Няма ли най-после да се оправи това време.Малееее какво ли не пих и мазах и като реши да вали ..... все едно нищо не съм правила.И сега едвам почуквам с два пръста на клавиатурата.Хули,права си ,че човек е силен и не е проявявъл силата си докато не се сблъска с трудна ситуация.И аз денонощно се люшкам между вяра и надежда,и е добре когато имаш приятелско рамо,защото просто сам не успяваш,колкото и да си силен.Идва момент ,в който просто се сриваш и ти трябва нов стимул , подкрепа,а и да има къде да си изплачеш болката си.Въпреки,че не винаги срещаш подкрепа,а по-скоро нездраво любопитство.Поне аз вече на практика съм се убедила и избягвам да споделям с определени хора,но за това пък има такива,на които винаги мога да разчитам.И сега душицата ми е свита и не само защото на мен ми е зле,а ме мъчат едни съмнения и се чудя какво да направя
как да кажа,как да действам.Нощите са ми дни,но.....само аз си знам какво ми коства. 
Лек и спокоен макар и мрачен съботен ден!
)! Всички казват,че прилича на мен по хубост, пък иначе инатесто като баща си





