Кой съм аз?

Аз съм това, което съм! Обичам се и се старая да не попадам във въртележката на негативизма и !Вървя по Пътя към себе си, оценявам се и се обичам! 

 
  - Можеш да си избереш всяка Част на Бога, която решиш да бъдеш - казах аз на Малката Душа. - Ти си Абсолютното Божество, преживяващо Себе Си. Кой аспект на Божественото избираш сега да преживееш като Себе Си?
    - Искаш да кажеш, че имам избор, така ли? - попита Малката Душа. А Аз й отговорих:
    - Да, можеш да избереш да преживееш всеки Аспект на Божественото в себе си, като себе си и чрез себе си.
    - Добре, - каза Малката Душа, тогава избирам да преживея Прошката. Искам да преживея своя Аз като този Аспект на Бога, наречен Всеопрощение.
    Това бе известно предизвикателство, както можеш да си представиш.
    - Няма на кого да се прощава. Всичко, което съм сътворил, е Съвършенство и Любов.
    - Няма на кого да се прощава ли? - запита Малката Душа недоверчиво.
    - Няма на кого, - повторих Аз. - Огледай се наоколо си. Нима виждаш души, не толкова съвършени и великолепни, колкото си ти?
    При тези думи Малката Душа се обърна и с изненада откри, че е заобиколена от всички души на небето. Те бяха дошли от всички страни на Царството, защото бяха чули, че Малката Душа има необичаен разговор с Бога .
    - Не виждам никого, който да не е толкова съвършен, колкото съм аз! - възкликна Малката Душа. - На кого тогава да прощавам?
    Точно в този момент измежду множеството напред излезе друга душа.
    - Можеш да простиш на мен - каза тази Приятелска Душа.
    - За какво? - попита Малката Душа.
    - Аз ще се явя в следващия ти живот и ще направя нещо, за да ти дам възможност да ми простиш - отвърна Приятелската Душа.
    - Но какво? Какво би могло да стори същество с такава Съвършена Светлина, за да ме накара да искам да му простя? - поиска да знае Малката Душа.
    - О, сигурна съм, че можем да измислим нещо - усмихна се Приятелската Душа.
    - Но защо искаш да сториш това? - Малката Душа не можеше да разбере защо едно толкова съвършено създание иска да понижи вибрациите си до такава степен, че да извърши нещо „лошо".
    - Много просто - обясни Приятелската Душа, - ще го направя, защото те обичам. Ти искаш да преживееш себе си като прощаваща душа, нали? Освен това и ти си правила това за мен.
    - Наистина ли? - попита Малката Душа.
    - Разбира се. Не си ли спомняш? Ние минахме през всичко - с възходите и паденията, бяхме в едната и в другата посока. Бяхме и тук, и там, и сега, и после. Бяхме малки и големи, мъжки и женски, добри и лоши. Всички сме били всичко това.
    - И сме вършили това по взаимно съгласие, за да може всеки от нас да преживее себе си като най-върховна част от Бога. Защото сме разбрали, че...
    - В отсъствието на това, което Не Си, това, Което Си, Не Е.
    - Когато липсва „студа", не може да съществува „топлината". Когато липсва „тъга", не може да се почувства „радостта", без това, което наричате „зло", не може да се преживее „доброто".
    - Ако избираш да бъдеш нещо, непременно някой или нещо противоположно трябва да се появи в твоята вселена, за да го направи възможно.
    Приятелската Душа обясни, че тези хора са Специални Божи Ангели, а тези условия са Божи Дарове. - Искам за отплата само едно - заяви Приятелската Душа.
    - Готова съм на всичко - заяви Малката Душа. Тя бе развълнувана, че може да преживее всеки Божествен Аспект на Бога. Сега започна да й става ясен Планът.
    - В момента, в който те удрям и смазвам, - каза Приятелската Душа, - в момента, в който ти причинявам най-голямото зло, което можеш да си представиш, спомни си Истинската Ми Същност.
    - О, аз няма да забравя! - обеща Малката Душа. - Ще те видя в съвършенството, в което те виждам сега и ще си спомням винаги Истинската Ти Същност.


Всичко, което изисква от теб Мъдростта, е да се довериш на Процеса. Тоест, да се довериш на Бога. Или, ако предпочиташ, да се довериш на себе си, защото Ти Си Богът.
    Помни, че Ние Всички Сме Едно Цяло.
    Но как да се „доверя на процеса", когато този „процес" - животът - непрестанно ми поднася неща, които не ми харесват?
    Харесвай това, което ти поднася животът!
    Разбирай и знай, че сам си го правиш на Себе Си!
    ВИЖДАЙ СЪВЪРШЕНСТВОТО.
    Виждай го във всичко, а не само в нещата, които наричаш съвършени. Нийл Доналд Уолш

  didiela, въпросът е дали знаем какво сме. Всеки е това, което е, но знае ли точно какво е това? В състояние ли е нещо от нашите действия и мисли да ни учуди?
Случва ли ти се да съжаляваш затова, че си била спонтанна, да не знаеш какво решение да вземеш; да не умееш да се извиниш от криворазбрана гордост (за някои е по-лесно да нагрубят, отколкото да се извинят)? И обратното - когато се извинява човек, наистина ли го прави от сърце, или се извинява само задето в очите на отсрещния се очаква извинение?
Доколко си задаваме въпроси за нас самите и нашето поведение?


Дани, благодаря  ; ще чета после, че днес денят е дълъг 

това ми хареса от другата тема 



Прислужниците мечтаят за добрата фея.
Принцесите - за прекрасния принц.
Кралиците не мечтаят, а действат.

Прислужниците вярват, че чудеса се случват.
С принцесите те наистина се случват.
Кралиците ги правят сами.

Прислужниците са слаби, но изглеждат силни.
Принцесите са силни, но изглеждат слаби.
Кралиците минават и без маски.

Прислужниците идват по-рано.
Принцесите закъсняват.
Кралиците идват винаги навреме.

Прислужниците за всичко винят себе си.
Принцесите - другите.
Кралиците правят изводи.

Прислужниците не умеят да побеждават.
Принцесите не умеят да губят.
Кралиците не се съревновават.

От прислужници драконите не се интересуват.
Принцесите са изяждани от дракони.
С кралиците драконите дружат.

Защото прислужниците не се интересуват от дракони.
Принцесите се страхуват.
А кралиците ги приласкават.

Прислужниците, даже хубавичките, смятат себе си за втора ръка.
Принцесите, даже уродливите, смятат себе си за красавици.
Кралиците нямат толкова време да се вглеждат в себе си в огледалото.

Прислужниците може да не забелязваш.
Принцесите не бива да не забелязваш.
Кралиците не бива да не забелязваш, когато на тях им е нужно това.

Прислужниците са покорни.
Принцесите са своенравни.
Кралиците са дисциплинирани.

Прислужниците понасят унижения.
Принцесите отмъщават за тях.
Да унижиш кралица е невъзможно.

Прислужниците искат да получат похвала.
Принцесите - внимание.
Кралиците - опит.

Прислужниците обичат.
Принцесите позволяват да ги обичат.
Кралиците не се замислят, кой кого.

Прислужниците всичко разбират и търпят.
Принцесите разбират само това, което искат.
Кралиците всичко разбират и си тръгват.

Прислужниците не умеят да искат.
Принцесите не умеят да чакат.
Кралиците знаят - всяко нещо с времето си.

Прислужниците не искат да пораснат.
Принцесите не искат да остареят.
Кралиците знаят - всяко нещо с времето си.

Прислужниците виждат света в черно.
Принцесите - в розово.
Кралиците - в розово, в черно и във всички останали цветове.

С прислужниците е лесно.
С принцесите е сложно.
С кралиците е най-вече интересно.

Да си прислужница е сложно.
Да си принцеса е леко.
Да си кралица си заслужава.



 

tonimar, не сме сами 

Както винаги,страхотна тема tonimar благодаря ти 

Тони  

Момичета 


Хаха, коконке, това ме развесели, благодаря ти!    Добро триизмерно огледало. Всеки анонимно може да се огледа и да си зададе някои от нужните въпроси към себе си. Аз съм някъде между измеренията обаче  Има какво да се подобрява, има!


Ех, Дани, големия Уолш! 



Аз обаче си имам една частица на бунтарство. Бунтарство, което буквално ми е спасявало живота. Ако го приспя или подтисна, - става като при движението на кантарна везна - на негово място изплува апатия или страх... А това са най-тъпите периоди и моменти от живота ми - неизживяни, пропилени.
Дали заради това бунтарство, дали не успявам да изляза от дуалистичното, но не харесвам всичко, което ми поднася живота!  Греша ли? Освен това да харесвам всичко, което ми поднася живота, ми изглежда примиренчески. Както тия, които мислят, че сме родени в грях и целият ни живот сме греховни, само че това е обратната тяга - противоположната крайност. Кажете ми, нашият избор до това ли се свежда - да изберем да виждаме съвършенство във всичко? Аз поне на този етап не успявам (може би не съм го видяла достатъчно в себе си - затова).
Много обичам Уолш, но някои неща, написани от него са ми невъзможни.

Усещам едно съжаление, което ме предизвика да се включа в темата.

Кой съм аз?
Аз съм този, който съм избрал да бъда. Това е моят отговор.
Благодаря на всичко и се радвам на уроците си. Назад се обръщам за да си припомня, за да не сбъркам в избора си повторно... За мен съжалението е безмислен разход на енергия. Не приспивам и не подтискам - приемам или не. Аз решавам какво да включа в моя филм. Аз съм режисьор и главен герой! Ограничен съм - да - има някакъв сценарий, има някакъв бюджет... Но все таки аз мога да интерпретирам, да откривам, да решавам.

Съвсем реално е да постигна увеличение на бюджета и/или да променя сценария? Да - САМО АКО ФИЛМА МИ Е ХУБАВ!!!   
Тогава аз ще мога с основание да искам промяна в условията

Моето днешно споразумение:Ти си художник на Духа. Открий себе си и изразявай същността си по свой уникален начин. Открито изразявай Любовта си. Животът е сън и ако го изпълниш с Любов, твоят сън ще се превърне в шедьовър на изкуството. 

Съжаление за пропилените моменти в живота ми ли, ЧОВЕК? Има го,  да - защото животът си е кратък. И ако изобщо може да се говори за "грях", то той е да си пропилявам дните, в които съм пропуснала да живея. Но не се потапям в това съжаление! По-скоро го използвам като ветроуказател. По тази причина не искам да се отказвам от борбеността в мен, само тя променя при мен посоката на вятъра.
Иска ми се да виждам съвършенство дори в нещата, които не са съвършенни. Иска ми се да живея с идеята, че аз решавам какво да включа в моя филм... Но! Вървя си по улицата. Една ръка ме хваща отзад за косата и забива с рязко движение главата ми в капака на близкия джип (разказвам ви история от моя живот). В следващия миг един нож опира в гърлото ми. В този момент не усещам нито съвършенство, нито, че аз решавам какво да включа във филма. Някой друг е решил да се включи. И съвършенството е някъде другаде - нито в човека, който стои зад мен, нито в моментната ситуация. Нито в първата ми мисъл - дали с лакът в корема или с пета в слабините; нито в отварящите се врати на джипа, от които излизат още трима... И сори, ама изобщо не се радвам на такъв урок! 

Знам, ЧОВЕК, че ти имаше предвид друго.  Но нека не слагаме всичко под един знаменател. По този начин в нас се внася себезаблуда. Сами поставяме рамка, така ми се струва. Щом ти си избрал какъв желаеш да бъдеш - това е чудесно! Аз не искам за себе си да взема такова решение преди да съм си отговорила на въпросите, които Дани писа. А докато не достигна до диаманчето в себе си - как да избера каква да бъда? Ще е на сляпо.

Понякога, може би често, си мислим, че знаем точно кои сме, какви сме. Но доколко е така? Ако попиташ един алкохолик "Зависим ли си?" или "Продължаваш ли да пиеш?", той ще ти отговори НЕ, нали!  Нещо от сорта: От утре съм на диета! От утре спирам цигарите!...и това всеки ден наново.

  По повод втория ти цитат - убедена съм, че няма невъзможни неща! Остава обаче да ги направим възможни! И търсенията ми са именно в тази насока. Искам да направя възможна дори себе си - в пълния си разцвет, който още не е настъпил. Затова си задавам тия въпроси и ще ги задавам, докато невъзможното стане възможно  Искам всеки от вас да достигне пълния си разцвет. Пъпката да се разтвори и да поеме слънцето и дъжда с новооткрита жажда. Всъщност, ако стане при един, при двама, при трима - като "зараза" ще отиде и при останалите.

Животът е безсмислен, освен ако ние не му дадем смисъл. В самия живот няма вграден смисъл, той трябва да бъде създаден, провокиран. Ако чакаме за някакъв готов смисъл - няма да го получим. Животът е като празен лист хартия. Той е просто една възможност. Ние можем да създадем смисъл в него, но можем да създадем и безсмислие. Можем да създадем свобода, но можем да създадем и затвор. Свободата е наша, както и отговорността дали да си останем пъпки, или да се разлистим напълно. Дали да бъдем прислужници, принцеси или кралици...
 

Хубава тема и интересна за дискусии. Всеки човек  е преживял някакви драми в живота си. Едва ли има човек, на който всичко му е било винаги наред. Ние търсим смисъла на случващото се, но винаги , когато то е негативно, а не позитивно. Всеки някога си е задавал въпроса-кой съм аз?  Преди време ми попадна една книга и там имаше пример за касичката на преживяванията, както той я нарича. Ще ви дам примери какво казва автора по въпроса.
 Ако касичката за преживявания е пълна над 80 %, значи живота ни ще е тежък и пълен с проблеми.  Ако ни е запълнена 75-80 %, тогава положението е тревожно и трябва да преосмислим нещата в Живота. Ако всички планове се провалят, имаме големи дългове,попадаме в автомобилни катастрофи, абе постоянно ни се случва нещо гадно, то касичката ни е запълнена 85-90%. Ако страдаме от неизлечима болест като рак, или излежаваме в затвора  тежка присъда,то касичката за преживявания е пълна 90-95%.Това  е почти последния звънец от страната на Живота, който ни предупреждава, че трябва да разгледаме отношението си към него/Живота/ Автора не нарича Живот всичко, което ние наричаме Бог, вселена, енергия и т.н.  Също така пише, че ако имаме постоянни проблеми с парите, и не може да реализираме плановете си, често имаме семейни скандали  и интимния ни живот не върви добре или със съседите се караме и  все нещо или някой  ни  е крив,то запълването е 70-75%, което не е толкова лошо, но е достатъчно досадно, за да ни трови живота.
Aко нещата при нас са добре, и всичко е нормално, но вътрешно би ни  се искало  да е още по-добре, то нашата касичка е запълнена около 60%, което автора казва, че никак не е зле, и няма нужда да се запълва повече. Има хора, които  имат запълване 40-55%. Това , според него са младите хора до 25 годишна възраст или хора , които са големи оптимисти, или хора, които искрено прощават на виновниците за преживяванията си или това са  такива, които интуитивно са се научили да не се вживяват дори , когато изпаднат в сложни ситуации. Хора, на които касичката е запълнена 15- 40% са хора, които са се отдали тотално на духовния живот.Занимават се с милосърдна дейност, работят в червен кръст, занимават се с просветителска дейност или хора занимаващи се със специални духовни практики за сваляне на напрежението и освобождаване на  на негативните преживявания/точно те с тези, от които ни се  пълни касичката/ Въобще много интересна теория , за осмисляне на живота.
За да разберем, докъде ни е пълна касичката, трябва да си припомним всички емоционално напрегнати ситуации в нашия живот. Мога да пусна още неща, ако смятате , че ще е интересно.

куку-руку, значи става въпрос не просто за преживявания, а за отрицателни преживявания. Но свързвайки преживяванията с Кой съм аз - за мен всяко преживяване, което води до нещо е полезно, независимо дали е положително или отрицателно преживяването. Ако например те тресне като мълния с нещо осъзнато - е полезно преживяване. Защо става така, че човек се насочва към промяна в живота си точно след неприятно преживяване - защото го е хлопнало по главата - затова 

Да, точно в това е смисъла, след като ни тресне мълнията, да разберем защо ни е треснала, точно нас и точно в този момент. Много хора не се запитват за такива неща, ами обичат да винят другите за своите нещастия. Проблема на човечеството е, че се опитваме да контролираме другия,защото смятаме , че той ни е виновен. А правилно би било  да контролираме себе си, защото не можем да контролираме другия. На работата шефа ни е виновен или колегите. В къщи мъжа ни дразни или децата, или брат или сестра или пък приятел или приятелка.Все от нещо сме разочаровани, защото имаме очаквания от другите. Имаме ли очаквания към самите себе си?Това са все негативни емоции, които  не хората , а ние сами сме си създали:

Ако питаш нас дали грешиш, аз ще ти кажа, че самия факт , че задаваш този въпрос, значи не си убедена и все още търсиш. Грешиш според мен, че не харесваш, което не значи ли, че  не приемаш, това, което ти поднася живота? Все пак ти сама си си създала това, което той ти поднася.  Замисли се, че е така Ние сами си създаваме нашата реалност. Ако не харесваш това, което ти поднася Живота, то значи е нужна промяна, за да почне Живота да ти поднася това, което да харесаш. Обаче то не идва от това , какво мислим ние  самите, за себе си, а от това, какво мислим за околните. Как приемаш света и хората?  Дали приемаш, дали делиш, дали разбираш хората, дали съдиш, дали се радваш, дали страдаш, дали прощаваш, дали завиждаш...и т.н.
 После това, което мислиш за хората и за всичко около тебе, се  наслагва в твоето подсъзнание като впечатления. А тези впечатления по–късно се реализират като случки или ситуации.
 А тези случки  пък по нататък се изграждат като преживявания. И така се пълни нашата касичка с преживявания. Всичко е взаимосвързано макар и  да  не го разбираме.Така поне мисля.
Защо мислиш, че това за което пише Уолс, за теб е невъзможно? Кое те възпира да повярваш, че е възможно? В подписа ти пише че, няма невъзможни неща

  Пояснявам отново: Убедена съм, че няма невъзможни неща (в живота ни, не става въпрос да литна до Марс )! Но все още съм в търсене на начина да направя всяко нещо възможно, по-точно - всяко нещо да стане възможно за мен. Някои от нещата, които пише Уолс на този етап за мен са невъзможни. На този етап на развитието ми ми е трудно да ги приема като такива или като верни, което не означава, че за всеки е така, или че ако за мен е невъзможно на този етап да ги приема, - то трябва да е невъзможно и за останалите, за вас. Това е нещо, което при мен все още не се е осъществило, не се е случило, и по тази причина го споделям. Диалогът може да доведе до промяна, до някакъв развой на мисленето на човек. Всъщност много по-добре е да има диалог, отколкото да се тупна няколко пъти в гърдите, заявявайки "Аз знам коя съм" и толкова. Не, не го знам. И съм сигурна, че още много хора не го знаят. Например днес се запитах: Защо в някои ситуации приемам примиренчески модел. Кое ме кара да правя това? Този модел отговаря ли на това, което ми се иска или не, или е само избягване на конфликт (примерно)... И други подобни въпроси си задавам, особено в последно време.  А докато имам въпроси към себе си, аз не мога да декларирам, че знам коя съм. Ако го направя, това ще е лъжа, самоизмама, самозаблуда (или стремеж за заблуда на околните).
Знам, че за да познаем себе си, да достигнем до "диаманчето" в себе си, както писа Дани, е важно самонаблюдението. А за да има самонаблюдение, трябва да сме възможно по-будни. Иначе как ще забележим това, което не е на място? Или както пише Уолш - как ще видим вестоносеца? Та в този ред на мисли, ми се иска да си бъдем полезни взаимно. Белият лист е пред нас; какво ще изрисуваме върху него все още не знам!

  Наистина за много хора е по-лесно да потърсят вината в другия/другите. И така си отива живота им - обвинявайки другите. Все някой друг им е крив, все някой друг им е объркал живота. Това е ролята на "горкия аз" и не само роля, а непоемане на отговорност. Явно се иска някаква сила, за да бъде поета отговорност. Същото се отнася и за извинението. Не всеки може да се извини. Дали поемаме провалите си като лична вина - е едно от нещата, които определят Кой съм аз.

Да, куку-руку, питах вас дали греша точно защото не съм убедена и все още търся. Аз не приемам за съвършено (не просто, че не приемам, а не приемам като съвършенно) всичко, което ми поднася живота. Много неща за мен са съвършенни, но не всичко. Затова посочих примера с хората от джипа, но нещата, които не приемам като съвършенни са доста. Например умишленото прилагане на болка (садизъм), педофилия, изнасилване и пр. Ето тук ми е спънката, за да се съглася с написаното от Уолш и да успея да приема всичко в неговата съвършенност. Ако някой ми каже как става този номер - ще съм благодарна! Това, че ние сами си създаваме нашата реалност е вярно, но не на 100%. Случката, за която писах не бе създадена от мен реалност! Не бях изрежисирала аз този филм, то просто ми се случи. Съгласна съм с написаното от теб, но това не се отнася за всичко, което ни се случва и ни заобикаля. Каквато и промяна да направя в себе си - пак ще има такива случки!  Ако стана перфектна, педофилията няма да изчезне, нали! Та как да приема всичко в неговото съвършенство?



Важно е как приемаме света и хората, но е важно и как приемаме себе си.  Ако не успеем да приемем себе си, - как ще приемем човека до нас? Няма начин! А ако започна да приемам себе си и хората напълно, - такива, каквито са - означава ли, че ще приема като съвършен един педофил? Това са ми въпросите, заради които писах, че на този етап ми е невъзможно да приема всичко в живота в неговото съвършенство.