за сурогатните майки
- Публикувана: 31 март 2010, 10:16 ч.
- Последно мнение: 23 апр. 2010, 13:21 ч.
# 1 800
8 апр. 2010, 10:43 ч.
Не е! Но ти няма да повярваш, дори и да разбереш, че е така. И аз вярвам в доброто. И в розовите слонове.
Виж целия пост
Хахаха, Бижу!
това си е чиста и проста депресия, не лекувана при правелния специалист.
това си е чиста и проста депресия, не лекувана при правелния специалист.
# 1 801
8 апр. 2010, 10:44 ч.
Интересно ми е, evro, изобщо не вярваш в първичната рана или не вярваш, че 3 дена могат да се отразят на бебето?
Също така ми е интересно, дали вярваш в пренаталното развитие на плода или смяташ, че детето става дете в момента, в който се роди?
Просто ми е интересно, ще бъда благодарна ако ми отговориш.
Виж целия пост
Също така ми е интересно, дали вярваш в пренаталното развитие на плода или смяташ, че детето става дете в момента, в който се роди?
Просто ми е интересно, ще бъда благодарна ако ми отговориш.
# 1 802
8 апр. 2010, 10:47 ч.
Според написаното, си готова да абортираш дете с Даун синдром, например.
А защо проявяваш двоен стандарт по отношение на дете, произведено от сурогация.
Вече се каза, че първичната рана е факт.
Значи според тебе, е чудесно да убием дете с вродена физическа аномалия, а още по-чудесно е да произведем дете с психическа такава.
Виж целия пост
Като се замислих, не бих родила дете с вродени аномалии, които ще му пречат да живее нормалния живот (според моите разбирания за такив), всичко останало са вероятности за които не бих изпитвала угризения.
Според написаното, си готова да абортираш дете с Даун синдром, например.
А защо проявяваш двоен стандарт по отношение на дете, произведено от сурогация.
Вече се каза, че първичната рана е факт.
Значи според тебе, е чудесно да убием дете с вродена физическа аномалия, а още по-чудесно е да произведем дете с психическа такава.
# 1 803
8 апр. 2010, 10:51 ч.
Изобщо не вярвам в първичната рана.
Вярвам че още от първото деление на клетките, а вярвай ми виждала съм го на живо буквално, се ражда живота, и за мен това не е само ембрион, а човече но отказвам да повярвам че клетъчната памет в този момент ще окаже съдбовно влияние в развитието на същия този индивид.
Виж целия пост
Вярвам че още от първото деление на клетките, а вярвай ми виждала съм го на живо буквално, се ражда живота, и за мен това не е само ембрион, а човече но отказвам да повярвам че клетъчната памет в този момент ще окаже съдбовно влияние в развитието на същия този индивид.
# 1 804
8 апр. 2010, 10:53 ч.
За смесването на ДНК - няма такова, и като ви прелеят кръв (въпреки че при бременността няма смесване на кръв) почват да ви текат клетки с чуждо ДНК, това не значи че ви се променя генетичния код. Вируси като ви хванат не значи че ставате полу-вирус полу-човек.
Виж целия пост
# 1 805
8 апр. 2010, 10:55 ч.
Е, като ти казвам за щрауса, ти се инатиш! 
Това и аз съм го виждала. По Дискавъри.
За да повярваш в това нещо е необходимо да се четат повече книжки и да се развива една дейност, която не е присъща на много индивиди, а именно рационално и логично мислене.
Ей тук влез и си намери материал. Има доста ранени хора, от които има какво да научиш. 
Виж целия пост
Изобщо не вярвам в първичната рана.
Вярвам че още от първото деление на клетките, а вярвай ми виждала съм го на живо буквално, се ражда живота, и за мен това не е само ембрион, а човече но отказвам да повярвам че клетъчната памет в този момент ще окаже съдбовно влияние в развитието на същия този индивид.
Вярвам че още от първото деление на клетките, а вярвай ми виждала съм го на живо буквално, се ражда живота, и за мен това не е само ембрион, а човече но отказвам да повярвам че клетъчната памет в този момент ще окаже съдбовно влияние в развитието на същия този индивид.
Това и аз съм го виждала. По Дискавъри.
За да повярваш в това нещо е необходимо да се четат повече книжки и да се развива една дейност, която не е присъща на много индивиди, а именно рационално и логично мислене.
Никой не ми отговори какви са симптомите и проявленията на първичната рана - конкретно.
# 1 806
8 апр. 2010, 10:56 ч.
Евро, наличието на "първичната рана" в никакъв случай не пречи на щастливо съвместно съжителство. Аз съм майка познала истинската любов към дългоочаквана рожба. И именно затова ми идва да полудея от безсилие, когато моето дете с огромна болка в очите ми казва: "Мамо, искам да си ме родила ти!" Ние се обичаме, прекрасно семейство сме, но болката че съвместният ни живот не е започнал така както е предопределила Природата за да се чувстваме наистина едно цяло ще бъде в нас винаги.
Виж целия пост
Бояна, разбирам че ти си единствения човек в днешната дискусия, на различно от моето мнение с който ми е притно да разговарям, но далеч не мога да си представя че една евентуална "първична драма" е причина да лиши 3-ма (или повече) души от много по-веротно щастливо съжителство. Още повече вече познала истинската любов към дългоочаквана рожба. Отказвам.
Евро, наличието на "първичната рана" в никакъв случай не пречи на щастливо съвместно съжителство. Аз съм майка познала истинската любов към дългоочаквана рожба. И именно затова ми идва да полудея от безсилие, когато моето дете с огромна болка в очите ми казва: "Мамо, искам да си ме родила ти!" Ние се обичаме, прекрасно семейство сме, но болката че съвместният ни живот не е започнал така както е предопределила Природата за да се чувстваме наистина едно цяло ще бъде в нас винаги.
# 1 807
8 апр. 2010, 10:59 ч.
И именно защото безумно го обичаш, и плачеш от неговите тегоби, би ли се лиши от това, за да не страда?!
Виж целия пост
# 1 808
8 апр. 2010, 11:00 ч.
Правиш ли разлика между осиновяване и СМ?
Обясних мотивите, с които човек подхожда към едното и към другото преди две страници, и странно как всички подминаха този доста прям коментар... Вероятно защото го разбраха.
Виж целия пост
И именно защото безумно го обичаш, и плачеш от неговите тегоби, би ли се лиши от това, за да не страда?!
Обясних мотивите, с които човек подхожда към едното и към другото преди две страници, и странно как всички подминаха този доста прям коментар... Вероятно защото го разбраха.
# 1 809
8 апр. 2010, 11:04 ч.
Благодаря, че ми отговори.
Имам още един въпрос - вярваш ли, че бебето например в 30-та г.с. комуникира по някакъв начин с жената, в чиито корем се намира? Вярваш ли, че то чува това, което се случва около него?
Виж целия пост
Изобщо не вярвам в първичната рана.
Вярвам че още от първото деление на клетките, а вярвай ми виждала съм го на живо буквално, се ражда живота, и за мен това не е само ембрион, а човече но отказвам да повярвам че клетъчната памет в този момент ще окаже съдбовно влияние в развитието на същия този индивид.
Вярвам че още от първото деление на клетките, а вярвай ми виждала съм го на живо буквално, се ражда живота, и за мен това не е само ембрион, а човече но отказвам да повярвам че клетъчната памет в този момент ще окаже съдбовно влияние в развитието на същия този индивид.
Имам още един въпрос - вярваш ли, че бебето например в 30-та г.с. комуникира по някакъв начин с жената, в чиито корем се намира? Вярваш ли, че то чува това, което се случва около него?
# 1 810
8 апр. 2010, 11:04 ч.
Не мога да ги разделя точно. И двете е. Нещо като аз ще ти дам разсада за тея домати, ти ги насади в твоя двор, поливай, пръскай. Пък като узреят, се облизвай, но аз ще ги обера. Просто, ама лесно за разбиране.
Ми не е така просто. Защо ако реша аз да взема доматките, ти ще се облизваш. Това си е моят двор така да се каже. А това, че разсада е бил твой в съда е нищожно.
Примера е кофти ама както каза простичък.
Че аз нещо по различно ли казах? Или ти не ме разбра?
Просто, просто, ама явно не е лесно за разбиране...
Аз не ти опонирам просто го пренасям малко повечко към ситуацията.
Виж целия пост
Защото не е за наем на утроба, а за купуване на дете.
Примера е кофти ама както каза простичък.
Просто, просто, ама явно не е лесно за разбиране...
# 1 811
8 апр. 2010, 11:06 ч.
Съжалявам, не пропуснала съм, не си ми интересна.
До, Фоксче
Да, вярвам. Но съдейки по дъщеря ми, която забравя какво се е случило преди минути, мисля че това е само докосване. Съзнаниено и друга бира.
Виж целия пост
До, Фоксче
Да, вярвам. Но съдейки по дъщеря ми, която забравя какво се е случило преди минути, мисля че това е само докосване. Съзнаниено и друга бира.
# 1 812
8 апр. 2010, 11:06 ч.
Бижу, точно за този твой коментар си помислих, че ще предизвика лавина от възмущение. Но явно си права - няма какво да се коментира. Егоизъм с проявления в две посоки - към детето и към СМ.
Правиш ли разлика между осиновяване и СМ?
Обясних мотивите, с които човек подхожда към едното и към другото преди две страници, и странно как всички подминаха този доста прям коментар... Вероятно защото го разбраха.
Виж целия пост
И именно защото безумно го обичаш, и плачеш от неговите тегоби, би ли се лиши от това, за да не страда?!
Обясних мотивите, с които човек подхожда към едното и към другото преди две страници, и странно как всички подминаха този доста прям коментар... Вероятно защото го разбраха.
# 1 813
8 апр. 2010, 11:08 ч.
Ти прехвръли ли линковете, които дадох по-назад? Говорим за официални научни изследвания, които, колкото и да не са 100% доказани, са повече от нашите неинформирани размисли. При преливането на кръв няма образуване на един човек от друг, процесите са съвсем различни. Плацентата е това, което отделя кръвоносната система на бебето и майката, но тя е и това, което ги прави едно цяло. Съвсем отделно от факта, че до момента науката няма категорично становище по въпроса, има или няма генно влияние върху един приемник неговия трансплантиран орган. Обикновено не се правят генни изследвания преди и след трансплантация или преливане на кръв. А като искате конкретни доказателства, че има проблем при деца, родени и отделени, какви са вашите конкретни доказателства, че такъв проблем няма?
Виж целия пост
За смесването на ДНК - няма такова, и като ви прелеят кръв (въпреки че при бременността няма смесване на кръв) почват да ви текат клетки с чуждо ДНК, това не значи че ви се променя генетичния код
Ти прехвръли ли линковете, които дадох по-назад? Говорим за официални научни изследвания, които, колкото и да не са 100% доказани, са повече от нашите неинформирани размисли. При преливането на кръв няма образуване на един човек от друг, процесите са съвсем различни. Плацентата е това, което отделя кръвоносната система на бебето и майката, но тя е и това, което ги прави едно цяло. Съвсем отделно от факта, че до момента науката няма категорично становище по въпроса, има или няма генно влияние върху един приемник неговия трансплантиран орган. Обикновено не се правят генни изследвания преди и след трансплантация или преливане на кръв. А като искате конкретни доказателства, че има проблем при деца, родени и отделени, какви са вашите конкретни доказателства, че такъв проблем няма?
# 1 814
8 апр. 2010, 11:10 ч.
Бе защо егоизъм бе, хора?!
Сурогат ще стане майка която е озряла за това, напълно осъзната и готова за този акт. Няма да сте вие, няма да съм за.
Детето, гледано с любов и възпитано според порядките и религията на семйството си с какво ще е по-различно от моето, вашето?
Виж целия пост
Сурогат ще стане майка която е озряла за това, напълно осъзната и готова за този акт. Няма да сте вие, няма да съм за.
Детето, гледано с любов и възпитано според порядките и религията на семйството си с какво ще е по-различно от моето, вашето?
Препоръчани теми