Туба и Мурат...и техните роли: Аси и Демир...Хасрет...Саваш - Единствени-тема 34

Аз започвам да се хващам, че циганските взаимоотношения са ми интересни.
В първите серии признавам, че се дразнех нещо и исках да има повече кадри с Туба и Мурат2.
Сега взех да им се хиля, ама то кой ще издържи да не симпатизирана на каката примерно или
на тази красива циганка Туба.Представени са много забавно от режисьора.

Снимките са от оригиналните епизоди..  има още няколко.... после " край на епизода".... и после нов епизод " след 5 години"






тук се чува плача на новородената Асия


начало на 57 епизод

Да не навлизаме в темата "цигани", но не мисля, че понеже са го давали на филм в Турция никой циганин не си е оставил детето. Даже Бурхан ги заряза в даден момент. Те дори го молиха - не си тръгвай, но той си знае неговото. Това е един от аспектите в характера на циганите според мен - те са свободолюбиви и вятърничави. Това е целил да покаже Джевдет - така мисля аз. А тук домовете са пълни и с българчета и с циганчета. Аз не смея да категоризирам хората така и да ги деля. Според мен циганите по целия свят са си еднакви.

Красивата Хасрет
се появи с нов тоалет.
Почувства липсата на Мурат-
учителя нежен и млад.
Скоро чувствата ще ги покорят,
сърцата им ще затрептят.
Хасрет е дива и красива
и не по-малко талантлива.
Но ще стигне ли това ,
за да докосне Муратовата душа.
Гледаме със интерес
нейния финес....
Мурат е време да реши
иска ли с нея да прегреши.
Харесвам красивия и глас,
със който тя запя от раз.
Но дали Мурат ще оцени
желанието и да сбъдне своите мечти.
Желание е налице,
нужен е малко труд от сърце.
Но ще успее ли напълно Хасрет да се промени,
това няма кой в момента да ни обясни.....

Прави сте за циганите и каквото пишете и разсъждавате.
Честно не съм се замисляла по-дълбоко по темата и кои са и от къде са.
Само казвам, че са ми забавни вече и ги изтрайвам като образи, което за мен си е напредък
Дам, няма смисъл да задълбаваме темата.

Тръгването на Бурхан го свързвам повече с "музикант къща не храни", отколкото с това че е циганин.

Oххх мен си ме дразнят сцените в циганския квартал...виковете и крясъците ми идват в повече,превъртам тези моменти,според мен трябваше малко да са спестени,но това е мое мнение....

И аз по рано споделих за врявата в махалата, която не понясям. И в тази серия в импровизираното музикално училище какво чудо беше . Но както каза 1001 фенка, може би в този филм Мерджан иска да покаже друга категория хора, която си живее в Турция.
Може този филм да просвещава тази прослойка на обществото.

По повод БигБрадър фемили :
Гледах влизането им в къщата и някое и друго клипче в бокса от следващите предавания.
Хахха, на мен пък ми се срина представата за италианците с тези перманентни напивания на този Масимо.
Като цяло много ми е гнусно всичко, при това много зле режисирано.

И аз превъртах, последната серия по-малко обаче
Явно с течение на времето ще свикнем и няма да ни пука накрая.

На последната песен гласа не беше неин ,нали?

Набързичко тръгнах по темата, да видя какво сте правили на този хубав ден.
И ме изненада приятно горния кадър.

Освен вашите мисли относно КОЕ и КАК е било,  и  ТОЙ  породи в мен пак онези преповтаряни въпроси:
 
 
...
• Защо Мурат така светкавично се жени, едва дочакал да приключат снимките от първия сезон
• Защо Туба е имала здравни проблеми във втория сезон, та чак до намерението да се откаже
             от по-нататъшно снимане
• Защо във втория сезон, в първоначалните кадри, филма започна да ме разочарова от студенината
             между тях, която се промъкваше от екрана
• Защо, когато “отново си признаха любовта” играта им бе коренно различна  и
             ОСОБЕНО  ПРИЗНАНИЯТА -  покъртителни
• ЗАЩО фразите така са ПОДБРАНИ, сякаш да изразят чувствата на двамата, а  малката Асия остана
              някъде назад, във времето,  и  като че ли беше просто едно допълнение – желанията,
              чувствата, емоциите касаеха само и САМО ТЯХ....

Е, да не досаждам повече, не коментирам кой отишъл, кой не отишъл на сватбата,    кой какво и с кого е сега,    кой и как се ДЪРЖЕШЕ  веднага след филма  и  КАК СЕГА  се държи....

Въпроси, на които няма отговор. Но има мисли.... РОМАНТИЧНИ......

ОСОБЕНО като гледам снимката  -  
                           ТАКА ли се ДЪРЖАТ  РЪЦЕ на НЕПОЗНАТА партньорка,
                                        когато не снимаш в момента......

Защото АКО ИСКАМЕ ДЪГА,  ТРЯБВА  ДА СЕ ПРИМИРИМ С ДЪЖДА .

   Аз видях много, много дъжд,  все хубав  дъжд  в  “АСИ”....
   Сега и искам  да  видя и   дъгата............  

Тъй като   ХАРЕСВАМ  МЕЧТИТЕ   ЗА   БЪДЕЩЕТО
                              повече от историите за миналото




П.П.  Не коментирам ЛиН, просто ще трябва да ви повтарям......
         И искрено и истински се надявам, че “НЯМА” да видя нещо подобно
          На “АСИ”, дори и да сложа още едни очи върху моите –
          с най-силната лупа  -  

на  неудоволствие,  ако се случи.....
с примирение,  че се е случило....
с  признание към Мурат – за актьорство....

и  с   ОТКРАДВАНЕ  на мечтите ми..........


ЗАД   КАДЪР

Актьори сме. Това ни е професия.
За мен – Мурат, до скоро беше хоби,
А за Туба – една след друга фотосесия,
Но днес и двамата сме кино-роби...

В живота всеки има минало –
За мен бе свързано със инженерство,
А за Туба – лице рекламно,
Рисуване, начало на моделиерство...

Но в кармата на всеки в този свят
Пътеки много са заложени ...
За двама ни - един и същи кръстопът
наскоро избор ни наложи –

Или да продължи по пътя стар,
или рискувайки, да пробва нещо ново...
Това бе като да се хвърлиш във пожар –
ще изгориш или родиш отново -

във сфера, във която много често
не с дни, не с месеци  -  с години
лишавайки се всеки ден от нещо,
ще изградиш и бъдеще,  и  име...

Не винаги на преден план излиза,
Че в някого заложен е талант –
Във много роли трябва да се влиза,
Да бъдеш даже музикант....

След три години във театъра
за мен най-сетне роля появи се –
съдба ли бе, отнесе ли ме вятъра –
чрез “Буря” аз за киното родих се.

Не зная точно и не коментирам
в кой филм и със каква игра,
но и Туба във киното намира
начало ново или знак-съдба...

И не случайно, пак съдбата,
намеси се във наш’те дни –
избраха ни с Туба, играта
на двама влюбени да претворим...

И стана “Гордата АСИ” легенда –
как гняв и гордост се преплитат
и любовта се ражда - ненагледна;
как две сърца сиротно скитат

и търсят своето спасение
от болката на миналото, от страха;
и как намират път за изцеление
за всяка страдаща душа...

Талант ли бе, игра ли бе –
това сами ще трябва да решите....
Че коментари има, и какви ли не ...
Но не мислете! Чувствайте с душите...

* * *

А ето ни сега зад кадър –
един от многото в “АСИ”,
за някой – може би театър,
за друг е друго, може би...

  



  

Хич и не превъртах, щото са ми любопинти техните лафчета - повечето са малко неграмотни, ама има някаква първична философия в тях.

Муратуба,