Аз пък никога не бих върнала подарък и то купен от мъжа ми /приятеля/ ...сега ще ви разкажа за моите родители.
Всеки 8ми март баща ми/бог да го прости/копуваше на майка ми подаръци и то хубави винаги се стараеше..Една година и купи един комбинезон турско синьо с много хубави дантели отгоре и доло .../тогава се носеха тези неща и беше модерно/ на всичкото отгоре беше и чужбински май Турски
Абе хубав беше и още нещо и беше купил но не помня ...Та моята майка като го видя се изцепи Бе Илия ти как можа такъв комбинезон да ми вземеш грозен ааааа ...баща ми така

, включително нито за мен, нито за сестра ми. Аз лично не го смятам за нормално, по-скоро баща ми си е намерил оправдание да не се занимава с досадните подаръци. В пубертета доста страдахме със сестра ми за това-все пак очкваш внимание от баща си малко или много. Чак напоследък, няколко години след смъртта на мама, баща ни се открехна чат-пат да ни подари нещо. Ама късно, вече не предизвиква трепети в мен. Случва се и аз да не нацеля подарък за мъжа ми или приятелите ми, но не съм спряла да им подарявам и да се старая да им хареса. Вниманието е за цял живот, не само еднократно.
Иначе правя планове за наближаващия ми РД да ходим нещо на танци-манци, че таз година ми е хубав кръгъл юбилей и ми се ще по-така.Иначе мъжо знае какво ми се иска за подарък, да видим дали ще го получа
Иначе най-ценения подарък за моя милост са книжките
Ние сме от тези които се примиряваме и задоволяваме с малко.

. Негов приятел му казал че този е добър, да ама не на 3тия час се бъгна