм на около 2 годинки (тук не мога да кажа дали това са си изцяло мои спомени или са в резултат на това, което са ми разказвали, но аз си го спомням и визуално). Та, тогава също е имало проблем с местата в яслите и нашите са ме оставили при баба на село. Всеки ден, като ходихме с нея за хляб, пътя ни минаваше покрай детската градина и всеки ден бях залепена за оградата "Искам при децатааааа". Баба ми в чудо се видяла, питала нашите дали да ме запише, че да не кажат хората, че не иска да ме гледа. И така, на село е нямало проблеми с местата и с разрешението на нашите започнах да ходя на ясла. Чудесни спомени имам, конкретно от едно тържество за Баба Марта и много много приятно чувство.
В градината (вече във Варна) също се чувствах прекрасно. Ходила съм и на седмична градина за 1 година, от тук си спомням как спяхме вечер и по тавана пробягваха фаровете на колите. Майка ми разказва, че съм била първа дружка с госпожите и съм се чувствала добре.
Хелън след такива кошмарни случки в детската градина може би отношението ми щеше да е друго. Според моите наблюдения ако родителите като малки са били травмирани или ходили с нежелание, това се предава и на децата. Доста често слушам "ако не слушаш ще те пусна на градина и ще видиш там дали ще те глезят така."  От детската градина си спомням съвсем малки, но много ярки случки и като цяло ми е едно такова носталгично, топло и приятно. 

За моите деца - нито едно не се е чувствало подтиснато, нервно, тормозено (това един родител си го усеща, дори и детето да не говори). Може и до късмет да е, досега все сме улучвали на персонал. Аз също не смятам, че зависи от заплатата. 

А за възрастта - има огромно значение дали детето тръгва на 1г или на 2г. Аз не бих си пуснала детето на 1г. освен в екстремни случаи.

Хелън, Елица е супер и нямаш никакво основание да си мислиш,че ще бъде асоциален тип!Май повече бачкане ти се насъбрало и взе да плещиш щуротий
За точките всички в най-добрия случай сме с 8.1,на мен също ми е мъчно,че дъщеря ми остава при непознати,но няма друг вариант,а и доста се промени,храни се и се облича сама,пее и рисува повече,старая се да съм напълно на разположение,когато се приберем в къщи.
Ема,да се оправяте бързо от гадната болест!

Привет народе!

Ема ,да намачкаш Сумича по Д-то и повече да не се разболява!!!

А пък за яслата,аз ако мога предпочитам да не го давам .Това е засега.Ако усетя,че му липсват деца и соц.контакти бих го водила на половин ден.Ама това е ако мога.Ще видим наесен.

Аз имам ужасно спомени от градината в София.Ужасни!Аз съм естествено силно къдрава.И това явно действаше на лелите като червен плащ-скубеха ме,скубеха и пак скубеха......Помня как се молех да не ме пускат там отново.Мама като разбра защо е цялата драма ме прати на село при баба.Чудно детство съм имала там В местната градина пък учителка беше моя близка роднина и живота беше песен.

Айде и аз пак да се изходя по темата с градините Значи, на мен хич не ми е зор дари да ги знае тези песнички, защото аз самата не я уча, и не ги и знам много много. Но тя толкова се радва, пее, пляска, и пр. Е как, да не се кефя и аз. Иначе, тя си ядеше сама от преди това, то не че се справяше, просто я оставих да маже и сама се научи. Но не мога да отрека там колко е послушна и подредена, а вкъщи каква калпазанка е. Явно си имат авторитет лелите. там никога не се е тръшкала, а на мен такива изпълнения ми прави, че е ужас. Е вярно и че с мен се смее повече, отколкото там. Но като цяло, до тук, мисля, че й се отразява добре, да сред други деца и да е под режим и да има дисциплина. Така вижда към всички еднакво отношение, а вкъщи като дойдат бабите и почва едно лигавене, кошмар. Освен това, са по 2 пъти на ден навън (сега, де). Абе мен ми харесва, мисля, че и сме случили на персонал. Не ме пресират за гърнето и памперса. Слагат ги, но казват спокойно, лятото иде, и т.н. Моите спомени от градината са добри. Ааа, помня как веднъж наште закъсняха и аз се ядосах и си тръгнах сама (бях последната група) и колко горда бях, че се прибрах успешно (имаше едно пресичане на трамвайна линия) Е сега, питайте ме как са ме изпуснали лелите сама да си ходя, незнам...
А Хелън, аз имам приятелки, които изобщо не са ходили ни на ясла, ни на градина и са супер социални, мнооого повече от мен, например, дип че съм ходила. Така че, май няма значение.

Никито, и при нас е така, в яслата си яде като цяло, въпреки че и там се случва да не й харесва понякога, заспива под час, няма тръшканици и т.н.   И затова си мисля, че вкъщи ни го връща тъпкано. И аз се чудя и питам - за чий ми е някаква си спорна социализация, или спазване на правилата през деня като вкъщи после ни разгонва фамилията от реване, тръшкане, мрънкане. Като не е на ясла примерно за 3-4-5 дена като има празници, или отпуската - еми въобще пък не се и сеща за тази ясла . Да, може би там имат повече забавления, дейности, тия прословути стихчета  ... Мойто мнение в крайна сметка е, че яслите са си функция на века, в който жените тръгват на работа и това е. Преди това не ги е имало, пък е оцеляло човечеството.  
Вече за детска, предучилищна - това е друго нещо, може би съм за предучилищна от по-ранна възраст - примерно 4 години както е тук и да е по-олекотен вариант, с повече игри, забавления. Всъщност в Бг откога е предучилищната?

Ванче,  

Хм, много интересно...Лурдес - много странна мисъл това за деските градини и работата на жените - не се бях замислила Ти как си??? Какво е чувството да чакаш второ детенце? А какво ли прави Хриси-Писи - дали се закрепиха нещата при нея? Ей сега ще я потърся във Фейс (поздрав за Теа  ).
Галка Илиева - и според мен има доста промяна в Рада от ДГ - не съм сигурна дали е от порастването или от ДГ, но преди само при теб стоеше, гушкаше те и не поглеждаше чужд човек - а сега супер се е "отракала" - и особено като ми се ухили  оназ превземаща усмивка
Абе цялата история с мойта ДГ е, че имам 2 основни проблема:
1) не знам как ще стигам от нас до паркинга (минава се през глуница кучта - станаха 6 на брой вече...)
2) не знам как в 7,15 през зимата ще рина сняг от колата и ЕЛица ще пищи вътре
Всички останали проблеми следват, колото и да ви е смешно...просто съм се побъркала от тези кучета вече!!! Няма значение..
А по повод тръшкането - абе уж кротка беше, просто се побърквам напоследък! Днес се тръшна до едни кофи за боклук, в една кал, а аз натоварена като магаре (не мога да я вдигна!) - и ми идеше супер отвътре да я стисна и да я цапардосам...ама супер естествено си ми идваше...но взех да разсъждавам - какво се правеше Не трябва да биеш! Не трябва да крещиш като умопобъркан! Не трябва да я дърпаш за ръката, защото пак ще й "излезе" от лакътя. Казах й, че си тръгвам и тя хукна с всичка сила към улицата, по която се движат коли...ами да ме извиняват психолозите, но май никой нищо мъдро не е предложил!!! Та най-накря съчиних някаква история за заек и червена топка и стана работата...и напоследък всичко е "мое" и не ни дава да го пипнем...днес както си ям супата - "Не, моя, моята супичка, не яж мамо..." - и някаква стои и си вярва, че нямам право да си ям супата...та така! СПоделете и еий нещо за машите мушмороци де!
Емма - как е СУмото? Стискам палци!
Наана - това за скубенето е ужасно!!! Ужасно просто!

Гледам започнали сте темата за детската градина и искам да споделя моя опит с тукашните градини, става дума за детската градина на Мая.

Въпросната детска градина е предучилищна - 4 годишни, тук на 5 тръгват на училище. Мая ходи на градина два пъти в седмицата, единия ден от 8.30 до 12.45, втория ден от 8.30 до15:00. Ясли тук нямат, има само платени и детски градини като българските пак само платени, т.е. частни. Другите се водят предучилищна, за 3 и 4 годишни. Детската градина на Мая е създадена от родители, земята е купена от група родители, построена е от родители, преди 60 години. Собствеността е на родителите. Всяка година се избира родителско настоятелство, което придобива собствеността и управлява градината, това не са платени длъжности, а доброволни.

Та по въпроса за възпитанието. Винаги има един родител който остава с децата и учителите да помага по време на обучението и моя милост е била няколко пъти такъв помощник. Та тук има следните правила за учителите:

1. Не се използват думи с отрицателно значение, т.е. не казват "Това е лошо ...", а "По-добре ще бъде ако ...".

2. Не използват отрицание и отрицателни изречения "Не.", "Не прави това.", а "По-добре ще е ако направиш това" или вместо "Не тичай Мая", ще кажат "Мая по-бавно" или нещо от рода, вместо "Не викайте", "Много сте шумни, моля бъдете по-тихи."

3. Винаги казват "моля" и "благодаря".

4. Цари невероятна дисциплина. Например всички се строяват преди да излезнат навън или да се приберат вътре, с песен и закачки, всички деца се нареждат и със смях и песен влизат вътре със засмяната и правеща смешни физиономии учителка. Не знам как го постигат, но всички се включват да помагат, да подреждат, да прибират играчки с желание. Имат голям килим на който децата сядат за групови занимания, обикновенно два пъти на ден, един път обсъждат тема на деня (вид дискусия) и втория път четат приказка и я дискутират.

5. Веднъж на всеки срок родителите ходим да чистим и да правим нещо по градината (сроковете са четири), идват всички семейства барабар с децата. Всеки помага и всеки работи, особено децата, голям кеф

6. Обръща се внимание на желанието на детето, в градината има 12 различни маси с различни занимания, включително и диван с библиотека с детски книжки за децата. Всяко дете избира какво иска да прави съответния ден и с какво иска да се занимава (това специално е някакъв италиански подход).

7. Учат по малко от всички езици, например онзи ден учеха испански, както си пееха песничка и брояха до десет на английски, така минаха на испански и пак броиха до десет.

Просто са невероятни  

П.С. А и още нещо децата са равнопоставени като отношения с учителите, същото е и с родителите. За нас и за децата учителките са просто Вики и Люси

ритка чудесна е тая градина.   Тук, както знаеш, на мода е авторитарното възпитание. Има си и доста предпоставки при вас нещата да са така уредени - предполагам броят на децата е по-малък, водят се за по-кратък период (4, 7ч и не всеки ден), участие на родители. Но и в нашите детски градини бихме могли да използваме 1., 2., 3. 4 и 5., въпрос на желание.

Хелън това с кучетата е ужасно. Не може ли да се обадите в общината или в Еко-равновесие (ако не бъркам) и да ги приберат тези кучета. Или чакат да стане някоя беля, че тогава да се размърдат.  

И при Невена действа методът на убеждението. Ако директно й забраня или й се скарам, ефектът е обратен на търсения. Просто на овнето му идва отвътре да си покаже рогцата.   Ако обаче я забаламосам с нещо друго по-интересно става работата.
А пък като й кажа, че тръгвам без нея, хич не се трогва. Поглежда ме в стил "прав ти път" и си продължава с това, което си е наумила.

Ритка, много интересно ми беше да прочета как седят нещата при вас. Естествено, са на светлинни години от нас, най-вече в манталитета. Ей тва е тука най-големия проблем, все се оплакваме, все чакаме някой да направи нещо, а ето как хората сами си ремонтират, чистят, участват във възпитанието и пр. Това е инициатива.. Отделно българския негативизъм, все с не, все крещим, тва не прави, там не ходи, като някакви истерички сме половината бг майки...отврат е, наистина. И аз имам едно приятелско американско семейство. Живеят тук, и имат две деца - на 2 г. и на 6 м. Ами те им говорят супер спокойно, позитивно, благодарят им, и въпреки това имат авторитет и детето (голямото) слуша. И не реве, е, няма толкова спокойно дете. Играе си, пада и се смее , абе съвсем различно е. Мъча се да прихвана и аз, ама то и аз като съм възпитавана в типичния бг маниер, трудо е...