за сурогатните майки
- Публикувана: 31 март 2010, 10:16 ч.
- Последно мнение: 23 апр. 2010, 13:21 ч.
# 1 185
6 апр. 2010, 11:46 ч.
То хубаво се е образувало, но има нужда от всички онези биологични ресурси и процеси в дадено женско тяло, за да се досъздаде. Всъщност не мисля, че по този въпрос може да се достигне консенсус, а и едва ли е нужен. По-важният въпрос е: защо трябва да се прави всичко това? Мигар е нормално Рики Мартин да се буди една заран и да решава, че много му се ще да гледа деца, след което да прави резервация и след девет месеца да се сдобива с близнаци, категорично обречени да растат без майка? Нормално ли е? Хуманно ли е? Това ли е красив човекосъзидателен жест? Питам, защото никога не изключвам вероятността да сменя гледната си точка, стига нещо силно да ме убеди.
Виж целия пост
Според мен биологична майка е тази, от чиято яйцеклетка се е образувало детето
То хубаво се е образувало, но има нужда от всички онези биологични ресурси и процеси в дадено женско тяло, за да се досъздаде. Всъщност не мисля, че по този въпрос може да се достигне консенсус, а и едва ли е нужен. По-важният въпрос е: защо трябва да се прави всичко това? Мигар е нормално Рики Мартин да се буди една заран и да решава, че много му се ще да гледа деца, след което да прави резервация и след девет месеца да се сдобива с близнаци, категорично обречени да растат без майка? Нормално ли е? Хуманно ли е? Това ли е красив човекосъзидателен жест? Питам, защото никога не изключвам вероятността да сменя гледната си точка, стига нещо силно да ме убеди.
# 1 186
6 апр. 2010, 11:46 ч.
СМ няма да получи свише съобщение, че е избрана за СМ на еди си кое семейство. Нали? Условията биха и били ясни.
За което е нужен: строг регламент, медицински показания, преди това задълбочени изследвания, дискусии с юристи, психолози и медицински лица.
И след като нуждаещите се по медицински показания и готови да ползват СМ биха били на повече от 20 за година, то може да се отговори на критериите.
Виж целия пост
Не съм против идеята, но ми се струва....болезнен избора, най-вече за СМ.
СМ няма да получи свише съобщение, че е избрана за СМ на еди си кое семейство. Нали? Условията биха и били ясни.
За което е нужен: строг регламент, медицински показания, преди това задълбочени изследвания, дискусии с юристи, психолози и медицински лица. И след като нуждаещите се по медицински показания и готови да ползват СМ биха били на повече от 20 за година, то може да се отговори на критериите.
# 1 187
6 апр. 2010, 11:47 ч.
Ами точно тези майки спорят с Клер.
Ама трябва да се чете, бе хора.
Виж целия пост
Ако най-важно за детето е кой го е износил,какво да кажата тогава мойките,отгледали и възпитали зеца,дето не са техни.Ужас!
Ами точно тези майки спорят с Клер.
Ама трябва да се чете, бе хора.
# 1 188
6 апр. 2010, 11:48 ч.
Смарти, какво означава болезнен - някой кара ли я насила? Ако някоя жена е преценила, че може да е СМ, явно за нея това няма да е болезнено.
Виж целия пост
Клер, детето е яйцеклетка, докато не попадне в утробата на жената, която ще го отглежда 9 месеца, и накрая ще му даде живот.
Не съм против идеята, но ми се струва....болезнен избора, най-вече за СМ.
Иначе за бездетните двойки това би била далеч по-улеснена процедура, поне в сравнение с ин-витро-то.
Не зная, объркано е много, именно защото никой от нас не може да установи къде започва живота на ембриона, и колко е важна връзката на детето с майката в онези девет месеца.
Откъде знаете, че това малко същество осъзнава коя е генетичната му майка, и коя е жената, хранеща го чрез пъпната връв?
Простете ми лаишките въпроси
Не съм против идеята, но ми се струва....болезнен избора, най-вече за СМ.
Иначе за бездетните двойки това би била далеч по-улеснена процедура, поне в сравнение с ин-витро-то.
Не зная, объркано е много, именно защото никой от нас не може да установи къде започва живота на ембриона, и колко е важна връзката на детето с майката в онези девет месеца.
Откъде знаете, че това малко същество осъзнава коя е генетичната му майка, и коя е жената, хранеща го чрез пъпната връв?
Простете ми лаишките въпроси
Смарти, какво означава болезнен - някой кара ли я насила? Ако някоя жена е преценила, че може да е СМ, явно за нея това няма да е болезнено.
# 1 189
6 апр. 2010, 11:49 ч.
Клер, ще ти задам въпроса по друг начин. Ако се съгласиш да станеш СМ, кажи ми как ще обясниш на двете си деца /които вече имаш/, че ще родиш дете което след това ще дадеш на други хора?
На децата могат да се обясняват всякакви неща. И обикновено се налага това да се прави и с доста други житейски ситуации. Доста сложни понякога, болезнени, драматични.
Виж целия пост
Клер, ще ти задам въпроса по друг начин. Ако се съгласиш да станеш СМ, кажи ми как ще обясниш на двете си деца /които вече имаш/, че ще родиш дете което след това ще дадеш на други хора?
На децата могат да се обясняват всякакви неща. И обикновено се налага това да се прави и с доста други житейски ситуации. Доста сложни понякога, болезнени, драматични.
# 1 190
6 апр. 2010, 11:50 ч.
То хубаво се е образувало, но има нужда от всички онези биологични ресурси и процеси в дадено женско тяло, за да се досъздаде. Всъщност не мисля, че по този въпрос може да се достигне консенсус, а и едва ли е нужен. По-важният въпрос е: защо трябва да се прави всичко това? Мигар е нормално Рики Мартин да се буди една заран и да решава, че много му се ще да гледа деца, след което да прави резервация и след девет месеца да се сдобива с близнаци, категорично обречени да растат без майка? Нормално ли е? Хуманно ли е? Това ли е красив човекосъзидателен жест? Питам, защото никога не изключвам вероятността да сменя гледната си точка, стига нещо силно да ме убеди.
Нали за това е законът - да определи регламент, режим по който някой може или не може да се възползва от СМ.
Виж целия пост
Според мен биологична майка е тази, от чиято яйцеклетка се е образувало детето
То хубаво се е образувало, но има нужда от всички онези биологични ресурси и процеси в дадено женско тяло, за да се досъздаде. Всъщност не мисля, че по този въпрос може да се достигне консенсус, а и едва ли е нужен. По-важният въпрос е: защо трябва да се прави всичко това? Мигар е нормално Рики Мартин да се буди една заран и да решава, че много му се ще да гледа деца, след което да прави резервация и след девет месеца да се сдобива с близнаци, категорично обречени да растат без майка? Нормално ли е? Хуманно ли е? Това ли е красив човекосъзидателен жест? Питам, защото никога не изключвам вероятността да сменя гледната си точка, стига нещо силно да ме убеди.
Нали за това е законът - да определи регламент, режим по който някой може или не може да се възползва от СМ.
# 1 191
6 апр. 2010, 11:50 ч.
Ще бъда щастлива, ако ми се разясни концепцията на състоянието "нуждаещ се от дете".
Виж целия пост
И след като нуждаещите се по медицински показания
Ще бъда щастлива, ако ми се разясни концепцията на състоянието "нуждаещ се от дете".
# 1 192
6 апр. 2010, 11:50 ч.
Трябва да призная, че въпросът със сурогатството не е прост и едностранчив. 
В действителност тук се извадиха някои добри аргументи "против" - макар и не всички с най-вежлив или толерантен тон.
На аргументите "за" няма да се спирам - защото аз все още съм на тази позиция.
Основните аргументи "против", изложени тук, са:
1. Правна сложност - какво се случва, ако се роди дете с увреждания или преждевременно, ако биологичните родители се разведат и т.н.
2. Етични въпроси по отношение на заплащането за износване на дете и дали това не е "покупка на бебе"
3. Евентуалната емоционална травма върху сурогатната майка
4. Рискове за развитието и емоционалното здраве на детето
Ако съм пропуснала нещо - вярвам, че ще се намери кой да допълни. Сега, по-детайлно по аргументите.
1. Правна сложност. Не може да се отрече, че такава има. Основният риск вероятно е СМ да откаже да предаде детето. За щастие, по този въпрос има натрупана известна статистика, която сочи, че тези случаи са редки - дори при СМ срещу заплащане. Това основно се дължи на сериозните психологически тестове, прилагани от центровете за СМ върху кандидатките.
Ето една статистика върху резултатите от подобни тестове, проведени върху 200 кандидатки за 3 години - MOTIVATIONS OF SURROGATE MOTHERS.
Като профил на одобрените кандидатки се очертава:
Като статистика за отказите на СМ да предаде детето от няколко центрове за СМ, които разгледах, се очертава 1-2 случая на около 500.
Повече за мотивацията на СМ има и тук - Psychosocial aspects of surrogate motherhood:
Разбира се, има и други евентуални проблеми, които могат да възникнат и да предизвикат правни спорове. но за мен те са по-малко вероятни дори от тези 4 промила от случаите, в които СМ отказва да се раздели с детето.
Моето мнение е, че при толкова редки случаи, ползите от СМ не се компенсират от евентуалните проблеми. Вече правих сравнение с възможността за правни усложнения при разводите и осиновяванията, така че няма да се спирам отново на това.
2. Етични проблеми при заплащането. Лично за мен това е емоционален аргумент, но той изглежда важен за доста хора. По този въпрос само мога да се позова на горните изследвания за мотивацията на СМ - а именно, че парите не са основната причина да станат такива.
Вероятно в един бъдещ закон е добре да се предприемат мерки, за да не се насърчава "професията" СМ - като да се ограничи броя на СМ за една жена, да се въведе таван на заплащането и др.
3. Евентуална емоционална травма върху СМ. Макар и не често, се случва през бременността СМ да развие силна привързаност към нероденото дете. Макар и готова да го предаде, тя в действителност е наранена. Това в голяма степен се преодолява, ако СМ и биологичноти семейство са близки и поддържат връзка и след раждането. В този случай СМ не се възприема като инкубатор, а като част от едно разширено семейство.
Ще цитирам отново изследването на City University, London, UK:
4. Рискове за развитието и емоционалното здраве на детето.
За мен това е най-сериозният аргумент против. Всички други участници са големи, зрели хора, които са се научили да преработват емоциите си, да разбират себе си и да взимат рационални решения. Да не говорим за огромната психологическа помощ, която получават - поне в белите страни.
Изследвания върху тези деца почти липсват. Честно казано, не знам защо е така при положение, че има много изследвания върху осиновени деца, преждевременно родени деца и деца, отгледани в институции.
Ето цитат все пак от едно такова проучване - Surrogacy: the psychological issues:
И още:
Тъй като липсват достатъчно категорични изследвания, ще се наложи да представя собственото си субективно и лаишко мнение.
Вярно е, че детето свиква с майка си в утробата. В действителност има проучвания как реагира на гласа й или на миризмата й. Дали това обаче означава, че пренаталната емоционална връзка е основната и ненарушима връзка майка-дете?
Колко от привързаността се създава преди раждането и колко - след това? В популярните книжки за "как да отглеждаме дете" пише, че детето осъзнава себе си и разпознава майка си (или основния човек, който се грижи за него) - около третия месец.
Осиновените деца по-често имат емоционални проблеми и проблеми с поведението - за съжаление наистина е така. Но техният случай не е напълно сравним със СМ. Защото огромната част от тези деца не се поемат от осиновителите веднага след раждането. Повечето се дават за осиновяване след 3-4 месеца и повече. След това обикновено прекарват в институциите един период на родителски "вакуум" - без персонална грижа, гушкане и изобщо майчини ласки. (Това, за съжаление, важи и за силно недоносените деца като нашето - при които също се наблюдават подобни проблеми в поведението. Нима те "забравят" майка си?). Това не се ли отразява на детето? Нещо повече - това не се ли отразява на детето в много по-голяма степен - в степен да бъде причината за докладваните проблеми?
Тези въпроси ми напомнят за случая с Пушкин. Неговата родна майка слабо се интересувала от децата си и на практика те са отгледани от дойката си. Това така или иначе е била чест срещана практика сред аристокрацията по цял свят. Известна е огромната привързаност на поета към нея и голямото й влияние върху неговото творчество. Нима той е бил "емоционален инвалид" и "непълен човек"?
И една бележка по теорията за първичната рана. В една критика тя бива наричана "сексистка". Къде е бащата в тази теория? Неговата обич няма ли да бъде приета - поради факта, че не е износил детето?
След всички тези размисли и четене, аз си оставам привърженичка на СМ. Смятам обаче, че правилата трябва да бъдат добре измислени и всеки случай да се поема от достатъчно специалисти - вкл. психолози.
Трябва да се насърчава ползването на СМ, които са и биха останали близки на семейството. Това по подразбиране включва близките роднини.
Изглежда, много ключов момент за успеха на една такава процедура, е личността и мотивацията на СМ - и преценката им трябва да се прави много внимателно.
Предполагам, че сега отново ще минем в режим "заяждане на дребно и лични нападки" - което не е чак толкова лошо в анонимността на форума.
Аз лично се радвам, че участвах в тази тема, защото ме провокира да помисля и почета повече за нещо, което одобрявах безусловно. И което сега одобрявам с някои уговорки.
PS Съжалявам за цитатите на английски, но нямам време сега да ги преведа.
Виж целия пост
В действителност тук се извадиха някои добри аргументи "против" - макар и не всички с най-вежлив или толерантен тон.На аргументите "за" няма да се спирам - защото аз все още съм на тази позиция.
Основните аргументи "против", изложени тук, са:
1. Правна сложност - какво се случва, ако се роди дете с увреждания или преждевременно, ако биологичните родители се разведат и т.н.
2. Етични въпроси по отношение на заплащането за износване на дете и дали това не е "покупка на бебе"
3. Евентуалната емоционална травма върху сурогатната майка
4. Рискове за развитието и емоционалното здраве на детето
Ако съм пропуснала нещо - вярвам, че ще се намери кой да допълни. Сега, по-детайлно по аргументите.
1. Правна сложност. Не може да се отрече, че такава има. Основният риск вероятно е СМ да откаже да предаде детето. За щастие, по този въпрос има натрупана известна статистика, която сочи, че тези случаи са редки - дори при СМ срещу заплащане. Това основно се дължи на сериозните психологически тестове, прилагани от центровете за СМ върху кандидатките.
Ето една статистика върху резултатите от подобни тестове, проведени върху 200 кандидатки за 3 години - MOTIVATIONS OF SURROGATE MOTHERS.
Като профил на одобрените кандидатки се очертава:
Цитат
The "average" surrogate emerges as a white mother with a fair amount of education and income. As a group, they cannot be described as destitute or living in poverty, and do not need the fee being paid them for basic survival. On average, they do not report being under serious financial pressure. Further data reflecting this is presented later on. Most of them are parents who know what the experience of bearing a child is about. There is nothing to indicate that they are naive, passive dupes who are desperate and susceptible to exploitation.
Като статистика за отказите на СМ да предаде детето от няколко центрове за СМ, които разгледах, се очертава 1-2 случая на около 500.
Повече за мотивацията на СМ има и тук - Psychosocial aspects of surrogate motherhood:
Цитат
Ragone (1994)Go summarizes American surrogate mothers characteristically as women willing to ‘give the gift of life’. To some extent, this altruistic picture of surrogates has been supported in British studies. Blyth (1994)Go interviewed 19 surrogates and van den Akker (2003)Go asked 15 surrogates to complete long questionnaires 7 years later. The socioeconomic status, educational level, age and parity were similar in the latter studies. Few surrogates explicitly stated that money was one reason for becoming a surrogate, and the majority said they did it for altruistic reasons. Most surrogates enjoyed pregnancy and childbirth, and many surrogates said surrogacy fulfilled or added something to their lives (increased feelings of self-worth and self-confidence, and the development of intense and unusual friendships with the commissioning parents, particularly the commissioning mothers).
Разбира се, има и други евентуални проблеми, които могат да възникнат и да предизвикат правни спорове. но за мен те са по-малко вероятни дори от тези 4 промила от случаите, в които СМ отказва да се раздели с детето.
Моето мнение е, че при толкова редки случаи, ползите от СМ не се компенсират от евентуалните проблеми. Вече правих сравнение с възможността за правни усложнения при разводите и осиновяванията, така че няма да се спирам отново на това.
2. Етични проблеми при заплащането. Лично за мен това е емоционален аргумент, но той изглежда важен за доста хора. По този въпрос само мога да се позова на горните изследвания за мотивацията на СМ - а именно, че парите не са основната причина да станат такива.
Вероятно в един бъдещ закон е добре да се предприемат мерки, за да не се насърчава "професията" СМ - като да се ограничи броя на СМ за една жена, да се въведе таван на заплащането и др.
3. Евентуална емоционална травма върху СМ. Макар и не често, се случва през бременността СМ да развие силна привързаност към нероденото дете. Макар и готова да го предаде, тя в действителност е наранена. Това в голяма степен се преодолява, ако СМ и биологичноти семейство са близки и поддържат връзка и след раждането. В този случай СМ не се възприема като инкубатор, а като част от едно разширено семейство.
Ще цитирам отново изследването на City University, London, UK:
Цитат
In fact, quantitative and qualitative studies of surrogates over the past twenty years, mostly from a psychological or social work perspective, have confirmed that the majority of surrogates are satisfied with their surrogacy experience, do not experience "bonding" with the child they birth, and feel positively about surrogacy even a decade after the birth.[25] Assessing such studies from a social constructionist perspective reveals that the expectation that surrogates are somehow "different" from the majority of women and that they necessarily suffer as a consequence of relinquishing the child have little basis in reality and are instead based on cultural conventions and gendered assumptions.[25] Many surrogates form close and intimate relationships with the intended parents. When the greatness of their efforts is acknowledged, they recall their surrogacy experience in the years to come as the most meaningful experience of their lives.[26]
4. Рискове за развитието и емоционалното здраве на детето.
За мен това е най-сериозният аргумент против. Всички други участници са големи, зрели хора, които са се научили да преработват емоциите си, да разбират себе си и да взимат рационални решения. Да не говорим за огромната психологическа помощ, която получават - поне в белите страни.
Изследвания върху тези деца почти липсват. Честно казано, не знам защо е така при положение, че има много изследвания върху осиновени деца, преждевременно родени деца и деца, отгледани в институции.
Ето цитат все пак от едно такова проучване - Surrogacy: the psychological issues:
Цитат
From the limited research and anecdotal evidence available a generally positive picture emerges of surrogates motivated largely by altruism, who express few concerns about separating from the child conceived as a result of the arrangement, with parents who are functioning well and the children themselves subsequently showing good adjustment. It is concluded that further systematic research is required to verify whether this picture is indeed correct.
И още:
Цитат
There is a paucity of information on surrogate offspring, even though there are now at least several hundred children born as a result of surrogate arrangements in the UK (van den Akker, 1998Go). This figure is likely to be larger, because not all surrogate and commissioning couples feed back to the agencies if they successfully completed these arrangements, and some are known to take place outside of any involvement of organizations, making accurate documentation impossible. The surrogate children born in the UK are all roughly under the age of 16 years. Nelson (1998)Go wrote a personal account of how one of her 7-year-old surrogate twins relates to their surrogate mother: ‘It was a good job we had Kim as your friend, mummy. Otherwise you wouldn’t have us’. Both parties are satisfied with the children’s behaviour, reactions and understanding, and neither the surrogate nor the commissioning mother has any regrets about the arrangement. Golombok and Murray (2004)Go in the first UK study of 1-year-old surrogate children’s relationships with their (intended) parents reported good family functioning and child development in their intended mothers sample compared with naturally conceived families. In van den Akker’s study (in preparation), most mothers reported good mental and physical health and good development in their children.
Тъй като липсват достатъчно категорични изследвания, ще се наложи да представя собственото си субективно и лаишко мнение.
Вярно е, че детето свиква с майка си в утробата. В действителност има проучвания как реагира на гласа й или на миризмата й. Дали това обаче означава, че пренаталната емоционална връзка е основната и ненарушима връзка майка-дете?
Колко от привързаността се създава преди раждането и колко - след това? В популярните книжки за "как да отглеждаме дете" пише, че детето осъзнава себе си и разпознава майка си (или основния човек, който се грижи за него) - около третия месец.
Осиновените деца по-често имат емоционални проблеми и проблеми с поведението - за съжаление наистина е така. Но техният случай не е напълно сравним със СМ. Защото огромната част от тези деца не се поемат от осиновителите веднага след раждането. Повечето се дават за осиновяване след 3-4 месеца и повече. След това обикновено прекарват в институциите един период на родителски "вакуум" - без персонална грижа, гушкане и изобщо майчини ласки. (Това, за съжаление, важи и за силно недоносените деца като нашето - при които също се наблюдават подобни проблеми в поведението. Нима те "забравят" майка си?). Това не се ли отразява на детето? Нещо повече - това не се ли отразява на детето в много по-голяма степен - в степен да бъде причината за докладваните проблеми?
Тези въпроси ми напомнят за случая с Пушкин. Неговата родна майка слабо се интересувала от децата си и на практика те са отгледани от дойката си. Това така или иначе е била чест срещана практика сред аристокрацията по цял свят. Известна е огромната привързаност на поета към нея и голямото й влияние върху неговото творчество. Нима той е бил "емоционален инвалид" и "непълен човек"?
И една бележка по теорията за първичната рана. В една критика тя бива наричана "сексистка". Къде е бащата в тази теория? Неговата обич няма ли да бъде приета - поради факта, че не е износил детето?
След всички тези размисли и четене, аз си оставам привърженичка на СМ. Смятам обаче, че правилата трябва да бъдат добре измислени и всеки случай да се поема от достатъчно специалисти - вкл. психолози.
Трябва да се насърчава ползването на СМ, които са и биха останали близки на семейството. Това по подразбиране включва близките роднини.
Изглежда, много ключов момент за успеха на една такава процедура, е личността и мотивацията на СМ - и преценката им трябва да се прави много внимателно.
Предполагам, че сега отново ще минем в режим "заяждане на дребно и лични нападки" - което не е чак толкова лошо в анонимността на форума.
Аз лично се радвам, че участвах в тази тема, защото ме провокира да помисля и почета повече за нещо, което одобрявах безусловно. И което сега одобрявам с някои уговорки.
PS Съжалявам за цитатите на английски, но нямам време сега да ги преведа.
# 1 193
6 апр. 2010, 11:52 ч.
Ами точно тези майки спорят с Клер.
Ама трябва да се чете, бе хора.
Ами да, Gankata, и прекалено нетрапчиво точно те.
Може би защото са приели ролята на спасители, и не могат да излязат извън пределите й, и да възпримат,
че нито техния избор, нито техния алтруизъм е единствен.
Виж целия пост
Ако най-важно за детето е кой го е износил,какво да кажата тогава мойките,отгледали и възпитали зеца,дето не са техни.Ужас!
Ами точно тези майки спорят с Клер.
Ама трябва да се чете, бе хора.
Ами да, Gankata, и прекалено нетрапчиво точно те.
Може би защото са приели ролята на спасители, и не могат да излязат извън пределите й, и да възпримат,
че нито техния избор, нито техния алтруизъм е единствен.
# 1 194
6 апр. 2010, 11:53 ч.
СМ няма да получи свише съобщение, че е избрана за СМ на еди си кое семейство. Нали? Условията биха и били ясни.
За което е нужен: строг регламент, медицински показания, преди това задълбочени изследвания, дискусии с юристи, психолози и медицински лица.
И след като нуждаещите се по медицински показания и готови да ползват СМ биха били на повече от 20 за година, то може да се отговори на критериите.
Точно 100 пъти се опитвам да обясня същото. Не се надявай на разбиране!
jp , много аргументирано и интересно мнение.
Виж целия пост
Не съм против идеята, но ми се струва....болезнен избора, най-вече за СМ.
СМ няма да получи свише съобщение, че е избрана за СМ на еди си кое семейство. Нали? Условията биха и били ясни.
За което е нужен: строг регламент, медицински показания, преди това задълбочени изследвания, дискусии с юристи, психолози и медицински лица. И след като нуждаещите се по медицински показания и готови да ползват СМ биха били на повече от 20 за година, то може да се отговори на критериите.
Точно 100 пъти се опитвам да обясня същото. Не се надявай на разбиране!
jp , много аргументирано и интересно мнение.
# 1 195
6 апр. 2010, 11:53 ч.
Хм, от всичко написано до момента, и особено след постовете на някои от защитниците на СМ, бих казала: Дупе да й е яко на жена, съгласила се да стане сурогатна майка. След подписването на договора тя няма да има право на емоции, камо ли на любов към "чуждото" дете в утробата й.
Зная, че темата се разисква с добри намерения, но от нея лъха на лицемерие. Всички защитават сурогатните майки, но никоя не иска да бъде такава.
Сякаш на думи всичко е възможно.
Извинете, че се набърках в темата.
Виж целия пост
Зная, че темата се разисква с добри намерения, но от нея лъха на лицемерие. Всички защитават сурогатните майки, но никоя не иска да бъде такава.
Сякаш на думи всичко е възможно.
Извинете, че се набърках в темата.
# 1 196
6 апр. 2010, 11:53 ч.
Ще бъда щастлива, ако ми се разясни концепцията на състоянието "нуждаещ се от дете".
На ударена ли се правите или да обяснявам какво имам предвид?
Виж целия пост
И след като нуждаещите се по медицински показания
Ще бъда щастлива, ако ми се разясни концепцията на състоянието "нуждаещ се от дете".
На ударена ли се правите или да обяснявам какво имам предвид?
# 1 197
6 апр. 2010, 11:53 ч.
И аз да благодаря, че това го пействаш за трети път. 
Аз се спрях на 2 само.
е хубаво, и какво като го пействаш за трети път? значи ли това, че тук трябва да стане като в Индия? защо в Англия или в Холандия не е станало като в Индия?
твърдят тук, че законът ще разрешава СМ само за български граждани и некомерсиално. тогава как ще се получи индийския пример?
За огромно съжаление, България не е нито Холандия, нито Англия и колкото и да ви се иска да се сравнявате с тях - не става.
България си е тъмна "индия". Пример: изказванията на доктора от линковете по-горе. За него нямало закон.
Какво повече да се обяснява.
Виж целия пост
Да подкрепя Жозефина, ама с цитат, че никой не обръща внимание:
"In India, Surrogacy Has Become a Global Business
They come from Europe, Asia and America. Couples unable to have their own children are finding a booming market for surrogate motherhood in India. But what happens when a baby is born that suddenly belongs to no one?"
http://www.spiegel.de/international/world/0,1518,580209,00.html
"In India, Surrogacy Has Become a Global Business
They come from Europe, Asia and America. Couples unable to have their own children are finding a booming market for surrogate motherhood in India. But what happens when a baby is born that suddenly belongs to no one?"
http://www.spiegel.de/international/world/0,1518,580209,00.html
Аз се спрях на 2 само.е хубаво, и какво като го пействаш за трети път? значи ли това, че тук трябва да стане като в Индия? защо в Англия или в Холандия не е станало като в Индия?
твърдят тук, че законът ще разрешава СМ само за български граждани и некомерсиално. тогава как ще се получи индийския пример?
За огромно съжаление, България не е нито Холандия, нито Англия и колкото и да ви се иска да се сравнявате с тях - не става.
България си е тъмна "индия". Пример: изказванията на доктора от линковете по-горе. За него нямало закон.
Какво повече да се обяснява.
# 1 198
6 апр. 2010, 11:55 ч.
Ударена, неударена, ваша интерпретаторска воля. Аз държа да вникна в съдържанието на фразата "Нуждая се от дете".
Виж целия пост
На ударена ли се правите или да обяснявам какво имам предвид?
Ударена, неударена, ваша интерпретаторска воля. Аз държа да вникна в съдържанието на фразата "Нуждая се от дете".
# 1 199
6 апр. 2010, 11:58 ч.
Ударена, неударена, ваша интерпретаторска воля. Аз държа да вникна в съдържанието на фразата "Нуждая се от дете".
А аз на "нуждая се от храна", или пък на "нуждая се от любов", или пък на "нуждая се от спокойствие" , или пък "нуждая се от сън".
Виж целия пост
На ударена ли се правите или да обяснявам какво имам предвид?
Ударена, неударена, ваша интерпретаторска воля. Аз държа да вникна в съдържанието на фразата "Нуждая се от дете".
А аз на "нуждая се от храна", или пък на "нуждая се от любов", или пък на "нуждая се от спокойствие" , или пък "нуждая се от сън".
Препоръчани теми