за сурогатните майки
- Публикувана: 31 март 2010, 10:16 ч.
- Последно мнение: 23 апр. 2010, 13:21 ч.
# 1 140
6 апр. 2010, 10:57 ч.
Ми закон има - забрана. Беше цитиран някъде на първите страници.
Който иска го спазва, който не - попада под съдебна отговорност за деянията си. Както при разпространението на наркотиците. Много повече хора се нуждаят от тях според собствените си разбирания, ама не са тръгнали да лобират за легализирането им.
А Козовски публично заявява, че законите не го интересуват щото Господ му бил пратил печата си. Така че каква е гаранцията че ще спазва стриктно новия закон ако някой член не му уйдисва на Божествените разбирания?!
Виж целия пост
Това, дори да е така, не противоречи на факта, че закон трябва да има.
Ми закон има - забрана. Беше цитиран някъде на първите страници.
Който иска го спазва, който не - попада под съдебна отговорност за деянията си. Както при разпространението на наркотиците. Много повече хора се нуждаят от тях според собствените си разбирания, ама не са тръгнали да лобират за легализирането им.
А Козовски публично заявява, че законите не го интересуват щото Господ му бил пратил печата си. Така че каква е гаранцията че ще спазва стриктно новия закон ако някой член не му уйдисва на Божествените разбирания?!
# 1 141
6 апр. 2010, 10:58 ч.
Аз бия отбой. 
Преливане от пусто в празно, каквото имам-съм го казала, материалите, които преведох, така и никой не е...ва да коментира, тоест, ху кеърс, важното е да се приказва.
Не съм обидила персонално никого, дотегна ми вече да формулирам едно и също по различни начини, вярно, че съм филолог, но и аз имам граници, вярно е, че проблемът мене лично не ме касае, нито щото имам, нито ако не можех да имам дете, успех, мир, правете любов, и т.н.
егати дългото изречение с една камара запетаи.
Виж целия пост
Преливане от пусто в празно, каквото имам-съм го казала, материалите, които преведох, така и никой не е...ва да коментира, тоест, ху кеърс, важното е да се приказва.Не съм обидила персонално никого, дотегна ми вече да формулирам едно и също по различни начини, вярно, че съм филолог, но и аз имам граници, вярно е, че проблемът мене лично не ме касае, нито щото имам, нито ако не можех да имам дете, успех, мир, правете любов, и т.н.
егати дългото изречение с една камара запетаи.
# 1 142
6 апр. 2010, 11:01 ч.
kalina.krumova@parliament.bg
Виж целия пост
Мъча се да намеря e-mail на Калина Крумова, но не успявам. Някой може ли да помогне?
kalina.krumova@parliament.bg
# 1 143
6 апр. 2010, 11:02 ч.
То пък като че платеното кръводарителство решава проблемът.
Виж целия пост
И пак между другото, ако се приеме законът във вариант СМ да не се извършва срещу заплащане, откъде ли ще се вземат тези благородни и всеотдайни българки, готови безвъзмездно да сбъднат мечтата на непознати хора?
Това при положение, че има остър недостиг на кръводарители, въпреки че процедурата отнема най-много 1-2 часа веднъж или два пъти в годината, и не представлява кой знае каква саможертва.
Това при положение, че има остър недостиг на кръводарители, въпреки че процедурата отнема най-много 1-2 часа веднъж или два пъти в годината, и не представлява кой знае каква саможертва.
То пък като че платеното кръводарителство решава проблемът.
# 1 144
6 апр. 2010, 11:03 ч.
Това не е аргумент.
Да подкрепя Жозефина, ама с цитат, че никой не обръща внимание:
"In India, Surrogacy Has Become a Global Business
They come from Europe, Asia and America. Couples unable to have their own children are finding a booming market for surrogate motherhood in India. But what happens when a baby is born that suddenly belongs to no one?"
http://www.spiegel.de/international/world/0,1518,580209,00.html
Виж целия пост
Защото хората, решили да поемат този път, ще го направят със или без.
Това не е аргумент.
Да подкрепя Жозефина, ама с цитат, че никой не обръща внимание:
"In India, Surrogacy Has Become a Global Business
They come from Europe, Asia and America. Couples unable to have their own children are finding a booming market for surrogate motherhood in India. But what happens when a baby is born that suddenly belongs to no one?"
http://www.spiegel.de/international/world/0,1518,580209,00.html
# 1 145
6 апр. 2010, 11:04 ч.
Момичета, следя отблизо темата, но едно чувство на обреченост ме гложди отвътре.
Все още не съм майка, та затова не мисля, че имам правото да гласувам все още.
Мислих много, и ми се струва, че не бих ползвала услугите на сурогатна майка.
И все пак, от години се говори за перспективата да се появят подобни, заобиколни начини за сдобиване с дете.
Най-лошото е, че докато тук двете групи се надприказват, и заливат с доводи за и против, някъде една жена носи чуждо дете.
Свързва се с него завинаги, то расте в утробата й, и един ден дори няма да се познават. Тъжно е, точно колкото е тъжна реалността с изоставените деца.
Защото излиза, че помагайки на семейство да си има дете, тази жена го изоставя. Как и дали въобще обаче превъзмогва това малко същество? Едва ли
Виж целия пост
Все още не съм майка, та затова не мисля, че имам правото да гласувам все още.
Мислих много, и ми се струва, че не бих ползвала услугите на сурогатна майка.
И все пак, от години се говори за перспективата да се появят подобни, заобиколни начини за сдобиване с дете.
Най-лошото е, че докато тук двете групи се надприказват, и заливат с доводи за и против, някъде една жена носи чуждо дете.
Свързва се с него завинаги, то расте в утробата й, и един ден дори няма да се познават. Тъжно е, точно колкото е тъжна реалността с изоставените деца.
Защото излиза, че помагайки на семейство да си има дете, тази жена го изоставя. Как и дали въобще обаче превъзмогва това малко същество? Едва ли
# 1 146
6 апр. 2010, 11:05 ч.
Бояна, тъй като от към 20тата страница се отказах да споря на полето на "Първичната рана", да ти кажа - хич и не опитвай
. Сто майки рекоха, че няма Първична рана, че тази тема се преекспонира, и и се придава излишен драматизъм, защото обич и привързаност се изграждат с времето и т.н и т.н Не се отчита факта, че говорят като майки, не като деца....
В темата писаха и изоставени/осиновени по-късно деца, те също не бяха чути...
Как да обясня и да поискам някой да ми повярва че няколко нощи преди рождения си ден и преди деня, в който го взехме от дома, сина ми има кошмари и плаче безутешно насън... и така вече без пропуск 3 години, макар че е осиновен на 7 месеца и категорично не осъзнава фактите със съзнанието на възрастен ... Както и да е ... както казах и преди - отказвам се от битка на тази плоскост.
Категорична съм обаче, че няма как да приема узаконяването на договор, в който предмет е човешко същество, това за мен е правна революция, която е напълно неоправдана
Виж целия пост
Колкото до изследванията от Англия- споменава ли се в тях какви са негативите за бебето? Всъщност, именно бебетата ме интересуват повече в случая. За мен не е все едно дали са износени от майка си или не, не е все едно дали са отделени от онази, която ги е родила. Последствията ще са сходни с тези при изоставените деца, а там категорично има последствия.
Бояна, тъй като от към 20тата страница се отказах да споря на полето на "Първичната рана", да ти кажа - хич и не опитвай
. Сто майки рекоха, че няма Първична рана, че тази тема се преекспонира, и и се придава излишен драматизъм, защото обич и привързаност се изграждат с времето и т.н и т.н Не се отчита факта, че говорят като майки, не като деца....В темата писаха и изоставени/осиновени по-късно деца, те също не бяха чути...
Как да обясня и да поискам някой да ми повярва че няколко нощи преди рождения си ден и преди деня, в който го взехме от дома, сина ми има кошмари и плаче безутешно насън... и така вече без пропуск 3 години, макар че е осиновен на 7 месеца и категорично не осъзнава фактите със съзнанието на възрастен ... Както и да е ... както казах и преди - отказвам се от битка на тази плоскост.
Категорична съм обаче, че няма как да приема узаконяването на договор, в който предмет е човешко същество, това за мен е правна революция, която е напълно неоправдана
# 1 147
6 апр. 2010, 11:05 ч.
Защото излиза, че помагайки на семейство да си има дете, тази жена го изоставя. Как и дали въобще обаче превъзмогва това малко същество? Едва ли
Е те това бистрим от има-няма 70 страници, Смарти
Виж целия пост
Защото излиза, че помагайки на семейство да си има дете, тази жена го изоставя. Как и дали въобще обаче превъзмогва това малко същество? Едва ли
# 1 148
6 апр. 2010, 11:05 ч.
Ами, хубаво, да отидат в чужбина и да го направят! нали е разрешено в Грузия, да отидат там! Ако искат и в САЩ да отидат! Никой не ги спира, нали? Защо непременно заради 30 двойки да се прокарва цял закон, който ще разбута още една камара други закони?
Виж целия пост
# 1 149
6 апр. 2010, 11:07 ч.
То пък като че платеното кръводарителство решава проблемът.
Предавам се и аз.
Виж целия пост
И пак между другото, ако се приеме законът във вариант СМ да не се извършва срещу заплащане, откъде ли ще се вземат тези благородни и всеотдайни българки, готови безвъзмездно да сбъднат мечтата на непознати хора?
Това при положение, че има остър недостиг на кръводарители, въпреки че процедурата отнема най-много 1-2 часа веднъж или два пъти в годината, и не представлява кой знае каква саможертва.
Това при положение, че има остър недостиг на кръводарители, въпреки че процедурата отнема най-много 1-2 часа веднъж или два пъти в годината, и не представлява кой знае каква саможертва.
То пък като че платеното кръводарителство решава проблемът.
Предавам се и аз.
# 1 150
6 апр. 2010, 11:07 ч.
Хайде сега пак. Е защо да е изоставено това дете като расте при генетичните си родители, които са били готови на всичко, за да го имат! Как така да го е изоставила? И кое прави майката майка - утробата, генът, грижата и любовта?
Виж целия пост
Момичета, следя отблизо темата, но едно чувство на обреченост ме гложди отвътре.
Все още не съм майка, та затова не мисля, че имам правото да гласувам все още.
Мислих много, и ми се струва, че не бих ползвала услугите на сурогатна майка.
И все пак, от години се говори за перспективата да се появят подобни, заобиколни начини за сдобиване с дете.
Най-лошото е, че докато тук двете групи се надприказват, и заливат с доводи за и против, някъде една жена носи чуждо дете.
Свързва се с него завинаги, то расте в утробата й, и един ден дори няма да се познават. Тъжно е, точно колкото е тъжна реалността с изоставените деца.
Защото излиза, че помагайки на семейство да си има дете, тази жена го изоставя. Как и дали въобще обаче превъзмогва това малко същество? Едва ли
Все още не съм майка, та затова не мисля, че имам правото да гласувам все още.
Мислих много, и ми се струва, че не бих ползвала услугите на сурогатна майка.
И все пак, от години се говори за перспективата да се появят подобни, заобиколни начини за сдобиване с дете.
Най-лошото е, че докато тук двете групи се надприказват, и заливат с доводи за и против, някъде една жена носи чуждо дете.
Свързва се с него завинаги, то расте в утробата й, и един ден дори няма да се познават. Тъжно е, точно колкото е тъжна реалността с изоставените деца.
Защото излиза, че помагайки на семейство да си има дете, тази жена го изоставя. Как и дали въобще обаче превъзмогва това малко същество? Едва ли
Хайде сега пак. Е защо да е изоставено това дете като расте при генетичните си родители, които са били готови на всичко, за да го имат! Как така да го е изоставила? И кое прави майката майка - утробата, генът, грижата и любовта?
# 1 151
6 апр. 2010, 11:09 ч.
Бояна, тъй като от към 20тата страница се отказах да споря на полето на "Първичната рана", да ти кажа - хич и не опитвай. Сто майки рекоха, че няма Първична рана, че тази тема се преекспонира, и и се придава излишен драматизъм, защото обич и привързаност се изграждат с времето и т.н и т.н Не се отчита факта, че говорят като майки, не като деца....
В темата писаха и изоставени/осиновени по-късно деца, те също не бяха чути...
Как да обясня и да поискам някой да ми повярва че няколко нощи преди рождения си ден и преди деня, в който го взехме от дома, сина ми има кошмари и плаче безутешно насън... и така вече без пропуск 3 години, макар че е осиновен на 7 месеца и категорично не осъзнава фактите със съзнанието на възрастен ... Както и да е ... както казах и преди - отказвам се от битка на тази плоскост.
Категорична съм обаче, че няма как да приема узаконяването на договор, в който предмет е човешко същество, това за мен е правна революция, която е напълно неоправдана
Добре, де, а кой казва от какво се предизвиква Първичната рана - от утробата или от зова на кръвта, респ. на гена? И кой е доказал, дали ще има първична рана при деца, износени от някого, но живеещи при генетични родители?
Естествено е при осиновените деца да има някаква драма, но не виждам аналогия с родените от СМ.
Виж целия пост
Колкото до изследванията от Англия- споменава ли се в тях какви са негативите за бебето? Всъщност, именно бебетата ме интересуват повече в случая. За мен не е все едно дали са износени от майка си или не, не е все едно дали са отделени от онази, която ги е родила. Последствията ще са сходни с тези при изоставените деца, а там категорично има последствия.
Бояна, тъй като от към 20тата страница се отказах да споря на полето на "Първичната рана", да ти кажа - хич и не опитвай
. Сто майки рекоха, че няма Първична рана, че тази тема се преекспонира, и и се придава излишен драматизъм, защото обич и привързаност се изграждат с времето и т.н и т.н Не се отчита факта, че говорят като майки, не като деца....В темата писаха и изоставени/осиновени по-късно деца, те също не бяха чути...
Как да обясня и да поискам някой да ми повярва че няколко нощи преди рождения си ден и преди деня, в който го взехме от дома, сина ми има кошмари и плаче безутешно насън... и така вече без пропуск 3 години, макар че е осиновен на 7 месеца и категорично не осъзнава фактите със съзнанието на възрастен ... Както и да е ... както казах и преди - отказвам се от битка на тази плоскост.
Категорична съм обаче, че няма как да приема узаконяването на договор, в който предмет е човешко същество, това за мен е правна революция, която е напълно неоправдана
Добре, де, а кой казва от какво се предизвиква Първичната рана - от утробата или от зова на кръвта, респ. на гена? И кой е доказал, дали ще има първична рана при деца, износени от някого, но живеещи при генетични родители?
Естествено е при осиновените деца да има някаква драма, но не виждам аналогия с родените от СМ.
# 1 152
6 апр. 2010, 11:12 ч.
Това не е аргумент.
Да подкрепя Жозефина, ама с цитат, че никой не обръща внимание:
"In India, Surrogacy Has Become a Global Business
They come from Europe, Asia and America. Couples unable to have their own children are finding a booming market for surrogate motherhood in India. But what happens when a baby is born that suddenly belongs to no one?"
http://www.spiegel.de/international/world/0,1518,580209,00.html
И аз да благодаря, че това го пействаш за трети път. Аз се спрях на 2 само.
Виж целия пост
Защото хората, решили да поемат този път, ще го направят със или без.
Това не е аргумент.
Да подкрепя Жозефина, ама с цитат, че никой не обръща внимание:
"In India, Surrogacy Has Become a Global Business
They come from Europe, Asia and America. Couples unable to have their own children are finding a booming market for surrogate motherhood in India. But what happens when a baby is born that suddenly belongs to no one?"
http://www.spiegel.de/international/world/0,1518,580209,00.html
Аз се спрях на 2 само.
# 1 153
6 апр. 2010, 11:15 ч.
Бояна, тъй като от към 20тата страница се отказах да споря на полето на "Първичната рана", да ти кажа - хич и не опитвай. Сто майки рекоха, че няма Първична рана, че тази тема се преекспонира, и и се придава излишен драматизъм, защото обич и привързаност се изграждат с времето и т.н и т.н Не се отчита факта, че говорят като майки, не като деца....
В темата писаха и изоставени/осиновени по-късно деца, те също не бяха чути...
Как да обясня и да поискам някой да ми повярва че няколко нощи преди рождения си ден и преди деня, в който го взехме от дома, сина ми има кошмари и плаче безутешно насън... и така вече без пропуск 3 години, макар че е осиновен на 7 месеца и категорично не осъзнава фактите със съзнанието на възрастен ... Както и да е ... както казах и преди - отказвам се от битка на тази плоскост.
Категорична съм обаче, че няма как да приема узаконяването на договор, в който предмет е човешко същество, това за мен е правна революция, която е напълно неоправдана
Добре, де, а кой казва от какво се предизвиква Първичната рана - от утробата или от зова на кръвта, респ. на гена? И кой е доказал, дали ще има първична рана при деца, износени от някого, но живеещи при генетични родители?
Естествено е при осиновените деца да има някаква драма, но не виждам аналогия с родените от СМ.
Е как не я виждаш? Имаш две деца нима смяташ, че деветте месеца в утробата ти са без значение за тях? Бебето родено от СМ може да е наясно с договорките между нея и генетичните родители, колкото изоставеното с бъдещото осиновяване и ползите от него. Единствената е разлика в полза на бебето родено от СМ е родовата памет на клетъчно ниво, но няма да я обяснявам да не си навлека още обиди.
Виж целия пост
Колкото до изследванията от Англия- споменава ли се в тях какви са негативите за бебето? Всъщност, именно бебетата ме интересуват повече в случая. За мен не е все едно дали са износени от майка си или не, не е все едно дали са отделени от онази, която ги е родила. Последствията ще са сходни с тези при изоставените деца, а там категорично има последствия.
Бояна, тъй като от към 20тата страница се отказах да споря на полето на "Първичната рана", да ти кажа - хич и не опитвай
. Сто майки рекоха, че няма Първична рана, че тази тема се преекспонира, и и се придава излишен драматизъм, защото обич и привързаност се изграждат с времето и т.н и т.н Не се отчита факта, че говорят като майки, не като деца....В темата писаха и изоставени/осиновени по-късно деца, те също не бяха чути...
Как да обясня и да поискам някой да ми повярва че няколко нощи преди рождения си ден и преди деня, в който го взехме от дома, сина ми има кошмари и плаче безутешно насън... и така вече без пропуск 3 години, макар че е осиновен на 7 месеца и категорично не осъзнава фактите със съзнанието на възрастен ... Както и да е ... както казах и преди - отказвам се от битка на тази плоскост.
Категорична съм обаче, че няма как да приема узаконяването на договор, в който предмет е човешко същество, това за мен е правна революция, която е напълно неоправдана
Добре, де, а кой казва от какво се предизвиква Първичната рана - от утробата или от зова на кръвта, респ. на гена? И кой е доказал, дали ще има първична рана при деца, износени от някого, но живеещи при генетични родители?
Естествено е при осиновените деца да има някаква драма, но не виждам аналогия с родените от СМ.
# 1 154
6 апр. 2010, 11:19 ч.
Хайде сега пак. Е защо да е изоставено това дете като расте при генетичните си родители, които са били готови на всичко, за да го имат! Как така да го е изоставила? И кое прави майката майка - утробата, генът, грижата и любовта?
Генът не те прави майка. Колкото до утробата, грижата и любовта - две са майките. Едната - биологичната - е тази, която носи детето в утробата си. Независимо, дали то е генетично нейно, или не. След раждането тя го изоставя.
Другата - поръчителката - тя става майка на детето, след като го получи от биологичната му майка.
За травмата у детето, следствие изоставянето му от биологичната майка, няма да говоря. Достатъчно се каза, за първичната рана също споменах.
Както при осиновяването, така и тук - биологичната майка изоставя детето. Разликата, обаче в случая е, че семейството са си го поръчали. Т.е - за разлика от биологичните майки, заченали непредвидено или поради обстоятелствата са оставили децата си в институция, тук имаме налице съвсем съзнателно зачеване и изоставяне на детето.
И докато майките, осиновили дете от институция, се борят за преодоляване на последиците от първичната рана, майката - поръчителка я създава. Създава се противоречие - тя хем иска дете, което да е щастливо, хем е отговорна за страданието на собственото си дете.
Виж целия пост
Хайде сега пак. Е защо да е изоставено това дете като расте при генетичните си родители, които са били готови на всичко, за да го имат! Как така да го е изоставила? И кое прави майката майка - утробата, генът, грижата и любовта?
Другата - поръчителката - тя става майка на детето, след като го получи от биологичната му майка.
За травмата у детето, следствие изоставянето му от биологичната майка, няма да говоря. Достатъчно се каза, за първичната рана също споменах.
Както при осиновяването, така и тук - биологичната майка изоставя детето. Разликата, обаче в случая е, че семейството са си го поръчали. Т.е - за разлика от биологичните майки, заченали непредвидено или поради обстоятелствата са оставили децата си в институция, тук имаме налице съвсем съзнателно зачеване и изоставяне на детето.
И докато майките, осиновили дете от институция, се борят за преодоляване на последиците от първичната рана, майката - поръчителка я създава. Създава се противоречие - тя хем иска дете, което да е щастливо, хем е отговорна за страданието на собственото си дете.
Препоръчани теми