Подсъзнанието може всичко 23 /Линкове за всички техники има на първа стр./

момичета, много благодаря за подкрепата 

mijjjka, работата е там, че вече много дълго време "садя" - 3 години нищо не се случва в моя живот 

по-голямото ми желание е да си намеря работа, която е "за мен" - нарочно не уточнявам каква, за да не ограничавам възможностите; в момента освен всичко, съм закъсала финансово, и наистина, не само имам нужда от нея, ами я искам; но това, което намирам, е - няма да ви обяснявам - мизерна длъжност, при непочтени хора, за още по-мизерни пари (и да не кажете, че не умея да се радвам на малкото - направих си сметка, и излезе, че заплатата едвам ми покрива разходите)

Desss, raliko, Лени, благодаря за нещата, които сте написали - дават храна за размисъл , благодаря и на теб също 
  момичета, извинявайте за негативната енергия
имах нужда от малко окуражаване

Бялата Шапчица 
Поработи малко подсъзнателно.
Пол Маккена,ТЕС,Дона Идън....

И на компютър става, разбира се!    Важно е намерението и желанието!  

Шапчице ..и аз поддържам  мнението на Миши, да приемеш , че  сега ти е време за садене, а след това реколтата!  Само не губи вяра и надежда.... и пусни нещата по течението, без борба. Остави на  Вселената да ти поднесе най-доброто в най-подходящия момент...не пришпорвай нещата. 

Лени също го е казала чудесно!  С две думи: намали важността! 

 

 Делфина фон Ю. , важното е какво влагаш в картата. Как  я зареждаш  с енергия докато я правиш и какво усещане ти носи после, когато я погледнеш. Картата е само помощно средство, за изпълнението на желанията ни. Тя не е вълшебна пръчица. Всичко е вътре в нас. Просто трябва да намерим най-удачния начин, за да го открием и да се възползваме оптимално от него.

Шапчице и аз имам същия проблем с едно от желанията си.Още преди време тук ми казаха-отпусни веслата,гребеш срещу течението.Явно съм си мислела,че съм ги отпуснала.От два дни се терзая защо нищо не се получава.И снощи влизйки попаднах директно на поста на Лени и намерих отговора.Между другото много пъти като мисля за даден проблем,тук се обсъжда точно това и ми дава насока,невероятно е!
ВЕРОЯТНО ВЕЧЕ СТЕ ЧУЛИ,ДА ИЗПРАТИМ ПОЛОЖИТЕЛНА ЕНЕРГИЯ НА ГОГО!АЗ ЛИЧНО СЕ РАЗПЛАКАХ,ВЪРНАХ СЕ В ДЕТСТВОТО СВЪРЗАНО С ПРЕКРАСНИТЕ ПЕСНИ НА "ТОНИКА"
http://www.facebook.com/video/video.php?v=1251897738892&oid=103082196400544

  Бих могла да потвърдя, поста на lenny, с много примери от моя живот.
Печалила съм от тотото или от разплащания,точно такава сума, каквото ми е трябвала за да покрия разход, който съм искала да направя, в момент, когато съм си казала, че може да мина и без него.
  Срещнах най важните за мен хора, в момент, когато имах най голяма нужда, но си казах, че мога да се справя и сама.
Влагах много енергия и нерви в работата си. Резултата беше, срив от преумора и никаква подкрепа от колеги. Само неблагоприятни стечения на обстоятелствата.    Преди време, бях решила да напусна работата си, пак поради такива причини. Твърдо го реших, бях спокойна и не мислех за подследствията. Изведнъж получих 3 предложения за работа. Останах на старата си работа, защото колегите ми настояваха и обещаваха, че вече ще ме подкрепят. Не че изпълниха обещанието си 
 

И аз като A m b e r ,стигнах до дъното.Работата ми е напрегната и поради ред причини я намразих.Докарах си и Паническо разтройство и пиене на АД и Ривотрил.Стигат до състояние,че ме душеше сутрин и ми изтръпваха краката докато ходех сутрин на работа.Ненавиждах колегите си.
В един момент след филма''тайната''и ''подсъзнанието може всичко''-аз станах друг човек.Заобикнах си отново работата и колегите.Много от колежките ми се държат по начин по който аз дори не бих подозирала.Търсят ме,говорим и споделяме.Дори станах част от един съвет.Намалих постепенно Ривотрила,а от вчера не съм го и пила.

Toчно така се чувствам. Дори по-зле - на път съм да загубя дори ненавижданата (но единствен източник на доходи) работа. При мен психическите проблеми автоматично преминават в соматични. Хашимото, проблеми със стомаха и т.н.
Като в рекламите - пробвала съм всичко. Става по-зле, затова продължавам да търся изход - всъщност само това правя през последните 2-3 седмици. Чета ви много внимателно.

Нещо хубаво. Казах, че имам проблеми със стомаха - резултат от почти-бившата-ми-работа и почти-бившия-ми-шеф. Снощи се запревивах от болки и киселини, а се оказа, че съм си свършила  лекарството. В наше село денонощна аптека и да има - не я знам, налагаше се да търпя. В един момент се помолих на Архангел Рафаил да премахне болката. Ако щете - вярвайте, но след минути почувствах някаква топлина в стомаха и болката изчезна.   Дори успях да се наспя. Днес пак си ме боли, но аз и не съм очаквала спонтанно излекуване - важното е, че получих точно тази помощ, от която се нуждая. Сега се захващам с ТЕС.

Благодаря ви за помощта, идеите и линковете. Писано ми е било точно сега да попадна сред вас.   

Делфина фон Ю.
Знаеш ли и аз съм с куп болести.Дори наскоро зададох въпроса на момичетата от ''паническото разстройство''-дали не сме ние тези които се вкарваме сами в някакви филми.....
Извода до който аз самата стигнах е,че-да,ние сме тези.Защото докато аз самата си повтарях,че работата ми е ужасна и допълнително ни увикваха-резулатата се появи.Никога няма да забравя ужаса,които изпитах когато след 3 дни отпуска реших да отида преди понеделник,да видя как ще се почивствам.Това което почувствах,ме срина тотално.Не знаех как се прибрах,краката не си усещах.погледа ми беше размазан,а аз имах чувството,че ходя все едно съм ударила 2 бут твърд алкохол-ту наляво,ту надясно...
Друг пример-след поредната операция на гърдата.Аз мислено си казвах,сега ще ми излезе друга бучка-фиброаденом.И да,след първата ми излезе,втора.Естествено легнах пак под ножа след няма и година от предишната.Няколко месеца след втората отидох на преглед.Рузултатът беше-трети фиброаденом.Този не съм го махала,но сега знам,че когато реша,че искам да мина на преглед няма и да има следа от него.

Ами аз прекрасно знам, че сама се вкарвам във филм. Ето, предстои ми в понеделник да тръгна на работа след  2 седмици отпуск и стомахът ми веднага почна да прави номера. Даже бих предпочела да напусна веднага, а не да си отработвам предизвестието, само и само да избегна неприятните емоции, но няма как... Много ми е гадно, защото  образованието ми предполага аз да помагам на  другите, пък аз на себе си не мога да помогна

Но самият факт, че сме в тази тема означава, че сме на път да си помогнем

Да,така е!
Аз след поредната криза/която ми беше последна от тогава/ предизвикана от един кошмар-се насочих към филма и книгата.А благодарение на книгата,аз разтълкувах съня си.Кошмарът,който аз смятах за такъв,вече не беше кошмар,а знак,че тялото ми се нуждае от промяна.

  Аз намалих темпото, и се оказа, че пак успявам да свърша набелязаното, без обаче нервите и осъждането.

И аз тъй
Не се нервирам почти.А хората покрай мен,престанаха да се държат както до момента.Брат ми,който смяташе,че съм му длъжна-промени тона си и започна да ме пита за книги

Делфина, опитвала ли си се да промениш гледната си точка към работата си? Аз работя две неща, като едното (където отива повечето ми време) не е мечтата на живота ми, но ми дава някаква сигурност като постоянен доход, макар че не е много добре  платено. Много често ми писваше и си казвах - ще го захвърля, но някакси отвътре усещам, че ми дава други неща - не точно пари. Като се върна назад, благодарение на тази работа, която е много различна от образованието ми и всичко, с което съм се занимавала досега, съм научила много, придобила съм много опитности, и най-важното, имам този по-философски поглед към живота, придобила съм умението да не се тръшкам за глупости, защото някои неща са по-важни от другите - например, да се научим да се балансираме сами, защото тогава сме здрави, радостни и щастливи - и чак тогава и само тогава успяваме да градим живота си както го искаме.

Научих се и да благодаря ежедневно за това, което имам - защото ежедневно се срещам с хора, някои от които имат много повече във финансов и материален смисъл, но нямат най-важното - това, което аз се уча да имам - благодарност, радост, щастие във всеки ден, умение да забелязваш нещата, на които да се радваш. И като резултат - да си щастлив. Защото само тук и сега можем да направим нещо - не в миналото и не в бъдещето. Каквото го правим, го правим в момента - в бъдещето само виждаме материализираните резултати.

Дали си се опитвала да намериш някакъв такъв друг аспект на работата си, който да е важен за тебе? Защото, както казват - когато успееш да се "помириш" с проблема, тогава успяваш да се дистанцираш от него (вместо да се бориш с него) и да видиш решението му - защото проблемът и решението са две много различни неща и изискват различни вибрации.

Положителни вибрации на всички, които имат нужда от тях в тази темичка  Днес тук е един прекрасен ден, слънчев и безветрен - пожелавам ви прекрасен ден и на вас