И ДВЕТЕ МИ РАЖДАНИЯ БЯХА СЪС СЕКЦИО.ВЪПРЕКИ ВСИЧКО ЗА МЕН ТЕ ще ОСТАНАТ КАТО Нещо НЕЗАБРАВИМО И УНИКАЛНО.
Виж целия пост
Как ще запомните раждането?
- Публикувана: 29 март 2010, 16:41 ч.
- Последно мнение: 24 май 2010, 17:03 ч.
# 168
24 апр. 2010, 20:53 ч.
Първото- песен
Второто- страх, шок, много сълзи, но завърши прекрасно!
Виж целия пост
Второто- страх, шок, много сълзи, но завърши прекрасно!
# 169
24 апр. 2010, 21:19 ч.
На първо четене хубавите неща. Как проплака за първи път, видях я и после в реанимация постоянно си гледах снимката и , която мъжа ми и беше направил когато са му я показали. На петият ден не ми се тръгваше, честно. Само ако можеше малко камизолки да ми донесат, че в болницата бяха кът, а аз все и изливах шишето в пазвата 
На второ четене упойката и болката в реанимация. Не знам дали ще се престраша пак. И без това по- добро бебе не мога да произведа
Виж целия пост
На второ четене упойката и болката в реанимация. Не знам дали ще се престраша пак. И без това по- добро бебе не мога да произведа
# 170
25 апр. 2010, 00:25 ч.
Ами с това, че стана много по-бързо отколкото очаквах. Бях се настроила за дълги часове болки и контракции, затова се заредих с неща за четене, музика, вода...а родих за час и половина, дето се казва не разбрах какво точно ми се случи 
И разбира се облекчението, когато разбрах, че бебето е добре.
Виж целия пост
И разбира се облекчението, когато разбрах, че бебето е добре.
# 171
25 апр. 2010, 08:15 ч.
Моето раждане ще го запомня с изненадващото изтичане на водите, физическото усилие, вълнението което изпитахме с мъжа ми като видяхме бебка. Като цяло беше много сюреалистично изживяване....
Виж целия пост
# 172
25 апр. 2010, 10:04 ч.
Бързо и безболезнено естествено раждане, което не очаквах.
Не искам обаче да се сещам за деня преди бебка да се роди
Не били болки в кръста - контракции били.
Виж целия пост
Не искам обаче да се сещам за деня преди бебка да се роди
Не били болки в кръста - контракции били. 
# 173
25 апр. 2010, 10:31 ч.
Със самота. Имах чувството, че съм изоставена, сама в целия свят.
Секцио бях, болката не ме притеснява, имам висок праг и въпреки, че се наложи в хода на раждането, т.е. минах и през контракциите, не бих казала, че е силна.
Виж целия пост
Секцио бях, болката не ме притеснява, имам висок праг и въпреки, че се наложи в хода на раждането, т.е. минах и през контракциите, не бих казала, че е силна.
# 174
25 апр. 2010, 15:47 ч.
Ми не мина много добре, адски болки, загуба на тонове, трудно раждане, след това реанимация за малката, понеже повръщаше кръв, хипер жълтеница. Почнах да се успокоявам и радвам, чак след 5-6 ден. Добре, че след това всичко е наред. Надявам се вторият път да мине по-добре. 
И най вече всички деца и майки да са живи и здрави, и бащите де
Виж целия пост
И най вече всички деца и майки да са живи и здрави, и бащите де 
# 176
25 апр. 2010, 17:17 ч.
От първото раждане имам само хубави спомени, второто искам да забравя!
Виж целия пост
# 178
25 апр. 2010, 23:10 ч.
С мноого болка и в същото време като най-щастливия ден в живота ми
Виж целия пост
# 179
24 май 2010, 14:56 ч.
Подкрепям, само ще добавя най-основния според мен момент - здраво бебе
Второто ми бебе не се роди здраво
и въпреки абсолютно лекото раждане (с има няма 7-8 болезнени контракции и няколко шева, и много бързо въстановяване), споменът ми е единствено за тревогата, болката и сълзите в дните след раждането, а и не само... И думите на мъжът ми, когато ме видя веднага след раждането "Казват, че жените като родят се радват, че са дали живот на нов човек. А ти не се радваш..." И наистина не можахме да се зарадваме тогава...
Тогава, в този момент осъзнах, че първото ми раждане (на напълно здраво бебе) е било най-прекрасното, въпреки силно болезнените контракции и ужасната епизотомия накрая. Наистина успях да оценя колко прекрасно е, когато бебето е живо и здраво. Това че после не можех да сядам 2-3 седмици са били бели кахъри...
Надявам се третото раждане да ми даде само поводи за радост
Виж целия пост
Как ще запомним раждането???
Да нямаме лоши спомени от това велико събитие за всяка жена важат някои правила:
-Предварителна уговорка с добър екип или попадане на добър такъв /много дами отиват в болницата без да познават екипа/
-Професионално водене на раждането/ за съжаление не всички лекари го владеят/
-Топло и приятелско отношение на акушерките и дори санитарките към родилката
-Приятна обстановка в болницата
-Подкрепата и отношението на таткото към майката и самото раждане
-Упойка за желаещите /изключвам задължителната такава за секцио/
В този смисъл и от трите ми раждания ще ми останат само хубави спомени.
Да нямаме лоши спомени от това велико събитие за всяка жена важат някои правила:
-Предварителна уговорка с добър екип или попадане на добър такъв /много дами отиват в болницата без да познават екипа/
-Професионално водене на раждането/ за съжаление не всички лекари го владеят/
-Топло и приятелско отношение на акушерките и дори санитарките към родилката
-Приятна обстановка в болницата
-Подкрепата и отношението на таткото към майката и самото раждане
-Упойка за желаещите /изключвам задължителната такава за секцио/
В този смисъл и от трите ми раждания ще ми останат само хубави спомени.
Подкрепям, само ще добавя най-основния според мен момент - здраво бебе
Второто ми бебе не се роди здраво
и въпреки абсолютно лекото раждане (с има няма 7-8 болезнени контракции и няколко шева, и много бързо въстановяване), споменът ми е единствено за тревогата, болката и сълзите в дните след раждането, а и не само... И думите на мъжът ми, когато ме видя веднага след раждането "Казват, че жените като родят се радват, че са дали живот на нов човек. А ти не се радваш..." И наистина не можахме да се зарадваме тогава...Тогава, в този момент осъзнах, че първото ми раждане (на напълно здраво бебе) е било най-прекрасното, въпреки силно болезнените контракции и ужасната епизотомия накрая. Наистина успях да оценя колко прекрасно е, когато бебето е живо и здраво. Това че после не можех да сядам 2-3 седмици са били бели кахъри...
Надявам се третото раждане да ми даде само поводи за радост
Препоръчани теми