Как се спасявате от тъгата

  • 21 523
  • 501
# 165
galika мила, знам, че няма да е лесно, но трябва да се вслушаш в думите на мъжа до теб .. а може би трябва да поговориш сама със себе си и да си изясниш, защо искаш дете толкова много точно сега и каква ще е разликата между това да се получи този месец и да се получи след 3-4 месеца .. да ти кажа, когато моите приятелки започнаха една след друга да забременяват, а аз още бях в изчаквателна позиция, защото трябваше да мине време след операцията и 3 месеца на противозачатъчни, бях започнала да се самохипнотизирам, че трябва да стане веднага, за да може децата ни да са на долу-горе една възраст да израстнат знаедно и т.н. и в един момент се запитах защо толкова държа на това - детенцето ми дори и да е по-малко пак ще е щастливо, пак ще има приятели, няма да е аутсайдер, защото винаги ще има деца, с които да играе и да израстне с тях, а аз ще имам предимството да разчитам на опита не само на майка ми и свекърва ми, а и на приятелките ми .. и когато тази мисъл ми изблестя в главата усетих наистина огромно облекчение и успокоение, не ми беше лесно да го разбера това, всъщност се случи сега след като пролетта дойде и децата отново започнаха да щъкат пред блока и майките им все по-често да ме използват за детегледачка .. вай! ми то много уморително и напрягащо било - верно да гледаш чуждо дете не е като да гледаш своето, обаче си е вид тренировка и аз си признавам, че имам нужда от такава .. и то това не се отнася само за жените, а и за мъжете .. ами ако твойто мило се дърпа за спернограмата и малко или много се дразни от цялото това бързане и съсредоточаване само в тази насока, защото просто е притеснен, че няма да се справи с отговорността и се страхува и за това всячески избягва темата и всичко свързано с нея .. galika мила не си на дъното, но трябва да се успокоиш, за да не загубиш мъжа до теб (пази боже де) и не забравяй, че той е с теб и те обича заради това, което си, а не защото си машинка за бебета .. Hug Hug
Виж целия пост
# 166
galika знам, че е трудно, мисля че е хубаво малко да се успокоиш, mecani е права направи малка почивка 2-3 месеца, със сигурност и партньорът ти е доста изморен независимо дали го показва. Знаеш ли понякога прекаленото пришпорване не води винаги до добър резултат, позабави темпото.  bouquet
Виж целия пост
# 167
Здравейте!!  И аз имам огромна тъга, но моята е дори по-тежка, т.к. аз от толкова време мечтая за бебе, а ние дори още не можем да започнем опитите.. Бях много търпелива година и половина и само от време на време му подметвах на приятеля ми колко много го желая и дали би искал вече да си направим дете (ние сме заедно от 4 години вече), а той винаги сменяше темата... Последните месеци направо откачам, желанието ми вече стана неудържимо, всеки ден за това си мечтая, нищо не ми се прави освен да чета информация за бременност, отглеждане и да се чудя как да го накарам да осъзнае колко е ценно това и колко щастие ще ни донесе.
Преди 3 месеца заминах извън България да уча - тогава го питах кога иска да започнем опитите и той каза - като се върна.. Аз се връщам средата на Юли месец... Вчера говорихме пак за това и той каза, че в близката една година не искал да започваме опити. Искал по принцип да имаме дете, но не сега..... Просто съм съсипана.. Толкова чаках и се надявах.. толкова търпение и разбиране проявих, а сега направо ме застреля с това отлагане...   smile3518  smile3518 newsm45
Не мога да спра да плача от вчера... не мога да си представя, че още цяла година ще трябва да чакам само за да започнем опитите, пък от там нататък кой знае още колко ще ни отнеме докато реално стане бебето и дали той няма пак да отложи.... Не мога да се примиря с това!!!  Нуждата ми да стана майка вече крещи толкова силно, че не чувам и не виждам нищо друго...  Не мога да се справя с тъгата, само плача....
Виж целия пост
# 168
Мила, не се отчайвай, нали знаеш че мъжете да доста "страхливи" щом стане време за бебе. Всичко ще се нареди! smile3521
Виж целия пост
# 169
Много е трудно, опитваш се да мислиш за нещо друго, но някак си не се получава. За мен единственото спасение е да пътувам, само така мога да избягам малко от реалността.
Виж целия пост
# 170
vaqabond...mecani и всички останали момичета не ми се сърдете, че не ви изброявам всички...аз зная, че сте прави и дори размишлявайки над създалата се ситуация се замислим дали не е добре да отложим с опитите 2-3 месеца, че да се успокоя... понякога си мисля, че нарочно не правим с любимия секс по време на ову, защото той не иска да имаме  бебе в момента...вчера дори му го казах..да дори стигнах да крайност да му кажа, че това за мен е последната възможност да създам семейство да имам дете...нали слез 30 става все по-трудно...и че аз наистина искам да имам дете от него...защото е любовта на живота ми...стигнах да там, че аз наистина искам това дете и не искам никакви ангажименти от него, нито да го припознава нито да го издържа ако иска..в крайна сметка аз мога да предложа на детенцето да живее нормално, мога да го издържам на мен не ми пречи да бъда самотна майка...да може да е било жестоко, но държах да си кажем всичко, за да не мисли той едно аз друга...аз съм от хората, които държат картите да бъдат "поставени на масата" ...той каза, че иска аз да бъда майка на децата ми...и че готов да остане с мен дори и да не мога да му родя дете...т.е. съгласен е и на осиновяване...е зарадвах се , докато не изръси, че иска детето да е скорпионче...представяте ли се т.е. да чакаме до началото на следващата година....честно да ви кажа идваше ми да го хвана и да го удуша....после се смя разбира се...защо ви разказвам тази история ли...ами защото искам да ви кажа, че всички мъже се еднакви..и изобщо няма да се учудя, ако удържи на думата си....

но го обичам...и е ясно, че ей така да стоя и да чакам бебето няма да се появи...а ще стане в момент в който най-малко съм очаквала...

но аз ще имам един ден детенце...да независимо как инвитро или ще си осиновя...аз ще имам дете...

Остава само да се справя с тревогите на майка ми и на едната ми приятелка, която се побърка да ми търси всевъзможни цярове и начини за забременяване от нетрадиционната медицина...сега ми говори сама за вендузи и за слагане на гърне.... изобщо не горя от желание да ми правят нещо подобно... #Shocked #Shocked #Shocked
Виж целия пост
# 171
Ама разбирате ли - ние дори няма да започнем опитите още цяла година.....   Weary
Имам чувството, че за него никога няма да настъпи момента за бебе.. Винаги казва 'не сега', но вбъдеще да... Никога не е 'сега', винаги се отлага за някакъв неопределен момент в бъдещето. Не мога така аз!  Аз исках на 26 да родя, или поне да зачена първото си дете, а както е тръгнало това май няма да се случи... Не е честно просто - трябва да има някакъв консенсус и да се срещнем по средата поне. Защо аз трябва да уважа неговото желание за 1 година, а той да не обърне никакво внимание на моето желание за сега?!?
Виж целия пост
# 172
Миличка, ти си все още много млада какво означава аз исках на 26 да си родя първото дете....ами то какви са ни плановете и какво се случва в действителност са две различни неща...аз например след малко повече от две седмици навършвам 29 г. и отправям поглед към 30-те години и все още нямам бебе...никога преди не съм си представила, че не тези години аз все още няма да съм станала майка...аз всъщност винаги съм си мечтала първо да се омъжа и тогава да мисля за бебе...но ето, че не съм омъжена/понякога доста ми тежи/, но намерих любовта и сега си живеем на семейни начела вече 4 г...не свиждай нещата до това, че си искала да бъдеш мама да 26 г...недей така...помисли добре дали това е наистина човека за теб...зная, че звучи неприятно...аз самата например до преди 1,5 год. силно се съмнявах...но точно пред 1 г...се случи нещо, което преобърна представите ми за нашата връзка...не ми се говори за това сега...но от тогава насам ние постоянно преоткриваме любовта си и се обичаме много по-силно от преди...разбрах, че каквито и проблеми да срещнем по пътя си ще ги преодолеем, защото сме заедно и разчитаме един на друг......не се вкопчвай в мисълта за детето...остави нещата например да се поуспокоят...да разбереш дали този мъж наистина иска да прекара живота си с теб...представи си ,че не е готов...готова ли си да бъдеш самотна майка...аз за себе си зная отговора...и съм готова...защото зная, че детето ни ще бъде плод на една истинска и пълноценна любов...и не се страхувам...и ще намеря начин да стана майка, ако любимия не пожелае...значи не ме е заслужавали и не ме е обичал...времето ще покаже...но аз няма да се откажа.....
та това мога да те посъветвам миличка, живота е пред теб...радвай се на всеки миг...на всяка минута...и си помисли дали този човек наистина иска да бъде с теб...дали се страхува от нещо... Peace
Виж целия пост
# 173
Мерси много galika  за утешението!!  Hug
Да, мисля, че той е човекът, с който искам да бъда и от който да имам деца, и той ми е казвал същото за мен... просто за някои неща е голям чешит!!!   #2gunfire
Нямах предвид, че защото съм си представяла, че до 26 ще имам дете, затова ми е тъпо...не е това. Просто аз от почти 2 години мечтая за дете без да съм мислила на колко години съм.. можеше и да съм на 20 и пак да си мечтая за това..Така се случи явно, че желанието ми се събуди в момент, в който цял живот съм си мислила, че ще стана майка и това съвпадение го прави още по-тежко някак...  Опитвам се да си живея нормално и спокойно, както и последните 2 години, но ако преди по 1-2 пъти в седмицата се замислях за дете, а после всеки ден, но по-малко... сега всеки час се замислям за това.. И то не защото умишлено го търся, ами просто ме връхлита.. Знаете как е, няма какво на вас да ви обяснявам това усещане....  не съм си го навила на пръста, че ето сега трябва да е, просто от вътре го желая
Виж целия пост
# 174
Здравейте отново! Hug
Напоследък пак се отдадох на тъгата.... Cry Много ми е тежко, тъй като постоянно окло мен има бременни: познати, съседки, приятелки, дори братов4едки....пиша в една тема и там всяко второ моми4е идва и след няколко месеца, а някои дори след дни вадят + тест4ета и си отиват, не ме разбирайте погрешно...радвам се за всяка една забременяла, но защо аз не съм от тях?!? Толкова ли съм лоша?!? Страшен грях ли имам?!? Не ставам за майка?!? Не заслужавам да имам деца?!? Какво ми е, Господи?!? Защо на мен, защо?!? Не мога да споделя мъката и терзанията си с никой освен с вас. Не мога да споделя с мама, защото скоро изкара инфаркт и всяка тревога може да влоши състоянието й, не мога постоянно да пла4а пред съпруга ми, тъй като и на него му е тежко, не мога да споделям с приятелките си, тъй като тези, които имат деца не проявяват разбиране, защото идея си нямат какво е да изпитваш ужас от МЦ, а тези които нямат деца ще си мислят ,4е съм луда маниа4ка, защото на тях децата са им много дале4на мисъл....тях ги вълнуват клубове, мъже, мода, кариера, дрешки, но не и деца  Tired и със зълва ми не мога да споделя, защото ще каже на свекърва ми, а тя ще ме изяде с парцалите, ако разбере, 4е не мога да родя дете на сина й.... #2gunfire
Побърквам се...пла4а, пла4а, понякога дори не ми се пла4е....иска ми се да повярвам, 4е ще се излекувам, 4е има надежда, 4е скоро ще за4ена така желаната ни рожби4ка, но не знам защо от4аянието ми е толкова силно, 4е загубих тази вяра, а само тя ме крепеше..... Cry Confused Cry
Простете ми за тъжния пост, но споделих това само с един 4овек, на който май много му се събра да ме слуша, и това е едно моми4е от тук, съфорумка.....и сега с вас, дано някой има идея как да се справя с това.... Hug ви.
Виж целия пост
# 175
Слушай сега внимателно, Аника.
Ще се излекуваш. Ще имаш деца. Толкова си млада - ще стане! Приеми, че всеки ден се доближаваш до мечтата си. Hug

Не е въпросът да се избавиш от тъгата завинаги и напълно. Няма как да стане това - поне докато не се сбъдне копнежът ти за рожбичка. Въпросът е да не се отчайваш, да не се даваш на лошите мисли за дълго. Те идват - ти ги изритваш с усилие на волята навън, и така, докато ти стане навик. Не е лесно. Нито пък аз съм го постигнала, нищо че така лежерно ти давам съвети. Но се опитвам и продължавам да се опитвам, и няма да спра да се опитвам и да се надявам на по-добро.

Не споделяй с хора, които не те разбират. Тук ние сме другарки по съдба и никой не може да ти влезе в положението по-добре от нас. Няма как да разбереш нещо, което не си преживял. Впрочем част от силата ни е именно в това, че можем да се подкрепяме и да си даваме кураж една на друга. То това е и смисълът на тази част на форума всъщност. Поне за мен.

Разбирам каква горчилка преживяваш. Не си сама - повтаряй си го - ние сме с теб. И не се потапяй в самосъжаление тип "какво не ми е наред" и "защо на мен". Случват се такива неща за съжаление, и то се случват на добри хора. Не се измъчвай допълнително с подобни мисли - че не заслужаваш, че нещо ти има, че не си достойна, че някои имат, а не заслужават... Ние не знаем каква е "цялата картина", така да се каже. Все някога и на нашата улица ще изгрее слънце. И е изключително важно, когато (ДА, КОГАТО, А НЕ АКО!) това стане, да сме със съхранена нервна система, да сме запазили отношенията с любимия човек свежи и силни, да не сме се съсипали от мъка; нали искаме най-прекрасните деца - те заслужават и най-прекрасните и щастливи родители!

Знаеш, че винаги съм насреща, ако имаш нужда, макар и само виртуално. Hug

Виж целия пост
# 176
Здравейте момичета.
Съжалявам че в последно време така рядко пиша тук, но просто не ми остава време да седна пред компа. Инъче постоянно си мисля за вас.
galika, A_vagabоnd и всички поговорете с половинките си. Нека мечтата за бебе не е само ваша, а и тяхна. Вярно е, че мъжете като стане въпрос за бебе и почват да им треперят краката от страх, но вярвайте ми, щом ви обичат, значи искат деца от вас. Просто говорете, решавайте заедно. Ако трябва отложете за известно време. Никога не е късно да станеш майка. Аз също скоро ставам на 29. И аз много исках да съм млада майка, но уви. Е сега пък си мисля, че живот и здраве децата ми ще има една улегнала, научена от живота на много неща майка.
Мислете позитивно момичета. Гледайте да сте спокойни и не чупете нерви. Ако не стане по нормалния начин има и много други. Инсеменация, инвитро, осиновяване. Важното е да си щадим здравето и да сме щастливи с половниките си, все пак заедно с тях ще си гледаме децата нали.
Много целувки от мен на всички момичета. Обещавам да съм по редовна вече.  Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 177
по въпроса за отлагането мога само да кажа, че при предишната ми връзка отлагането в продължение на 6 години, ни доведе до раздяла Crossing Arms, проблеми при мен защото не се задълбочавах и след това осъзнах, че е било грешка от моя страна. според мен е нужно да се говори с половинките и ако има основателни причини да се отлага, ако не .........всеки по пътя към своето щастие. това е лично мнение, но ако мога да предпазя някое момиче ще се радвам, защото когато ми говореха бях заслепена и млада, влюбена и загубена. сега вече е друго, но и годините ме притискат. пожелавам на всички да решат проблемите си и да не превръщат идеята за дете във фикс идея  Peace
а тъгата наистина понякога ни убива, но всеки трябва да намери решение с половинката си да я преборат и да гледат позитивно на живота и дребните, но важни неща, които се случват около нас, а ние не можем да ги забележим от изпълнениете със сълзи очи.
бъдете щасливи и вярвайте, че и вашите мечти ще се сбънта скоро  Hug
Виж целия пост
# 178
започвам под ред да не стават грешки Simple Smile

A_vagabоnd виж маци, поговори в твоя човек, очевадно той иска да играе на сигурно, но също толкова очевадно не се замисля, че както днес е сигурен и стабилен, така утре няма да е - с две думи: "идеален и подходящ" момент за създаване на дете няма, винаги можеш да си измислиш няква причина и да отлагаш година две три пет десет и когато се усетиш вече е късно и си биеш главата в стената и си викаш защоооо бях толкоз глупав да чакам .. при всички + които имат мъжете имат един голям недостатък - винаги имат нужда да ги буташ напред .. значи да обобщя - не приемай всичко с овчедушно примирение само и само в името на компромиса - бори се покажи нокти .. за една връзка има нужда от двама, които са равнопоставени и имат еднакви нужди .. и ако той наистина те обича, ще направи този компромис, ако не .. щом го обичаш и искаш той да е баща на децата ти, просто го излъжи Simple Smile той едва ли ти следи цикъла и едва ли е толко навътре с нещата - ти ще си знаеш какво става, той не и когато се получи всичко ще бъде "стечение на обстоятелствата" Simple Smile Simple Smile Simple Smile малко грубо звучи, но когато нищо друго не помага ..

Аника_Б вслушай се в думите на caritas, защото е напълно права .. мъката е там, за да ни напомня, че сме само хора и че е по-опасно да летим в облаците, отколкото да сме здраво стъпили на земята .. и другото което - душичко не плащай толкоз голям данък чуждо мнение - особено пък на свекърва ти, на нея не й ли е ясно, че тя думата в твоето семейство няма, пък и не вярвам сина й да е толкоз канарче, че тя да му мели, пък той да се връзва .. няма нужда приятелките ти да разбират, твоя стремеж към семейна топлина и уют, всеки е различен и за това света е толкова интересен .. ти си си ти и това е то вдигай си главата горе - дявола никога не е толкова черен, колкото ни се струва и ти ЩЕ имаш деца колкото поискаш Hug Hug
Виж целия пост
# 179
Аника, аз напълно заставам зад думите на всички момичета във форума....моля те не се отчайвай така...не дей...не допускай моята грешка да говориш с всички приятелки и роднини за това...днес след 1 г.неуспешни опити аз се чудя къде да се скрия, защото не искам да говоря никого на когото съм сподялила болката си...омръзна ми от въпроси..хайде, де не си ли вече бремена...направо ми омръзна..дори и от майка си се крия..а за майката на моя приятел да не говорим...вече избягвам да споделям лични неща с нея, т.к. тя не пропуска във всеки удобен момент да го използва срещу мен...да така е не попаднах на свекърва...но това е много голям проблем, с който живея вече 4 г..и за когото не ми и говори...вече...

Та да си дойдем на думата, че пак се отклоних, Ани ти си изключително млада ..едва на 24 г...света и целия ти живот е пред теб...знаеш ли миличка...наскоро срещнах личната си лекарка, която почти на 40 г роди третото си детенце...страхотна жена, както и да е преди 4-5 мес. ходех непрекъснато да й и хленча на главата, затова ,че все не става бебето...а тя милата е била бременна , но така и не е посмяла да ми каже, за да не ме разочарова...а а з така ай се радвах, когато я видях с малкото съкровище...както и да е тя ми каза две неща не бива да се отчайваш и ще видиш, че ще стане.....и другото, че бебето идва в момент, когато най-малко очакваш...аз я погледнах втренчено, а тя се засмя, каза че сигурно ми е писнало да слушам тези приказки, но мила тя каза, че много е важно жената да е спокойна....така че не е зле всички ние да последваме съвета й...аз вярвам, че всички ние ще успеем...по един или друг начин, като казва Деската ,варианти има много...просто не можем ей така да седнем и да чакаме...не става така...ще се случи, тогава когато му е момента...кога точно не зная, боб и царевица не мога да хвърлям, а от гледане на кафе съвсем не разбирам....
но живото ми ме е научил на една желязна максима, когато човек търси намира...т.е. няма невъзможни неща, всичко може да се постигне стига да има желание...просто хубавите неща стават бавно...важно е да не се отчайваме...и я вижте каква прекрасна пролет е навън...порадвайте се на топлите априлски дни, защото идва най-прекрасния месец в годината май....месеца на любовта и нежността...а може би и на бебетата ..стискам палци  и се моля  newsm20през следващия месец всички, ако не поне повечето от нас да видим заветните EFP, за да можем да се радваме не само на разцъфващата пролет, топлите  слънчеви лъчи, но и на малкото същество, които расте в утробите ни.... smile3525 newsm51 smile3521
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия