С топли чувства!Раждах планово секцио и в момента,в който постъпих в болницата,персонала и докторите ме накараха да забравя и страхове и всичко!
Виж целия пост
Как ще запомните раждането?
- Публикувана: 29 март 2010, 16:41 ч.
- Последно мнение: 24 май 2010, 17:03 ч.
# 15
29 март 2010, 18:20 ч.
# 16
29 март 2010, 18:27 ч.
Запомних го като супер позитивно преживяване. Родих нормално, бързо, лесно и безболезнено и целият ми тридневен престой в болницата мина като на курорт.
Виж целия пост
# 17
29 март 2010, 18:40 ч.
С добри чувства.
Беше доста дълго раждане - от началото на контракциите до края над 40часа, но вече в родилна зала стана всичко сравнително бързо. Бях добре подготвена - знаех кога какво става, мъжът ми беше до мен и това ми помогна да посрещна адекватно болките и усилието
Виж целия пост
Беше доста дълго раждане - от началото на контракциите до края над 40часа, но вече в родилна зала стана всичко сравнително бързо. Бях добре подготвена - знаех кога какво става, мъжът ми беше до мен и това ми помогна да посрещна адекватно болките и усилието
# 18
29 март 2010, 18:50 ч.
Тръгнах за родилното толкова спокойна,за да раждам нормално ,ноне било писано(зарадвах се на секциото,което последва)
Виж целия пост
# 19
29 март 2010, 18:53 ч.
Две нормални раждания. И двете с много болка...много. И при двете губиха тоновете на децата. Бях привързана със системи и колан, с кислородна маска. Но всичко това отшумява във времето. 
Виж целия пост
# 20
29 март 2010, 18:54 ч.
Въпреки че ми беше за първи път и бях малко поуплашена имам много приятни спомени от раждането. Много ми помогна и това, че мъжът ми беше при мен през цялото време и ми даваше цялата си подкрепа, а после заедно си гушкахме дъщеричката. Раждането ми беше активно естествено раждане, без системи или упойки, раждах в чужбина
Виж целия пост
# 21
29 март 2010, 19:18 ч.
Ще го запомня най-вече с появата на бебето ни. 
Иначе имаше шеги, весели и напрегнати моменти, но всичко мина бързо и успешно.
Виж целия пост
Иначе имаше шеги, весели и напрегнати моменти, но всичко мина бързо и успешно.
# 22
29 март 2010, 20:09 ч.
Въпреки че контракциите бяха много болезнени и че беше първо раждане, се радвам, че екипът ме остави да раждам без да се месят (така им казах че искам). Като изключим на самия финал ужасната епизотомия, която не знам дали не можеше да се избегне. Първите 2-3 седмици след това ми беше доста труден период, защото трябваше да се възстановя и болеше много. Но най-хубавото от всичко беше, че бебето се роди живо и здраво и от самото начало с голям афинитет към сукането
Виж целия пост
# 23
29 март 2010, 20:16 ч.
Първото- със страха от неизвестното; дълго и тежко раждане;
Второто- със страха от вече познатото; радостта и щастието ми, че не се повтори тежкото раждане;
Третото- малко страх и повече позитивизъм; леко раждане, като песен
Виж целия пост
Второто- със страха от вече познатото; радостта и щастието ми, че не се повтори тежкото раждане;
Третото- малко страх и повече позитивизъм; леко раждане, като песен
# 24
29 март 2010, 20:32 ч.
Самото ми раждане мина много леко,болките ми бяха някак поносими до към 5 см разкритие ,после ми сложиха епидурална и моята дъщеричка се роди след час и половина ,Имах 3 външни шева ,които докато излезна от болницата и спряха да ме болят и почти не ми създаваха проблем и дисконфорт.
Виж целия пост
,Имах 3 външни шева ,които докато излезна от болницата и спряха да ме болят и почти не ми създаваха проблем и дисконфорт. 
# 25
29 март 2010, 20:32 ч.
При първото много щастлива,че най-накрая ще си видя бебчо,много леко естесвено раждане,при втория секцио по спешност и нямах време много много да му мисля,важното в крайна сметка е резултата,бяха най-страхотните дни в живота ми
Виж целия пост
# 26
29 март 2010, 20:59 ч.
Бях уплашена до смърт, но персоналът в Токуда ми помогна много да се отпусна. Една сестра ме държеше за ръка и ми обясняваше, че всичко ще е наред и не трябва да се тревожа. Направо се размазваха от любезност и добро отношение. Много съм им благодарна.
Самата поява на бебето ми го помня с много хубави емоции.
По въпросът със секцио или нормално не искам да се изказвам. Начинът на раждане не е задължително да доведе до еднакви преживявания.
Виж целия пост
Самата поява на бебето ми го помня с много хубави емоции.
По въпросът със секцио или нормално не искам да се изказвам. Начинът на раждане не е задължително да доведе до еднакви преживявания.
# 27
29 март 2010, 21:47 ч.
Не искам да си го спомням...направих се на герой да раждам нормално и без упойка...За бога моми4ета,не правете това!Моят апел е раждайте нормално ,но задължително с упойка!
Виж целия пост
# 28
29 март 2010, 22:06 ч.
И двете с продължителността - 4 часа.
Първото с ентусиазма, защото не знаех какво ме чака. С недоспиването ми от предната нощ (3 часа сън) и невъзможността да фокусирам часовника на стената, по който ме караха да си следя контракциите. Хем ми се спи, хем контракции - стенният часовник ми се размазваше Ама бързо смятам и налучквах минутите
С думите към акушерката, която ме изроди "честито бабо". С думите на другата "каква хубава трапчинка. Я и бенка има".
И с грозно червено бебе с хубави лилави очи
Второто... с притесненията и тревогите преди раждането. С нежеланието да раждам. (Синът ми се роди в 34та г.с.) С разплаканата ми дъщеря, която за 1ви път остави мама в б-ца.
Със смешните заплашителни смс-и, които цяла нощ пращах на мъж ми. С акушерката, която цяла нощ стоя до мен. С малкото русо бебче, чиито мерки чух грешно и надух гайдата С невъзможността да събудя мъж ми по телефона и да му кажа "честито тати". Накрая той звънна и след като казах "имаш син", той попита "ама наистина ли?"
С първите осем часа, в които си ревях нон стоп. Но се успокоих когато го гушках на обяд С усмивката на дъщеря ми, която видя брат си през стъклото на вратата, затихна и рече "много е хубав". Ама и той си беше грозно бебе Грозен перхидролчо С деветте безкрайни дена в родилното.
Виж целия пост
Първото с ентусиазма, защото не знаех какво ме чака. С недоспиването ми от предната нощ (3 часа сън) и невъзможността да фокусирам часовника на стената, по който ме караха да си следя контракциите. Хем ми се спи, хем контракции - стенният часовник ми се размазваше
Ама бързо смятам и налучквах минутите С думите към акушерката, която ме изроди "честито бабо". С думите на другата "каква хубава трапчинка. Я и бенка има".
И с грозно червено бебе с хубави лилави очи
Второто... с притесненията и тревогите преди раждането. С нежеланието да раждам. (Синът ми се роди в 34та г.с.) С разплаканата ми дъщеря, която за 1ви път остави мама в б-ца.
Със смешните заплашителни смс-и, които цяла нощ пращах на мъж ми. С акушерката, която цяла нощ стоя до мен. С малкото русо бебче, чиито мерки чух грешно и надух гайдата
С невъзможността да събудя мъж ми по телефона и да му кажа "честито тати". Накрая той звънна и след като казах "имаш син", той попита "ама наистина ли?"С първите осем часа, в които си ревях нон стоп. Но се успокоих когато го гушках на обяд
С усмивката на дъщеря ми, която видя брат си през стъклото на вратата, затихна и рече "много е хубав". Ама и той си беше грозно бебе Грозен перхидролчо С деветте безкрайни дена в родилното.
# 29
29 март 2010, 22:36 ч.
С товара, който падна от плещите ми, когато се събудих от упойката и видях живо и здраво детето си.
Виж целия пост
Препоръчани теми