Как се спасявате от тъгата

  • 21 523
  • 501
# 240
deskatta желая ти бързо възстановяване  Hug

Благодаря ти миличка. То физическото възстановяване е бързо. Остава психическото, но и с него ще се преборя, няма как.
Виж целия пост
# 241
deskatta желая ти бързо възстановяване  Hug

Благодаря ти миличка. То физическото възстановяване е бързо. Остава психическото, но и с него ще се преборя, няма как.
така е, но ще се справиш, сигурна съм  Hug
Виж целия пост
# 242
Как се справям ли.... казвам й, че тя няма власт над мен, а точно обратното.
Позволявам й да се появи, само за да я зърна, след което ставам и се оттъсвам от нея все едно махам стар вехтошарски прах от себе си. Тя няма място до мен, нито до любимия ми човек.
А аз искам да направя така, че той да се чувства най-щастливия мъж и да бъде уверен и сигурен в мен. За това с всеки изминал ден се справям все по-добре с нея, тя няма място между нас и в отношенията ни.
Аз държа той да вижда радост в очите ми, защото иначе и неговите се натъжават, а истината е че трябва да бъдем щастливи и да оценяме това което имаме, защото то е толкова много!
Когато успеем да обикнем себе си, близките ни хора ще ни обичат още повече, разбирате ли получава се една невидима нишка любов, която ни обгръща. А най-красивите неща в живота ни са плод на любовта!
Виж целия пост
# 243
 Ами след толкова много време вече се справям с нея. То на мен ми омръзна да ми е криво, а какво остава за близките ми. Винаги 1-2 дена, след цикъл съм в мнооого лошо настроение. После давам ход на надеждата.
 Много е важно да си повтаряме, че ще стане, да си го представяме. Така рано или късно ще се получи.
 Дори се натъжавах при мисълта, че се стопля и скоро всички майки с колички ще плъзнат из парковете. Няма как това да не ме натъжава и не се чуствам гузна, че е така.
 Сега ходя на фоликуметрия и мисълта, че правя нещо ме прави по-спокойна и уверена.

 deskatta, съжалявам за това стечение. Това едва ли ще те накара да се почустваш по-добре, но и аз съм го изживяла. Успокоявай се с мисълта, че е станало в такъв ранен етап. Хубаво е, че организмът ти е алармирал, че има нещо нередно с плода. Следващият път ще е успешен!  Hug
Виж целия пост
# 244
Как се справям ли.... казвам й, че тя няма власт над мен, а точно обратното.
Позволявам й да се появи, само за да я зърна, след което ставам и се оттъсвам от нея все едно махам стар вехтошарски прах от себе си. Тя няма място до мен, нито до любимия ми човек.
А аз искам да направя така, че той да се чувства най-щастливия мъж и да бъде уверен и сигурен в мен. За това с всеки изминал ден се справям все по-добре с нея, тя няма място между нас и в отношенията ни.
Аз държа той да вижда радост в очите ми, защото иначе и неговите се натъжават, а истината е че трябва да бъдем щастливи и да оценяме това което имаме, защото то е толкова много!
Когато успеем да обикнем себе си, близките ни хора ще ни обичат още повече, разбирате ли получава се една невидима нишка любов, която ни обгръща. А най-красивите неща в живота ни са плод на любовта!


 smile3501
Виж целия пост
# 245
сега да ви кажа аз днес как се спасих .. ходих на гости на братовчед ми да се порадвам на 3-месечната ми племеница - идея нямате какво спокойствие е в момента в душата ми след като я погушках и поглезих малко, а тя ми се усмихва цял ден и не искаше да слиза от ръцете ми .. днес ще спя спокойно за пръв път от много дълго време ..
Виж целия пост
# 246
mecani браво на теб. Намерила си начин за временно спасяване от лошите мисли.
Аз от днес съм отново на работа и така вече деня ми ще е пълен. След работа ще уча за изпити, после малко по ремонта да помогна на мъжа ми и накрая грогясала да спя. Е и ако сега ми остава време да мисля за бебето, ще си намеря още едно занимание  Joy Joy Joy
Виж целия пост
# 247
Здравейте момичета, отдавна не съм писала...защото нямах време...но успявах от време навреме да прочета коментарите ви...знаете ли аз силно се впечатлих от думите на Маргало...и открих една книга "Тайната" ....мисля да си я взема...явно трябва да поработя над себе си ....да променя нагласата си...този месец например бяхме доста активни по време на ову....но явно е било без резултат т.к. пак са налице признаците на гостенката...явно е че няма да стане когато най-силно го желая...и докато не престана да мисля само за дете по време на секс....
да ви кажа ядно думите на маргало работят...защото вчера реших, че цветята вече са си изпълнели предназначението...и е време да ги намаля/ имам две огромни тераси отрупани с цветя, а цветята гладах, за да се откъсна от мислите за бебе/, всяка вечер ми отнема 2-3 часа да се грижа за тях...а да не говорим за домакинските задължения....и когото вечер си легна в леглото...последната ми мисъл е за секс...само до помириша възглавницата и заспивам, като труп.......та вчера споделих на любимия, че цветята вече не ми доставят удоволствие и че се превръщат в бреме...а знаете ли какво чул любимия...че съм бременна...прихнах да се смея...не можах да се сдържа..../а до преди седмица-две щях да се разплача/, всъщност улових се че вече не мисля с такъв копнеж за бебето...явно е че ще  се случи, когото му е времето...стига толкова истерии...толкова сълзи...каква майка ще бъда и какво дете ще гледам, когато психиката ми е тотално съсипана...ами то от мен зависи...

желая ви приятен ден...и много целувки...повече секс...гинеколожката ми каза, че през лятото яйчниците функционират по.добре...така че, милички ще се радвам на есен повечето от ....глупости всички да се похвалим със страхотната новина EFP EFP EFP... обичам ви...не унивайте...предстои едно приказно лято...най-прекрасния сезон от годината, порадвайте му се!!!! Hug Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 248
galika здравей.
Много се радвам на последния ти пост. Такъв позитивизъм струи от него, че чак настръхнах цялата. Успя да ме накараш да се усмихна. Просто много ама много се радвам за теб, че си успяла да се отърсиш от всичко и едва ли не да започнеш на чисто. Пожелавам ти късмет, повече усмивки през лятото, повече приятни емоции.

Както се казва - "Да правим каквото трябва а пък да става каквото ще"
Силно те прегръщам  Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 249
desi, мила ако ти остане време или проявяваш интерес да почетеш нещо различно...препоръчвам ти да си вземеш книжката на Луиз Хей " излекувай  тялото си"/ мисля че нещо такова беше..попитай в някоя книжарница там ще те опътят/...има доста оптимистични мисли за живота..авторката има една философия, че човек с любов и благодарност към тялото си може де се  излекува от всички болести...аз лично мисля да се пробвам...защото ми писна да хленча и да се оплаквам...да очаквам с рев и самосъжаление някой да дойде да ми реши проблема...еми разбрах, че нокой не може да ми помогне, ако не си помогна сама...а и както каза Маргало, за което много и благодаря...не искам повече моето ангелче да чува: "пак гадната гостенка...пак не сме били активни"

Разбира се аз на никога не натрапвам моите съждения...но от няколко години се боря да се променя...да променя наглсата си към живота...и този път смятам да го постигна...нищо, че около мен всички само се самосъжаляват...имам чувстото, че от деца ни въпитават, че е грешно чевек да се радва на живота..да бъде щастлив...аз например си спомням майка ми , когато бях малка и се заливахме от смях...за нещо...знаете колко безгрижни и щастлива са децата..дори успявах да расмея майка ми....тя все ми казваше да не се смея много, защото после много ще плеча... ooooh!
Виж целия пост
# 250
galika,не съм писала в тази тема до сега ,само съм чела,но написаното от теб ме провокира.Това,че се опитваш да  промениш нагласата си към живота и към случващото се е прекрасно,мисля,че това е правилния начин,за да постигнеш желаното.Искам да ти кажа още относно "Тайната"ако става въпрос за същата книга,че има и направен филм(има го в нета),който имам може от година на компа и като започна да потъвам си го пускам.Едниствения начин е да променим психиката си,аз загубих бебето си в 8 месец,мъката е голяма,но това ме научи да гледам по различен начин на всичко,разбрах колко сила имам скътана в себе си и вие всички я притежавате,макар да знам и че някои от вас си поплакват когато и този месец им дойде или когато не видят тъй жадуваната втора чертичка на теста...Бъдете силни и най вече позитивни скъпи бъдещи мами,радвайте се  и обичайте хората около вас,нека мисълта,че искате бебе ви окриля и ви кара да се усмихвате,а не да ви стресира дали ще стане или не,защото ако здравословно всичко е наред е само въпрос на време ,но и на нагаса, всичко,което искате да  стане!Искрено ви пожелавам успех, пък и кой знае може да се засечем скоро в някои от другите теми на бременните тумбачета! Hug
Извинете ме ,ако съм се намесила грубо във вашия форум,но исках да ви кажа,НИКОГА да не се оставяте на тъгата!   
Виж целия пост
# 251
Здравейте момичета, след дълго четене и прелистване във форума, най накрая се реших и аз да споделя тъгата си. Всичко, което прочетох мога да опиша по същия начин, макар че думите не ми идват лесно, защото като че ли не искам да си призная, че това започва да ми става проблем. Със съпруга ми не се пазим вече около 10 месеца, но трябва да си призная че не сме много сериозни, и двамата работим много и сме доста изморени. Не използвам никакви тестове за ову..., нито меря температури...На 32 години съм, винаги съм имала редовен цикъл, ида ми на всеки 24 дни.
Имаме добра работа, живеем в чужбина и сме готови да имаме деца, но... както всички мои познати твърдят ,,не става когато искаш, трябва да почакаш и да не мислиш за това.. Да обаче биологичният часовник си върви, а и аз забелязвам промените в мен и настроенията в които изпадам след поредния неуспех. Нямам време за хобита, с приятелките си се чувам само по телефона, защото вече живеем в друг град, работя по 9/10 часа на ден. Силно се надявам в този форум да намеря сродни души, с които да се подкрепяме взаимно... Каква е тйната да не мислиш за това? Опитвайки се да не говоря за това с никой, аз подтискам постоянно тези негативни емоции в мен и чувствам как те започват да ме ядат отвътре...
Виж целия пост
# 252
galika това което си написала е напълно вярно. Надявам се наистина да ми остане време да прочета тази книга. Наистина и аз в последната една седмица сама за себе си разбрах, че трябва да постигнем една хармония с тялото и душата си. Последните няколко дни избягвам хората, които ме съжаляват. Не ми е проблем да говоря за това, че направих спонтанен аборт, и се радвам когато хората около мен искат да научат повече неща за това и когато ме оставят да говоря. Така малко или много мъката намалява.
Мари Ив в никакъв случай не си се намесила грубо в нашата тема. Ако си я изчела цялата може би си видяла, че никоя от нас тук не е злонамерена. Всички които искат да споделят нещо са добре дошли. Аз загубих нашето бебе много рано, при теб е било още по-болезнено и мога единствено да те прегърна и да ти пожелая много късмет и щастие  Hug Hug Hug
controllerin добре дошла и на теб. Питаш каква е тайната. Ами няма тайна, при всеки е различно. Преди да забременея, за да не мисля за това се натоварих адски много - работа, учене, започнахме ремонт (откакто сме се оженили все нещо се ремонтира у нас), гледаме си куче и малко цветя, ангажирам се и с домакинска работа през малкото останало свободно време. След като загубих бебчето някакси се появи друга необходимост у мен. Сега с нетърпение чакам да минат изпитите, в най-скоро време ще приключим изцяло с ремонта. Мечтая си за почивка. Искам да се насладя на миговете със съпруга ми, да сме сами и просто да се отърся от всичко. Успях до някъде да преодолея загубата, с нетърпение чакам момента когато ще бъда мама и зная че този момент ще дойде. Сега някакси гледам да съм спокойна и като съм така, тъгата сама си отива малко по малко.

Съжалявам за дългия пост, надявам се че не е много объркан.   bouquet  bouquet  bouquet
Виж целия пост
# 253
controllerin мила мога само да те посъветвам да си премериш 3 месеца подред Т и да проследиш поне имаш ли ову, защото този скъсен цикъл независимо, че е редовен, пак говори за някво смущение .. пък може и да не говори,а просто да си имаш по-къс цикъл с ранна ову .. искам да ти кажа, че за всичкото това време, в което съм преживяла сто хиляди неща, научих само едно нещо - болестите учебници не четат, нито пък липсата на болест гарантира, че всичко ще е наред и аз имам своите моменти на тъга и униние, в които не намирам изход за нищо и сега съм в такъв, тъжно ми е да гледам кръгли бременни коремчета, но пък си казвам ще има мой месец независимо, че няма да е следващия .. сигурно не му е мястото точно в тази тема да казвам колко точно го искам и дори имам чувството, че усещам желанието си почти физически, защото всички сте минали през това или минавате и в момента, но просто в момента толкова ми е тежко да го нося това бреме, че чак се задъхвам

desskata сърдечна прегръдка мила, радвам се, че се измъкваш от лапите на тъгата и че ни даваш сили да продължим заедно с теб Hug Hug
Виж целия пост
# 254
deskatta,много ти благодаря за топлите думи и аз те прегръщам за силата ти,защото болката си е голяма,когато и да загубиш бебче,но те поздравявам за позитивното ти и много правилно мислене въпреки случилото се,един ден ще бъдем МАМИ,въпреки,че при мен нетърпението е голямо,както при теб и при всички тук.Успех момичета и дано по скоро има още и още сладки тумбачета!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия